20.12. 2017
И така, след като най-сетне бяхме достигнали същинска Япония, нямахме търпение да се изстреляме в разузнаване на град Бепу. Тук е най-известното място в страната за горещи минерални извори. В града и околностите има над 100 бани и извори, които на японски се наричат “онсен”.
Взехме си безплатни брошури и карти от фериботния терминал до дока. Насочихме се пешком към стар традиционен квартал, известен с минералните си бани. Бепу хич не беше малко градче. Вървяхме близо час по широките, свръх модерни улици, докато достигнем мястото. Въпреки, че на предната вечер беше ни се сторило, че всичко е твърде квадратно, технологично, без живец, някак си стерилно и безлюдно, днес започнахме да откриваме безкрайните очарования на Япония. Първото ни откритие всъщност беше малко страховито и извратено, но вече бяхме чували, че тук човек може да види изумителни, ексцентрични неща. Забелязахме голяма сграда, тип мол, с табела, че е галерия. Решихме да надникнем за секунда и какво беше изумлението ни, когато видяхме в обширната зала наредени в редица хиляди слот машини за манга игри, които бучат и трещят, а основната клиентела на този тип игри бяха старчета. Побързахме да се изнесем, сериозно учудени.
Забавленията на старите японци
Следващите ни открития, за щастие бяха изцяло в сферата на японската дзен красота и естетика (архитектура, градини, храмове, поезия, изкуство). Както си вървяхме покрай модерни здания, луксозни ресторанти и магазини, току виждахме я жилищна сграда с арка и каменни стълби, като от “Властелина на пръстените”, обрасла с мъхове, с дворче с езерце и бамбуци; я някоя стара дървена къща с красиво оформени японски борове отпред; я някое друго изчистено, приказно творение на дзен духа на японците. Всеки детайл беше помислен, перфектно изработен с простота и майсторство. Учудихме се също така, че повечето хора живеят в къщи и блоковете не бяха никак много, с изключение по централния булевард. Беше пълно със стари къщи, разбира се свръх подържани и от вътре вероятно крайно модерни. Новите къщи също бяха в стила на традиционното строителство. Всичко изглеждаше типично японско.
По уличките на Бепу
Зъзнейки достигнахме до известния онсен квартал Канава (Kannawa onsen), под чийто стари къщи и павирани улици димяха парите на една дузина горещи извори. Кварталчето и откриването на изворите преди няколко стотин години са дело на будисткият монах Ипен, който укротил бушуващите врели води и ги направил годни за къпане и лечение. Така гласи легендата. Тук вече умовете ни съвсем блокираха, не си бяхме и представяли нещо по-японско от това. На всеки ъгъл беше пълно с невероятни изненади и непознати неща.
По улиците на Канава онсен
Вървейки по една стара уличка забелязахме малка вратичка, с будистки олтар, кутия за дарения и две врати от двете му страни, които се оказаха, че водят към традиционна квартална баня, подържана от съседските къщи, така наречените “джимосен”. Входът бе само 100 йени (1 $). Но ние нямахме никакви пари в себе си, решихме както бяхме премръзнали да влезем без да пускаме монета и да видим какво ще стане. Тъй като явно беше акт на добра воля да си платиш, нямаше човек, който да седи и да дебне. Вмъкнахме се без проблем. В женското отделение две, три жени се киснеха във врялото басейнче, голи. Беше съвършено чисто и приятно. Като се потопих в горещата вода изпитах невероятен екстаз. Жените ме поздравиха учтиво с кимане. От щастие изпаднах в нещо подобно на транс, занизаха се картини от десетките впечатления от калдъръмените улици, традиционните покриви на старите къщи, боровете, разцъфналите храсти въпреки студа, дима на изворите пълзящ от каналите и шахтите по уличките, интересните вечно покланящи се, дружелюбни японци … Тук в Бепу явно изпадането в такъв тип вдъхновено настроение е често явление, защото около онсените и на сценичните места имаше пейчици и бамбукови пощенски цилиндрични кутии, в които човек да пусне току що написаното от него хайку, провокирано от непоносимата красота и удивление. През всеки от четирите сезона тези поетични форми се събират от кутиите и се избира най-доброто, което след това се гравира на камък. Такива камъни имаше навсякъде из градините и около храмчетата.
