Важи към 11.2015
Преминаването е изключително лесно, безпроблемно и безопасно. Какво е необходимо?
1. Виза за Мианмар (туристическа за 28 дни) – издава се за два работни дни в консулството на Мианмар в Калкута или от посолството на Мианмар в Делхи. НЕ СЕ ИЗДАВА НА ГРАНИЦАТА!
Необходими документи: две снимки, попълнен формуляр, резервация за самолетни билети за влизане и излизане от страната (всяка туристическа агенция в Индия ще ви направи фиктивни резервации без нужда от закупуване на билет, които след получаване на визата се анулират. Услугата е безплатна или струва 200-500 рупии (3-6 euro).
Цена на визата: 1400 рупии (20 euro) – плаща се на място (Най-добре в посолството не споменавайте, че смятате да минавате границата по земя)
2. MTT permit: разрешително за преминаване на границата Море-Таму, която е единствената отворена за чужденци. Изисква се от Мианмарска страна. Издава се единствено от Мианмарски туристически агенции, като Exotic Myanmar Tours S Travels например издават разрешителното в рамките на 15-20 дена. Настоящата цена в момента е 80$ на човек. Вече не е възможно да се издаде за 50$. Свързвате се с тях по e-mail ( www . exoticmyanmartravel .com ; www . exoticmyanmartour .com) и им пращате копие от паспорт, индийска виза, схематичен маршрут и точна дата на влизане в държавата. След около две седмици получавате по e-mail MTT Permit, изпринтвате го и го показвате на границата. Плащането към агенцията може да се направи по банков път или чрез електронно плащане.
Допълнителна информация:
– Изглежда, че агенцията 7 diamonds се е сляла с Exotic Myanmar и опцията за получаване на permit срещу 50$ вече не съществува. Понякога отговарят много бавно (2-3 дена). Имайте търпение. Проверени са и досега никой не е имал оплакване от тях. Възможно е да има и други агенции, за които ние не знаем, и взимат по-малко пари.
– Без MTT Permit е абсолютно невъзможно да ви пуснат. Разрешителното е необходимо само за границата и изглежда като да е просто глупава схема за печелене на пари.
Френска двойка се опита да премине без него и след като бяха излезли от Индия и им бяха били печатите, останали заклещени на границата докато им издадат MTT Permit по спешност. Наложило се да чакат няколко дни, без да могат да мръднат и може би са платили много повече. На индийската граница също се осведомяват преди да напуснеш страната, дали имаш разрешителното, може би точно след инцидента с французите. – Относно датата а преминаване получихме сведения от различни хора, преминали границата, че изобщо не е необходимо да се спазва стриктно. Един австралиец премина няколко дена преди датата си, испанец премина от Мианмар към Индия 10 дена преди датата и то с пресрочена мианмарска виза като единствено е заплатил глоба за пресрочване на визата 3$ на ден и е минал безпроблемно. Ние минахме един ден по-рано безпрепятствено. – На нашето разрешително фигурираше единствено едно име и номер на паспорт , но от агенцията ни увериха, че предварително уведомяват колко човека и кога преминават, така че фалшификацията не е възможна.
– След като ни биха печатите се появи един гид със скутерче, който ни закара безплатно до Таму (на 3 км от границата). Казахме му, че първо ще ядем и после ще вземем автобуса и той ни остави на мира. Изглежда услугата му е включена в 80-те долара разрешително.
Пътната обстановка и автостоп:
– Индия: от Имфал до Море (границата) пътят е доста добър. Разстоянието е 110 км., необходими са близо 3-4 часа заради планинския път със завои. Стопът е безпроблемен и бърз.
– Мианмар: от Таму (на 3 км. от границата) до Калей (Kaley/Kalewa) 150 км. – пътят е добър и прав. Чакахме около 40 мин. докато ни вземат от края на Таму. В Калей ни спрях полицаи и не възразиха, че пътуваме с камион. Автостопът върви много добре , понякога се чака повече заради липса на превозни средства по пътищата. От Калей до Монюуа (Monywa) 180 км. пътят е ужасен и минава през планински регион. Пътува се часове. Последните 60 км. пътят е перфектен и прав. Монюуа – Мандалей е около 120 км. Перфектен път, бърз автостоп, много коли.