| Маршрут | Манали – Лех |
| Отворен | юни до сепември |
| Разтояние | 490 km. приблизително |
| Средна височина | Над 4 000 м. |
| Проходи над 4 000 м | 5 |
| Най-висок проход | Тангланг Ла 5 328м. |
| Време за преминаване | От 2 до 7 дни |
| Внимание | Опасност от височинна болест, ниски температури през ноща, лош път и липса на автомобили |
Хималаите са най- голямата и най-високта планинска верига на земята и е място, което човек задължително трябва да види преди смъртта си. Неземно красивите пейзажи, върхове стигащи до небесата, огромни пространства и мащаби, изолирани традиционни села и древни тибетски манастири са неща, които по никой начин не могат да бъдат описани, а нещо, което трябва да се види и изживее.
Една голяма част от Хималаите се намира на територията на северна Индия. Най-северната част от щата Джаму и Кашмир е областта Ладак, сравнявана неслучайно с лунен пейзаж. Нейната столица град Лех (3 500 м.), намираща се на тибетското плато е свързана с останалата част от света посредством два пътя, които са затворени през по- голямата част от годината, поради затрупване със сняг на високопланинските проходи.
Единият път е през гр. Джаму- Шринагар- Каргил- Лех, а другият- Манали-Лех е считан за най-висок, използван от автомобили път на планетата. Маршрутът Манали-Лех преминава през пет прохода с височина над 4 000 м., най-високият от които Тангланг Ла е цели 5 328 метра. Тежките условия, лошото състояние на пътя, честите свлачища, внезапно появяващи се реки по пътя и високата надморска височина, правят преминаването му екстремно изпитание за всеки шофьор и същевременно невероятно предизвикателство и за най-откачения автостопаджия.
Тук ще се опитаме да споделим част от нашите впечатления, както и някои съвети, които биха били полезни на тръгналите по този изключително заслужаващ си маршрут.
Манали (1 950 м. ндв.) изходната точка
Един от най- популярните индийски, планински курорти, както за местния така и за чуждестранния турист. Колоритни тълпи, стотици заведения за хранене, магазини за сувенири, няколко хиндуистки храма, будистки манастир и хипарско, бекпекърско кварталче в старата част на града, могат да направят пребиваването Ви тук доста интересно. Полезно би било оставането ви в града с цел аклиматизация към по- ниските температури и високата надморска височина. Пикът на сезона за индийските туристи юни-юли може да ви се отрази тежко, особено ако не сте свикнали с многолюдни тълпи. Ако търсите самота и уединение може да ги намерите в горните части на стария град. Тук може да намерите също така малки и спокойни хотелчета тип хоумстей и дори усамотени места за палатка нагоре по течението на реката.
Безумието на индийския скиор
Манали- прохода Ротанг (3 980 м.ндмв.)
Първото нещо което трябва да направите преди да тръгнете разбира се е да се осведомите дали проходът Ротанг е въобще отворен. Всяка година това се случва на различна дата според количеството снеговалежи и климатичните условия. Конкретно за 2015 година се наложи да чакаме до 22.06.2015.Изходната точка за автостоп от града е ето тук – Карта
Ние обаче решихме да минем по алтернативен маршрут и изминахме пеш около 4 км. от западната страна на реката с цел да избегнем невероятния трафик на кръстовището за излизане от града. Макар и по- дълъг този маршрут преминава през живописни села и кварталчета, докато се достигне до мост над реката свързващ ви с главния път.
Първата част от пътя е силно натоварена с автомобили, повечето от които туристически таксита, поради факта, че води към един от големите ски курорти Саланг (Salang valley) (3 300 м.), както и че самия проход Ротанг сам по себе си е също голяма туристическа атракция за често невиждалите през живота си сняг индийски туристи. През цялото протежение на пътя ще видите десети странни сергии за отдаване под наем на старовремски ски костюми и гумени ботуши останали сякаш от колониални временаJ
Също така тази част от пътя е леко неприятна за автостоп. Минават много автомобили, но предимно таксита. Частните автомобили са малко, а камиони през деня не се допускат. Ние конкретно стигнахме сравнително лесно до разклона за курорта. След това обаче чакахме няколко часа, докато се стъмни и никой не ни спря, така че се наложи да пренощуваме. Сутринта станахме по тъмно за да хванем „мистичните“ камиони. Успяхме да хванем един такъв, но след около няма и час бавно предвижване с него, колоната изведнъж спря и се оказа, че ще чака цял ден заради тръгналите вече туристически автомобили. След доста дълго чакане ни качи лек автомобил с индийски бизнесмен.
Гигантски опашки от автомобили, задръствания и безкрайно чакане са нещо обичайно за тази час от пътя.
ВНИМАНИЕ Имайте предвид, че замръкване на прохода или в друга висока точка от маршрута е свързано с екстремно ниски температури и е възможен дори снеговалеж. Повечето автомобили пътуват до прохода и обратно. Ако мислите да спите на палатка трябва да бъдете адекватно екипирани.
Прохода Ротанг – гр. Килонг (3 080 м. ндмв.) Разтояние 67 км. Приключението започва
Прохода Ротанг
След преминаването на прохода движението рязко намалява. Повечето автомобили се връщат обратно в Манали. Пътят става екстремно лош. Веднага след прохода започва областта Лахул. Растителността и въобще пейзажа рязко се променят. Горите с високи дървета изчезват, появяват се високи скалисти върхове и хребети.
