24.03
На сутринта момчето от бедняшката мюсюлманска къща, изпратено от баба си, ни донесе пълна кана с кафе. Възрастната жена весело ни помаха от вътре. Колко доброта дебне зад всеки ъгъл!
Сутрешно кафе
Върнахме се на гарата, където имаше луксозни бани с душ кабини, абсолютно безплатни. След банята открихме и нещо като информационно бюро с книги за четене и безплатни компютри. Седяхме няколко часа в интернета, след което започнахме стопа. Двама възрастни пияни китайци ни взеха, като на всяка цена държаха да ни закарат до градчето Айер Хитам (Ayer Hitam), въпреки че тяхното село беше доста преди това. По пътя се отбиха и ни купиха традиционни китайски хлебчета с пълнеж бао дзъ. Взе да се мръква и небето посивя, готово всеки момент да изсипе някой тропичен дъжд. Излязохме на магистралата, но наблизо нямаше отбивка, колите хвърчаха с бясна скорост и шансът да спрат в аварийната лента беше минимален. Позиционирахме се под един мост и скоро след това заваля. В тъмното никой не искаше, а може би и чисто технически не можеше да спре. Стана ясно, че ще се спи тук.
Птица носорог
Наблизо имаше поляна, но решихме да опънем палатката на сухо под моста и като поспре да я пренесем. Точно приключихме с разпъването и една кола спря под моста точно до нас. Смаяхме се напълно, когато разбрахме, че в колата седи сама жена с бебенце на под годинка и е спряла точно заради нас посред нощ, в дъжда, заради двама странни типа разпънали палатка насред магистралата. Не отиваше в Малака (Malacca), нашата следваща дестинация, а към град Сегамат (Segamat), който изобщо нямахме идея къде се намира. Жената искрено се беше притеснила и настояваше да преспим в тях, в Сегамат. Не можехме да повярваме какво се случва. Беше си помощ от Вселената, знак от съдбата. Изчака ни да съберем палатката и се натоварихме. Карахме близо 100-150 км. Пристигнахме в голяма селска къща и цялото семейство ни очакваше. Майка й, баща й и двете й сестри с децата си. Бяха традиционно малайско семейство, изключително гостоприемни. Това ни беше и първото посещение на малайски дом.
Семейството на жената, която ни помогна ( тя,най-в дясно)
Сервираха ни вечеря и ни настаниха в една от многото стаи. В семейството цареше пълна хармония и задружност и с толкова много хора и голяма веселба. Макар индивидуалният начин на живот в европейските страни без съмнение да има много позитиви що се отнася до лично пространство и свобода, след престоя и общуването ни с традиционния азиатски тип на многочленни семейства живеещи заедно, ясно виждаме големи предимства и в този тип съжителство. За младите семейства е огромно облекчение постоянно да има друг член наоколо, който да дундурка децата, ако имаш нещо друго за вършене. Така майчиното бреме е олекотено и отглеждането на деца не уморява и натоварва толкова. Освен това всички си поделят къщната работа и задължения и човек не е обременен постоянно да мисли какво да сготви и кога да изчисти. За възрастните хора старините преминават във веселие, заобиколени от внуци и млади хора и не се налага да оцеляват с пенсийките си в самота. Чувството на самотност, мъчещо хиляди западни хора, тук е непознато. Но разбира се за нетолерантни общества, където човек поставя индивидуализма и себе си пред всичко, живота в такова семейство ще е най-вероятно кошмарен и семейните войни ще следват една след друга, така че вярно е казаното “За всеки влак си има пътници.” 🙂
25.03
Традиционно малаите предпочитат да закусват навън, докато за обяд и вечеря се готви вкъщи. В 7 сутринта всички бяхме на крак и готови да излизаме за закуска. На улицата покрай джамията имаше 5-6 препълнени закусвални. На нас поръчаха вегетариански лонтонг (нещо като кубчета оризово руло в сосове), а останалите си взеха оризови спагети с месо. Малаите много си падат по хапването, също като тайландците и в резултат на високия стандарт почти всички манджи са сладникави и консумацията на килограми месо е ненормално завишена. Затова сериозно затлъстелите хора никак не са малко.