Пред входа на квартален “джимосен”
Външен онсен за киснене на крака
След като се понакиснахме 15-20 минути, продължихме с обиколката. Наистина на всеки ъгъл беше пълно с изумителни неща, като например павилион, чийто под е мраморен и нагорещен. Сядаш, събуваш си обувките и си грееш стъпалата. Или пък дървена беседка с каменно корито и столчета. Като повдигнеш дървения капак си вкарваш краката в коритото за специална лечебна парна баня с билки. На друг ъгъл с малко черпаче може да полееш статуята на монаха Ипен и да си намислиш желание. Или под специален навес да си сготвиш на врялата изворна вода в делва сварени яйца, картофи или раци.
Място за готвене на вряла вода
Да се наслаждаваш на двеста годишни изумителни дървета в двора на някой стар будистки храм. Или да пиеш лечебна вода с дървен черпак от каменни резервоари в различни ъгли из града. Беше пълно с различни видове онсени (повечето платени, около 500 йени), с кал, заровен горещ пясък, лежане на лечебна слама, под която дими пара, като в сауна или в различни цветове в зависимост от минералното съдържание на водата. Имаше също така и безплатна общинска баня.
Известна стара баня
Лечебна баня с билки за краката
Краката се накисват вътре и се затварят с дървен похлупак
Изкачихме се почти до планината над града, където имаше страхотни гледки към димящите улици. Както се скитахме с увиснали ченета, открихме забутан в малка горичка дървен павилион за дзен медитация. Беше с плъзгащи се врати, татамита и възглавнички. В предната част имаше кристална топка поставена в изкусна дърворезба с дракони. Беше просто ей така в нищото. Невероятно, спретнато местенце, като че ли нестопанисвано от никой, за случайно отбилите се пътници, които биха могли да са в настроение за медитиране.
Павилион за медитация в гората
Вътрешността на павилиона
Димящият Бепу
Обратно в стария град влязохме в храма Ейфукуджи (Храм на вечното щастие), един от най-старите в Канава, на будистката секта на чистата земя. Гледахме изумени татамитата и таванът нарисуван с различни цветя, копринените възглавнички и позлатените статуи на Буда Амитаба.
Вътрешност на будистки храм
Таванът на Ейфукуджи
В страни имаше отворена плъзгаща се врата, през която надникнахме и видяхме, че всъщност е стаята на свещеника, без никакви мебели, само с татамита, малка масичка с разпръснати четки за калиграфия и китара. Имаше още едно помещение за спане на земята. Не можехме да повярваме, че всичко от книгите и менталните ни образи за традиционна дзен Япония наистина съществува. Не след дълго се появи и самият свещеник, който ни разказа, че в тяхната секта просветлението се постига с постоянното повтаряне на мантрa с името на Амида Буда. Ако човек успее поне веднъж в живота си да я каже с истинско чисто сърце, то той се просвещава. Симпатичният човек като разбра, че сме от България веднага ни свърза с киселото мляко и шампиона по сумо Котоошу. Това беше реакцията и на други японци, с които се заговаряхме. В супермаркетите наистина беше пълно с мляко лицензирано (каквото и да значи това) от България.
Типична японска стая, където всичко е на земята
Храмче
Друг храм
Шинто светилище посветено на духове “ками”
Обиколката ни завърши, вмъквайки се в един от така наречените “Девет ада” на Бепу – красиво проектирани градини около различни твърде врели, за да се ползват за къпане извори, с най-различни цветове, вариращи от бяло, до червено, жълто, зелено. Входовете за всеки един от тях бяха по 500 йени. Работното време беше свършило и ние успяхме да се вмъкнем през неохранявания изход. Беше много приятно за разходки. Имаше едно кърваво червено димящо езерце. Преди да се приберем решихме още веднъж да се топнем в някой от кварталните онсени, за да се сгреем преди дългия път към вкъщи. Една жена вътре ми подари шоколадов бонбон и традиционни сладки “мочи” с пълнеж от соев сладък крем. Японците се оказат, че много щедри и гостоприемни. Винаги ни подаряваха храна и напитки.
Горещ извор
Обратно на “Алабама” посрещнахме Аска, която преди три седмици беше си заминала за Токио, за сватбата на сестра си и да доставят една друга яхта за Корея, но в крайна сметка тя беше решила да се върне при нас и да остави работата само на Марчело. Днес беше рожденият ѝ ден и празнувахме с пайове, браунита и “сочу” – ечемичен алкохол.