Преминаващите автомобили са рядкост. Камионите се движат на групи през определени часове на денонощието. Ако ви спре камион добре би било да договорите, че пътувате без заплащане, защото понякога може да бъде очаквано такова. Има множество индийци туристи- авантюристи, пътуващи с джипове или леки автомобили, така че може да случите и на такива. Ако пътувате самостоятелно или сте склонни да се разделите, може да пробвате и мотостоп. Пълно е с мотористи пътуващи на големи групи по маршрута Манали- Лех.
Долината на Килонг
Тази област е населена от етноси близки до тибетците- гостоприемни и любезни хора. Има няколко стари будистки манастири. Оставането ви в гр. Килонг е препоръчително. Много е красиво и има какво да се види.
Будистки монаси
Гр. Килонг- високопланински лагер Панг (4 600 м.ндмв.)
Разтояние: 192 км.
Време за чакане: Няколко часа, в зависимост от късмета, почти не преминават автомобили.
Време за преминаване: цял ден.
Проходи по пътя: Баралача Ла (5 030 м.ндмв.), Наки Ла (4,739 m), Лачалу Ла (5,065 m.)
Времето за чакане строго зависи от късмета ви за деня. Автомобили и камиони почти не преминават. В първата седмица от отварянето на пътя няма автобуси, така че отново ако ви спре камион трябва предварително да се договорите, че пътувате на автостоп т.е. безплатно. Камионите обикновено пътуват директно за Лех, не спират за дълги почивки още по малко за преспиване, така че трябва да сте подготвени за екстремно друсане и возене около 20 часа. Ако ви спре кола има вероятност да преспите на един от двата високопланински лагера Сарчу (4 300 м.) или Панг (4 600 м.).
Прохода Баралача Ла
Ние имахме късмет, почти без да чакаме ни взе частен джип пълен с индийски пътешественици пътуващи за Лех. Пътят е изключително лош. След стръмното изкачване на първият проход Барача Ла, пейзажът тотално се променя и растителността и всякакви дървета напълно изчезват. След прохода е и границата, където свършва областа Лахул. Не ви остава нищо друго освен да наблюдавате замаяни невероятната прелест на област Ладак- наричан още Малкият Тибет.
Единственото официално място за почивка е палатковия лагер на тибетските номади -Сарчу, където може да се остане и за нощувка. Има и медицински пункт.
Следват невероятни серпентини и изкачвания на следващите два прохода Наки Ла и Лачалу Ла. Възможно е да се появят първите признаци на височинна болест- главоболие, гадене, задух и невъзможност за спане. В следващия лагер Панг, както и в предишния има полева болница, в която можете да се надишате безплатно с кислород. Лагерът също е полеви на тибетци номади, можете да похапнете и да останите за пренущаване. Лагерът е по- висок от предишния с около 300 м. и съответно вероятността при преспиване да изпитате симтомите на височинна болест са доста по- високи. Повечето хора, ако въобще остават за нощуване, предпочитат лагера Сарчу. Ние избрахме лагера Панг, за което трябваше да си понесем последствиятаJ На следващият ден шофьорът се чувстваше много зле, трябваше да спираме за да повръща и да го дебнем да не вземе да припадне зад волана. На останалите членове също им беше лошо.
Лагер Панг
Лагерът Панг- с. Румце – Лех
Разтояние: 180 км.
Време за чакане: Ако се наложи да сменяте транспортното средство на това място не се притеснявайте, никой не би ви оставил.
Време за преминаване: Цял ден
Замаяни от липсата на кислород и безграничната красота на Хималаите, пътят ще ви отведе до най- високоя проход по пътя Тангланг Ла (5 328 м.). Завой след завой пред вас ще се откриват все по- красиви и странни пейзажи. Ярко сини реки с интересни пясъчни образувания, огромни равнини и високи върхове ще се редуват едни след други. Преди прохода се простира дългото около 40 км. плато Море (4 700 м.).
Пейзажи по пътя
Първото село след Тангланг Ла е Румце, в което има заведения за почивка, както и легълца за подремване на изнорения пътник. Нашият екип беше тотално разбит и всички се натръшкаха да поспят.
Съвет: Един от най-ефективните методи за борба с височинната болест е бързо да се свали надморската височина на която сте. В никой случай не се застоявайте за дълго време на високите проходи и дори и да ви е лошо продължавайте да слизате. Сладки и шоколад могат да ви помогнат да си възвърнете тонуса, така че запасете се с такива предварително.
Следва пресичане на река Инд на разклона Упши. Пътят вече е асфалтов и въпреки завоите и лошото му състояние придвижването става значително по- бързо.
Преминава се покрай няколко изключително забележителни тибетски манастира Тиксе и Хемис, както и покрай древен дворец. Ако планирате да ги посетите, можете да слезете предварително, ако не, след около 2 часа ще достигнете до град Лех (3 500 м.) столицата на областа Ладак в щата Джаму и Кашмир.
Лех
Градът е изключително красив, изпълнен с местно тибетско население, облечени с традиционни носии. Тибетската архитектура и автентичната атмосфера на града, манастири, запазени дворци, същевременно туристическо кварталче с удобни хотелчета и заведения за хранене предлагащи традиционна кухня ще направят оставането ви в града изключително приятно. От тук е и началната точка за над 130 невероятни маршрута из индийските Хималаи.
Есета и вдъхновения:
Многомъжие – защо пък не? (документална бележка)
Хималайски въпроси за размисъл (есе)
Кратко запознаване с тибетския будизъм (практически наръчник)
Място от сънищата на Бог – усещания от езерото Тсо Морири
Екипировка – най-новите високотехнологични модни тенденции във високопланинския туризъм