За дъвченето на бетел и други пороци (информираща бележка)

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Щанд за бетел

Широкоразпространената употреба на алкохол и тютюн не е чужда на югоизточните азиатци. И тук тези пороци са социално приети и на систематичния им прием се гледа с добро око. И тук тровенето на организма е толкова обикновено колкото и пиенето на сок. Но малко хора знаят за един друг местен порок повсеместно изместил любимия алкохол и цигари.

Тропичният климат в повечето страни от Югоизточна Азия и индийския субконтинент позволява отглеждането на арековата палма, растение, което ражда малки орехчета, наричани погрешно бетелови орехи. Самото растение бетел е от род Piper (Piper betle) и листата му се използват за увиване на орехите на ареката.

Areca palm

Арекови палми

Най-разпространеният начин за приготвяне е да се намаже листото с гасена вар, чийто калций подпомага усвояването на алкалоидите от бетела и ареката, след което се добавят парченца от ореха и пожелание допълнителни овкусители, а понякога и тютюн. Цялата смес се увива в листото и е готова за консумация. Така направената хапка се слага в бузата и се дъвче.

(Видео: как се приготвя бетел)

(Видео: как се приготвя бетел II част)

Ареколинът, основния алкалоид, действа върху централната нервна система като ефектът не е твърде силен и координираната реч и действия обикновено не са засегнати. Дъвченето предизвиква обилно слюноотделяне, като слюнката и устните се оцветяват в кърваво-червено. Това кара дъвчещия да храчи и плюе през минута-две огромни водни храчки.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Бетелови ядки

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Бетелови ядки

В Мианмар например, страната където хората не могат да живеят без бетел, целите тротоари са осеяни с червени петна от плюнките. Често могат да се видят и бутилки от минерална вода, пълни с червена течност, захвърлени на пътя. По-наблюдателните пътешественици скоро откриват, че шишетата не са пълни с малинов сок, изпуснат случайно от някое дете, а с храчки на шофьори, на които им е трудно да се показват на всяка минута през прозореца докато си карат и затова използват бутилка.

Едно половин литрово шише от минерална вода се запълва за около час, което дава представа за количеството слюнка, отделяно от жлезите. За негативните ефекти от систематичната употреба всеки би се досетил, че започват от канцерогенни нагоре. Дългогодишните дъвкачи често са с почернели, изпопадали зъби и гледката е крайно отблъскваща.

В Мианмар дъвченето на бетел е толкова разпространено, че буквално във всяко село има по няколко щанда за продажба и свиване. Странното е, че въпреки високата употреба и лесното отглеждане на палмата цените са доста високи; например пакетче с десет хапки струва между 2 и 3 лева.

В щата Манипур, Индия понякога пътищата биват блокирани по политически и други причини и тъй като отглеждането на бетел в щата е невъзможно заради климата, съответно няма доставки и цените скачат неимоверно.

Дъвченето е разпространено без ограничения от пол, възраст и социален статус. Жени, мъже, старци, младежи, бедни и богати дъвчат с надута буза и бляскав поглед. Интересно, че отблъскващият вид на черно-червената устна кухина и зъби явно не въздейства по подобен негативен начин на самите хора тук, но със сигурност за човек от чужда култура целувката с дъвкал бетел мъж или жена ще е сериозно изпитание за либидото.

При планинските племена, обитаващи щата Шан в Мианмар и по специално племето Ен, черният цвят на зъбите обаче е считан за особено привлекателен, така че всички усилено дъвчат бетел, а използват и други способи за почерняне на зъбите и явно нямат такива проблеми с целувките.

 

Eng tribal woman, outside Kengtung ( Kyaingtong ), Eastern Shan State, Burma ( Myanmar ). Her deliberately blackened teeth are considered a mark of beauty.

 

Племето Ен

Бетелът се счита и за символ в много отношения, неизменно присъства на преговори, а във Виетнам има важно значение и в сватбените церемонии. В древността дори кралете дъвчели и имали собствени скъпоценни кутии за съхранение. Днес не е рядкост да се види дори монах с червени устни, най-често седнал в лотос с камарка орехи до него, специални клещи за чупенето им, метален плювалник и кърпичка за забърсване на лиги.

Очевидно в обществото тук по никой начин употребата на бетел не се възприема като порок, въпреки че води до пристрастяване и има стимулиращ ефект. Относно легалния му статут в цял свят няма закон за забраната му или категоризиращ го като дрога.

За чуждоземеца общо взето цялото нещо с бетела изглежда странно, неприятно, грозно и непонятно. Защо ли всички тези милиони хора си го причиняват?

А дали за някои други култури красива жена налапала цигара или мъж пиян до безсъзнание не изглеждат по същия начин?!

You may also like...

Leave a Reply