По стъпките на прабългарите с Вълшебния Керван – Първа част

Интересни факти, възможни следи и връзки с прабългарите
Част 1: Западен Китай (май 2018)

По стъпките на прабългарите с Вълшебния Керван

 

А. Географски данни за маршрута на Кервана

Слизаме от платото Цинхай населено основно от тибетци, което се намира на север от Тибет, но геогрфски е част от Тибетското високопланинско плато.
Озоваваме се в пустинята Такламакан и Таримския басейн, зaключена между планините Тяншан на север и Кунлун на юг на границата с Тибетското плато. Преминаваме през района на гр. Турпан, депресия с дълбочина 150 м под морското равнище. За първи път сме толкова дълбоко, макар и без да има вода:) Реките изчезват в пустините или се вливат в солени езера, ако имат късмет да не бъдат пресушени преди това за напояване.

Една сутрин се събуждаме озовавайки се в полите на свещената планина Тяншан, суха и скалиста със заснежени върхове, простираща се стотици километри чак до Узбекистан. Безкрайни като океани пространства създават чувство на еуфория, студ и жега, сухота по кожата и в носа. Планински вериги губещи се в маранята. Наближаваме региони близки до прародината на прабългарите – област Туран, днешен източен Казахстан.

В Урумчи, столицата на китайската автономна Уйгурска провинция, ни удря пустинна буря, вятър, мъгла от пясък, скърцащ между зъбите. Пресичаме пустинята Гурбантюнгют и се озоваваме в планината Алтай в териториите на последното тибетско-монголско царство на номади- Дзунгария, просъществувало до 18 век,изтрепано до крак от китайци и епедемия от дребна шарка.

Б. История

Китайски хроники разказват за митичен бял човек с дълга руса коса, нейдеш из далечните западни погранични региони от 2 хилядолетие преди Христа. Минаваме през столицата на провинция Синдзян, гр. Урумчи, в чийто музей се съхранява мумията на човек с кавказки фенотип, жена от индоевропейски произход.

В региона през вековете са живели индо-иранските племена сака, индо-европейските юеджъ и монголоидните хуни, с който китайците се биели ожесточено по време на династия Хан (206 прХ 220 ВХ) и по-късни времена. Последното номадско царство на тибето монголци в Дзунгария, просъществувало до 18ти век.

В. Хората. Видове етноси и религия

Сегашните уйгури, населяващи региона са смесица от именно тези индоевропейски и тюркски народи. Казаците, който срещнахме по пътя често са синеоки със светли коси и кожи, макар и с дръпнати монголоидни черти. Много от уйгурите изглеждат трудно различими от източно европейци и нямат дръпнати очи, често са светли.

Бабите уйгурки облечени с шарени, везени елечета и младежите в Урумчи с европеидни черти, досущ ни приличат като селски ергени и баби от някое българско село.
Основната религия на уйгурите и етническите групи в Синдзян е ислям, но преди ислямизирането тибето-монголския будизъм бил широко разпространен. В китайските хроники има данни и за народи, изповядвали манихейство.

Дали и нашите предци не са си взаимодействали с тези древни индоевропейски и хунски народи из региона, дали и те не са вървели по ръбовете на Такламанската пустиня от оазис на оазис, прашни и изморени, но винаги теглени напред както ние двамата сега…

Какви впечатления ще събере и какво свързано с прабългарите ще открие Кервана в следващата част от пътешествието през Монголия следете в групата „По стъпките на прабългарите“ и MagicKervan във Facebook.