На закуска
Лонтонг
След закуска голямата сестра щеше да пътува към Куала Лумпур и ни предложиха да ни откарат до отбивката за Малака, която им беше на път. Отиваше до столицата по работа свързана с издаването на книжката й предназначена за глухонеми деца. Малайските мюсюлмани са доста модерни и макар много да държат на хиджаба, жените са напълно еманципирани, работят във всякакви сфери. Почти всички карат коли и се женят по любов.
Колите в Малака 🙂
И така още рано сутринта се озовахме на 10-15 км от Малака. От разклона ни взеха отново две сестри малайки и ни оставиха в центъра. Багажът оставихме на съхранение в едно хотелче и започнахме обиколката.
Източни холандски Индии
Исторически факти Малака е исторически град в списъка на Юнеско. Изиграл е важна роля в историята на редица европейски държави, както и в тази на региона. Преди няколко стотин години е бил най-оживеното пристанище в света, заради стратегическото си положение в най-тясната част на Малакския проток (Strait of Malacca). Всякакви нации са се опитвали да превземат пристанището, заради ключовата му роля в търговията с подправки. По време на султаната първите европейци стъпили тука са португалците през 1511 г., следват холандците и накрая британците. По време на последните, реката и пристана се задръстват с тиня и търговията замира за сметка на процъфтяващото развитие на Пинанг и Сингапур. Малко хора си дават сметка до каква степен търговията с подправки е имала значение в Европа до преди сто години.
Щадиус – старата холандска част
Уличките на града са тесни, чисти и изпълнени с история. Разходката е невероятно интересна. Този ни става любимия град в Малайзия. Макар и да има сходства със стария град в Пинанг и Сингапур, тук атмосферата е много по-романтична и лежерна. Холандският квартал Щадиус (Stadthuys) е с най-старата запазена холандска архитектура в Азия. Червените сгради и църквата на площада са емблематични за Малака. Не липсват останки и руини от португалско време, стари катедрали, църкви и крепостни стени.
Остатък от португалската крепостна стена – Порта де Сантяго
Надгробна плоча на европеец
В китайския квартал атмосферата от едно време е напълно запазена и все още е пълно с работилнички и занаятчии (В Пинанг и Сингапур например всички китайци отдавна вече са се ориентирали в по-доходоносни бизнеси с електроника и други подобни).
Улица в стария град
И тук така типичната улица с различни храмове не липсва – голяма джамия с красиво минаре в индонезийски стил, китайски и хиндуистки храмове се редуват през сто метра. Нощно време по пешеходната улица Джонкър (Jonker street) изкарват стотици сергии с вкусотии (на тройни цени) и се задръства с туристи. Основният туристически поток е от Китай и ако не бяха тълпите шумни китайци, градчето щеше да изглежда заспало.
Китайският храм ” Нефритени облаци”
Минарето на джамията ” Капитан Клинг”
В джамията
Катедралата “Св. Франсис Хавиер”
Вечерта си намираме идеална полянка с дървета, до реката в близост до морето. Мястото е на пет минути пеша от стария град, но в същото време извън туристическата зона и освен рибари никой друг не се вясва наоколо. Наблизо имаме бани и тоалетни към почти неизползваемото пристанище само с 2-3 ферибота на ден, пътуващи към Индонезия.
Реплика на португалски галеон
26-29.03
Следващите няколко дена останахме в Малака за да заснемем кадрите за новия проект с документални филмчета. Общо взето не остана необиколена улица в стария град. Чувствахме се много приятно и изобщо не бързахме да си тръгваме.
На гости в къщата музей ” Вила Сентоза”
През деня оставяхме раниците в малко хотелче държано от индиец. Човекът дори ни каза, че ако не били пълни всички стаи, щял да ни даде безплатна, която така или иначе ние нямаше да приемем. Той ни беше голямо спасение, тъй като преди това ни бяха отрязали доста категорично в една дузина други хостели и хотелчета. В знак на благодарност горещо препоръчваме хотелчето му, чисто и спретнато, в сърцето на стария град – хотел “Bala’s place” (str. Hang Kosturi). Ще имате най-симпатичния управител.
Красивите графити из градчето
Някои вечери ни навестяваше един страшен зевзек, китаец, лежал в затвора, пенсиониран бояджия. Две сутрини подред ни носеше закуска и плодове и страшно се кефеше, че спим на палатка.
