Aютая – древната столица на Сиамското кралство, призраци и китайски корабукрушенци, райски живот на диви плажове

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Глава на Буда, вплетена в баняново дърво

18.01

Един чичко в униформа ни закара до основната магистрала, свързваща севера, по-точно Чинг Рай с Бангкок. Беше толкова превъзбуден, че е качил стопаджии, че не спираше да се хили и да ни казва имената на всяко място, през което минавахме. След 80 км най-сетне стигнахме до дългоочакваната магистрала, която щеше да ни отведе към плажовете на юг. Край на планините, племената и виещите се забутани пътчета. Има още

Варанаси – очи в очи със смъртта, Кама сутра храмовете в Каджурахо и една дузина екстремни стопове през Утар Прадеш

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Варанаси

16.10.2015

Map_OrachhaСутринта си взехме тук-тук по 30 ст. до Орча, тъй като коли за стоп не минаваха толкова рано. Архитектурата в градчето се оказа невероятна. Имаше древен форт с огромни палати на махараджи от 16-17 век. Орча е била столица на местна династия и махараджите някога живеели тук. Имаше билет за форта по 250 рупии (около 8 лв) и нямаше как да влезем, но тръгнахме по една алея правеща панорамна обиколка около дворците. Беше от вътрешната страна на крепостната стена и се учудихме, че е позволено да се разхождаш без билет. Има още

Странни, нереални дни в Ришикеш – световната столица на йогата, близки срещи със слонове и тигри, Свами Джи – гуруто, който яде три пъти в годината

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Залез над река Ганг

14 – 24.09.2015

Останахме още една вечер в гурудварата, след което се преместихме в района на ашрамите и храмовете, в които живеят множество поклонници. Първоначално бяхме намерили един малък ашрам, където ни бяха казали, че можем да останем без пари, но на следващия ден, когато се завърнахме с раниците, управителят категорично ни отказа. Чужденците или плащаха за стая в по-големите и комерсиални ашрами, или пък изобщо не им позволяваха да останат. Точно се чудехме къде да ходим и дали да не останем да спим под дърветата като садхутата, когато забелязахме една стара сграда тип ашрам и влязохме да попитаме. В малката стаичка седяха няколко садхута и чужденец. Има още

Индия с обноски, как не успяхме да изминем 30 км. за седем часа с камион из Химачал Прадеш, ябълки и круши – луксозните плодове

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Хималайски път

06.09. 2015

Нако се оказа последното село по пътя с тибетска архитектура. Следобеда започнахме стопа на долу, но почти не минаваха коли. След почти 40 минути вървене по стръмна серпентина ни качи джипка. Беше само за 15 километра, но тук това си е сериозно разстояние. След това се започна едно много дълго чакане и след близо час и половина мина първият празен автомобил. За голям късмет ни взе и то за много дълго разстояние. Има още