Из дебрите на остров Бали

pura-Besaki-3

 

Остров Бали

 Интересно да се знае …

Бали е единствения хиндуистки остров в Индонезия. През 15 век цялата аристокрация и свещеничество на Ява избягали тук от настъпващия ислям и основали хиндуисткия си бастион. Религията се запазила непокътната като отпреди 500 години, но разликите с хиндуизма в Индия са очебийни. Примесен с местни анимистични вярвания и ритуали се е обособила специфична локална форма на хиндуизъм. Например вегетарианството изцяло липсва като концепция и се консумира всякакъв вид месо дори и телешко. Хората не носят характерната червена точка на челата си (синдур), освен при посещение в храм, когато им залепват няколко оризови зърна между веждите. Почита се един основен бог, репрезентиращ безкрая (Ачинтия), като другите богове Вишну, Шива и т.н. са само негови проявления.

Още със стъпването на пристанището потъваме в един нов свят. Два хиндуистки храма приветстват пристигащите с изящно гравирани каменни арки. Селцето Гилиманук (Gilimanuk) е съвсем малко. Нашият шофьор ни оставя на 2-3 километра от порта, на разклона за северното крайбрежие, което ще изследваме първо. Тъй като се намираме в териториите на Национален парк Западно Бали, всичко тъне в гори, няма къщи, хора и прахоляк. Колите са съвсем малко. Изпадаме в екстаз. Най-сетне достигнахме така желания рай!pristiganeto

Акостиране на Бали

Взима ни служебна кола от някакъв резорт в парка с шефове швейцарци. Момчето шофьор, което си е балинезиец е страшен симпатяга и ни откарва на 15 км до хотела, където трябва да застъпи на смяна. Без въобще да чакаме ни качва следващото камионче пътуващо към град Сингараджа (Singaraja), на 80 км. Подминаваме луксозният курорт Пемутеран, където стотици западняци щъкат между изискани, красиви барове и ресторанти, мечтата на всеки курортист за истинска, неподправена екзотика.

Шофьорът ни сваля по погрешка вместо в град Гондол (Gondol), където има плаж, в следващото градче, където няма такъв. Отдавна вече е тъмно, така че се примиряваме, че ще трябва да спим където ни падне. Вървим към километър до морето и си лягаме на полянка пред дузина паркирани на черния вулканичен пясък на плажа рибарски лодки. Наоколо забелязваме, че има две, три къщички, но хора никакви. И така, първа вечер на Бали …

pyrwi-bivak

Първи бивак на Бали

30.07

 Стопът върви идеално, никакво чакане и прах. На дневна светлина виждаме колко красив е острова. Всяка къща има уникална каменна арка, собствено храмче, дърворезбовани врати и прозорци. Дворовете и тротоарите са пълни с какви ли не екзотични цветя и растения. Прави ни впечатление, че покривчетата са с орнаменти и има олтари с дарове пред всяко магазинче или ресторант. Не случайно островът е притегателно място за десетки хиляди туристи от цял свят. Толкова екзотично не сме се чувствали и за секунда на Суматра и Ява.

pyrwi-hram

Храмче

Франгипани и палмички са засадени по всички улички. Каменните статуи на божества, различни пазители на дома и всевъзможни гравюри ни карат да се чувстваме като в приказка. Пред всяка врата, на тротоара има малък дар за боговете – кошничка с цветя или ориз, който се подменя всяка сутрин. Храмовете са буквално хиляди. Всяко село си има поне три основни плюс всяка фамилия свой собствен, кой от кой с по-красива декорация. Разположени са сред цветни градини. Вървим като замаяни. Балинезийците ни се усмихват приветливо. Струват ни се още по-весели и дружелюбни от другите индонезийци. Всеки човек по улицата поздравява.

karakonjul-v-Ubud

Каменен пазител на дома

Едно камионче ни качва до разклона за град Банджар, от където вървим пеша 4 км до най-големия будистки храм на острова – Вихара Брахма Арама. Много красиво място, разположено на високо в планината.

budistkija-hram

Вихара Брахма Арама

stupa-imitirashta-boro-bodur-v-budistkija-hram

Реплика на Борободур в храма

Слизаме обратно пеша до главния път, любувайки се на уникалната архитектура на всяка една къща. Прекарваме няколко часа в интернет клуб и се стъмва, така че се отправяме към морето, което е на километър от главния път. Намираме странно място с беседка и обрасли с трева плочки, нещо като пространство за церемонни, до морето. Местните пият и играят на някаква игра в тъмното. Казват ни, че няма проблем да си опънем палатката. Навсякъде щъкат кучета, нещо нетипично за мюсюлманската част (В исляма се счита, че допира с куче е мръсно нещо, поради което в такива страни и региони никой не си гледа кучета и разбира се отсъстват и по улиците.).

