Самият Златен триъгълник
04.01
Продължаваме на стоп и на север, право към Златния триъгълник. Регионът, обусловен географски от река Меконг, образува триъгълник на границата на Тайланд, Лаос и Бирма и е известен с няколко стотин годишната си история на продукция на опиум за цяла Азия. Традиционно тук живеят планински племена, анимисти с доста екзотични обичаи и нрави, отглеждащи основно мак. Тайланд почти е изкоренила традицията с опиума и хероина и се опитва да образова племената и да ги научи на нови земеделски умения, като в същото време развива и туристическата индустрия. В съседните Лаос и Бирма нещата не седят обаче така. Там все още с пълна пара продължава продукцията на наркотици, като Бирма се води основен производител и на метаамфетамин, а износа често се трафикира през Тайланд. Въпреки това районът се води безопасен.
Млада двойка ни взима до разклона за следващото място, което искаме да посетим – Ме Салонг (Mae Salong). Те самите бяха тръгнали към Чинг Рай (Chiang Rai), основният град на севера, които и ние ще посетим след ден-два. Но първо искаме да разгледаме села на планински племена. По принцип туристическите агенции водят туристите на определени спотове, където има вход за селото, пълно е със сергии за сувенири, плащаш за всяка снимки и въобще е неавтентично, тип зоопарк преживяване.
Местните са се нагиздили с костюми, които носят само за празници и е много комерсиално. Нашият план е да се забием по планините и да попаднем на истински, нетуристически села. Самата област Ме Салонг е интересна, защото е обитавана главно от китайци избягали 50-те години от компартията в Китай, както и от други племена. Младата двойка решават да се отклонят от главния път и да ни закарат направо до село Ме Салонг, като през целия път не спират да ни черпят с чипс и сокове.
В селото атмосферата е много интересна. Чувстваме се сякаш отново сме в южен Китай. По главната улица всички къщи са с червени фенери и надписи за пролетния фестивал (китайската нова година), окачени около входните врати. В магазините се продават десетки видове зелен и улонг чай. В ресторантите ястията са китайски. От телевизорите се чува китайска реч и типичните лелки с къси коси и елечета продават китайски стоки. В центъра има и пазар на племето Ака (Akha), слезли от околните хълмове да продават странни грудки, бобове, мед, сувенири за туристи.
На пазара в Ме Салонг
Жена от племето Ака на пазара
Отблизо
Гигантски боб
Корени, събрани от джунглата
Главите им целите са окичени с тежки украшения. Всичките седят и бродират, докато продават, с потъмнели устни и зъби от бетела. В селото има и китайско гробище, дом на ветераните и китайски училища. Докато дегустираме местните чайове със стара баба от китайската провинция Юнан, тя гордо ни разказва как родителите й от Гоминдана, успели да избягат от комунистите и се заселили тук. Оказва се, че почти всички от преселниците са от Юнан.
Къща в Ме Салонг
Жени от племето Ака на пътя
Продължаваме стопа, като решаваме да се отклоним още на север, но както по-късно се оказва избираме грешната отбивка и се зачукваме в съвсем диви региони досами границата с Мианмар. Спираме за малко в село Тед Тай (Thed Thai) точно пред табела, обозначаваща къде е живял Кун Са (Khun Sa) – кралят на опиума, най-мощния производител на опиум и хероин в света, който контролирал цялата тайландско-мианмарска граница години на ред. Кун Са дори предложил на американското правителство да закупи 1000-те тона хероин, които се готвел да пусне на международния пазар през 1989 г. Преследван от тайландските военни се преселил в Бирма, където живял необезпокояван до края на дните си. Самия Кун Са е наполовина китаец и наполовина бирманец. Но селяните от Тед Тай така и никога не разбрали кой всъщност е той, всички го имали просто за един симпатичен съсед.
Последният ни стоп е мъж, който хич го няма с английския. Обади се на негов приятел, след което ни поканиха да къмпингуваме в някакво училище. Човекът ни закара навътре по селата, но за наша изненада спряхме пред луксозна сграда и директора (май беше с обратна сексуална ориентация) весело изприпква към нас и ни посочва открито помещение без стени, където можем да опънем палатката. Наоколо има полянки, рекички с дървени мостчета и дървени къщички за учителите, алеи и е пълно с какви ли не цветя и плодни дръвчета. В последствие се оказа, че училището е по проект на принцесата и е за деца от племената живеещи в региона, като в същото време е към гранична полиция и всички учители са полицаи, а директорът е с чин лейтенант.
