1500 морски мили на бури, какао и счупени кутрета

Японският остров Чичиджима

КОРАБЕН ДНЕВНИК 

Ден 0 – 15.11.2017
По тъмно запалваме генератора и порт двигателя. Сред игривите нюанси на зората отвързваме въжетата от дока. Измъкваме се от пристанището тихомълком, като истински пирати, без да се обаждаме на  никой. През тесните канали за излизане от коралите на Понапей е разрешено да се преминава само през деня, от 6 до 18 ч., но тъй като ние закъсняхме вчера, това беше единственият начин да се отървем от повторна бавна процедура (този път за отписване) от имиграционните служби.

Малко птиче каца на перилото на “Алабама”. После виждаме три (не една, а цели три) дъги на хоризонта. Все добри знаци за предстоящото плаване, дълго около 1500 морски мили до японските острови Огасавара. Вятърът е силен, източен и разпъваме едно след друго и четирите платна. Разделяме се с благодарност и лека тъга с остров Понапей, държавата Микронезия и въобще с Пасифика. Хората, мястото, природата и климата ни станаха фаворити през почти годината прекарана в тази част на света.

“Алабама” е наклонена силно на една страна от вятъра и пори с мощни повдигания и спускания големите вълни. Платната са надути до пръсване и се движим с около 5 възела, а на моменти и със силни пориви до 13 възела !!! Всички са пощурели от радост и превъзбуда, обикалят насам-натам (с изключение на покосените от морска болест :)).

Към обяд с френския пират Себа забелязваме възголяма буричка, приближаваща се към нас. Докато обсъждаме какво да правим, пръските на дъжда и ситните вълнички от вятъра ни достигат. Бурята ни връхлита и положението става критично. Сваляме за минута всички платна. Силен вятър и дъжд ни заливат. По-късно през деня ни връхлита втора буря – бързо настъпваща, мощна, рязка, не като тези, с които сме свикнали досега. Средното платно се разкъсва малко. Очевидно трябва повече да внимаваме с промяната на времето.

Днешният ден обаче пък е доста успешен за риболова. Хващаме четири риби – две големи уаху-та и две по-малки махи-махи. Американецът Ник (новият член на екипажа) се въргаля по гръб на пода в кухнята, повръща и в почивките прави бананов кейк. Веселба!

Том с пресен улов

За през нощта рифоваме (свиваме частично) мизена (главното задно платно), защото вятърът е мощен и поривист и никак не искаме да се обърнем докато спим и да се превърнем от лодка в подводница 🙂

Ден 1 – 16.11
Ние с Маги спим в кабината за управление. През нощта се събуждам на няколко пъти от силния вятър. Сутринта разпъваме всичките платна четири на брой. За един ден, 11 часа и 11 минути сме изминали 222 мили, тоест около 160 за денонощие !!!

Денят минава бързо … и в синьо. Играем си с платната, донатягаме въжетата за по-бърза скорост, баланс на лодката и по-лесно управление с ръчния рул. Настроението на екипажа е ведро. Членовете, страдащи от морска болест се чувстват по-добре. “Алабама” пори вълните с над 8 възела. Летим.

Ден 2 – 17.11
Морето е лилаво. Вятърът се засилва. “Алабама” започва да лети. Наклонена е силно към порт страната си. Носът се повдига, като при скок на делфин или кит и след това се стоварва, като разцепва вълните на ситни пръски, заливащи дека. Движим се с 10 възела !!! След обяд екипажът полудява и започва да крещи и да танцува върху хлъзгавия, люлеещ се силно покрив, без да се държи никъде. Хвърляме за кратко въдиците. Хващаме пъстроцветка (80 см) махи-махи.

Вечерта се чудим дали да не свалим някои от платната, заради възможни малки бурички, но ги оставяме. Летим като на състезание и изминаваме 211 морски мили за 24 ч !!! Рекорд!

Ден 3 – 18.11
На сутринта въжето на предното платно (голямата Дженоа) се къса. Изваждаме го от водата. По-късно Алехо се покатерва на върха на люлеещата се с голяма амплитуда, двадесет метрова мачта, за да прекара отново въжето през роклата. За три дни сме изминали 511 мили, остават ни 998 до остров Чичиджима, Япония.

