Портата на джамията Бадшахи в Лахор
29.05.2015
Цяла сутрин хората се занимават с четене на Библията, гледане на някакъв християнски канал и други такива неща. На обяд се качваме на два мотора (пет човека и едно бебе) и тръгваме на обиколка из града. В центъра трафика е пълна лудница и от цялото иззлобване изведнъж спираме да чувстваме горещината. Първо посещаваме форта на Лахор – с гигантски крепостни стени и врати, доста внушителни, джамията Бадшахи, построена през 16 век и една от най-впечатляващите, които сме виждали.
Форта в Лахор – “Слонската врата”
Джамията Бадшахи
Джамията Бадшахи от друг ъгъл
В близост има и сиксхи храм, но туристи не се допускат.
Сикхският храм
Градът е пълен със сгради в британски колониален стил и като цяло е много приятен, зелен и чистичък, особено центъра. Това е и най-развитият и модерен град в Пакистан. Има много църкви, ние посетихме католическата и англиканската църкви. Но в днешно време не им е лесно на християните в Пакистан, постоянно стават атентати, палежи и убийства, както ни се оплака епископът на англиканската църква.
Католическата църква
Англиканската църква
Вечерта след като се връщаме ни очаква най-голямата изненада, поканени сме на службата в църквата на Патрас Джон, където се пеят песни, акомпанирани от тарамбуки и дайрета и като капак на всичко трябва и ние да проповядваме заедно с пастора. През цялото време бях леко изтръпнала да не стане нещо, тъй като хората крещят Алелуя и се чува по цялата улица, пълна с мюсюлмани, пък църквата въобще не е охранявана,но в крайна сметка никой не ни взривява. Така завършва последната ни вечер в Пакистан. През нощта се изнасяме заедно с другите да спим на покрива.
Дадох си сметка, че сме направили всички непрепоръчителни за туристи неща – прекосихме Белуджистан, пътувахме на стоп из Кибер-Патунква (Khyber–Patunkwa), Кохистан, опъвахме си палатката, където ни падне, и станахме пастори в християнска църква за един час…
Ето и впечатленията ни от времето, прекарано с хората от бедните квартали и от християнската общност: да живееш в разширено семейство в бедните квартали всъщност е доста приятно, защото цари атмосфера на задружност, веселост и взаимопомощ. Непрекъснато влизат и излизат някакви хора. Къщната работа и приготвянето на храната става с участието на всички, без да възникват някакви напрежения и конфликти.
Соня – една от приятелите ни християни
Да отглеждаш бебе в тази атмосфера е лесно – винаги има на кого да го оставиш да го гледа. Е, хвърляш му по едно око от време на време. Характерно за християнското общество е, че жените не се делят от мъжете, не се крият в отделни стаи и забулват пред другите. Общуват напълно равностойно, за което ние бяхме забравили след дългия си престой в Пакистан. Хората са доста весели, непрекъснато се шегуват и смеят и всичко това, комбинирано с енергията на любов и загриженост, направи пребиваването ни тук страхотно.
30.05
След традиционната закуска с халва-пури и айрян, отиваме на посещения на едно от християнските семейства. Вече не ми се струва мизерно никъде, а най-нормално. Хората явно сме адаптивни като хлебарките.
Съседите
На обяд тръгваме с градски транспорт към границата с Индия. Има градски автобус, който стига на 6 км от границата. В автобуса отново ни се случва какво ли не. Аз пътувам в женската част отпред, която е преградена от мъжката. Първо една баба вижда, че нося бутилка с вода и ме моли да си пийне (не че е странно, но си представих как в Европа някой от през няколко седалки се провиква да му подам бутилката си и ми стана смешно), после една жена си оставя дамската чанта на коленете ми, понеже й тежи и решава, че това е най-естественото, което може да направи. След това друга жена си слага детето в краката ми и то заспива върху тях. Следващият шок идва, когато бабата, която беше ми поискала водата, припада. Таман я свестяват и една студентка изпада в несвяст от жегата. Така че бутилката общо взето влиза в добра употреба.
След два часа пристигаме на границата и се оказва, че е затворена и точно започва известната церемония за сваляне на знамето. Пълно е с публика и даже има трибуна. От другата страна индийската армия също изпълнява церемонията и двете армии „се репчат“ една на друга, много е смешно. Тълпата скандира “Пакистан” и “Аллах”. След церемонията трябва да се върнем обратно и се надяваме утре да ни пуснат без проблем, въпреки че днес е последният ден на визата ни, ако се брои денят на влизане. Добре че Патрас Джон е през цялото време с нас и ни оказва огромна помощ.
