Адис Абеба и как внезапно завърши африканското пътешествие

Когато видиш за първи път европеец 🙂

11.03.2020

Наслаждаваме се на небивалото спокойствие до скътаното ручейче. Само две жени натоварени през главите с чували и кравар дошъл да напои кравите си на едно от вирчетата ни зърват изумени. Готвим си на огън, къпем се и перем (без естествено да замърсяваме рекичката). Тръгваме чак към обяд.

Прочети още

Свещеният град Лалибела, водопадите на Сини Нил и потъване в етиопския бит

01.03.2020

Напускаме Мекеле сутринта. Хващаме маршрутка до главния път за десетина километра и преди да са минали и пет минути – ето, че вече ни е спряло камионче. Пътува за последния град от провинция Тиграй – Аламата на 180 км. Шофьорът е много мил. Купува ни печен ечемик и ни черпи кафе на една от почивките. Товарим торби със зърно в каросерията и с бавно влачене по планинските завои 180-те километри ни отнемат няколко часа. Гледките както винаги са страхотни. Слизаме в центъра на Аламата (Alamata), малко градче, в което забелязваме и не малко мюсюлманско население – мъже с поли тип „сарунг“ и фесчета или кърпи на квадрати омотани около главите. По принцип тук има голяма неприязън между мюсюлмани и християни и се чудим как съжителстват в ултра християнския Тиграй. 

Прочети още

Тиграй – кактуси, скални църкви и събуждания с калашник

Момче от област Тиграй

20.02.2020

Сутринта единствената вода, която има в близост, са дълбоки локви, останали от течащата през дъждовния сезон река. Вкусът на водата е особен, тъй като хората често перат и се къпят в тях. Пречистваме я с помпата, която ни подари Свилен, но вкусът си остава такъв. 

Прочети още