Попадали ли сте на място, където хората трупат камъни, гравирани с мистични послания, образувайки километрични стени, без никаква друга функция освен приближаване към просветлението? Място, където старците обикалят със свещени свитъци, затворени в метални цилиндри, въртейки ги безспир. Място, където бели каменни структури се строят на всеки възможен хълм и връх, за да предотвратят някой демон да не разбие главата на случаен пътник като му хвърли камък отгоре. Място, където хората, влизайки в храма, стават и лягат на пода безчет пъти или пък обикалят въпросния храм часове наред. Място, където духовните лица се затварят в пещери в продължение на години в опити да избягат от колелото на раждането и смъртта, а пък на обикновените хора им хрумват идеи извън обсега на мислене на който и да е нормален западен човек, като например да обиколиш гигантска планина като на всяка крачка лягаш на земята и обикновено това занимание ти отнема седмици. Място, където всички хора с абсолютна непреклонност заобикалят обекти, изпречили се на пътя им отляво, не за друго, а защото смята, че ако ги заобиколят отдясно може да ги дебне някой зъл демон и обичайната практика при погребения е да накълцаш трупа на поминалия се и да го „погребеш в небето“, предоставяйки месото на грабливите птици, кръжащи наоколо.
Ако не сте били на такова място заповядайте в земите на Ваджраяна будизма.
Будизмът, религия, възникнала в Индия преди Христа, е една от доминиращите религии в света, изповядвана преди всичко в Азия. Съществува спор относно това дали е коректно да бъде наричан религия или по-скоро спада в категорията философска система, тъй като върховен демиург или каквито и да са проявления на Божественото или на свръхестественото не биват споменати в будисткия канон. Съответно не се изисква прекланяне, обожествяване и/или служене на по-висше същество.
Създателят на будизма Буда Шакаямуни или известен още като принц Сидхарта Гуатама след достигане до определени вътрешни реализации (осъзнавания), оповестява на хората пътя към освобождение от страданието. Прозренията, до които достигнал, са формулирани като Четирите благородни истини, а пътят към освобождението е синтезиран в осем стъпки (The Eightfold Path) и също е известен като Средния път.
Основната идея в будизма се състои в осъзнаване на корена на страданието, а именно желанията и вкопчването във всичките им различни форми, както и изкореняване на невежеството, пречещо да се види истинната илюзорна природа на света. Свещените текстове – сутрите и шастрите съставляват хиляди страници, като към тях по-късно са добавени коментари и изследвания. Будизмът е дълбока философия, развивала се през вековете и създала десетки регионални секти и течения, които с времето приели собствени силно специфични характеристики.
Основно се дели на две големи течения – Теравада будизъм, известен още като Малката колесница или Хинаяна. Практикува се в Южна Индия, Шри Ланка, държавите от Югоизточна Азия – Лаос, Камбоджа, Виетнам, Тайланд, Бирма и др. Като специфична характеристика обикновено се посочва акцентирането върху личното просветление.
Махаяна будизма („Голямата колесница“) традиционно се практикува на север – Северна Индия, Китай, Япония, Корея, Непал, Бутан. Акцентът пада върху всеобщото просветление, веднъж постигнал просветление пробудилият се трябва да се завърне в Самсара (илюзорният свят на циклично раждане и смърт) и да помогне на останалите същества да се освободят от цикъла. Такъв човек бива наречен Бодхисатва. Всяка една държава обаче на базата на собствените си културни, исторически и социално-психологически характеристики е обособила уникална само за нея си форма на будизъм, макар и с определени сходства със съседни държави и региони.
Всеки е чувал за Чан (кит.) или Дзен (яп.) будизма, възникнал в Китай и впоследствие пренесъл се в Япония и Корея. Счита се за разклонение на Махаяна будизма, какъвто е и този на по-малко известната школа на Ваджраяна.
Ваджраяна будизмът (в превод „гръмотевичната колесница“) или Тибетският будизъм е толкова оригинална и рязко отличаваща се форма на будизъм, че макар и произлязла от Махаяна, днес някои го считат за отделен клон. Практикува се в Тибет, Бутан и граничещи с Тибет региони в Непал и Индия (Ладак, Сиким, Аруначал Прадеш – Ladakh, Sikkim, Arunachal Pradesh).