05.01
На сутринта директорът ни извика на кафе и ни разпечата карта на региона със селата наоколо, за да се разходим. Дадоха ни да ползваме и интернет и като видяхме къде се намираме направо се потресохме. На обед се разходихме до близкото село Ака, но точно си мислихме как да се разхождаме, когато един от училището ни взе и ни закара с моторче.
Хората тук изглеждаха адски различни от другите тайландци. Жените са с тъмно сини индигови костюми, карирани поли до коленете и чорап от глезена до над коляното. Някои баби пушеха дълги лули, пълни кой знае с какво, други пък обикаляха с кошове пълни с неща от джунглата. Живееха в малки сламени колиби и прилагаха много особен вид земеделие – палят гората и след това хвърлят семената на стърнището, основно ориз, като след това не се занимават с никакъв тип оране и други такива неща.
Автентично село на племето Ака
Къща в селото
Друга къща
… и последна
За напояване разчитат само на дъждовете. По настоящем тайландското правителство забранява този тип земеделие, заради щетите които се нанасят на джунглата, но забелязваме, че хората все пак продължават да си палят. Ака се водят най-бедните от основните пет племена в Тайланд (Lisu (Лису), Lahu (Лаху), Karen (Карен), Akha (Ака) и Yao (Яо). Те често са пристрастени към наркотиците и се занимават с нелегални дейности. От всички тези племена живеят хора и в Китай, Бирма, Лаос и Виетнам. Обикновено имат силно чувство за етническа идентичност, като не се идентифицират по никакъв начин със страната, в която живеят, само със земята (с изключение на Китай, заради асимилационните процеси).
Жени от племето
Жена от племето пуши лула
Къща – този път наистина последна 🙂
След разходката в селото ни викнаха за обяд в училището и като казахме, че ще продължаваме, един от учителите, полицай от племето Яо, предложи да ни върне с джипа си до главния път. Ние искахме да останем още една нощ в планината, но човекът в желанието си да ни помогне ни закара чак до главната магистрала към Чинг Рай на 50 км.
През целия път се забелязваха чаени плантации и беше много красиво. На магистралата обичайните молове, 7 eleven и щуротии, които хич не ни очароваха и решихме да стопираме към границата Ме Сай (Mae Sai) и да свърнем към една планина в непосредствена близост, общо на не повече от 20 км.
[youtube https://www.youtube.com/watch?v=aJwxzs6tfGc]
Взе ни сама жена, облечена в традиционен костюм и токчета. Возихме се отзад в пикапа, тъй като в началото май я беше леко шубе от нас. Почукахме й когато наближихме отбивката, но тя се притесни че нямало коли и реши да ни кара до къмпинга. Колкото и да протестирахме, беше безуспешно.
Добрата тайландка
Навлязохме в супер туристическа зона с резорти, села на Ака специално пригодени за туристите, градини с бегонии и орхидеи и куп гадости. Молехме се да ни остави преди да сме достигнали някакъв скъпо платен къмпинг, но се оказа че наоколо няма такъв та жената много се притесни и ни закара на друг път извън комерса, до нещо което изглеждаше като ресторантче и магазини насред гората. Имаше хубава поляна с традиционна трайбълска люлка и жената не се успокои докато не извика охраната и му каза да ни охранява.
Люлката
Нямаше никакви хора и изглеждаше много спокойно, така че решихме да останем. На следващия ден се оказа, че било полицейски участък. Обикновено винаги си търсим място, на което да има вода за готвене и миене, а тук си имаше тоалетни, бани и всичко останало. На тръгване жената ни подари цяла диня, бутилка вода, от най-големите пакети с чипс и инстантни нудъли. Каза, че била учителка и отпраши в тъмното.
06.01
Сутринта на никой въобще не му правеше впечатление палатката ни. Полицаите си сновяха насам, натам по работа. На обед тръгнахме към Чинг Рай (Chiang Rai) най-северния голям туристически град. Първо един джип пълен с трайбъли ни свали до магистралата.
