- Планински племена:
В Северен Тайланд живеят шест основни племена – Карен, Ака, Яо, Лису, Лаху и Хмонг (Karen, Akha, Yao, Lisu, Lahu, Hmong). Всяка от тези етнически групи има собствен специфичен бит, култура и език, до голяма степен незасегнати от икономическото развитие на Тайланд. За съжаление обаче за да задоволят нуждите на масовия туризъм заинтересован от самобитния им начин на живот, много села са се превърнали в нещо като човешки зоопаркове с вход – влизаш, плащаш си, снимаш се с нагиздените с традиционни костюми местни. А самото село прилича повече на пазар за сувенири, отколкото на автентично място за живеене. Пазаруваш и си тръгваш, като през цялото време има още стотина като теб слизащи от автобусите на туристическата агениция, която работи с даденото село. Такива села изобилстват в непосредствена близост до туристическите градове Чинг Май (Chiang Mai) и Чинг Рай (Chiang Rai).
Ето и нашите предложения за автентични села без капка туризъм и без входове, където можете да се потопите в истинската атмосфера на живота на даденото племе. По правило колкото по-далеч от града сте, колкото по-забити второстепенни и третостепенни пътища избирате, толкова повече племенни села ще намерите. Придържайте се до по-трудно достъпните планински региони, в близост до границите с Мианмар и Лаос и срещата ви е гарантирана.
Забележка: Уважавайте местните, питайте преди да снимате човек, не се дръжте като в зоопарка. Комуникирайте с усмивки, жестове с ръце, кимвания. Колкото по-естествени и ненатрапливи сте, толкова по-добре.
- Карен (Karen): Оснвна част от етноса Карен пребивават в Мианмар, но не малко на брой хора са мигрирали в районите по протежение на западната тайландска граница. Подплемето Падунг (жените-жирафи, които удължават врата си с помощта на метални обръчи) живеят единствено в два малки джоба до сами границата, но тъй като са основна атракция имат и изкуствени туристически села в Чинг Май. Препоръчваме провинция Ме Хонг Сон (Mae Hong Son).
- Ака (Akha): Ака обитават региони в Мианмар, Тайланд, Южен Китай, Лаос, Виетнам. Те са едно от най-колоритните племена, запазили са костюмите си в ежедневието. Живеят в сламени колиби и като цяло са най-бедни и низвергнати. Традиционно се занимават с отглеждане на опиумен мак. Препоръчваме област Ме Са Лонг (Mae Sa Long), провинция Чинг Рай (Ching Rai), в която живеят и много китайциот Южен Китай, избягали по време на настъпването на комунизма. Пробвайте път № 1234 и около 15-20 км след Ме Са Лонг завийте право на север към Ме Фа Луанг (Mae Fa Luang). Пътятизобилства с Ака и Яо (Yao) села.
-
- Хмонг (Hmong): Хмонг са особено многочислени в Китай, но не малко на брой живеят и в Лаос, Тайланд и Виетнам. Имат силно изразено сходство с индийските и европейски цигани в културно-битово отношение. Те са анимисти, често практикуващи черна магия. Традиционно също се занимават с опиум. Планините покрай границата с Лаос са най-подходящите места за намиране на техни села. Препоръчваме провинция Чинг Рай, област Чинг Конг (Chiang Khong) и особено Вианг Кен (Wiang Kaen), по път №1155. Там изобилства от хмонг племена.
- Лаху и Лису (Lahu, Lisu): Значитело по-малочислени са от другите племена и селата им са трудно различими, заради голямата степен на модернизация. Основно живеят на север от Чинг Май и в западните части на провинция Чинг Рай.
- Национални паркове:
!!! Внимание: Тайланд изобилства от национални паркове (общо 147), но за съжаление функциата на по-голямата част се свежда единствено до рекреационен съботно-неделен туризъм за градските хора. Подържаните пътеки за преходи и разходки са изключително малко на брой, покриващи разстояния от по едва 3-4 км. В самия парк обикновено са построени обширни почивни бази с бунгала, магазини и ресторанти, има и асфалтови пътища. Мерки срещу интензивното бракониерство и неконтролируем риболов не се предприемат. Всичко това, както и често крайно ограничените площи на парковете са оказали негативно влияние върху видовото разнообразие и наблюдението на диви животни е доста трудна задача. Входовете за чужденци обикновено са по 200 бата (10 лв), рядко 100 бата (5 лв).
Какво да правим в случай, че сме запалени природолюбители, искаме да видим диви животни и не желаем да даваме пари за допълнително наливане на бетон и асфалт в парка?