Според историческите извори през 12 век индийският мистик Падмасамбава донася будизма на територията на Тибет. Преди това в региона се е практикувала древната религия Бон, която и до ден днешен има ограничен брой последователи в Непал и Бутан. В тази религия особено внимание се е обръщало на демоничните сили, омиротворяването им, магическите практики със силен акцент над черната магия и жертвоприношенията.
На Падмасамбава никак не му било лесно да изкорени тези практики и да ги замени с крайно пацифистичните учения на будизма. В крайна сметка се получило нещо като синкретичен, компромисен вариант. Хората не искали да изоставят демоните и традициите си и Падмасамбава просто ги просветлил и ги превърнал в защитници на вярата. Така много от вярванията на Бон се примесили с новодшлото учение и резултатът бил Ваджраяна будизма.
И до ден днешен в много тибетски манастири може да се види така наречения Храм на Защитниците, в който огромни чучела със спуснат плат пред лицата карат посетителя да потръпне. По стените пък привличат погледа изкусно изрисувани ужасни демони, с изпъкнали гигантски очи, които тъпчат и разчленяват хора. Ако пък човек недай си боже се загледа в изображението на колелото на живота и по-точно в долната част, обрисуваща ада, направо може да му се догади.
Остатъци от Бон могат да се забележат и в ежегодния фестивал, честван на различни дати в различните манастири, където гвоздеят на програмата е танца на демоните, в който те биват надвити и освободени. Тибетският будизъм изобилства и от тантрични, мистични и йога практики, каквито не се откриват в нито една друга форма на будизма.
Някои специалисти разглеждат наследството на Бон в чисто анимистичен, суеверен аспект, други пък виждат демоните и магиите като алегории на вътрешни състояния и емоции с много дълбок философски характер. Без значение как го тълкуваме, тибетският будизъм, изцяло оформящ самобитната култура и ежедневие в региона, без съмнение е уникално богатство.
Исторически в тибетския будизъм има четири основни секти – Гелугпа, Кагюпа, Сакя, Нингма. Създателят на секата Гелугпа, наричани още Жълтите шапки, Цонкапа бил реформатор-идеалист и решил да върне будизма към корените му, недоволен от силните отклонения, които бил претърпял през вековете. Опитал се да наложи жълта роба, цвета на отричането от земното според Буда, вместо традиционната червена, но сполучил само със смяна на цвета на шапките. След създаването на орден всички Далай Лами са възпитаници на Жълтите Шапки. По-старият орден Кагюпа или Червените шапки, така и не се поддал на реформиране и до днес запазва най-традиционните черти на Ваджраяна.
Друга специфична характеристика е феноменът, наречен ламаизъм. Ламите, духовните лица и водачи на общността, участват във всички аспекти на социалния живот. Сред длъжностите им се включват участия при раждания, сватби и погребения, както и ръководство на монашески учреждения – манастири, училища и академии.
Държавната и духовната власт в Тибет до преди китайската окупация е била изцяло съсредоточена в ръцете на върховния лама – Далай Лама. Днес четиринайсетия Далай Лама пребивава в изгнание в Индия, Дарамсала, където решил да избяга през 50-те години преди китайската комунистическа партия да му види сметката.
Всички висши духовни лица се избират чрез един забележителен ритуал. Тъй като се вярва, че всяко чувстващо същество постоянно се преражда, главните лами също се прераждат, но тъй като са просветлени се връщат на земята винаги в човешка форма и по свое желание, за да помагат на останалите по пътя към просветлението. Така да речем Далай Лама още от първия до днешния четиринайсети е всъщност един човек. Преди смъртта си той дава специфичен знак къде приблизително ще се прероди в следващия си живот и след кончината му група избрани монаси започват да търсят новороденото бебе Далай Лама.