Церемонията на границата с Индия
Пакистанската армия
Връщаме се 6 км назад и брат Джон ни урежда спане чрез шефа на една болница, който му е приятел. Има няколко стаи срещу болницата и се дават като хотелски, но нас ни пускат без пари.
Всеки Божи ден има някой човек към когото да изпитваме огромна благодарност и който е направил денят ни по-хубав и щастлив. Наистина невероятна радост е да срещаш хора като Патрас Джон и всички останали хора, които ни помагаха в Пакистан, Иран и Турция.
Вечерта рикшаджията ни кани в тях на вечеря. Идва да ни вземе с мотора си и по пътя щяхме да блъснем поне двама човека. В тях пробваме нова вариация на серията от ужасни миксове с безалкохолни напитки (един предишен хит ни беше вряла кока кола с канела в Китай). Този път имахме честта да опитаме спрайт с айран. В тях всички спят на ракитени легла в двора. През нощта и ние се местим да спим на покрива, защото в стаята не се живее.
Минаре Пакистан
Музеят в Лахор
Впечатленията ни от Пакистан
Можем да кажем без колебание, че Пакистан се превърна в една от най-любимите ни страни. Всичко, което изживяхме тук, беше невероятно. Мисля, че тук живеят едни от най-гостоприемните и загрижени хора в света, изключително кротки и миролюбиви.
За прекараните 45 дни нямахме нито една случка, в която да се почувстваме зле или фрустрирани, единствено полицаите и мерките за сигурност ни идваха в повече.
Друго нещо, което ни направи впечатление, е че хората са изключително честни и дори на пазара е изключителна рядкост някой да се опита да те „метне“, а дори и да го направи ще е с не повече от 10-20 стотинки. Единственият човек, който ни излъга по-брутално, беше собственикът на хотела в Далбандин, Белуджистан.
Така че в Пакистан човек не трябва да се притеснява, че някой би го измамил. Кражби и други подобни неща също са голяма рядкост. Доверявахме се на всички хора и благодарение на това ни се случиха прекрасни неща. Ако случаен човек се доближи, той със сигурност иска да ви помогне и не търси никаква лична изгода.
И така в нашата класация за сега нареждаме Пакистан на първо място по гостоприемство и оказване на помощ от тези страни, в които сме били (Иран също си дели челното място с Пакистан).
Относно сигурността препоръчваме на всички да не се колебаят. Шансът да попаднете на терористи е изключително малък, а в Исламабад, Лахор и Гилгит – Балтистан е почти нулев. Но все пак човек трябва да си има едно на ум какво прави и къде ходи. Правителството и полицията полагат неимоверни усилия да предотвратяват злополуки.
Относно природата, това което може да се види в долината Хуиза и на трековете в Балтистан, е просто изживяване веднъж в живота. Наред с голямото природно разнообразие, срещнахме и изживяхме огромна диверсификация на хора и култури – сунити, шиити, суфи, християни, белуджи, таджики, тибетци, синеоки, рижи, с дръпнати очи, тип араби, тип индийци и какви ли още не.
Сега е моментът да се видят тези неща, които постепенно изчезват с настъпващата глобализация, и уеднаквяване на хората, както и с алчните икономически интереси на Китай и желание за индустриален туризъм.
Горещо препоръчваме на всички да посетят Пакистан, все още абсолютно непокварен от туризма и пълен със скрити съкровища.
Транспортът – по-луксозните автобуси, джипове и др. е много редовен. Навсякъде има прилични хотели. За пътуващите по „нестандартни“ начини пътуването хич не е лесно. Стопът из повечето места е практически невъзможен и проблемите с полицията, която непрекъснато иска да те охранява, са безкрайни.
Свободното опъване на палатка също не е лека задача. За жени пътуващи сами, извън Исламабад и Лахор, може да се окаже доста изнурително и фрустриращо, препоръчително е в отдалечените места човек да си намята някакъв шал на главата и да е с дълъг или поне 3/4 ръкав и широки дрехи. Трябва да се уважава местната култура!
Храната – много е вкусна, а и е доста евтина. За вегетарианците изборът не е огромен, но винаги се намира дал (леща) и чапати (хлебчета). В повечето региони не се яде люто.
В градовете е лудница, но всички пътешественици, които видяхме твърдят, че е много по-чисто и спокойно от Индия. С две думи, ако имате възможност, не пропускайте тази невероятна страна, няма да съжалявате!
Благодарим на всички наши пакистански приятели, които ни оказаха огромна помощ и направиха пътуването ни страхотно!
الحمد لله ربّ العالمين – (Al-Hamdulillah Rabbil Alamin!) – Слава на Бог – създателят на всички неща!