Следващият стоп обаче ни накара да се почувстваме съвсем автентично, направо като в Златния триъгълник. Чувството ни особено се засили след снощната едночасова престрелка с автомати в гората. Та, супер луксозен джип с двама изглеждащи доста престъпно типа ни закараха директно до Чинг Рай. Шофьорът беше с избръсната глава на звездички и зигзаци, брада тип катинарче и ръце отрупани със златни пръстени – въобще външен вид крайно нетипичен за тайландец.
Беше си облякъл и кожено яке, да не му е студено от климатика. Казаха, че били от граничния град Ме Сай. Отзад до нас седеше малка девойка със супер къси гащички и дремеше върху плюшен мечок. По-потресаващото беше, че беше жигосана на две места по ръката с някакви странни инициали. Карахме със 140-150 км/ч по магистралата и слава Богу, че стигнахме за 20 минути до града, защото през цялото време се чувствахме доста напрегнато, въпреки че към нас хората бяха изключително дружелюбни. Оставиха ни на километър от центъра.
Бананов цвят
Първата ни работа бе да изпратим най-сетне колета, с което раниците ни олекнаха със 7 кг. после оставихме багажа в един хотел и се впуснахме да обикаляме. Чинг Рай е много по-малко туристически от Чинг Май и обстановката е по-тайландска. Баровете и магазините за сувенири почти ги няма и е доста приятно за разходки. Имаше голям пазар пълен с интересни храни. След като го обиколихме продължихме към един от старите манастири.
Часовниковата кула в Чинг Рай
Привечер направихме обиколка към реката, за да си харесаме място за спане и намерихме малко каналче с неизползвана алея, което изглеждаше идеално. Беше баш в центъра зад туристическата информация и манастира Wat Phra Singh, но изглеждаше все едно е извън града.
Манастирът
Отзад имаше детска градина и се надявахме да не ни направят проблем на сутринта, но по тайландски палатката си седя до 9-10 ч. и абсолютно никой не й обръщаше внимание, дори градинарите на детската градина, които метяха на буквално два метра от нас.
Лагерът ни на канала
Вечерта, преди да си вземем раниците, се разходихме по пешеходната улица. Имаше малък парк отрупан с какви ли не орхидеи и красиви цветя. От дърветата пръскаше вода на ситни капки и създаваше усещането, че си в приказка за феи.
Фестивал на цветето
По улиците отново беше пълно с хиляди щандове за вкусотии, които ни измъчваха с миризмите си.
Сладолед в кокосов орех
Точно преди да си тръгнем започна карнавално шествие под надслов “Разнообразни сексуалности”.
Дефилираха травестити, хомосексуални и хетеросексуални, облечени в какви ли не екстравагантни костюми. Беше много забавно да се гледа, а на всичкото отгоре май беше организирано и от някакво училище. Тайланд все пак е известен с позитивното си отношение към хомо и трансексуалните в цял свят. Към 9 ч. се върнахме и си установихме лагера на канала.
Ресторант на брега на реката
07.01
Намерихме перални, в които като пуснеш 30 ст. можеш да изпереш колкото пране се побира вътре и ето, че поне веднъж вместо да перем часове като луди, успяхме да се възползваме и ние от това удобство. После попаднахме на нещо като музей, построен за рождения ден на кралицата. Там можеше да си наемем безплатни колела, имаше дори и чисто нови байкове, тандеми и градски колела с кошници. На всичкото отгоре се оказа, че има и компютри с безплатен нет. Разгледахме експозицията от кралски каляски, поседяхме на нета и грабнахме по едно колело да разгледаме града. Лошото беше, че трябва да се върнем до 4 следобед, но все пак успяхме да обиколим навсякъде.
Стара къща
Вечерта се разходихме из нощния пазар. Това място обикновено е главно за туристите, където се предлагат всевъзможни сувенири и храни по сергийки в дадено каре от центъра. Минахме отново през красивия парк с цветята, който се оказа че всъщност е временен панаир на азиатските цветя. Купихме си млечен шейк с маракуя и се прибрахме на нашето местенце, предоволни от деня. Бяхме оставили раниците на охраната на детската градина. Като се върнахме човекът весело ни поздрави и ни ги даде.