Традиционни делви за алкохол “сочу”
21.12
Днес имаме специална изненада от господин Уинди. По случай успешното ни плаване и пристигане в Бепу, той беше ни пратил пари да си наемем кола и обикаляме с нея наоколо, както и да се почерпим в ресторант. Решихме да посетим историческото градче Усуки (Usuki) на 50 км от Бепу. Потеглихме сутринта, карайки по крайбрежен път през селца, за да избегнем платената магистрала. Какво беше учудването ни, когато се оказа, че почти всичките селца са традиционни, със стари къщи. Изобщо не предполагахме, че свръх модерна Япония ще е с толкова запазена и неасимилирана култура. Усуки беше историческо градче с крепостни стени, останки от стар замък и самурайски квартал с десетки запазени къщи, в които хората си живееха, вероятно потомците на едновремешните самураи.
Замъкът в Усуки
Интересно да се знае …
Остров Кюшу е бил един от най-самурайските острови, където тази военна прослойка се е запазила до най-късно, до самата Мейджи реставрация, 19 век. Замъкът в Усуки е построен 1550 г. от феодалния господар Отомо Сорин, известен още като дон Франсиско или “християнският самурай”, след като великият мисионер Франсис Хавиер го християнизирал.
Недалеч от Усуки, на остров Курошима през 1600 г. акостирал и първият англичанин – Уилям Адамс, който пък е първият европеец удостоен с титлата “самурай” заради познанията си в мореплаването и успешната му интеграция в японския живот по онова време. Титлата си получил от самия шогун Токугава Йеасу. Той е героят от книгата и едноименния сериал “Шогун”.
Уличките на Усуки
Камбанария на дзен храм
Не можехме да повярваме и да се нарадваме, че се разхождаме из замъка и местата, където въображението ни се беше скитало толкова пъти, четейки романа “Шогун” преди години. Ако някой беше ми казал, че ще се озовем един ден тук, изобщо нямаше да му повярвам. Старият град бе страшно впечатляващ, пълен с будистки храмове, шинтоистки светилища и уникални каменни къщи с традиционни извити покриви. Имаше дзен градини, павирани улици и къщи музеи. Една от най-впечатляващите къщи беше родовата къща на влиятелния род Инаба, оградена с канали(с платен вход е). Тази фамилия управлявала Усуки близо 300 години (1600-1871 г.).
Уличка
Шинто светилище
Старинен храм
Самурайска къща
Къща с японски подкастрени борове отпред
След два, три часа обиколки, през които минахме по всяка възможна уличка и дори посетихме къщата музей на друг самурайски род (цялата в татамита, с традиционни казани за готвене на огън, прозорци с гледка към специално аранжирани дървета пред масичката за калиграфия, за да те вдъхновяват), бая се вкочанихме от студ, а и се стъмни.
Масичката за калиграфия със специално аранжирана гледка отпред
Спално помещение без мебелировка
Традиционна пещ
Докато се събирахме около колата се появи много мил човек, възрастен австриец, който живееше в градчето и имаше жена японка от пет години. Той ни упъти към много приятно непалско ресторантче, където завършихме деня със страхотна вечеря с кърита и печен на пещ хляб (наан).
На връщане карахме по магистралата (10 $ за 50-60 км), като последното удоволствие, на което решихме да се отдадем, бе вечерна гореща баня в онсен. Избрахме си една от най-старите бани, в центъра на града – Такегавара онсен, в превод “горещ извор на бамбуковите керемиди “. Таксата беше 100 йени (около 2 лв). В женското отделение по това време (около 9-10 вечерта) имаше само 2-3 жени.
Храмова кула
22.12
Прекарвам цял ден в писане на блога, на топло в мол-а, на масички за сувенири и традиционни храни, с безплатно wifi. През това време Цветин обикаля из града с колело, неуспешно опитвайки се да ми купи контактни лещи. Оказва се, че в Япония очила и лещи можеш да си закупиш само след преглед при доктор и като имаш съответната рецепта. Така, че си оставам без лещи. Прегледът при лекар струва близо 50 $.
?
Следобед пристига У-кил, братът на господин Уинди. Ще плава заедно с нас до Корея. Правим запасяване с необходимите ни неща за следващата отсечка от плаването, пръскайки 200-300 лв. почти за нищо (за справка, глава чесън в супера е около 4 лв.).
