Глетчери безкрай и страховитият висящ мост, а после пътуване с тракторче на стоп и пакистанецът, който ни разказа магически истории за кервани

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Ледникът Пасу

11.05

Ето го и новият ден, изпълнен с приключения. Ставаме в 6 сутринта и поемаме на разходка из околностите. В селото има стари къщи (едната, от които е била лятната резиденция на Мира на Хунза – титла на местните владетели) и музей, както и стар форт на около 200 години. Изкачваме се над селото и гледките са невероятни.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Началото на прехода

Запланували сме да стигнем до езерото Борит (на местния език солено езеро), което е на около 3-4 часа от селото. Гледките са изумителни. Това наистина е една от най-суровите и непристъпни планини на земята, наоколо няма върхове под 4000 м.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Гледка от прехода

В далечината се виждат зъберите на огромен скален масив, изглежда точно като омагьосана планина, в която живеят само джуджета, гноми и други приказни същества. Долу пък се вижда река Хунза, черна и огромна с гигантски сиви наноси по брега.

Пътеката минава през глетчера Гулкин. Това е първият ни сблъсък с глетчер тук и е изумително. Целият се движи, пука, съска. Под него тече вода и често се отцепват цели големи парчета лед. Глетчерът е черен, тъй като целият е покрит с камъни и пръст, които влачи отгоре и заради това преминаването по него е по-лесно, но все пак е доста опасно.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Черният глетчер Гулкин

След около час успяваме да го минем и то защото с нас е немецът Стефан и гидът, който води. Спираме за чай в следващото село Гулкин в къщата на една жена – отвътре всичко е в килимчета и с малка печица по средата, адски уютно изглежда.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

 Типична къща в село Гулкин

След като стигаме до езерото идват да ни вземат с джип хората от хотела. Всъщност цялата програма за деня е организирана от Стефан, който си е взел тур и нас просто ни предложиха да се присъединим.

Оттам отиваме да видим висящия мост в село Хосейни. Мостът преминава над река Хунза и отива в някакво селце на другия бряг, като между всяка дъсчица има доста голямо разстояние, вътърът духа, мостът се люлее и общо взето като го преминаваш ти се разтреперват краката. Една местна жена мина в обратната посока без да се държи никъде и с бодра крачка и направо ни смая.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Висящият мост в село Хосейни

Вечерта се прибираме смазани от умора и емоции (особено ледникът и мостът бяха доста екстремни) и Захир, собственикът на хотела, ни приготвя местна традиционна вечеря, която човек може да опита само на това място. Състои се от палачинки, странен сироп от черници, олио от кайсии с много силен аромат, мед и някаква манджа с варено сирене и чапати, както и компот от кайсии.

Тук сме на 2500 м. Надморска височина и могат да се отглеждат само определени култури – картофи, кайсии и др. Всичко е в скали и камъни и след образуването на езеро Атабад след голямото свлачище, пътят е блокиран и снабдяването със стоки е изключително трудно. Хората разчитат само на местната продукция и кухнята е с уникални съставки като олиото от кайсии, козе сирене, масло и др.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Местна жена в село Гулмит

Тук и интернета е голям проблем, както и тока. От 20 дни вече няма ток в селото и всички са с бензинови генератори, но въпреки отдалечеността и липсата на удобства хората от селото са супер образовани и напредничави. Тук имат 100 % образованост на населението и усещането като говориш с който и да е, е все едно говориш с интелигентни, градски хора. Направо е изумително.

12.05

Днес сме решили да направим един малък трек до горната част на ледника Пасу (Passu). Първо трябва да направим доста обстойно проучване, тъй като тръгваме без водач, а планините тук нямат нищо общо с която и да е планина в Европа. Хората умират като мухи на всяка крачка и човек трябва да дебне за потенциални опасности от всеки завой.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Гледка към село Пасу

Ние сме много зле екипирани, без планински обувки и единствената дебела дреха ни е шала, който Атила и Софи ни подариха и постоянно си го менкаме в ледените нощи. Пътеката минава през огромния глетчер Пасу и се изкачва на 4100 м. до пасбищата на Патундас. Повечето хора ни съветват въобще да не се опитваме да минаваме глетчера без водач. Накрая решаваме просто да спим на овчарските колиби преди преминаването на глетчера на 3500 м. Дотам са някъде към 4 часа преход покрай ръба на ледника.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Регионът Пасу

Сутринта първо намираме някакво място с интернет клуб, за да известим близките къде сме, че вече осми ден сме без интернет връзка, после отиваме да обядваме и да си купим чапати от хлебарницата и чак към 3 следобед потегляме.

