Престой: 15 дни (от 25 юли до 8 август 2018 г.)
Изминати километри: около 2500 км. на стоп от Северен Казахстан (гр.Семей) до Алмати, обиколки из югоизточната част и обратно към Бишкек
Бюджет: 132 лв. за двама
Любими места:
1. Чарински каньон с извънземните си червени скални отверстия
2. Тяншанските изумрудено зелени езера – Колсай и Кайнди
3. Алмати с приятния си център, пълен с фонтани
Чарински каньон
Езеро Колсай
Паметна случка: Да ти откажат влизане в Киргизстан и след като са затворили планинската граница и нито една кола не минава, да опънеш отчаян палатката си в пустата степ, след което двама диви номади да препускат в галоп около теб почти пребивайки се един друг, размахващи бичове.
Номадски юрти
Три запеметяващи се образа: Няколко хиляди километра необятна степ; Казахски шофьор, прототип на Борат (от едноименния филм), който ти подхвърля мръснишки шеги и не спира да се смее; Заснежените върхове на Тяншан над Алмати, по чийто арбат (главната улица) се разхождат красавиците на Средна Азия;
Безкрайни казахски степи
Любимо усещане: Да докоснеш бюрото, на което Достоевски е писал “Братя Карамазови” (гр.Семей) и да се слееш със скалите на нереален каньон.
Сливане със скалите
Информация за пътуващи по екстремни начини:
• Автостоп
Най-главните пътища са с добра настилка, но второстепенните (например Семей-Алмати) са в много лошо състояние. Въпреки това могат да се изминават по 500-600 км. на ден без проблем. Голяма част от хората, особено около градовете, очакват заплащане, тъй като това да помахаш на която и да е кола и да те вземат на стоп е често разпространен начин за предвижване тук, но платено.
Като време изобщо не сме чакали, най-дълго около 30 минути. Обикновено по 10-15 мин. От други пътешественици и блогове бяхме чули, че понякога е много трудно, когато си безплатно. Идеално се разбирахме на руски и след като обясняхме, че сме на автостоп и не плащаме, все пак много от хората склоняваха да ни вземат. Разковничето беше, че започвахме дълги разкази за пътуването ни и те онемели винаги се съгласяваха, макар и на няколко пъти да ни отказаха. Камионите обаче качват без никакви очаквания за пари.
По нашата лична скала стопът в Казахстан получава 4 (1 – лошо, 5 – идеално), но владеенето на добър руски и общуването с очакващите пари шофьори е от съществено значение.
На стоп с камион
• Спане
Огромни ненаселени пространства, така че спането на палатка е изключително лесно. Навсякъде има диви места. Страната не е опасна и не сме се крили особено. В степта няма сянка, а нощно време е прохладно, особено в северната част.
• Храна
Храненето е изцяло базирано на месо. В южната част обаче има голямо разнообразие на плодове и зеленчуци по пазарите. В заведенията освен картофено пюре и пирожки (понякога дори и това няма) липсват други вегетариански опции. Но магазините са добре заредени с всякакви неща, които се намират и в руските магазини – хляб, масло, сирене, икра (лютеници), вафли, шоколади, сладоледи и т.н. Цените са по-ниски от тези в Русия, но по-високи от съседните бивши съветски републики. Като цяло е много евтино.
Винаги пиехме чешмяна вода, няма никакъв проблем, а в планините и от чисти поточета. Чай с мляко и захар е разпространен навсякъде.
Зеленият пазар в Алмати
Цялостни впечатления от страната: Казахстан много ни хареса и останахме с изцяло позитивни впечатления от хората и природата.
Предимства: Необятни, незаселени степи; Дружелюбни, много общителни хора, винаги желаещи да почерпят; Лесно пътуване за пътешественици на стоп и палатка;
Недостатъци: Огромни площи, замърсени с атомни отпадъци и какви ли още не ужасии от СССР времената и добива на нефт; Огромна по площ страна, но сравнително малко забележителности;
* Допълнителна информация:
Ферибот през Каспийско море (линия Актау-Баку): Фериботът тръгва от порт Курик (90 км. на юг от Актау) или от порт Актау в южната част на града. Пътува се 24 ч. до Баку. Порт Курик се намира в нищото и до там няма автобуси или какъвто и да е транспорт. Опциите са автостоп (много лесен) или такси за 7-9 хил. тенге (20 $). Ферито тръгва без разписание към Баку, Азарбейджан. На разни хора се е налагало да го чакат от един до седем дни. Може да се спи на терминала без проблем, но наблизо няма магазини (село Курик е на 15 км.). В терминала има столове, чейндж бюро и банкомат. Чисто и приятно е. Има и бани с душове с гореща вода. Билетът за ферибота е 80 $ (300 хил.тенге) с включена закуска, обяд и вечеря (не особено вкусни) и каюта с 4 или 2 легла – чиста.