Всеки парк има по един централен вход с бариера и гише за билети. Ако подходите от където и да е другаде, по странични пътеки или към забележителности (пещери, водопади, скали) до които се стига по пътеки в страни от централния вход, никой няма да ви спре и ще можете да се разходите спокойно и дори да къмпингувате необезпокоявани.Единствените хора, които обикалят далеч от базата на парка са бракониерите. Проблема е, че придвижването често става по недобре подържани ловни пътеки, които понякога свършват в нищото.
За набюдение на диви животни препоръчваме да се избират възможно най-големите по площ паркове, където хабитатът не е фрагментиран и засегнат от човешка дейност. Два от най-богатите на видове паркове са националните паркове Као Яй (Khao Yai) и Кенг Крачан (Kaeng Krachan) в североизточен и централен Тайланд респективно. и двата са относително близо до Бангкок.
Парковете в северен Тайланд са предимно от семесена широколистна гора, суха вечно зелена гора, планинска дъждовна гора, иглолистна и широколистна от Диптерокарпи (Dipterocarpus). През зимата горите са сухи, подобно на европейска есенна гора и голяма част от водите са пресъхнали. Ако търсите същинска джунгла насочете се към парковете в Южен Тайланд, където преобладава тропична дъждовна гора, а в близост до морския бряг и мангрова гора. Въпреки лошият мениджмънт на парковете все пак не е за подценяване усилието на държавата да защити толкова много територии, където поне урбанизацията и селското стопанство са прекратени. В това отношение Тайланд стои нива над Мианмар, Лаос и Камбоджа, в които националните паркове хем се броят на пръсти, хем са тежко експлоатирани за ресурси.
- Исторически забележителности:
За любителите на история, археология и религия, не пропускайте:
– Дворци и кралски храмове в Бангкок
– Археологическият комплекс на древната Сиамска столица Аютая на 70 км от Бангкок
– Старите будистки храмове на кралство Ланна в „Розата на севера“ – град Чинг Май
- Самотни плажове:
Тайланд е известен със свръх туризма по плажовете си,които са с бял пясък, корали и надвиснали кокоси. Въпреки стотиците курорти вариращи от свръх лукс до евтини западнали бунгалца, самотните диви плажове никак не са малко и с нищо не отстъпват на тези в големите курорти. Някои са даже по-красиви.
Ако не обичате тълпите, хотелите и лудницата избягвайте: Пукет ( най-вече Патонг бийч), град Краби (Krabi), Прачоп Кири Кан (Prachaup Kiri Khan), Хуа Хин (Hua Hin), Патая и повечето острови, които са свръх комерсиализирани. Например Ко Ланта (Ko Lanta), Ко Липе (Ko Lipe) и други.
Дивите плажове най-често са на територията на някой морски национален парк, но това не означава, че наблизо няма да има село, магазин или някоя и друга къща.
- Транспорт към тези места места най-често няма, така че алтернативите са кола, моторче или колело под наем от близкото градче или универсалният автостоп, който в Тайланд винаги е бърз и лесен.
- Всички плажове и места в Тайланд са много добре указани с табели на английски, така че ориентирането е безпроблемно.
Ето я и нашата класация с плюсовете (+) и минусите (-) на всеки от посетените от нас плажове в Южен Тайланд:
- Плажове на тайландския залив/източното крайбрежие.
- Плаж Thaa Ko Sa
Провинция: Прачоп Кири Кан
Близък град/изходна точка: Пран Бури (PranBuri) на 10 км
(+) Сравнително нетуристически. Има обществена баня и тоалетна, безплатни. На задна линия има няколко магазинчета и ресторанти, скала обрасла с кактуси и кратка еко пътека, красива гледка.
(-) Неподходящ за изолиран къмпинг (все пак да се спи нощно време на палатка няма проблеми). Задната линия е застроена на места с къщи и резорти, не особено прозрачна вода. Плажът не е див, а по-скоро курортен, с малък прилив на туристи. Липса на гора и дива природа.
– Съседният каменен плаж, без пясък Сам Рой Йот ( Sam Roi Yot beach) има дълга алея за разходки, беседки и почти никакви постройки.
- Плаж Хат Сай Ри (Hat Sai Ri)
Провинция: Чумпон (Chumphon)
Близък град/ изходна точка: Сауй(Sawi) на 20-25 км
(+) Изключително приятна обстановка, далеч от населено място, с две, три рибни ресторантчета и малко хотелче. Баните и тоалетните на ресторантите могат да се ползват.
Задна линия на плажа – гора от кокосови палми. Съседният южен залив е изцяло пуст и незастроен. Стига се като заобиколиш скалите по време на отлив или по черен път без табели, отклоняващ се от асфалтовия път. Липса на каквито и да е туристи.
(-) Запасяването с храна трябва да се извърши от Сауй, най-близкото градче.Водата не е особено прозрачна. Има популация на хапещи мушички. Морето изхвърля боклуци и плажът не е много чист.