Вървим по пътя до село Хосейни, като по едно време ни взе тракторче на стоп. От Хосейни има черен път до езерото Борит и после черният път стига до ръба на глетчера, откъдето започва козя пътека.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Езерото Борит

Някъде след езерото, точно преди къщичките на село Горен Борит ни настигат с джип нашите любими познайници – полицаите. Осведомили са се от хотела, че тръгваме без водач и се побъркали. Една от причините е, че постоянно стават злополуки на ледниците и дори миналата година някакви туристи умрели.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Езерото Борит от друг ъгъл

По пътеката срещаме пакистанска група, която слиза отгоре и ни казват, че нямаме никакъв шанс да минем ледника без екипировка и водач. Обещаваме на полицаите, че няма и да се опитваме и те ни изпращат до половината път и после се връщат.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

 Пасу Гар

Изкачваме се нависоко и на свечеряване успяваме да стигнем Пасу Гар (Passu Ghar), където са пастирските колиби. С височината се появяват и иглолистни храстчета тип хвойна и на една площадка, заобградена с ниски дървенца, опъваме палатката и си палим огън. Температурата е под 10 градуса и направо замръзваме. За утре планираме да видим как стоят нещата с глетчера и евентуално да останем за още една нощ тук.

13.05

Цяла нощ валя дъжд и сутринта се събуждаме от тропот на конски копита. Доста мощен и току до главите ни. Скачаме и излизаме извън палатката. Оказва се, че огромни камъни падат от върха на планината понеже дъждът е размекнал калта.Оглеждаме се и на 50 м. виждаме малко заслонче и вратата е отключена. Местим се вътре и сме спасени от падащите камъни.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Къщичката, в която се приютихме

Цял ден падат огромни кютуци от всички склонове и преминаването по пътеките е доста опасно. Времето е все така мъгливо и много студено. Следобеда се изкачваме до последните кошари на 30 мин. Нагоре и до точката от която се преминава ледникът.

Изглежда абсолютно невъзможно да се мине без гид, котки и пикели. Огромен е, постоянно се разцепва и някои пукнатини са сигурно 10 метра дълбоки. Част от него образува ледени кулички на вълни и е все едно си в лабиринт.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Глетчерът Пасу

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Пак той

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Проход в стената на ледника

Застанахме на едно възвишение и се чудим и маем откъде ли минава пътеката, но така и не успяваме да разберем. Връщаме се обратно в лагера и тази нощ е сковаващо ледена, дървата са мокри и няма как да накладем огън. Опитахме се да запалим една допотопна печка и опушихме цялата къщичка.

14.05

Повечето облаци са се разкъсали и сутринта се качваме отново до пасибището, за да видим отблизо връх Пасу (Passu Peak), който е висок към 7300 м. Още от сутринта не се чувствам добре, но след един чай на обед нещата съвсем стават зле.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Връх Пасу

Получаваме някакво доста тежко стомашно-чревно разстройство. Сигурно е от водата в потоците, която се наложи да пием след като свършихме нашата. Водата е чиста, но в нея има песъчинки. Привечер с големи усилия стигаме до езерото Борит. На брега на езерото има едно самотно хотелче и един адски симпатичен дядко.

Опъваме палатката до езерото и дядото ни предлага супа от кайсии (с фиде) – местен специалитет. Тук сме с 1000 м. по ниско и е доста топло вечерта.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Лагерът ни на езерото Борит

15.05

Оставаме още един ден на езерото, за да се възстановим от коремните проблеми. От време на време се качва по някой и друг турист с джипка да види езерото. Въобще цари пълна идилия и спокойствие.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Изглед от хотела на езеро Борит

16.05

Планината, покрита със сняг, се отразява в огледалната повърхност на езерото. Две патенца го пресичат и се къпят, разпервайки крила от време на време. Абсолютната тишина и спокойствие се нарушават само от песните на птичките, прожужаване на някоя муха и далечни подвиквания на селяните, които изкарват на паша миниатюрните си козички, овчички и кравички джуджета. Имаме чувството, че от досега със суровите части на планините нещо в нас се пречупи и сякаш дори погледите ни станаха различни. Какво ли ще ни донесе днешният ден?

Слязохме пеша до пътя и ни качиха на стоп до Гулмит, където бяхме оставили част от багажа в хотела (Gulmit Continental Hotel). На разделяне собственикът не ни взе нито стотинка, въпреки че бяхме спали там две вечери и бяхме яли.