Типична тайландска къща
08.01
На сутринта директорката на детската градина се приближи и доста се спекохме, че ще ни изгонят. Все пак всяка сутрин родителите ни виждат с палатката и котлончето, разпънали катуна почти в двора. За наша изненада обаче жената ни покани да се преместим в самия двор, понеже било по-безопасно и имало тоалетна и баня. Стана ни много мило. Оставихме раниците там за през деня и отидохме да си вземем пак колела. Планът за днес беше да изследваме близките села в планината по черни пътчета, по които не бихме могли да си хванем стоп. За безплатни колела не си бяхме и мечтали и сега ни се откриваха нови възможности.
Царски каляски
Дърво в града
Отдалечихме се на 15-20 км. на изток и се зачукахме по някакви пътечки из гората. Пътищата свършиха и започна оф роуда. Направихме близо двучасов преход в гората с колелата преди отново да се свържем с асфалтов път. Минахме през няколко села – Ака, Карен и Яо. Но тези изобщо не бяха колоритни, като тези до границата с Бирма, които бяхме посетили преди няколко дена.
Беседка за почивка на пътя
По едно време на Цветин му се спихна гумата и стопирахме един джип, който ни откара до близкото село да я напомпаме. Стопът явно върви дори и с колела. Хапнахме нудъли и стана време да се връщаме, за да се върнем преди да са затворили музея. Прелетяхме надолу 15-те километра до града и стигнахме точно навреме. Все пак обиколката беше адски зареждаща.
Отидохме в детската да си вземем раниците и точно обмисляхме къде да си опнем палатката, когато една от учителките предложи да ни закара в нейната вила извън града. До сега нямахме възможност да се социализираме повече с тайландци и радушно приехме поканата. На следващия ден тя обеща да ни докара обратно до центъра с колата си. Натоварихме раниците, синът й, малък дебеланко на 8 години, също се качи и потеглихме. Очаквахме типична тайландска къща с ливадка, дебелички тайландци и въобще всеобщата тук американски тип идилия. Самата учителка си изглеждаше като типична лелка от детска градина и въобще всъщност не подозирахме какво ще ни се случи и къде ще се отзовем.
Първо минахме през къщата на майка й, строга тайландка сред обикновена селска обстановка. След това продължихме извън града и се забихме по малки пътчета, като завивахме толкова пъти, че и сега едва ли бихме намерили повторно мястото. Стигнахме до неоградена постройка на върха на хълма сред обширна поляна с дървета, притичващи кокошки и мъж разпалващ огън. Изглеждаше много приятно и учителката ни подкани да се запознаем с баща й. От тук нататък попаднахме в такъв филм, че и сами не си вярвахме.
При магьосника
Бащата на учителката беше слаб, възлест, нисък мъж с дълга, мазна коса. Посрещна ни с подскоци, викове и смях. Беше облечен с риза и тайландски рибарски панталони. Усмивката не слизаше от лицето му и се държеше като палаво дете. Досега не бяхме попадали на такъв тайландец, а още по-малко можехме да повярваме, че е баща на свръх нормалната учителка.
Магьосникът
Така ни се зарадва, че си пусна традиционна тай музика на макс и цялата околност гръмна. Отвори си една бира и започна да танцува. Правеше странни движения с китките и пръстите на ръцете си. Въобще цялостното му поведение беше доста смайващо. Учителката се притесняваше как ще реагираме и постоянно ни казваше, че ако не ни харесва може да ни върне обратно. Но на нас ни беше много интересно и я убедихме, че искаме да останем.
Цялата фамилия
Къщата представляваше дървена постройка без стени, оградена с метална решетка вместо стени. На първия етаж имаше само дървени ексцентрични мебели, двуметрови кошници, стар сух кошер на диви пчели и две бамбукови легла в нещо като ниша, където ни предложиха да спим, ако не ни се опъва палатката. На втория етаж беше неговата обител и будистки храм със статуи на Буда и снимка на възрастен монах.
Кошери на диви пчели
Освен тази централна постройка имаше и малко светилище със странни изображения и една дузина червени сокчета предложени на духовете. По принцип пред всяка тайландска къща или сграда се поставят малки дървени къщички, в които се предлагат дарове на духовете. Въпреки, че официалната религия е будизъм, тези анимистични обичаи са останали дълбоко вкоренени в бита на хората.
