I Обща информация
Танзания е 943 хил.кв.км. или 9 пъти колкото България. Населението ѝ е 59 млн. човека, съставено от над 120 етнически групи. Столицата е Додома, но главният икономически център на страната е бившата столица Дар-ес Салаам.
Природата и климатичните условия са много разнообразни. Въпреки че се намира в тропичния пояс на южното полукълбо Танзания има високи плата и планини във вътрешността, където температурите са доста по-ниски от тези на крайбрежието.
! Внимание
Дъждовният сезон трае от март до май с пик през април, като на крайбрежието идва по-късно. (Март месец 2021г. имаше съвсем малко дъждове в крайбрежната зона). От януари до март температурите са 30-35° (високи), като най-горещо е отново в крайбрежната зона.
II Визи и граници
Българите имат право на тримесечна туристическа виза (50$), която се получава на летище или граничен наземен пункт. Понякога искат да покажете билет за напускане на страната, за да ви дадат пълните три месеца. Виза може да получите и онлайн. Всички граници за съседни държави са отворени и за тях могат да се взимат визи за съответните държави (Кения (вече дава само онлайн визи), Уганда, Руанда, Бурунди, Замбия, Малави, Мозамбик).
III Култура и хора
Танзанийците са страшно мили, добросърдечни хора, които винаги те приветстват с “karibu”( добре дошъл). Прието е да се поздравява постоянно, едва ли не всеки срещнат.
Официалният език е суахили, извън градовете хората почти не говорят английски. Дори в града повечето хора не говорят добър английски. Населението е 60% християни на 40% мюсюлмани, като повечето хора водят традиционен живот и са религиозни, което означава че разголено облекло, публични прояви на близост, пиене на алкохол на улицата биха смутили местните. Като цяло нощният живот и алкохолът (с изключение на Занзибар и Дар-ес Салаам) не са твърде разпространени.
Местните жени носят дълги шарени рокли тип роба или платове “канга” около кръста, като жените по панталони или къси поли са голяма рядкост.
Интересни етнически племенни групи са: масаи (в региона на Аруша и Маняра), туркана (около езерото Туркана), и хадзабе – ловци и събирачи (около езерото Еяси). Най-лесно достъпни, без да трябва да се плаща вход за защитени зони или за традиционни села, са масаите.
В Танзания понякога бивахме поканени на гости от хора от пътя, но е голяма рядкост да почерпят храна или напитки, за разлика например от Египет, Судан, арабските държави, Средна Азия, където без значение колко са бедни хората, задължително на госта се сервира поне чай. Тук в повечето случаи се налагаше ние да купуваме храната за семейството.
IV Храна и вода
Танзанийската кухня е вкусна, но ако човек не си готви сам е доста еднообразна, поне тази която се предлага в обикновените ресторанти.
Най-разпространени ястия:
– угали (твърда царевична каша от бяло брашно,тип качамак) или ориз, придружени с боб и понякога манджа от “мчита” (листа от амарант), листа от тиква или от касава, прясно зеле, както риба или месо за невегетарианците.
– навсякъде се продават печена царевица, печена касава, шишове от козе месо, пакетчета фъстъци, сварени яйца.
– чипси маяй – пържени картофи с яйца в нещо като тортиля.
– други улични пърженотийки: бухти наречени “мандази”, касава, зелени банани, сладки картофи, бухти от оризово брашно.
– чапати (плоски индийски хлебчета) В много региони привечер жените излизат на улицата и започват да пекат чапати на малки печици на въглища.
Като цяло хлябът не се консумира широко, но в магазинчетата винаги има зареден пакетиран хляб на филии. Рядко има хубав хляб от пекарна.
-интересни специалитети:
каша от зелени банани “матоке” (Букоба), зелени банани в кокосово мляко (Занзибар), боб с кокосово мляко (суахили крайбрежие), листа от тиква във фъстъчено масло (езеро Виктория), банани с месо (Аруша, Моши), пържени скакалци (провинция Кагера), курбан от козе месо (разпространена закуска), пилау – ориз с месо и зеленчуци.