Потегляме на стоп и едни хора ни закарват до езерото Атабад. Оказва се, че за да го пресечем трябва да изчакаме лодката да се напълни с 15 човека и чак тогава потегляме. Цената е 100 рупии (1$), но чужденците трябва да плащат двойно. Лодкарят не иска да ни качи ако не платим по 200 рупии.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Езерото Атабад

Също така след 12 часа на обед почти няма пътници, всички пътуват сутрин, и е доста трудно да се напълни лодката и накрая се примиряваме. От другата страна на езерото има една маршрутка до Каримабад и е само 50 рупии, така че се качваме. По пътя почти не минават частни коли и ще е доста трудно да хванем стоп до там. През времето, което чакахме да се напълни лодката, нито една частна кола не премина езерото.

Маршрутката ни оставя на разклона за Каримабад – това е старо селище, в което има два форта на по 800 години, казват се Балтит и Алтит. Построени са за защита от нападенията на хората от съседната долина Нагар. Двете долини Хунза и Нагар постоянно воювали в миналото.

В хотелчето на езерото Борит се бяхме запознали с един човек от Карачи, който си караше ваканцията в планините, беше си наел джип и гид, и ни покани да се срещнем, когато пристигнем в Каримабад, където е отседнал. Гидът – мистър Ифчи, ни направи впечатление на човек с огромен опит из тези места и искахме пак да се срещнем с тях и да научим повече за региона.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Къща в Горен Борит

Звъннахме им и те ни посрещнаха и ни помогнаха да си намерим много приятно хотелче с гледка към долината, където човек може да си опъне палатката в дворчето, да ползва пералня и топла вода само срещу скромната сума от 100 рупии (1$). Казва се гостоприемница Каримабад (Karimabad Inn).

Тук климатът е доста прохладен и не можем да се осланяме на потоците за къпане и пране, тъй като са ледени. Мотахме се из форта Алтит и старото поселище, преди отново да се срещнем с пакистанеца от Карачи и на залез да се качим с джипа на една точка на 3000 м. надморска височина, от която се разкрива гледка към цялата долина хунза и околните върхове.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Главният площад в Алтит – Джатак

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Форт Алтит

Виждат се поне пет седемхилядника и гледката е главозамайваща. На върха на това възвишение е построен хотел Eagle’s Nest, където пихме чай с нашите нови приятели.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Изглед от хотел Eagle’s Nest (Гнездото на орела)

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Golden Peak (Златният връх) – 7023 м.

Мистър Ифчи е приготвил традиционна вечеря в дома си и всички сме поканени. Къщата му се намира в историческото селище Ганиш (Ganish), което се намира под Каримабад на самия път. Вечерята е невероятна с местни ястия със сирене. Мистър Ифчи е бил на всички трекове из Гилгит и е участвал в много експедиции, така че научаваме много информация за добрите трекове в региона. По време на вечерята ни разказва невероятни истории за детството си и Пътя на коприната, и направо се пренасяме в старите времена.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Момиченце от село Хосейни

Ето някои от историите, които чухме от него: Допреди 1974 г. Долината Хунза била самостоятелно царство и владетелят Мирът на Хунза, живеел във форта Балтит.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Форта Балтит

По онова време, когато мистър Ифчи бил дете (50-те години), нямало никакви пътща,, само Пътят на коприната се виел и спускал над пропасти и урви и бил невъзможно труден за минаване, бил като козя пътека на места. Често пристигали кервани от якове и коне и отсядали в кервансарая на селото.

Керваните идвали от далечен Китай – от Кашгар, имало уйгури, таджики и какви ли не хора. Керванът носел главно бои за платове и коприна. На връщане взимал злато, което Мирът плащал като данък за Китай. Мистър Ифчи като малък също отишъл веднъж с баща си и кервана до Горна Хунза, да събира данъка. Спомня се, че било ужасно студено и пътят бил адски тежък. Едно време нямало почти нищо в селото и закуската обикновено била супа от кайсии, обядът – чапати със сок от кайсии и понякога сготвяли някоя леща или картофи с олио от кайсиеви ядко.

Село Ганиш е най-старото селище в Хунза и се състои от трийсетина къщи и няколко малки джамии, които всеки род си построявал сам, в центъра има древен басейн за къпане и 800 годишен чинар (на урду чинар си е чинар, други общи думи, които намерихме, са чорап, чеиз и килим).

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Село Ганиш

Хората в долината са измаили, но единствено в село Ганиш и в съседната долина Нагар са друго разклонение на шиизма – Итна Ашари (Ithna Ashar).

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Преминаването на черния ледник

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s