Къщата на магьосника
Кухнята също беше без стени, оградена от метална решетка с врата. Под нейния навес беше разположена масата за гости и бамбуковият трон на бащата. Наблизо гореше огън. Учителката беше ни казала, че баща й е татуировчик и на това първоначално отдадохме чудатостта му и странната обстановка. Той не знаеш капка английски освен “Happy” и “Home, sweet home” и току изкрещяваше към нас “Hapyyyyy” и започваше да подскача или сочеше къщата и казваше “Home, sweet home”. Общо взето изглеждаше голям добряк, но адски особен и различен от останалите хора.
След като се разтоварихме седнахме и ние до огъня. Музиката гърмеше, стъмни се и започнаха да прииждат различни хора. Младо момиче с перверзно излъчване, трима дъртака – единият облечен по маоистката мода с шапка с червена звезда и вид на комунист от 50-те, другият изглеждаше като кварталния пияница, а третия наконтен като бизнесмен. Всеки, който идваше се кланяше на бащата и задължително носеше торба с пиене и ядене.
Той през това време седеше на трона си, кръстосал по особен начин краката си. Започнаха да се наливат с твърд алкохол, който маоиста гордо твърдеше, че е водка, но всъщност беше нещо тайландско. Развъртяха си и трева. Всички се държаха много особено и с голяма почит към домакина. Момичето постоянно го прегръщаше и му палеше цигарите, друг му даваше пиене, трети му поднасяше хапки. Той обаче изобщо не се чувстваше като по-специална особа и продължаваше да се държи като дете, да се смее, да потупва всички по гърба и да си танцува.
По едно време алкохолика и комуниста му коленичиха и той започна да им дава някакви благословии, подаваше им шепите си и те се правеха, че взимат нещо от тях и се обливат с него. В същото време обстановката си беше крайно неформална, останалите си хапваха и пийваха, говореха си и постоянно се блъскаха или прегръщаха шегувайки се.
Ориз сварен в бамбук
Чувствахме се все по-странно и изобщо не можехме да разберем защо така се държат и какво се случва. Издебнах учителката и я попитах защо хората се кланят на баща й, но английският й беше твърде слаб, за да се разберем. С помощта на телефона ми написа, че преди бил монах и учел хората на добри дела. Такъв монах, дето така да се налива с алкохол, не бяхме виждали.
Мина известно време и учителката ми показа татуировката на гърба си, която баща й направил. Каза, че и другите от купона имали същите и това доста ни учуди. Пристигна и едно момче с петнадесетина медальона на врата. Раздаваше го голям тарикат и много фешън. Знаеше малко английски та успяхме да разберем малко повече.
Както си седяхме около огъня бащата ме извика да седна пред него на един стол. Каза ми да си подам ръката и изведнъж извади едно макетно ножче и посегна да ме пореже. Всички бяха се скупчили около нас и започна да става ужасно психарско. Аз веднага се дръпнах и категорично отказах. Тогава дъщеря му се предложи. Наплю й ръката с алкохол и започна да я кълца. Ножчето естествено беше тъпо и не я нарани, но хората си го обясняваха, че това е магия.
Докато вършеше това бащата придоби ожесточено, доста откачено изражение, и аз вече започнах да се чувствам съвсем нервно. След “шоуто” извадиха два гигантски медальона и ни ги сложиха, въпреки протестите ми. Момчето обясни, че са магически и трябва да ги носим 5 минути, голямо добро щяло да ни сполети. Казваха, че били като диаманти, въпреки че си бяха най-обикновени стъкла.
Стана ясно, че бащата всъщност е много уважаван магьосник и затова всички му се кланят. Реших да се успокоя малко и да спра да се шашкам толкова. В крайна сметка всички бяха много доброжелателни. По-късно хората се разтанцуваха, а магьосникът докато танцуваше се разгорещи и си метна ризата върху алкохолика, който френетично я нагъна и си я сложи в пазвата, като свещен дар. Към 10-11 всички се приготвиха да си тръгват, нас ни викнаха в будисткия храм да запалим пръчици на олтара и накрая, след като учителката и малкото дебелаче на име Бум Бим си тръгнаха си легнахме на бамбуковите легла.
09.01
Останахме един последен ден в Чинг Рай, тъй като все още не бяхме видели основната забележителност Белия храм (Wat Rong Khun) намиращ се на 15 км извън града. За голям късмет къщата на магьосника беше на 3-4 км от храма и сутринта учителката и мъжа й дойдоха да ни вземат и предложиха да ни закарат до там. Сутринта магьосника си беше в пак в превъзходно настроение, отново наду музиката, обърна няколко чашки със зет си и потеглихме. Оставиха ни в храма, а те самите тръгнаха към Чинг Рай понеже бързаха за деня на детето, да водят Бум Бим да се забавлява.
