Ладак (Индийски Хималаи) туристическа информация

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Ладак е изумителна, лунна страна със самобитна култура. Искрено препоръчвам на любителите на планини, на будизма и на разтърсващите усещания да посетят региона. Информацията в интернет е много изчерпателна и няма да се впускам в подробности.

С две думи – точки под 3000 м.н.в. няма, пейзажът е доминиран от Хималайските планини. Климатът е сух и растителността е предимно тревиста, но е особено изобилна. Хората са будисти /Ваджраяна будизъм или тибетски будизъм/ и близкородствени с тибетците във всяко едно отношение. Не случайно Ладак е наречен малкия Тибет, исторически  и културно тясно свързан със същиския Тибет.

Има три начина да стигнете до Ладак, като по земя може да се стигне само 3-4 месеца в годината, през останалото време високопланинските пътища са блокирани от сняг.

– Първият начин е със самолет от Делхи до Лех /столицата на Ладак/, целогодишно е ок.

– Вторият е през Кашмир, Шринигар или мюсюлманската част. Пътят е много по-добър от третата опция, макар и по-дълъг и е отворен за повече месеци.

– Третият вариант е през щата Химачал Прадеш или известния маршрут Манали-Лех. По-голямата част от пътя е в ужасно състояние, на места без пътна настилка, по понякога буйни потоци се изливат директно върху пътя. Води се и най-високият път, по който могат да минават моторни превозни средства, с четири прохода около 5000 м.н.в., най-високия от които е 5300 м. Опасен е заради честите свлачища и риска от височинна болест. Отнема около 20 часа от Мали до Лех и е любимо трасе на индийските мотористи. Тази година /2015/ например отвори чак след 20 юни и октомври обикновено затваря. Препоръчваме го заради спиращите дъха пейзажи. Главният град Лех е доста малък и за 2-3 часа може да се обиколи пеша. Интересни места са старият форт, Шанти ступа и манастира, разположен на скала над града. Градчето е доста приятно.

Внимание!!! В туристическия сезон /юли-август/ цените са завишени брутално и човек трябва да се пазари усилено. Ето някои примери: Сушени плодове /кайсии, стафиди и др./  в специализираните магазини, както и местните продаващи по улиците за чужденци не падат под 300 рупии за килограм кайсии /около 10 лв./. На 50 км. от Лех в едно село купихме едно кило за 120 рупии /около 4 лв./ Повечето хора идват в Ладак освен заради самобитната култура и древните будистки манастири, така също и за преходи из планините и по тази причина сушените плодове са много търсени сред трекерите.

Ако държите да пазарувате в Лех, в нормалните магазинчета тип супермаркети ще намерите например стафидите на много по-ниска цена отколкото в специализираните магазини, така че пазарувайте в супермаркетчетата.

За интернет, wifi нормалната цена е 30 рупии на час, като в туристическите спотове може да достигне до 50-60 рупии. В никакъв случай не се съгласявайте на 80-90 рупии, както алчните търговци се уливат в сезона. Винаги ще се намери някой, който ще ви пусне на цени за местни.

Тибетски бижута и други сувенири се намират на 2-3 пъти по-ниски цени в Манали или Дарамсала.

Ресторантите също са на брутални цени в туристическата част. Единственият добър и на почти местни цени ресторант е „Chinese Bowl“ на улица Changspa, винаги пълен. На местни цени търсете в старата част.

Туристически дестинации:

Хората идват тук за да усетят тибетската култура и будистките манастири са особена атракция. Не очаквайтте да сте сам там, още поне 20-30 туристи ще тичат наоколо и ще се снимат. Дори да отидете в 6:30 сутринта на церемонията, най-вероятно поне още десетина други ще седят в залата и ще снимат монасите. Въпреки това атмосферата във всеки манастир е уникална и незабравима.

Адски впечатляващ е манастирът в Тикси /Tiksey/ и е нещо като “ must see“. Другите известни манастири са в Хемис, Алчи, Ликир, Ламаюру, Ридзонг и тези в долината Занскар – Рангдум и 2-3 около Падум.

Разбира се има поне още дванадесетина манастира, по-рядко посещавани и не толкова големи, пръснати из целия Ладак.

Интересен факт е, че Ладак е с големината на България.

Природни забележителности достижими с кола:

Езерото Пангонг /Pangong lake/. След касов индийски филм /с името Three idiots/ сниман  там, индийците полудяват по региона и туристите наводняват месността. От други хора разбрахме, че в долната част на езерото било спокойно и нямало никой, но дотам няма транспорт и автобусчета. Езерото е под 100 км дълго и част от него попада в територията на Китай. Необходимо е разрешително за чужденците /inner line permit/ заради близоста с границата.

Езерото Цо Морири, много по-малко посещавано и много отдалечено, на 8-9 часа път. Необходимо е разрешително.

Долината Нубра /Nubra valley/ е отново любимо място за индийските туристи, които отиват да гледат двугърби бактрийски камили разхождащи се по пясъчните дюни в Хундер. Според няколко туристи, посетили мястото е бош-лаф атракция, а уж уникалната природа е като навсякъде в Ладак. Минава се през проход 5600 м, което си заслужава, както и красив манастир в Дискит /Diskit/. Необходимо е разрешително.

Арийската долина /Aryan valley/ е посещавана заради селата, обитавани от древни арийски племена – дардите, коренно различни от ладакците. Необходимо е разрешително.

!!! Разрешителното не можеш да си го извадиш сам. Задължително е чрез туристическа агенция, която като посредник си слага поне 100 рупии отгоре. Струва 560 рупии /близо 20 лв./ и важи за всички избрани погранични туристически места. Вади се за един ден и важи за една седмица. За сега не сме посетили нито едно от тези места, тъй като ни се струват много комерсиални, но може би си заслужава да се видят все пак …

Транспорт:

От Лех има автобусчета до повечето деситации, но са много на рядко. Например до езерото Понгонг и до долината Нубра са два пъти в седмицата. Повечето туристи се комбинират с други като тях и си взимат джип чрез туристическите агенции. За по-късите разстояния има маршрутки доста на често. В града няма рикши. Стопът си върви, но като цяло е по-бавен от Пунджаб и Химачал Прадеш. Да се има предвид, че има пътища в отдалечените долини, по които минават само една, две коли на ден. За да излезете на стоп от Лех най-лесно е да си хванете маршрутка от автогарата до Скалзан /Skalzan/ – 10 рупии /ок.10 ст./, минават през 5-10 минути.

Спане:

В Лех е пълно с хотели, някои от които доста евтини. Варират от 200 до 1500 рупии и повече. Извън Лех хотелите са рядкост, но навсякъде има така наречените „homestay“ – отсядане в частен дом, дори и в най-забутаните села на по 4-5 дена вървена. Не е особено евтино 400-800 рупии. За палатка няма проблем да се опъва, където ви падне, местата се намират сравнително лесно. В къмпинзите има такса от 150 рупии. В Лех е малко по-сложно с палатките. Пробвайте в северните покрайнини, посока Шанти ступа и по реката или пък в двора на някой хотел, но повечето нямат подходящи градини, може да ви поискат и пари.

Храна:

Типични ястия за региона са момо – пълнени пелмени на пара /вегетариански и с овче месо/, тукпа – супа от нудъли /със зеленчуци или с овче месо/ и тунтук – друг вид супа с широки, плоски нудъли. Ладакският хляб се прави с мая, за разлика от чапатите.

Останалите традиционни ястия не се предлагат по ресторантите. Много от тях включват тсампа – опечено брашно. Може да се опитате да намерите мляко и сирене от як. Традиционният чай се пие с мляко, масло и сол.