Реката в Малака
Един следобед попаднахме на страхотна уличка, цялата в стари китайски родови храмове за почитане на предците. Един от основните културно-религиозни аспекти в китайския светоглед е именно почитта към предците и синовната преданост. Това все още до такава степен е застъпено, че рядко ще срещнете китаец с възрастни родители, за които той да не се грижи постоянно.
Родовия храм на клана Фо
Запустяла богаташка къща в китайския квартал
В централното помещение на олтара в тези фамилни храмове са поставени дървени плочки с имената на предците до не знам си кое коляно назад. Членовете от родата им отдават почит чрез поклони и запалване на пръчици на определени празници, като например фестивала на Ясната светлина (Qing Ming festival) или наричан още “Фестивала за помитане на гробовете”. Биват организирани специални ритуали за възпоменание на починалите. Например имитация на пари и фалшиви реплики на ценни вещи се горят в специални урни в двора на храма, за да бъдат по този начин символично “изпратени” на предците пари и скъпоценности, за да си имат и те в отвъдното.
Родов дом на един от най-богатите кланове в Малака- кланът Чи
Декорациите по тази уличка бяха много интересни. Около всяка врата и прозорец имаше каменни орнаменти на йероглифи, най-често свързани с морални ценности и просперитет, но някои гласяха “бяла луна”, “крехък бамбук” и други природни елементи с определен символизъм.
Фасада на къща
Храмът на Вечна пролет
Олтар в китайски храм
Тъй като по цял ден снимахме или монтирахме в един интернет клуб, нямахме време да готвим и открихме невероятни оферти в индийските ресторанти. Бял ориз с няколко вида зеленчукови манджи, сервиран върху бананово листо за едва 4 рингита (1,60 лв), айрян и други южно индийски вкусотии по 50-60 стотинки.
Индийска кухня
Традиционен китайски сладолед с боб и зелени нудъли ” чендол”
Вкусни палачинки с фъстъчено масло
Вечер, когато се върнехме на полянката страховитите мравки, с които си делим земята вече спят, но сутрин ставаше напечено. Болката от ужилването (да, жилят!) е доста осезаема и продължителна, но изучихме навиците им и разбрахме, че ни нападат само ако седим близо до дървото, на което живееха.
Жилеща мравка
Био бележка: Жилещите мравки от род Solenopsis се закачат с челюсти за кожата, след което забиват жилото си разположено в коремната област, подобно на осите. При някои хора токсина соленопсин може да предизвика силна алергична реакция и смърт. Жилещите мравки живеят по тропиците на всички континенти и са много агресивни.
30.03
Решаваме да излезем от Малака с автобус и за пореден път се убеждаваме колко е неудобно това. От информационния център ни насочват към най-близката спирка, за да ни спестят 6-7 минути ходене до правилната спирка. Така че без да разберем се качваме в грешната посока и правим огромна обиколка на града преди да стигнем до автобусната гара в покрайнините, иронично наречена “Malacca Central”, не само че не е централна, но е и извън града. От там си хващаме друг автобус до ботаническата градина, намираща се до магистралата за Куала Лумпур. Цялото удоволствие ни струва половината бюджет за деня и над 3 часа заедно с чакането. По-добре да бяхме вървели един час пеша, но всяко зло, за добро …
Реплика на султанския дворец в Малака
Позиционираме се малко преди магистралата и точно сваляме раниците, когато моторист спира до нас и ни връчва две ледено студени безалкохолни. Напълно сме смаяни, а момчето с усмивка ни обяснява, че е пътувало в Белгия и знае колко е трудно да пътешестваш в далечни земи, след което си пали мотора и изчезва. Неволно ми минава леко тъжната мисъл, че едва ли някой в Белгия го е съжалил както той нас, а не е изключено и да е предизвикал в хората там и негативни емоции бидейки азиатец и то мюсюлманин. Както и да е, няма да превръщаме блога в място за дискутиране на глупава политика. Ще кажа само, че хората тук ни карат да сме щастливи и когато си посрещан с усмивка, чашка чайче и добра дума вместо с ксенофобия, ех колко е прекрасно! Така че мили хора не съдете генерално и стереотипно, съдете човек по човек, без етикети, момент за момент.