Белия храм
Белият храм е съвременно чудо на модернистичното изкуство. Един от най-известните тайландски художници го е проектирал и наистина е нещо изумително. Не е завършен, ще се строи до 2070, но основният храм е готов и е като свален от други селения. Разходихме се и из галерията на художника. Картините му бяха основно на будистка тематика и бяха гениални. Обикаляхме над два часа из това приказно място, след което си хванахме стоп обратно до Чинг Рай.
and again
Вече сме толкова на север, че сутрин и вечер е бая хладно и човек трябва да дебне да се изкъпе на обед иначе става непоносимо ледено. Отидохме до баните при детската градина за обеден душ. После намерихме евтин вегетариански ресторант и следобеда прекарахме в интернет. Вечерта, тъй като беше събота, на една от улиците наизкараха стотици сергии и павилиончета за храна. В много градове тук имат така наречената “Съботна пешеходна улица”, където движението се спира и хората излизат да се разхождат.
Китайски тръговски кораби на котва в Меконг
Ароматите от ястията отново ни вземат здравето. Ако в Индия, дори и в Бирма, бяхме в духовно-аскетско настроение, то в Тайланд мислим само за храна. Постоянно обсъждаме каква вкусотия да си купим или сготвим и общо взето сме в другата крайност – на консуматорско, чревоугодническо настроение. Но тук просто е невъзможно да не ти се яде, навсякъде църпорят, бълбукат и пушат всевъзможни манджи и скарички. Добре, че бързахме за срещата с учителката, иначе пак щяхме да се разоряваме за ядене.
Ядливи водорасли от р. Меконг
Вечерта се върнахме при магьосника. Той вече беше се отрязал и спеше. Имаше няколко нови човека, но без него беше съвсем тихо. Джаки, фешън момчето с медальоните, се оказа, че живее на палатка в долната част на двора. Купил си е земя от магьосника и сега си строи къща до неговата. Покани ни на чай при него. Преди да си легнем учителката ми написа на телефона си, ако може да не сме правили секс, че мястото било свещено. Лудостите край нямат. Явно пиенето и марихуаната са ок, но сексът не. Така или иначе не ни беше хрумвало да правим секс в открито помещение пред всички. Успокоихме жената, че няма да правим.
10.01
Сутринта дойдоха две стринки около петдесете, по пижами. Едната донесе свещи и пръчици и магьосника й написа три от свещите с игла, после си ги въртя над главата и накрая магията беше завършена. Тези жени също се държаха като деца, постоянно се щипеха по коремите и се хилеха. Въобще тайландците, които в началото бяха ни се сторили като американци, се оказаха доста странни птици.
Магьосникът отиде да се къпе и една от жените май замина с него да го къпе. Къпеше се със студена вода и се чуваха адски крясъци като се поливаше. По-късно дъщеря му и зет му отидоха и му накупиха всякакви меса, които му сготвиха. Изчистиха цялата къща, а той през цялото време се радваше и си танцуваше. Показа ни раните по глезените си от дългите медитации. Бяхме виждали много пъти в Индия специфичното протъркване на кокалчетата на разни йоги.
След закуска се натоварихме всички в колата, спряхме за малко в къщата на родителите на магьосника, 90 годишни весели старчета. Бабата много се зарадва като ни видя и започна да боцка магьосника по корема, а той я гъделичкаше и се опита да я ощипе по гърдите. Оставиха ни в центъра и на раздяла ни подариха плетена чантичка на племето Карен. Първият ни престой с тайландско семейство остави незабравим спомен.
Излязохме пеша от града и поехме на стоп през малки селца към географския златен триъгълник до град Чинг Сен (Chiang Sean), където може да се види едновременно Бирма и Лаос от другата страна на река Меконг. След това щяхме да продължим право на юг, като стопираме през най-зачуканите пътища, за да разглеждаме автентични тайландски села и региони.
