Язд
13.04
На сутринта се събуждаме в прохладния парк, където спахме, и след закуска и сутрешен тоалет в банята на джамията тръгваме на разходка. Към обяд вече става доста горещо и с черните дрехи и забрадка, с които съм облечена ми е още по-тежко. Цял ден се радвам на специалните дупки под мишниците, които Мамето направи за иранската ми одежда, които не се забелязват, а същевременно държат прохладно.
Градинка
Обикаляме по тесните улици на кирпичения град, навсякъде се виждат вятърни кули за проветрение на къщите, посещаваме всевъзможни джамии, хамами, базари и стари къщи. Хората по улиците са много учтиви и постоянно ни питат имаме ли нужда от помощ или нещо друго.
Къща с вятърна кула за проветрение
Кирпиченият град, черните силуети на жените, увити в чадор, песните, леещи се от джамиите, и малките дюкянчета с всевъзможни занаятчии и бакалии, ни карат да се чувстваме като в хиляда и една нощ. Единствената неприятна случка за деня е един афганистанец, който поправи колана на Цветин и после не щя да връща ресто, но го съжаляваме понеже е целия в недъзи от войната и треперещ, така че му оставяме 50 000 риала, вместо 20 000 (около 3 лв.).
Крепостната стена на града
Двор на традиционна къща – имението Лахира
Мадраса – училище за религия
По улиците на Язд
Ученички
Музей-къща на заможно персийско семейство
Купол на дванадесетте имама
Хамам – традиционна баня
Хамам превърнат в ресторант
Комлексът Азад
Конуси захар
Паркинг
Късния следобед решаваме да тръгнем на стоп към Керман и тъй като най-вероятно няма да можем да минем 400 км. наведнъж да спим някъде по пътя. Сменяме три градски автобуса и накрая успяваме да излезем от града. Отвън е странна камениста пустиня със зъбести планини в далечината.
Подправки
Хващаме си стоп до някакво място на 5-10 км. извън града. По пътя има странни белуджи с багажи, доста мърляви. Скоро започва да се стъмва и минава някакъв автобус, супер луксозен с шофьори белуджи. Спазаряваме се на много ниска цена (5 лв. на човек за 400 км.) и решаваме да се качим. През нощта на гарата, която е доста отдалечена от града почти няма хора и опъваме палатката на едно закътано място.
14.04
След закуска на гарата с някаква странна чорба от всевъзможни бобови растения и хляб се опитваме да намерим градски транспорт до града, но няма такъв и вместо такси си хващаме стопа до центъра. Оставяме раниците в един магазин за строителни материали и започваме обиколките.
Закуска в бюфета на автогарата
Посетихме стария базар, петъчната джамия и решаваме да вървим към края на града, където има останки от стар замък и някаква антична структура от сасанидския период. Слава богу, че е облачно иначе щеше да е невъзможно да вървим под слънцето няколко часа.
Джамията в Керман
Петъчната джамия
Входа на джамията
Свод на входната арка на джамията
Детайл от арката
Жена облечена в чадор
В далечината се виждат невероятни скалисти планини, а зад тях започва една от най-горещите пустини в света Дащ-е-лут. В нея е измервана температура от 70 градуса по Целзий. В момента в пустинята е над 40 градуса, докато в Керман е 27-28, а разстоянието е от едва 100 км. За жалост няма да имаме време да отидем там на къмпинг, както бяхме планирали, но със сигурност ще се върнем пак, за да изследваме по-щателно този регион.
Изглед към Керман
Руините на скалния град
Руини
Ерозирали стени
Из лабиринтите на пустинния град
Керман
Вечерта се срещаме с нашите хостове от couchsurfing.org, много весела компания и напълно отворени към света. В колата на едното момче свири Пинк Флойд, другият е доста откачен философ и Ати – жената, която ни хоства през цялото време, ни разказва какво ли не за живота тук и че й е писнало да се забулва. Младите в Иран са много интелигентни и въобще не им пука за традиционните обичаи.