Напитки: натурални сокове (от захарна тръстика, авокадо, маракуя), често се продават от хладилни чанти на улицата, чай с мляко в ислямските общности, чай от джинджифил (широко разпространен за закуска и вечеря). Кафе се сервира основно от амбулантни търговци по улицата, не е част от традиционната култура. Кисело мляко “мтинди/мгандо” – освен фабрично пакетирано се продава и наливно в млечните магазини с надпис “mazima”.
От плодовете най-разпространени са диня, портокали, папая, авокадо, банани, манго и джакфрут, но в крайбрежните зони се срещат и други тропични плодове като чиримоя, маракуя и други. Никога не видяхме пъпеши, което не учуди. Нещо, което липсва традиционно, е сиренето, но в някои магазини в големите градове се намира вносен кашкавал. Като цяло в Танзания почти няма големи вериги супермаркети. По-голямата част от храната е абсолютно натурална, директно от местни производители. Навсякъде е пълно с пазари и “мами”, които продават и готвят храна дори и в затънтени села.
За три месеца почти никога не генерирахме боклуци, тъй като просто няма фабрична храна, а и найлоновите торбички са забранени. Това се вижда и по липсата на количества боклук по улиците, каквито има в много други държави.
V Транспорт и пътища
Като цяло пътищата са добри, но са асфалтирани само главните артерии, като това важи дори за улиците в Дар-ес Салаам. Повечето хора нямат коли и трафикът извън градовете е доста малък. Транспортът е добре развит, има хиляди маршрутки и автобуси, дори до най-отдалечени места, на съвсем ниски цени.
Изминахме близо 5000 км на стоп из почти цялата страна. Автостопът е лесен, като почти никога шофьорите не искат пари. Разчитахме основно на камиони за дългите разстояния. Чакане не по-дълго от 30 минути. По страничните пътища почти няма трафик и е много бавно да се придвижва човек на стоп.
От Дар-ес Салам до Танга-Моши- Аруша-Маняра-Сингида-Муанза (Северна Танзания) стопът е лесен. От Букоба до Мбея е значително по-труден, поради липса на трафик (Западна Танзания).
Букоба-Мбея по секции:
1. Букоба-Няканази (225 км.) асфалт, средно слаб трафик.
2. Няканази-Касулу (235 км.) черен път, средно слаб трафик, но минават камиони.
3. Касули-Кигома (~ 100 км.) асфалт, трафик окей.
4. Кигома-Увинза (~ 100 км.) асфалт, слаб трафик.
! 5. Увинза-Мпанда (~250 км.) черен лош път, никакъв трафик и камиони, труден участък.
! 6. Мпанда-национален парк Катави-Сумбауанга (~40 км асфалт, 80 км черен път, 120 км асфалт) никакъв трафик и камиони.
7. Сумбауанга-Тундума (~210 км ) асфалт, среден към нисък трафик, малко камиони.
8. Тундума-Мбея (~100 км.) асфалт, голям трафик, лесен стоп.
VI Забележителности
Танзания не изобилства от исторически и архитектурни забележителности, но природата е невероятна и е пълно с национални паркове. За съжаление цените са много високи (минимум 30-40 $ на човек вход плюс задължителен транспорт, в много малко паркове е позволено пешеходно сафари, за което трябва рейнджър придружител), а нелегалното проникване е опасно тъй като рейнджърите могат да стрелят срещу бракониери. Така най-евтиното сафари излиза поне 100 долара на човек.
Съвет: Ако искате да видите безплатно животни можете да правите преходи в граничните зони извън самите паркове. Животните често излизат от парка, особено тревопасните. Някои главни пътища минават през паркове (Саадани, Микуми, Катави) и ако не спирате не се налага да плащате.
Известни паркове и резервати: Серенгети, кратера Нгоронгоро, Тарангире, Руаха, Микуми, Селу и разбира се Килиманджаро.
Посетени от нас места:
1. Дар-ес Салаам – колониални сгради и индийско-арабско влияние.