Магазин за къщички за духове
Ако човек стопира по магистралата сигурно ще стигне за 3 дни от най-северната до най-южната точка. Но в Азия човек почти никога няма възможност да стопира на малки пътчета, защото или няма коли или е тотално разбит пътя или има някой военен конфликт или е трафикантски район … Но в Тайланд всичко е толкова лесно и бързо, че можем да се отклоняваме колкото си искаме. Винаги има бързи джипове и навсякъде асфалтът е съвършен.
Този район изглеждаше по-беден от останалите до сега. Джиповете бяха значително по-стари и чакахме по 20-30 минути да ни спре някой. Общо сменихме четири коли за кратки разстояния, докато изминем 120-те км до Чинг Сен.
Чинг Сен е малко градче на брега на Меконг, с много приятна атмосфера. Навсякъде има руини на ступи. Покрай брега се редят рибни ресторантчета с рогозки направо на тротоара и ниски масички. Напазарувахме си малко тайландски подправки за къри и кокосово мляко. Научихме няколко манджи и сега постоянно си ги готвим с голям кеф – гъби в кокосово мляко с паста от чили и салата от домати и гуава 🙂
Тръгнахме пеша към края на града и вече по тъмно ни спря едно семейство до същинския Златен триъгълник, на още 10 км. на север. Оставиха ни до гигантска позлатена статуя на Буда и оттам продължихме пеша да си търсим място за палатката. На 1-2 км извън селото намерихме черен път към планината и страхотна изоставена колиба на 200 м навътре.
Увивни растения се промъкваха между бамбуците. Огромна тарантула дебнеше на тавана. Имаше и няколко чинийки с отдавна изгнили банани и други дарове за духовете, разхвърляни по пода. Настанихме се вътре, като се надявахме бамбуците да не са съвсем изгнили и да ни издържат. Колибата беше наколна и вдигната на почти два метра над земята. Щеше да е леко болезнено да пропаднем върху преплетените тръстики. Легнахме си много щастливи, че отново сме на Меконг, любимата ни река. В предишните пътешествия, от миналата и по-миналата години, каквото и да правехме и струвахме, все на Меконг се отзовавахме. Дали в Китай или Лаос, Камбоджа, Виетнам, все бяхме около Меконг. Вече усещахме, че ни липсва и се радвахме, че и в това пътешествие я видяхме. Меконг е 10-та най-дълга река в света и 3-та най-широка в Азия след Ян Дзъ и Ганг.
11.01
Върнахме се пеша до центъра. Първо разгледахме един храм на 700 години, от където имаше невероятна гледка към триъгълника. Бирма изглеждаше толкова близо, че сякаш с няколко гребвания можеш да я достигнеш. Сега е сухия сезон и Меконг е съвсем малка.
Античен будистки храм
След това продължихме към музея на опиума, който много искахме да посетим. Входът беше 50 бата (2,50 лв) и с бюджета ни от 10 лв на ден можеше да платим само един билет. Влязох аз и започнах да документирам всичко за Цветин, но след малко се появи и той. Лелката на входа му казала да влиза без пари.
Статуя на пушач на опиум
Каменни възглавнички за опиум
Беше много интересно, имаше изложени сечива за събиране на смолата от маковите шушулки; земеделски календар; описание на обичаи и легенди на племената, занимаващи се с продукция на опиум; стари лули; везни и теглилки, включително и такива във формата на пилета. Научихме, че теглилките се смятали за особено свещена лична принадлежност, тъй като имали способността да предпазват собственика си от пристрастяване и се слагали всяко в отделна торбичка и на пиедесталчета.
Лога на хероина
Имаше още куп интересни факти и предмети. На горния етаж пък имаше експозиция на артефакти, свързани с тютюна, китайски наргилета и др., както и обръчи за залостване на врата на племето Падунг (жените жирафи) и легенди за риболова на меконгския гигантски сом (pangasius gigas), най-голямата сладководна риба в света, тежаща 200-300 кг.
Китайски наргилета за тютюн
Лули за пушене на опиум
Толкова се забавлявахме докато разглеждахме храма и музея, че си хванахме стоп обратно до Чинг Сен чак в късния следобед. Напазарувахме, излязохме пеша от града и се стъмни. Така че решихме да опъваме палатката на първото удобно място. След последната къща имаше широка ливада точно до Меконг и се настанихме там. Точно опънахме лагера и от караоке бара на отсрещния тротоар загърмя мощна музика. До късно през нощта се деряха някакви, надавайки фалшиви вопли. Но накрая някак си успяхме да заспим.