Уличка в китайския квартал
Не минават и пет минути и луксозна кола (местно производство, марка “Протон”) ни спира. Улегнал мъж с високо положение гостоприемно ни махва да се качваме. Ще пътува за Шах Алам (Shah Alam), градче в близост до Куала Лумпур, но ще ни остави в покрайнините. През целия път си бъбрим за живота на малайте, къде ходят на почивка, как се веселят и други подобни и в крайна сметка той се отклонява и ни оставя на една метростанция почти в центъра.
Най-сетне и ние достигнахме столицата. Повечето хора обикновено започват пътуването си от столичния град, но при нас той често е по средата или в края на разглеждането на дадената държава.Хващаме си метрото и ето ни в центъра.
Ислямския център в Куала Лумпур
Наш стар приятел е отседнал в хотел в китайския квартал и първо отиваме да го видим. Оставяме раниците в стаята му и се понасяме за среща на местните жонгльори в някакъв Мол в другия край на града. Всякакви младежи въртят огньове и е много забавно. За първи път видяхме и малайка по къси гащета и потник.
С Тепе
След срещата нашият приятел Тепе и двама негови познати от Хонг Конг ни канят на вечеря в ресторантче известно с най-доброто Ба ку те (Ba ku teh) в града. “Ба ку те” е местен китайски специалитет – супа от свинско сготвено с билки и специфични подправки. На китайски се нарича “rou gu che” тоест кокали в чай. Историята гласи, че първите китайски заселници били работници и страдали от постоянно недохранване, така че решили да добавят в обичайната супа билки и тайни съставки от Китай, които да им дават допълнителна сила. Ние пробвахме специалитета, но във вегетариански вариант.По-късно взехме багажа и се отправихме към близкия парк. Беше почти един през нощта и не ни се търсеше перфектно място, така че опънахме палатката зад първите храсти, почти до пътя.
В парка
31.03
Изпратихме нашият приятел обратно за Тайван и оставихме багажа в неговия хотел, след което започна обиколката. Куала Лумпур доста се различава, от това което очаквахме. Макар да е пълно с небостъргачи, ултра модерна транспортна система, мега молове, футуристични сгради и бизнес центрове, цари някаква неуредица и хаос. Контрастът е особено натрапчив след Пинанг и Малака, Сингапур естествено няма база за сравнение. Повечето стари къщи в града са неподдържани, боклуци и мръсотия има навсякъде.
Старият град
По улиците на Куала Лумпур
Клошари и странни типове спят нощно време по тротоарите, има имигранти от цял свят, основно от мюсюлманските страни и смогът е изключително осезаем и видим. Вървенето за пешеходци също е доста сложно, току ти се изпречи някоя магистрала или редица от небостъргачи и ако не знаеш къде е подлеза, обикаляш като луд. Градоустройството е хаотично и недомислено. Пълно е със строежи и кранове и като цяло не е съвсем приятно за разходки.
Кулата на Куала Лумпур висока 421 м
Въпреки това Куала Лумпур си има своя чар и не е съвсем да няма какво да се види. Площад Мердека е заобиколен от стари, красиви здания в могулски стил, църква, джамия, театри. В китайския квартал има няколко интересни храма и хиндуистки храм. Но като цяло историческите сгради са малко.
Площад Мердека
ЖП гарата
Катедралата ” Дева Мария”
Колиниялният клуб Селангор , в миналото привилегия само на белите
Гопурам на хиндутския храм
Едно от любимите ни занимания е висенето по местните ресторантчета, където човек може да се нагледа на страшно интересни типове, стари индийци на чайче, сикхи, малайски семейства, китайци и въобще какви ли не хора от шарената мозайка, съставляваща малайзийското общество.
Стена на китайски храм, изобразяваща сцена от операта
Вечерта отиваме да си вземем раниците. На смяна е застъпила сръбкиня, хипарка. Сядаме да си починем за пет минути и докато преглеждаме един гид, тя се оплаква на управителката от нас, след което ни моли злобничко да напуснем хотела с раниците си. Ех, че тежки са тези напомняния от балканската реалност на озлобени, комплексирани хора. От месеци не ни се беше случвало някой да ни гони и да се държи грубо, но ето на.