Ден 4 – 19.11
Летящи риби прелитат над “Алабама”. Себа спасява една паднала на палубата, но друга няма късмет и Том я изважда вече мъртва от машинното. Алехо, пълен вегетарианец, счита това за знак от съдбата и неин (на рибата) личен избор, така че без угризения на съвеста си я изпича и изяжда. На два пъти вятърът пада и се налага да включим двигателя и да свалим част от платната. При едно от вдиганията, малкото предно се разкъсва и трябва отново да шием до забрава.

Платна

Днес всички сме леко уморени и караме на автопилот, с включен генератор. Плаването с лодка не е като да летиш със самолет или да си в стабилен, неполющващ се круизър, пълен със забавления. Ник получава душевен шок от тишината, празнотата, липсата на интернет и въобще всякакви дразнения подхранващи подскачащите мисли. Страдащите от морска болест са излекувани.

Новолуние е. Светещи планктон и звезди. За първи път от месеци виждаме Голямата мечка. Себа прави люлка, закачена на края на предното платно. Люлеем се над разпененото море, като се опитваме да не се размажем в корпуса на “Алабама”. Страшно забавно е !

Своеобразна люлка

Ден 5 – 20.11
Няма вълни, вятърът е слаб, източен. Движим се на платна и мотор. Празнуваме рожденият ден на Марчело от сутринта – тайвански палачинки и торта от поридж, лилави банани и канела. Вечерта продължаваме с баба гануш и чеснови питки. Френският пират Себа продължава да пости вече трето денонощие (сух пост, без вода и храна)! От днес всъщност вече яде и пие, но по съвсем малко и то само вечер. Том и Алехо също постиха по 24 часа, за пречистване на организма.

Себа в медитация

Почти всяка сутрин пием ферментирал сок от тропичното растение нони, известно от хилядолетия с лечебните си свойства из Пасифика. Едва през последните години то става известно и в целия свят. Счита се, че е мощен антиоксидант, с прочистващи организма свойства, помага за регенерирането на клетките и най-важното изчиства хипофизната жлеза и пречи да се калцира. Хипофизата се асоцира с така нареченото трето око и духовното развитие на човека.

Креативността на “Алабама” не спира. Афра, когато не е припаднала от морската болест или не повръща, рисува картини, а Марчело композира четири нови песни, от които на нас ни е любима песента на японски “Доматена салата”:)

През нощта, докато привързва сваленото предно платно (джиба) самичък, Себа изхвърчал от лодката сред мощните вълни от вън и увиснал на въжето, което току що бил вързал за сваленото платно. Люлеел се и се блъскал в котвата от външната страна, но за късмет успял да се хване и покатери обратно. През нощта е голяма вероятността никой да не го чуе и можеше да го изгубим за винаги.

Ден 6 – 21.11
Остават 578 мили до Чичиджима. Намираме се между два големи антициклона и цял ден е безветрие. Морето е гладко, вятърът бавно променя посоката си, описвайки кръг около нас. Когато плава, човек развива изострена наблюдателност относно времето и вятъра, промяна на вълните, далечни бурички движещи се към нас, пориви на вятъра, засилването или намаляването му, защото от всичко това зависи плаването и живота ти. Често срещана картина е да видиш как някой се върти с разтворени ръце като корморан, за да определи точната посока на вятъра. А през нощта светлините са загасени, за да може да се взираме в мрака за наближаващи опасни бурички. Понеже нямаме анемометър, имаме закачени парцали на определени места, за да ни показват посоката и силата на вятъра.

Днешният ден всички сме щастливи, морето е гладко като тепсия и няма болни от морска болест. Използваме времето за да зашием отново разкъсаните платна. Всички платна на “Алабама” са стари и непрекъснато се нуждаят от ремонт, поддръжка и грижи. Пада голямо шиене. Всичко изглежда спокойно и безметежно, нищо не предвещава какво ще се случи утре. Остават 414 морски мили до Чичиджима.