2. Занзибар: Стоун таун (историческо градче), остров Узи и кораловият път до него, рибарско градче Кизимкази, бял плаж Матемуа.
3. Провинция Танга: плаж Ушонго, суахили култура в град Танга.
4. Град Багамойо, старинен пазар за роби и суахили архитектура.
5. Планини Усамбара: Лушото, Мамбо
6. Килиманджаро – най-високият връх в Африка (5895 м. н.в.). Кафе плантации по склоновете и чага култура.
7. Аруша – масайски села около Дука Бову, река Тарангире, езеро Маняра, езеро Бурунги
8. Муанза “скалния град” и езерото Виктория
9. Букоба – плажове на езерото Виктория
10. Езерото Танганика и Кигома, едно от най-красивите места в Танзания
11. Мбея: вулканично кратерно езеро Нгоси, връх Лолеза и връх Мбея с невероятни гледки.
12. Иринга и нац. парк Микуми
VII Опасности и здраве
*Понякога водата не е добра за пиене, но ние навсякъде пихме вода от чешми, кофи, помпи и нямахме проблем.
*Малария: крайбрежието и провинция Кагера, Кигома са особено маларийни зони.
*Животни: малък риск, но понякога човек може да налети на отровни змии, останалите диви животни са само в парковете и резерватите и не са опасност.
Танзания е много безопасна страна що се отнася до човешкия фактор. Хората рядко лъжат за цени и не са нахални.
VIII Спане на палатка
Палатката не прави никакво впечатление. Пълно е с места за диво къмпингуване и изключително лесно да се намери изолирано, спокойно място. Безопасно, никой не идва да те безпокои.
IX Разходи и цени
Танзания е страна с нисък стандарт и въпреки, че туристическата индустрия е наложила безумни цени за туристически атракции и турове е съвсем лесно да се живее с нисък бюджет. Храната, общественият транспорт и дори местните хотелчета са много евтини.
Маршрутка в града: 300-600 шилинга/20-42 ст.
Извънградска маршрутка: ~500 шилинга за 10 км./35 ст. по асфалтиран път, по черен път по-скъпо.
Ферибот Занзибар – 70 хил.шилинга еднопосочен/50 лв.
Ферибот Муанза-Букоба през езерото Виктория: 16 хил.шилинга/11 лв.
Хотели: 5-20 000 ш. за стая/3,50-14 лв.
Храна: ориентировъчно
– порция ориз с боб 1500-3000 ш. /1-2,10 лв.
– сок фреш 1000 ш./70 ст.
– чипси маяай (картофи с яйца) 3000 ш./2 лв.
– чаша кафе 700 ш./70 ст.
– връзка банани 1000 ш./70 ст.
Сим карта: безплатна, 10 ГБ нет – 10 000 ш./7 лв.
Нашият бюджет за 3 месеца: 1300 лв. за двама с всичко включено (Виж детайлен бюджет тук)
X Статистика на пътуването
Изминати километри: над 5000
Престой: 3 месеца (27.02.-27.05.21)
Нощувки на палатка: 52
Нощувки каучсърфинг или в домове: 39, само 1 на хотел
Бюджет: 1300 лв. за двама
Три запаметяващи се образа:
* Мъже с дълги бели роби под палмите на суахили крайбрежието
*Жени с шарени платове около кръста, които готвят боб и се смеят на всеки ъгъл на всяка улица
*Величествените простори на безкрайната савана
Три специални случки:
*Да живеем три дена на диета само от мляко, кална вода и кисело мляко при масаите
*Да спим в дивото, докато слон нахлува в нивата до нас, а пресни следи на лъв има на само 300 метра от лагера
*Да вървиш пеш и да спиш сред стада от зебри гну, антилопи, пеликани и птици на езерото Маняра
Три любими места:
*Езеро Танганика и нереалната му древна атмосфера
*Планини Усамбара с невероятните им гледки
*Дивите самотни плажове на Занзибар
Истории и пътеписи от Танзания можете да прочетете тук.