Интересни продукти и цветчета за готвене
Вечерта към 22 ч. потегляме. Планът е да пътуваме до остров Цушима (Tsushima), малко островче отстоящо на 100 км от Корея, където да празнуваме Коледа и да се чекираме за излизане от Япония. Разстоянието до там е близо 170 морски мили и при добри условия би трябвало да достигнем преди Бъдни вечер.
23.12
Цяла нощ плаваме на автопилот и с включен мотор. Вътрешното море между островите Кюшу и Хоншу (основният остров, на който е разположен Токио) е спокойно. Няма вълни и нощта минава леко. През деня условията са все така добри. От време на време се появява подходящ вятър и опъваме платната. Гледките към брега не са особено вдъхновяващи, пълно е с комини и индустриални зони. Следобед наближаваме тесният канал между двата острова, преди да излезем в открито море. Разстоянието е толкова тясно, че двата са свързани с внушителен мост.
Мостът, свързващ о-в Кюшу и Хоншу
Течението в канала е страшно силно, но за щастие е в нашата посока и развиваме рекордната скорост от 13 възела без почти никакъв вятър. Скоро сме извън канала. Остават ни 70 мили през Японско море до остров Цушима. За щастие няма вълни и бури и нощта преминава приятно. Това бе може би едно от най-приятните плавания за мен, тъй като този път не усетих никакви симптоми на морска болест и можех да си се движа свободно и да ям.
Карта на пътеписа от този пост
Индустрии на остров Хоншу
24.12
В 6 сутринта акостираме в пристанището на Изухара (Izuhara), главното градче на остров Цушима. Изглежда адски красиво – планини и възвишения обрасли с борови гори и стари къщи навред. Изглежда, че градчето е съвсем малко. Цари пълно спокойствие, а и не е твърде студено. Запътваме се на малка разходка по павираните улички. И тук не липсват всякакви старинни храмове, каменни стени, шинтoистки светилища, чудновато подкастрени японски борове. Япония е наистина невероятна за изследване и пътуване. Толкова уникална и запазена в традициите си е.
Порт Изухара
Уличка в Изухара
Стара каменна ограда
Входна врата на къща
Стар храм
Докато пазаруваме продукти за Бъдни вечер, завалява страхотен дъжд, който като че ли не изглежда, че ще спре скоро. Така, че след като се отбиваме в магазин за чай и се снабдяваме с високо качество зелени чайове, се връщаме обратно на лодката и се заемаме с приготвянето на вечерята. Осем часа по-късно на масата са сервирани 13 ястия (11 от които постни, по български обичай). Има вино и саке. Нашите хора остават очаровани от баницата с ръчно точени кори и късмети, от питката, пълнените чушки с боб, сармите с ориз, имам баялдъ и други нашенски вкусотии. Вечерта прекарваме в приповдигнато настроение. Започваме вечерята с обща молитва и разчупване на питката от У-кил, като най-възрастен. Много от членовете на екипажа са приготвили коледни подаръци, от господин Уинди имаме дебели чорапи за всеки, пълни с по 3000 йени (30 $).
Коледна вечеря
25.12
В коледния ден времето е топло и слънчево. Веднагически се впускаме в обиколки из историческото градче. В центъра има голямо туристическо бюро с безплатни карти и брошури. Обикаляме всички възможни храмове. Особено впечатляващи са Сейзанджи (Seizanji), дзен будистки храм с уникално дворче и Баншоин (Banshoin) – “Храм на десетте хиляди бора”, семейният храм на клана Со, който обаче е платен (300 йени, 3 $).
Дзен будисткия храм Сейзанджи
Дзен изкуство в градинарството
Интересно да се знае …
Остров Цушима, заради близкото си до Корея местоположение, е играл важна роля в търговските и дипломатическите отношения между двете държави. Има много сведения за дипломатически делегации, като японците дори са имали посолство в Бусан, Корея по времето когато Япония е била затворена за външния свят. Островът бил управляван в продължение на 700 години (от 13 до почти края на 19 век) от влиятелния самурайски род Со, от чиито имущества и замъци са запазени само храмът им, гробището и крепостните стени.
Родовият храм на клана Со
Входната арка
Статуя на пазител на храма
В градчето също така има и стар квартал със самурайски къщи и голямо шинтоистко светилище.
Храм ” Планина на небесната добродетел “
“Планина на небесната добродетел ” входна арка
Камбанария в двора на храма
26.12
Господин Уинди е толкова доволен от това, че “Алабама” след близо 6 месеца плаване от Фиджи, най-сетне е почти в Корея, че отново ни прави подарък – две коли под наем, за да разгледаме целия остров. В 7 сутринта вече сме готови и потегляме към северната част на острова. До най-северната точка са близо 3 часа каране. По пътя има доста интересни неща за разглеждане.