Ден 7 – 22.11
Още от вечерта се появява вятър и започваме да плаваме на платна. Вдигнали сме ги всичките и летим с 7,5 възела. На сутринта небето е затулено с черни облаци и има огромни вълни, над 3 метра, които се разбиват в носа откъм борда и заливат дека. Вечерта ни връхлита поредната буря. Морето е лилаво, ядосано, пълно с бели зайчета. Точно преди да отмине бурята, голямата Дженоа, безценното ни предно платно експлодира и става на парцал.

На следващата буря, докато сваляме по спешност средното платно, Алекс си пресреща кутрето на прагче и то му се изкривява странно на една страна, без да може да се мърда. Настава паника, всички мислят че е счупено, даваме му първа помощ. Междувременно сменяме и предното платно в екстремните условия. Въобще, като в приключенски филм сме. Носът се повдига 5-6 метра, след което при падането се забива и блъска във вълните. Връзвам с въже през кръста Алехо, за да не излети, който закача куките на новото платно. Клатенето е страшно, едвам се върви по мокрия и хлъзгав дек. Оставаме мизен платното наполовина опънато за стабилност и се движим на двигател. Цялата нощ е страшно клатене. Не спим, а дебнем какво се случва с времето.

Ден 8 – 23.11
На нощната смяна сваляме и вдигаме всички платна два пъти. Вятърът бавно се завърта зад нас и трябва да променим курса с 15-20 градуса, за да ги държим пълни. Палим двигателят. Автопилота губи контрол и отказва доста често, заради променливия вятър. На сутринта съм тотално разбит и спя цял ден. Няма вятър, но без платна “Алабама” не е стабилна и се клати здравата. Страшничко е. От време на време все се намира нещичко да полети. Останахме само с две, три здрави порцеланови чаши. Афра се заля малко с вряла вода, докато готвеше.

Към 20 ч. ни остават 170 морски мили. До ден и половина ще пристигнем. Не сме предполагали през това пътуване, че буквално вятърът ще ни довее до Япония 🙂 Всички сме щастливи и леко изперкали. Вечерта правим офанзива по печене и белене на какао. На борда имаме около 200 кг органично какао и не сме сигурни дали карантинния контрол на Чичиджима няма да ни накарат да го изхвърлим. Пием гъсто какао с кокосово мляко и всички се превъзбуждаме. Лягаме си след 1 през нощта.

Залез

Ден 9 – 24.11
Вечерта всички платна бяха преместени от старборд страната(ляво на борд), тъй като вятърът се промени на северозападен. На сутринта вятърът отново смени посоката си и ние ги местим на порт страната(дясно на борд), но скоро се налага да ги свалим, защото вятъра започва да духа право в носа ни. Остават по-малко от 100 мили, тоест към девет часа. Времето през последните дни коренно се промени и стана адски студено и мрачно. Гигантски вълни се блъскат в носа и ни пречат да достигнем до заветната суша.

Ден 10 – 25.11
8:36. Виждаме земя!!! Остров Хахиджима ни е от порт страната, а остров Чичиджима срещу носа. Това са единствените два населени острова от веригата острови, от югоизточната страна на Япония. Отдалечени са на около 700 морски мили от главния остров Хоншу.

Земяяяяя

Чичиджима бавно се уголемява и разкрива суровата си красота. Високи назъбени скали, обрасли със странна растителност и разпенени вълни, разбиващи се в разхвърляни около брега скали, които вдигат пръски до над 20 метра. Радостта ни е огромна. Добре дошли в Япония ! Но точно поради тази причина вече ни се налага да спазваме стриктни правила. Имаме специално разрешение за влизане в затвореното пристанище, което е уредено от мистър Вятърко вчера, след изпратени имейли за очаквания час на пристигане. За наше учудване обаче пристанищният контрол не отговаря на повикванията ни по радиостанцията и трябва да хвърлим котва далеч от пристанището, на не много подходящо място и да чакаме разрешение.

Пристанището

Всички сме превъзбудени и се шегуваме. От пристанището ни отговарят след около час, тъй като са търсели човек, който говори английски. Дават ни разрешение да акостираме на пристана. Хвърляме въжетата и полагаме бос крак на японска земя.