15.04
Ставаме сутринта и Ати вече е излязла по работа, оставила ни е бележка да затворим хубаво вратата, ако си тръгнем без да се засечем. Удивително е доверието, което хората ти гласуват, липсата на страх и предразсъдъци и това гостоприемство! Апартаментът на Ати е огромен и е пълен със скъпи вещи, пресийски килими, сребърни сервизи и какво ли не.
За наша радост тя се връща след час и нещо, понеже се е освободила от работа, изпиваме по едно кафе и ни закарва до центъра на интернет клуб. След няколкочасово преточване на снимки и какво ли още не тръгваме на стоп, като преди това се опитваме да си презаредим ваучера и човекът, когото питахме къде да го направим се опита да плати вместо нас и едвам го разубедихме : )
Площада Ганджали хан в Керман
Стопираме до половината път до Бам и последният човек, който ни оставя преди да се разделим, решава да стопира колите вместо нас, ръкомаха и препречва пътя на всички минаващи коли. Много скоро ни спира една кола и се качваме. Но вътре какво да видим – странно семейство – мъж, жена и бебе; жената е гримирана като травестит, а мъжът е супер черен и хърбав, в колата леко мирише, но иначе е чисто нова.
Най-фрапантното обаче е шофьорът – обезобразен инвалид с изгоряло лице и дълга, мазна коса. Опитваме се да им обясним, че могат да ни оставят в Бам и ние ще си продължим сами, но те не разбират абсолютно нищо и само ни питат защо нямаме пари и защо искаме да се возим безплатно, но комуникацията все не върви.
Шофьорът изглежда като смесица от„бос” на наркокартел в Колумбия и герой от филм на Дейвид Линч. От време на време колата кривва в другото платно понеже шофьорът има затруднение да кара и да завива, тъй като едната му ръка е като чуканче с 1-2 пръста. Тъй като вече наближаваме граничните региони и е всеизвестно, че целият трафик на хероин и опиум минава оттук от Афганистан към Европа, аз се чувствам малко некомфортно в колата. Отвън е много горещо, навсякъде докъдето стигат очите е камениста пустиня, тук-таме някой храст и в далечината огромни скалисти планини. Небето е жълтеникаво от прахта и маранята и вече пътуваме от 1000 км все из полу-пустинни региони към все по-диви и ненаселени места.
Накрая стигаме в Бам и те започват да влизат в града, ние пък упорито има казваме да спрат. Накрая ситуацията се нажежава и те спират в някаква уличка. Оказва се, че са ни търсили хотел и са искали да ни оставят в града, така че всичко е наред. Отново с раниците си хващаме стоп за извън града и адски ни олеква, че се разделяме с тях.
Утре трябва да сме в Пакистан и от бързане нямаме време да спрем и да разгледаме крепостта в Бам. Стъмва се и за сега не ни се ще да правим нощен стоп из пограничните региони, но тъй като утре сутринта трябва да сме в граничния град Захедан, решаваме да си хванем автобус директно, за да не стане някоя грешка – утре е последният ден, в който можем да влезем в Пакистан. Все още сме на 300 км. оттам.
Автобусът, пълен с белуджи, по някое време спира и шофьорите излизат с килимчетата си за вечерната молитва, облечени с шалвар камиз подобни на бели пижами. Започват да се молят.
Късно през нощта към 1:00 ч. пристигаме в Захедан , столицата на провинция Систан и Белуджистан и си хващаме суперскъпо такси до нашите приятели, чийто телефони ни даде Мохамед от Керман. Те са трима млади веселяци пътешественици. Лягаме си едва към 3:00 ч. и след 4 часа сън ставаме, за да минем рано границата с Пакистан.
Артистична репрезентация на гроба на имам Хюсейн, особено почитан в шиизма