Канал между южния и северния остров
Първата ни спирка е водният храм “Уатацуми” (Watatsumi shrine), едно от най-важните светилища, посветени на бога на океана в Япония, с две от характерните “тори” арки построени във водата.
Светилището Уатацуми
От върха на близкия хълм пък се откриват невероятни гледки към множеството островчета и канали, тип фиорди, между южния и северния остров. Само дето туристи корейци пристигат с автобуси на всяко възможно интересно място и настава голяма гъчканица.
Фиорди
Посещаваме най-важното и голямо светилище на Цушима, посветено на богинята на морето. Финалната ни спирка е северния нос на острова, където от специално построен в корейски стил павилион, човек може да види Корея, отстояща от тук само на 50 км. За съжаление пропускаме “Център за опазване на дивата котка на Цушима”. Дивата котка е ендемичен подвид, превърнала се в нещо като символ на острова. Навсякъде има картинки и плюшени играчки с нея. Но пък виждаме най-старата гинко билоба в Япония, която е на 1800 години. Вечерта по традиция завършваме в малък онсен.
Едно от десетките храмчета на Цушима
27.12
Тази сутрин към нас се присъединява и Анди, синът на У-кил.
Туристическа информация:
Между Бусан, Корея и Цушима има ежедневно ферибот, който взима разстоянието за два часа. Цена 50 $. От Корея също така има фериботи и към Фукуока (остров Кюшу) и Осака (остров Хоншу), пътуващи също само за по няколко часа.
Днес се изкачваме на близкия хълм, на който има останки от замъка Шимизуяма (Shimizuyama castle), построен 1600-та година от Йеасу Токугава, с цел нападение над Корея. Гледките към Изухара и “Алабама” на дока в малкото пристанище са страхотни.
Отбиваме се и през внушителното гробище на клана Со с огромни мраморни гробове, заобиколени от вековни, дебели борове. Сигурно е интересно да стоиш пред самурайския гроб на пра пра пра пра дядо си :).
Входа на Баншоин храм, родовия храм на клана
Гробището
28.12
Ето, че настъпва и последният ни ден в Япония, след месец прекаран тук. Не посетихме твърде много места, но останахме изумени, от това което видяхме. Нямаме търпение да се върнем отново някой ден. Япония задмина всичките ни очаквания и представи за нея.
Реставрирана врата на крепостната стена на Изухара
На обед У-кил и Анди ни водят в суши ресторант, който сам по себе си е доста смайващ. Нещо като поточна линия върви пред всички маси и поръчката ти пристига до масата с пластмасово влакче. Всяка маса е снабдена с компютър, от където си поръчваш и така услугите на сервитьорките са почти елиминирани. Също така можеш да играеш на игра през компютъра и ако спечелиш си избираш безплатна напитка. Анди спечели два пъти 🙂 Тук сушито е невероятно и напълно несравнимо с тези в други държави. Суровата риба се топи в устата като масло. Завършваме със сладолед от зелен чай мача.
В суши ресторанта, отстрани пристига пластмасово влакче с порциите сервирани върху него
След невероятния обяд, в късния следобед се чекираме в имиграционното и се подготвяме за нощно плаване, последното ни плаване с “Алабама”. Предстоят ни 70 морски мили до град Бусан, Южна Корея. Ако всичко е наред утре сутринта трябва да сме пристигнали в една нова държава, където започват нови приключения и сухоземни пътувания. Край на плаванията. Въпреки ужасните морски болести, които прекарах, може би мореплаването и “Алабама” ще ми липсват много.
Плаваме цяла нощ в спокойни условия, без вълнение и силен вятър. Въпреки че тръгването ни бе свързано с леко екстремно изживяване, тъй като за малко не блъснахме катера на гранична полиция, паркиран до нас. През нощта успяваме да скъсаме и едно от последните ни платна, оставайки само с две (преди половин година тръгнахме със седем, осем платна, но всичките се скъсаха в бурите).
Рано сутринта “Алабама” плавно навлиза в огромния индустриализиран порт на Бусан, вторият по големина град в Южна Корея, успешно завършвайки мисията по доставката на яхтата, след половин годишно плаване от Фиджи до тук.
Остров Цушима