Колониална сграда в индийски стил
Отправяме се отново към парка. Алеите пустеят след проливния дъжд. Не след дълго си намираме дървена тераса около гигантски бразилски орех. Скрити сме от случайни минувачи, терасата е преградена със забранителна лента, тъй като някои дъски са прогнили, така че мястото е идеално, никой няма да стъпи тук. Под нас блещука езеро. Нощта е тиха.
Бивак под бразилския орех
01.04
В 5-6 сутринта от джамията се чува напева, приканващ за молитва. Обожавам да слушам този глас в провинцията, кара ме да се чувствам спокойно и в далечни земи. Унасям се и доста по-късно се събуждаме за втори път, вече окончателно. Паркът е пълен с птички, всичко пее и чурулика весело поздравяващо живота. Със сънено клатушкане стигаме до банята по алеи с орхидеи и дебели дървета. След сутрешния тоалет се връщаме в центъра.
В петък на обед най-интересно е човек да застане пред джамията и да наблюдава смесицата от хора от всякъде, всеки с роби, кепета, фесове и други традиционни одежди слагани за най-важната молитва.
Националната джамия
Една от най-старите джамии в града пострена на вливането на двете реки дали името на града – Куала означава вливане, Лумпур- кална вода
Закусваме в индийско ресторантче и тръгваме пеша към гордостта на Куала Лумпур, кулите близнаци на Петронас. Гледката отдолу е наистина впечатляваща. Сградите се губят някъде сред блясъка на обедното слънце, стърчащи близо половин километър към небето (451,9 метра). За съжаление за да се качим до 86-тия етаж е необходим билет от 180 рингита, 30 лв. Иначе със сигурност щяхме да го направим и да усетим какво е да си Джак от “Джак и бобеното зърно” 🙂
Кулите Петронас
Детайл от сградата
След обиколката си хващаме еднорелсовото влакче към крайните квартали, където ни очаква хоста ни от couchsurfing.com .То се движи във височина и ако си до кабината на ватмана е малко като във влакчето на ужасите. Пристигаме в жилищен квартал с потресаващи, стари блокове като в Обеля. Хостът ни живее на друго място, но ни е оставил ключовете за апартамента скрити. За наше облекчение вътре е съвсем чисто и подредено. Имаме си убежище за следващите три нощи и слава Богу, защото вечерно време се изливат ужасни порои.
Гледката от апартамента на хоста ни
02.04
На следващия ден хостът ни Азми, симпатичен малай, се появява и излизаме на закуска. Той решава да ни заведе до водопада на река Чилинг (Chiling river) и след разходката се прибираме чак следобеда. Водопадът е на близо 100 км от Куала Лумпур, а на връщане спираме и при пещерите Бату (Batu caves), в които има хиндуистки храмове. Мястото е важен център за поклонение на индийците. Тук се провежда ежегодния фестивал Тайпусам, силно въздействащо зрелище за страничния наблюдател. Поклонниците изпаднали в транс, някои с метални игли пробити през кожата, принасят дарове на боговете, мляко, цветя и други.
Входа на пещерите Бату
Храм в пещерата
03.04
Днес е последния ден от престоя ни Куала Лумпур. На обед се срещаме със стар приятел, първият ни хост от пакистан, Хасан. Срещата е много радостна. Той точно се е установил да живее в Малайзия и е започнал собствен бизнес с парфюми. Не можем да спрем да си говорим. По-късно отиваме в мола, където е магазина му и той и съдружникът му ни подаряват парфюм, въпреки съпротивата ни. На вечеря сме канени в дома му и след бърза обиколка на локалния седмичен пазар, се качваме в колата и скоро сме в тях.
На пазара
На гости на Хасан
Късно през нощта успяваме да се приберем с последното метро. В къщи ни очаква още една двойка гости от couchsurfing.com, испанец и американка. Така се увличаме в разговори, че си лягаме в малките часове на нощта. Откакто сме в Куала Лумпур не спираме да се виждаме със стари приятели и нови хора и устите вече ни болят от приказки.
Националната джамия през нощта
Филмът на Вълшебния Керван за Малака гледайте тук:
“Малака – султани, колонизатори и разноцветни култури”