31.07

На сутринта забързана жена идва към морето и директно влиза в него с дрехите. Започва церемония, като си посипва цветенца и осветена вода по главата. Интересно е да се отбележи, че местните считат морето за пълно с духове и затова никой не се къпе в него за удоволствие. Влиза се само за риболов и церемонии.

jena-pravi-puja

Оправяме се и поемаме към най-големия град на севера, бивша холандска колониална столица – Сингараджа. Холандците превземат Бали в началото на 20 век, във време когато вече не е популярно да колонизираш други държави. Срещат невероятен отпор от смелите и самоотвержени балинезийци, благодарение на което са извоювани изключителни свободи и самостоятелност на острова.

Качват ни двойка момче и момиче. След месеците прекарани в мюсюлманските части на Индонезия незабулените и гримирани жени ни се струват шокиращо „неприлични“ 🙂 Двамата са много мили. Подминават Сингараджа и ни закарват до хиндуисткия храм, към който сме се запътили – Пура Медуве Каранг (Pura Meduwe Karang). Храмът е много красив, с множество кулички и многоетажни покривчета от специално палмово лико, което е предназначено единствено за покриви на храмове и е табу да се използва за други цели. Влизаме един по един, тъй като във всеки храм на Бали трябва да си облечен със сарунг, а ние имаме само един.

hram-Singaraja-(Pura-Meduwe-Karang)

Пура Медуве Каранг

vhoda-na-hrama-v-Singaraja

Централната част на храма

gradinata-na-hrama-v-Singaraja

Храмове и градини

Продължаваме напред към следващата ни цел – храма Пура Батур (Pura Batur). Всъщност храмовете в Бали са буквално на всяка крачка. Задължително във всяка къща има отредено място за малко храмче. За да се позиционираме на подходящо място за стоп вървим по тесни улички, пълни с красиви къщички, с екзотични покривчета и градини.

krajselski-hram

Селски храм

Започва да се мръква. Не чакаме дълго, когато ни спира празно туристическо бусче и младия шофьор се съгласява да ни закара без пари. В последствие, вече по тъмно, той се отклонява няколко километра от селото си и ни закарва директно пред входа на храма. Няма почти никакви хора. Тъмно е. Множеството кули на комплекса са огрени от мистична светлина. Промъкваме се през тесни улички покрай него и съвсем наблизо намираме хълмче с портокалова горичка, където си опъваме бивака.

bivak

Бивак в портокаловата горичка

01.08

На сутринта пред нас се откриват вулкана Батур и гигантското кратерно езеро под него. Разглеждаме храма с десетки причудливи статуи и кули със скрити вътре мурти на хиндуистки божества. Разликата е толкова голяма между хиндуизма в Индия и този на Бали, че ако не знае предварително човек, по нищо не би се досетил, че това са хиндуистки храмове.

hram2

Външния двор на Пура Батур

pura-Batur

Кули с мурти на божества вътре

hram-sys-slameno-pokrivche

Куличка

puja2

Пуджа (церемония)

gybopodobni-hramcheta

Покривчетата се изработват от специално лико  предназначено само за религиозни цели

hram1

Многоетажни кули

Продължаваме към вулкана Агунг, който е 3200 м и е най-високият на Бали. Съответно в подножието му се намира и най-големия и най-важен храм на острова. Зареждат се множество кратки стопчета с поредица от камионетки. Последната ни докарва на 2-3 км от Пура Бесаки (Pura Besaki), храмът разположен стъпаловидно в подножието на вулкана. *Пура означава храм.

