Остров Шортланд, Соломонови острови
Към 2017 г.
Внимание!
Правителствата на двете страни не толерират преминаването на тази граница! От 2015 г. имиграционните имат официална забрана да пускат индивидуални туристи. Въпреки забраната ограничен брой пътешественици успяват да преминат границата всяка година. Бъдете подготвени за отказ от страна на митничарите да ви разрешат легално преминаване.
Ситуацията с остров Буганвил е политически сензитивна. На острова ще има референдум за независимост 2019 г., така че във всеки момент може да има промени без известие.
Стъпка 1: Взимане на изходен печат.
Основният офис на митницата се намира в Бука (Buka) (Питайте за Customs, всеки знае къде са). Митничарите там, след дълги увещания се съгласиха да минем, след като им обяснихме, че никога не летим и няма как да се върнем до Лей навреме преди да ни изтече визата. Предвид специфичните обстоятелства и цялата идея и мащаб на нашето пътуване те направиха изключение за нас. Митничарят не можа да намери изходен печат в офиса, така че бяхме препратени към митничар в Буин (Buin), който предупредиха предварително за нашето идване и чийто телефон за връзка взехме.
В Арава (Arawa) митницата няма офис. Локализирането на двамата митничари не е лесна задача, често те пътуват насам, натам. Ние се опитахме за всеки случай да ги открием, но не успяхме.
В Буин (най-южната точка на острова) има един единствен митничар. В къщата му се помещава и офиса. Той разполага с изходен печат. Най- добре е първо човек да предупреди в Бука, след което да подпечата паспорта си в Буин. Въпреки че знаеше за нас, митничарят там в началото също не бе особено склонен да ни даде изходния печат, но в крайна сметка го убедихме.
Буганвилче
Стъпка 2: Намиране на транспорт.
Всяка събота и четвъртък сутрин на пазара в Буин идват рибари от Соломоновите острови, най-често от съседния остров Шортланд. Те си тръгват след като разпродадат рибата си в ранния следобед. Може да разпитате на пазара за тях или да изчакате камионите, които товарят пътници и ги свалят към пристанището Кангу (Kangu beach).
Транспорт до пристанището струва 10 кина и се пътува 20 минути.
Лодка до Шортланд: 20 кина на пътник. Възможно е някой да ви вземе на стоп, но повечето хора очакват заплащане. До Шортланд се пътува между 30 минути и час в зависимост от селата, до които ще пътувате.
* Този пътешественик – Тихомир е намерил лодка от Арава до остров Чойсол (Choiseul).
Стъпка 3: Входен печат.
Повечето европейски граждани имат право на тримесечен безвизов престой на територията на Соломоновите острови. Митница има на остров Шортланд, на пет минути с лодка от католическата мисия в Нила (Nila), на място наречено Кулитанай/Коробо. Нямаме информация дали там разполагат с входни печати, тъй като ние бяхме от другата страна на острова, в село без митница, но е добра идея да им се обадите. Тъй като същинска граница не съществува за момента, човек трябва сам да се погрижи за документите си.
Митници има в Гизо (Gizo), понастоящем временно затворена – вторият по големина град на Соломоновите острови, столицата Хониара (Honiara) и в Норо (Noro) – интернационално пристанище на остров Ню Джорджия и може би на някои други локации. Но към януари 2017 г. офисът в Гизо вече е затворен.
В Норо митничарят се държа доста серт и съобщи, че официално преминаването на тази граница от чужденци е НЕЛЕГАЛНО и по правило трябва да ни предаде на полицията. Миналата година, според него, имало трима депортирани от Гизо. За да ни даде входен печат изиска резервация или билет за напускане на страната, формуляр със снимка и такса 200 соломонови долара. Безплатна резервация може да се направи във всеки офис на Solomon airlines на летищата. Най-близкия до Норо е в Мунда (Munda) на 20 км, до там има маршрутки ежечасно. Визата е за 42 дена, но обикновено бият печат за датата на резервацията на изходния полет. Имате право на още едно удължаване от 42 дни (такса 200 сол. долара) или от 6 месеца (такса 700 сол долара).
За пътешественици желаещи просто да видят Шортланд, въпреки че е изцяло нелегално, можете без да съобщавате на който и да било просто да отскочите до там и да се върнете всеки четвъртък или събота с хора отиващи до пазара. Но е нелегално!!!!!. На местните от двете страни е позволено да циркулират свободно.
Забележка: Морски транспорт от Шортланд до Гизо (провинциалната столица) е много рядък. Пътнически кораби няма. Карго кораби идват един път в месеца с неясен график. Местните пътуват до Гизо, но също много рядко, с моторни лодки, като очакват заплащане от по 500 соломонски долара на пътник (пътува се 6-7 часа). Така че е възможно да заседнете на острова за неопределено дълго време. Островът има летище (на остров Балалай) в близост до мисията Нила, с един полет в седмица. Цената е около 1000 сол. долара, до Гизо или Мунда.
Вижте също:
Нашите приключения в Буганвил и Соломоновите острови (очаквайте скоро);
Туристическа информация за Буганвил (линк);
Информация от други пътешественици за тази граница
За хора пътуващи в обратната посока, задължително трябва да имате валидна, предварително извадена виза за Папуа Нова Гвинея, ако се опитвате да минете тази граница. Митничарите в Буин съобщиха за пътуващи от Соломоновите острови, на които са отказали входен печат (неясни обстоятелства) и са ги връщали обратно.