Здравейте, морски цигани събратя и оттенъци на синьото – острови Тогиан

palmaТропичен рай 

 05.10

Сутринта служителят, който продава билети се появи и от него добихме доста добра информация. В 9 тази сутрин едно корабче щеше да отплава към източните острови от архипелага, спирайки на четири различни места, едно от които беше островчето Маленге, с няколко хубави плажа. Първоначалният ни план да хванем корабче до Уакай и до остров Кадидири, най-популярните места за туристи, се промени, тъй като щеше да се наложи да чакаме чак до утрешния ден за транспорт. Маршрутът, който си избрахме обаче се оказа страхотен и може би дори беше по-добре, че се паднахме на корабчето за Маленге. Има още

Advertisements

Целебес – погребален туризъм и живи мъртъвци. Къмпинг в медиини групи, автокъщи и тонконани. Каменни гори и адвокатски афери.

 

kukli-na-myrtvite Балкони с дървени фигури на покойниците в гробния комплекс на село Лемо, Тана Тораджа

 17.09

Носим се по морската шир. Все така няма вълни. Малки летящи рибки прехвръкват над водата. На нашата палуба от време на време се появяват пушачи и замислено наблюдават хоризонта сякаш изпаднали в транс. Разхождащи се пътници ни поздравяват с неотменното „Hello mister“.Дори когато съм сама повечето хора се обръщат към мен с „мистър“ или „сър“. Всъщност едва ли знаят какво въобще значат тези думи, просто ги използват като поздрав. 🙂 Има още

Огнения дъх на земята – Източна Ява

bromo-sutrin

Вулканът Бромо

09.07

 На десетина километра сме от град Нгангджук (Ngandjuk). След сутрешния тоалет и закуската започваме стопа. Качва ни странна двойка- травестит и шофьор момче. Маги така и не разбира, че това е мъж и се връзва на приказките, че това му/й бил сина и имал/а още трима. Така или иначе хората си бяха симпатични. След тях, по новата система вървейки и стопирайки, една кола се опитва да ни спре, но едва не прави катастрофа и продължава. Малко след това обаче се връща, обръща, отново правейки задръстване и ни взима. Симпатично семейство от остров Мадура. Ще ни закарат директно до адреса на невероятната Елизабет, хоста ни от Джакарта, която сега е в родния си град Сурабая (Surabaya). Този път се предвижваме по-бързо – 130 км за 6 часа 🙂 Има още