По стара традиция последните километри ги извървяваме пеша. По пътя банда мошеници ни излъгват и си купуваме фалшиви билетчета за по 15000 рупии (2 лв.), които се оказва, че въобще не са задължителни. Мошениците така са се ошлайфали, че даже са с униформи имитиращи тези на полицаи.

porta-na-hram

Главния вход на Пура Бесаки

porta-2

Храмовият комплекс е гигантски. Пълен е с поклонници и туристи. Състои се от множество храмове, един от друг по-красиви и се счита за най-важния храм на Бали, умилостивяващ силите на вулкана Агунг.

poklonnici

Поклонници

pura-Besaki

Вход към един от множеството храмове

hram3

Централния вход

pura-Besaki-2

Балинезииските храмове са отворени без покрив, пуджите се извършват пред куличките

Pura-Besaki-naj--visokija-hram

Кула с тъпан

pura-Besaki-4

Храмът от отгоре

kulichki

Кули до безкрай

На тръгване от храма първо ни спира джип. Семейството вътре сякаш с е страхувз от нас и доста се чуди преди да ни вземе. Следващата двойка обаче настоява да ни закара чак до Амлапура на четиридесетина километра. Разстоянието поради множеството завои ни отнема повече от час. А на тях ще им отнеме още толкова за да се върнат до дома си, които отдажна подминахме.

Чакаме в тъмното пред отбивката за една бензиностанция, когато туристическа кола спира недалеч от нас и през прозореца немец с гола глава се провиква да ни пита накъде сме тръгнали. Разбираме, че той се връща от ултра популярните в последно време парти островчета Гили. Малко е депресиран заради това, че си е тръгнал от там. Има нещо като тик и ние се чудим дали е от алкохол, наркотици или просто си го има.

Оставя ни на разклона за Амед (Аhmed), малко туристическо селце, което искахме да посетим за да се срещнем със стар приятел. Шофьорът ни успокоява, че е „ей тук, на 15 минути“, но всъщност това е така ако си с кола, а не пеша 🙂

Тръгваме пеша и се потапяме в другото Бали, замърсеното от масовия туризъм. Непрекъснато моторчета и таксита ни предлагат да ни возят или ни питат къде отиваме, дали имаме стая. Всички цени са безкрайно завишени. Виждаме в едно интернет кафе обявена цена за нета от 13 00 рупии на час, около 1,70 лв, което е „само“ пет пъти по-високо от нормалното за тук.

Вървим 4-5 км и вече уморени решаваме да не стигаме до плажа, а да се отклоним в страни. Намираме си сред нивите чудесна кокосова градинка и опъваме бивака, лягаме директно като пребити.

02-04.08

 На сутринта усмихнати селяни идват с почуда да изпробват познанията ни по индонезийски. Не са виждали такова нещо – бели хора да спят на палатка и да си готвят сами храната. Оказва се, че сме били съвсем близо до морето.

vulkanyt-Agung

Гледка към вулкана Агунг от мястото, където спахме

Заемаме се с тежката задача да намерим интернет. Маги остава с багажа в нещо като туристическа информация, а аз извървявам около 3 км питайки над 15 човека дали мога да ползвам интернет за 2 минути, всички ми отказват. Такова чудо ни се беше случвало само в меркантилно- материалистичния Сингапур, където два дена не можахме да си заредим фотоапарата, защото всички ни отпращаха, докато най-накрая индийски строителен работник ни свърши тази услуга.

В крайна сметка едно момче се смили и ми даде телефона си. Така разбрахме адреса на Свами Джи – светлата личност, с която се бяхме запознали в Ришикеш, Индия, който по стечение на обстоятелствата беше за кратко на Бали на гости на испанката Патрисия. Не след дълго се озовахме пред двете им бунгала на морето и докато се озъртахме наляво, надясно, облечения в оранжево Свами Атма изневиделица изскочи пред нас. Очите му искряха от радост. Ние също безмерно се зарадвахме. Той беше не само невероятен йогин, но и прекрасна личност. Беше страхотно, че ще си общуваме отново с духовен и осъзнат човек …

svami-ji

Със Свами Джи и Патрисия

По-късно същия ден взехме по една маска, шнорхел и плавници и се потопихме в подводния свят на Амед. Това беше най-прекрасната вода, в която сме се гмуркали до сега. Пълна с десетки видове корали и всевъзможни причудливи риби във всякакви цветове, шарки и форми. Гмуркахме се с часове.

moreto-na-Amed

Рибарски лодки в Амед

Беше прекалено хубаво за да си тръгнем веднага, какъвто ни беше предварителния план. Имахме нужда от почивка. Откакто бяхме тръгнали от Джакарта не се бяхме спирали. Мястото беше спокойно, компанията на Свами Джи също ни беше много приятна. Сутрин правехме асани, беседвахме си със Свами Джи, разхождахме се по черния, вулканичен пясък на плажа, медитирахме, посрещахме изгрева и залеза, излизахме по различни ресторантчета, гмуркахме се из кораловия свят на пъстроцветни риби, срещахме нови хора и стари ученици на Свами Атма … Светът беше прекрасен!