Предполагаемото детенце обикновено е навършило 3-4 години и е подложено на изпит, в който му биват показвани различни предмети и ако то посочи и разпознае тези, които принадлежат на починалия Далай Лама, значи прероденият е успешно намерен. Тази практика се прилагала неотклонно от векове, но предвид политическата ситуация настоящият Далай Лама отказва да се прероди и традицията може би ще бъде прекъсната.
Други типични духовни практики, за които може да се потърси по-задълбочена информация, са поклонничеството до планината Кайлаш и свещеното езеро Мансаровар; ритуалът за духовна инициация Калачакра, който по принцип е смятан за висша езотерична тайна, но настоящият Далай Лама е ръководил десетки такива за широката публика, поради големите заслуги, които получават участвалите; дългогодишни оттегляния в отшелничество и медитация и др.
На ежедневно ниво тибетците практикуват четене на сутри, прострации (лягане на земята като поклон, което бива извършвано в непрекъснати серии от десетки, стотици и дори хиляди поклони). Интересно е да се наблюдават хора, които правят прострации – обикновено на коленете и дланите си имат намотан плат, който ги предпазва от продължителното търкане в земята, в някои манастири имат специални приплъзващи се дървени плоскости, които улесняват процеса. Знае се и за поклонници, които обикалят планината Кайлаш и по този начин изминават стотици километри в продължение на месеци, докато стигнат до мястото на ритуала Калачакра или друга важна церемония.
Често могат да бъдат наблюдавани поклонници, обикалящи манастир или храм чрез прострации, като винаги се върви по посока на часовниковата стрелка. Обиколките около свещените места са нещо задължително, както и произнасянето на мантри – мантрува се с броеница от 108 зърна, наречена мала или с помощта на молитвени цилиндри, съдържащи сутрите, навити на руло в тях. Някои молитвени колела са с размер няколко метра, други са за лична употреба и се събират в дланта. По стените на манастирите и храмовете се инсталират десетки колела в редици, които хората въртят при обиколка около сградата.
Характерни са и така наречените стени мани, направени от струпвания на хиляди камъни, като най-горните са красиво гравирани с мантри или текстове от сутрите. Въпросните стени могат да се видят около всяко населено място, храм, а понякога и в дивото в планините. Заедно с тях се строят и така типичните ступи или чортени – бели каменни кулички, често съдържащи тленните останки на монаси или лами. Има ги с хиляди в региона.
Когато хората въртят молитвени цилиндри се смята, че се случва следното: на по-висше ниво всичко това се прави с цел мантрата или свещеното послание да се разнесе из пространството, като всяко завъртане умножава силата на действието и спомага за просветлението на всички живи същества. На по нисше ниво гарантира личностно благоприятно следващо прераждане, натрупване на добра карма и прогонване на злите сили.
Религия, в която най-висшата мантра „Ом мани падме хум“ има странния, недоумяван от по-голяма част от хората превод „Съкровището в лотуса“, без съмнение е нещо изумително, в което човек си заслужава да се задълбочи.
Ако сте готови да дишате разредения въздух на 4000 м. надморска височина, да потрепервате в летния вечерен хлад, да не хапнете плод или зеленчук с дни, да си пиете чая със сол и масло, да забравите значението на думата душ и зеленина, заповядайте в земите на Ваджраяна будизма и се докоснете до магията на този ирационален, приказен свят.
N.B. Понастоящем Тибет не е най-доброто място за опознаване на тази култура по очевидни причини – попада в територията на Китайската народна република и дори споменаването на думите Далай Лама може да ви навлече куп неприятности. Уредбата и автентичността на монашеските институции също е под силно съмнение. Но за щастие винаги ни остават места като Ладак, Непал и Бутан, така че изпреварете глобализацията и се изгубете в този традиционен свят за кратко… или пък за дълго.
Автор: MagicKervan
Бележка:
Настоящата статия не претендира за задълбоченост. Авторът не е специалист в будизма и целта му е единствено да запознае най-общо читателите с тибетския будизъм, като повечето информация черпи от собствените си наблюдения и директен опит по време на пътешествията из Ладак, Индия и Непал. Моля приемете извинения, ако има допуснати неточности.