-Съседният залив (на 13 км на юг) Хат Арунотай (Hat Arunothai) е по-открит. Към асфалтовия път зад него, има повече постройки и като цяло не е толкова атрактивен за къмпингуване.
- Плажове на Андаманско море/ западното крайбрежие
- Плаж Хат Прапат ( Hat Praphat)
Провинция: Ранонг (Ranong)
Близък град/изходна точка: Сук Самаран (Suk Samaran) на 3 км
(+) Изключително красив дълъг плаж, перфектно почистен. Задна линия – гора от Casuarina. Никакви постройки освен офиса на горското, разполагащ с безплатна обществена баня и тоалетна. Има беседки и безплатно място за палатки, малко по-далеч от пътчето, минаващо зад гората и плажа. Близост на градчето Сук Самаран, само на 3 км., което е удобно за пазаруване и интернет. Абсолютно никакви туристи. Прозрачна вода, пълно спокойствие и възможност за дълги разходки.
(-) По пътчето често минават моторчета и туристите предизвикват голям интерес (регионът е мюсюлмански), но ако къмпингувате до офиса ще избегнете зяпането. Вечерно време идват повече хора да се любуват на залеза и паркират колите си точно да офиса. Водата от тоалетната не е питейна, трябва да си пълните или от рейнджърите или да се запасите от Сук Самаран. За хора, предпочитащи бунгало или хотелче – плажът няма такава база, но могат да спят в градчето Сук Самаран и да ходят на плаж с кола, моторче или колело.
- Плажът на национален парк Хат Чао Май (Hat Chao Mai)
Провинция: Транг (Trang)
Близък град/изходна точка: Сикао (Sikao) на 15-20 км
(+) Живописен дълъг плаж с красива гледка към околните острови. Задна линия – екзотична гора с удобни места за палатка. Възможност за къмпингуване на скален остров с малко плажче и гора, свързан със сушата чрез тънка ивица пясък. Безплатни бани и тоалетни към базата на националния парк. Никакви постройки и села в близост, освен бунгалата и сградите на парка. Почти нула туристи, от тях западни нула, пълно усамотение.
(-) Има вход 200 бата (10 лв) и за да го избегнете трябва да проникнете през плажа, но близо няма никакви магазини и запасяването става предварително. Огромен прилив/отлив, който не позволява плуване през голяма част от деня, тъй като морето се отдръпва на почти километър навътре. На скалния остров живеят маймуни, коиот могат да нападнат лагера ви за храна.
– Плажът на 7 км по на север – Пак Мънг (Pak Mueang) служи предимно като място за къмпинг на тайландците. Има магазинчета и ресторанти. Открит е към пътя и не е толкова природен.
- Плаж Хат Яо (Hat Yao)
Провинция: Транг (Trang)
Близък град/изходна точка: гр. Транг (50 км), гр. Кантанг (Kantang)(30 км)
(+) Красив, дълъг плаж с невероятни скални образования. Задна линия – непроходими гъсталаци. Палатката може да се опъне под някое надвиснало дърво или до туристическата база. В единия край на плажа има малка база с бунгала, магазинчета и ресторанти. На 1 км има пристанище с лодки, с които да се ходи до различни острови. Може да се наеме кану каяк на ниски цени и да се гребе до близкия остров Ко Либонг (Ko Libong)(10 км). Водата е чиста и прозрачна.
(-) Не е изцяло усамотен. Нисък брой на западни туристи. Баните и тоалетните са платени. За солидно запасяване с храна трябва да се ходи до Кантанг (30 км), тъй като в магазинчетата има само снаксове и напитки и то на завидни цени.
- Плаж Хат Рауай (Hat Rawai)
Провинция: Сатун (Satun)
Близък град/ изходна точка: гр. Лангу (Langu) (40 км), гр. Тунгуа (Thungwa)(30 км)
(+) Много забит и отдалечен плаж, с почти нулева посещаемост. Задна линия – иглолистна гора, дълга няколко километра, идеална за палатка. На асфалтовия път, минаващ зад плажа има едно, две магазинчета. Провизии могат да се закупят от селото на 1-2 км от плажа. Обществените бани и тоалетни са с чиста вода.
(-)Нисък трафик, трудно достъпно дори на стоп. Наличие на боклуци по плажа. Мътна вода заради наносите на множеството реки наоколо, които се вливат в морето. Огромни прилив и отлив, което прави плуването през голяма част от деня трудно. Не е толкова живописно.
Нашата топ 3 класация:
№ 1 – Хат Яо и остров Ко Либонг
№ 2 – Хат Прапат
№ 3 – Хат Сай Ри