Така минаха още два дни и почувствахме, че е време да продължаваме. А и туристическия свят на Амед с безбройните си западняци и скъпи заведения започна леко да ни дотяга.

05.08

 Оправихме багажа и си изпържихме няколко филийки за закуска. Изведнъж се появи испанката Патрисия и в нервна истерия ни спретна едно шоу по типично испански, селски начин, по какъвто отдавна бяхме забравили, че някой може да се държи. Хазяйката й скръцнала със зъби задето седим пред бунгалото по цял ден и ползваме тоалетната (въпреки, че ние спяхме и готвехме на плажа и то с предварително разрешение от нея). Братовчедките на Патрисия също бяха се озлобили, че не плащаме нищо и забравяйки изцяло, че сме гости на Свами Атма и че има неща по-важни от това дали си дал 5 евро или не, тя започна да ни крещи и да ни гони, което разбира се подейства доста шокиращо и на нас и на Свами Атма, още повече бидейки той духовна личност, живееща само сред скитащи садута в Ришикеш. Той добави миролюбиво, че всичко трябва да се разреши по хармоничен  начин и че дори ще плати за нас като негови гости, но това още повече влоши нещата и Патрисия продължи да ни крещи, че ние сами трябва да си платим (Бяхме ползвали все пак два пъти тоалетната може би :)). Свами Атма нареди да не плащаме нищо и докато тя фучеше наоколо той ни благослови с една мантра и тайно ни даде средства за из път, които не успяхме да му откажем. Срещата с него ни зареди с огромни сили, макар и да бе съпроводена с испански изблици на свръх егоцентризъм. Но ние вече отдавна знаехме, че при среща с европейци, при която не дай си Боже да трябва да зависим от тях по някакъв начин, винаги завършва по подобен начин. Разбира се тази мания за пари и собствена важност е дълбоко отразена в живота на може би над 70 % от европейците, проявявайки се под формата на остър стрес и загуба на смисъл в живота, продиктувана от пречупването на връзката с безкрая и природата, заменена с фалшива идентификация от едно малко, уж „самодостатъчно“ его.

gybki

Красотата на Бали, семеен храм с кули гъбки

Камионче ни изкарва на главния път, далеч от лудостта на курорта. Отново се потапяме в истинския балинезийски свят. Едва ли повече ще стъпим на такъв туристически плаж. Друг камион ни взима директно до Убуд, следващата ни дестинация. Слизаме на няколко километра преди градчето, известно като културния център на Бали, за да посетим храмче-пещера. Слонската пещера (Goa Gaja) е наистина впечатляваща, с малък Ганеш и три линги в нишички вътре, древни басейнчета, заобиколена от джунгла (вход 15 000 рупий – 2 лв).

Goa-Gaja-(Slonskata-peshtera)

Входът на Слонската пещера

Murti-v-peshterata-hram

Три линги в пещерата

sveshten-basejn-Goa-Gaja

Древен басейн

padnali-skali-sys-skulptorata-na-Budha

В джунглата

dyrvo

Корени на гигантско дърво

magjosnici-i-demoni

Цветин с приятели 🙂

По-късно спираме за малко интернет и след като се стъмва достигаме пеша до антична каменна гравюра (Yeh Pulu) в края на селото. Малки лампи осветяват това мистично място. Чува се единствено шума на реката. Изкатерваме се на терасираните оризища под стената и си намираме малка, скрита полянка за бивак.

Kamennata-gravura-na-hrama-Yeh-Pulu

Каменната гравюра Йе Пулу

Bog-Ganesh-ot-Yeh-Pulu

Ганеш

jena-nadnicha-prez-vratata-Yeh-Pulu

Зад вратата

bivak-sred-orizishtata-nad-hrama

Бивак в оризищата

06.08

 Сутринта попадаме на древна, традиционна баня с каменни гравюри. След душ и пране продължаваме на стоп към градчето Тампак Сиринг (Tampak Siring), на 15 км.

sutreshen-dush-na-sveshtennite-cheshmi

Традиционна баня

Както обикновено ни взима камионче. В региона има два важни храма и дворец, в който за съжаление не се допускат посетители. Минаваме по странично пътче и успяваме да влезем в храма Тирта Емпул (Tirta Empul) без да платим стандартния вход от 15 000 рупии (2 лв). Силно ни впечатляват потоците от поклонници, които идват да си вземат ритуална баня в свещените извори на храма. Някои хора медитират върху каменни платформи, други се посипват с цветчета и се молят под каменните чучури.

meditaciq

Медитиращ в храма Тирта Емпул

puja

Ритуално пречистване

moleshti-se

Молещи се поклонници

puja2

Жена поднасяща дарове

prechistvane

Свещените басейни

Поръсваме се със светена вода и ние и правим обиколка на храма. Откриваме невероятно красив, почти неземен извор обграден със зид, точно до главния олтар, където се допускат единствено поклонници.

sveshtena-voda

Светена вода

Sveshteniq-izvor

Неземно изворче

sveshteno-dyrvo

Свещено дърво

Отиваме пеша до другия важен храм, който е на разстояние километър, два от Тирта Емпул. Гунунг Кави (Gunung Kawi) е античен скален комплекс разположен на брега на река. Плащаме си входа, обичайната сума. Връчват ни по един сарунг и слизаме по стръмните стълби към скалите и реката. Мястото е наистина много мистично.

Gunun-Kawi-w-dalechinata

Обикаляме близо час, наслаждавайки се на всеки от древните храмове. В някои е забранено да влизат жени, а в почти всички не се допускат жени в цикъл, а понякога и такива с разпуснати коси.

Gunun-Kawi

Гунунг Кави

orizishta

Оризища около храма

hram-samo-za-myje

Най-свещената куличка, където се допускат само мъже

hramyt-Gunun-Kawi-zad-zawesa-ot-kloni

Гигантски банян

gigantskiq-hram-izdylban-w-skalata

Гунунг Кави

peshtera-hram

Целия храм е издялан в скалата

offering

Кошнички с дарове

izkustveni-peshteri-hramove

Храмове пещери

syzercanie

Съзерцание

magic

Залез над храма

След като се връщаме отново на пътя, вече наближава 6 часа, екваториален залез. Свръщаме по тясна пътечка в гората и си лягаме на малка полянка. По пътеката от време на време минават хора. Изглежда, че никой не го притеснява палатката. Всички се усмихват дружелюбно.

07.08

 Качва ни на стоп млад тур оператов до Убуд, културната столица на Бали. По пътя се нижат стотици работилнички за сувенири, дърворезба и всевъзможни изделия. След половин час сме в Убуд. Очакванията ни бяха доста завишени. Градчето се оказа поредната туристическа черна дупка. Нито имаше храмове, нито красива архитектура, нито дори цветни градини, така типични за всички селища на острова. Улици изпълнени с магазини, западен тип заведения, хотели и хостели, тълпи от всякакви изгладнели за шопинг туристи. Всичко това ни отблъскваше. Дворецът в центъра (Ubud palace) имаше само един малък външен двор отворен за посетители, пълен с китайски туристи правещи си селфита. Добре, че поне не таксуваха вход.

portata-v-Ubud

Двореца в Убуд

dvoreca-v-Ubud

Гледка към вътрешния двор, затворен за посетители

Продължихме към „Маймунската гора“, стар парк с тропична гора и малко храмче, пълен с макаци. Тук също имаше тълпи от туристи, а входа бе 40000 рупий (около 5 лв). На макаци сме се нагледали, а и на джунгли и храмове също, така че решихме да се омитаме възможно най-бързо, без да разглеждаме.

Излязохме пеша от града и първата кола, на която махнахме спира. Местен човек с  приятелката си шведка отиваха до летището и ни взеха до Денпасар. В последствие, за голяма наша изненада, се оказва, че Натали е наполовина българка, но е израсла в Швеция и не говори български. Голяма случайност …

Оставиха ни в курорта Санур (Sanur), от където щеше да дойде да ни вземе хоста ни от couchsurfing.com. Докато чакахме да свърши работа, отидохме да си почиваме на плажа. Това беше първия плаж на Бали с жълт пясък, който виждахме. Единствено около Денпасар се намират такива, заради сравнително отдалеченото си от вулкани местоположение. Имаше десетки ресторанти с шезлонги по плажа, хиляди разплути туристи, резорти, а на всичкото от горе и водата не беше чиста. Следобеда се изсипаха и тълпи от индонезийски семейства. Стана пълна лудница, а се водеше, че Санур е спокоен плаж в сравнение с известната Кута, място за което всеки посетител твърдеше, че е ужасяващо. Така и не разбрахме какъв е смисъла да плащаш хиляди долари, за да си в подобен курорт, при наличието на милиони райски местенца в региона.

sanur-beach

Плажът на Санур

Вечерта Анджи, китайка от Ява, преселила се на Бали, дойде да ни вземе с колата си. Живееше в спокойно кварталче на десетина минути от Санур, в луксозна къща. И тя беше пътешествала доста и си бъбрихме до късно, а после се размазахме в спалнята, която беше като от списание.

  1. – 09.08

 Най-важната ни задача в Денпасар беше да си удължим визите. Анджи замина на работа и ни остави в края на града, от където вървяхме един час до имиграционното. В Денпасар няма почти никакъв градски транспорт и в последствие това се оказа голямо мъчение за нас. Бяха ни казвали, че градът е мръсен и шумен, но за наше учудване се оказа, че въобще не е толкова зле. Макар и да има доста трафик, изобщо ги нямаше прахоляците и боклуците от Ява. Навсякъде са засадени дебели дървета. Няма никакви туристи, заради липсата на забележителности. Никакви високи сгради и като цяло е доста приятно. Странното е, че освен банки и административни сгради, почти липсват магазини и ресторанти.

denpasar-monument

Монумент в центъра на Денпасар

Взимаме си необходимите за попълване документи и се връщаме пеша до нашия квартал. Смазани сме от вървене и на всичкото отгоре търсейки интернет в квартала се губим. Хоста ни се връща чак вечерта и след готвене на български манджи, късно през нощта си лягаме.

На следващия ден същия сценарии се повтаря. Вървене часове пеша. От имиграционното ни връщат, защото човекът който гарантира за нас трябвало да ни придружава. Тоест утре отново трябва да се върнем с Анджи. Престоят в градове и бюрокрацията винаги са ни тежали. Излиза, че с чакането визата ще ни излезе чак след десетина дни, така че ще трябва да направим нов план как да продължим с обиколките на Бали докато чакаме.

10.08

 Сутринта успешно подадохме документите си за виза. Съобщиха ни, че ще трябва да чакаме още шест дена преди да се върнем и да ги платим, така че решихме да тръгваме директно към нови места, вместо да чакаме в Денпасар.

Анджи ни остави на магистралата. Нямаше подходящо място за стоп и се наложи да повървим 2-3 км. Скоро ни спря камион, който ни откара директно до пристанището Паданг Бай (Padang Bai), от където тръгваха фериботи за съседния остров Ломбок и за малкото островче Нуса Пенида (Nusa Penida). Нуса Пенида е хиндуистки и е под администрацията на Бали. Намира се на час и половина на юг от Бали. На ден имаше само един ферибот до там на обяд в 13 ч. Цената на билета е 31000 рупии – 4 лв. Пристигнахме точно на време за да го хванем, като даже успяхме да обядваме и да се запасим с евтини провизии от селото.

ribarska-lodka

Рибарска лодка

На острова имаше много живописни места, но поради липсата на коли щеше да е трудно да ги обиколим. За тази цел след като акостирахме си спазарихме моторче под наем. Така нямаше да зависим от редките камиони, които без това се движеха само по главния път, но не и към дивите плажове и скали. Един човек се нави да ни даде моторчето си ако го вземем за четири дни, за по шест лева на ден. Натоварихме се с раниците и запърпорихме от село Буюк към така наречения Кристален залив. По пътя се нижеха рибарски селца. Водата бе невероятно синя. Като се има предвид колко хиляди туристи имаше на Бали, наистина беше странно, че тук почти няма. Липсваха и хотели и резорти.

Карта на пътуването из Бали

map bali

Спуснахме се по стръмен, разнебитен път към Кристалния залив (Cristal Bay), който представляваше ивичка бял пясък и невероятно, тропично синьо море. Последните туристи вече си тръгваха. На плажа имаше само едни бунгала и бар.

plaja-s-bungalata

Кристалния плаж

Забелязахме, че в скалите има каменна стълбичка. Момче и момиче слизащи от горе ни упътиха към самотен плаж, на който никой не стъпвал. Стълбичките и тясна пътечка през билото на хълма ни отведоха на невероятно заливче с гора отзад. Най-доброто възможно място за нас, без кьорав човек наоколо. От кога си мечтаехме за малко отшелничество и уединение с природата …

purvi-bivak

Първи усамотен бивак

plajcheto

Усамотеното ни плажче

plajcheto-otgore

Плажчето отгоре

hramovi-kuli

Следва продължение из дебрите на Бали … 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s