Бодхгая – под дървото на просветлението, Калкута – градът на страховитата Кали, първо пътуване с влак в Индия

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Мемориалът на кралица Виктория

23.10

MAP Varanasi_BoodhgayaПотегляме на стоп към Бодгая (Bodhgaya) в щата Бихар (Bihar). Отново будистко място и то с огромно значение за цялата будистка общност. Делят ни 200 км и не сме сигурни, че ще успеем да стигнем за един ден, но много ни се иска, тъй като желая рожденият ми ден да се изпълни с енергията на това място и да ни върви така цяла година.

Извървяваме пеша всички гатове докато стигнем до моста над Ганг. От там си хващаме споделена рикша до Мугал Сарай (Mughal Sarai), градче, в чийто покрайнини минава магистралата за Калкута, която се оказва на 4-5 км. Решаваме да си хванем още една рикша до края на града. Вървенето из прашоляка, убийственото слънце и хилядите бибипкащи камиони и рикши хич не е приятно, обикновено се опитваме да го избегнем, ако има евтин транспорт. Има още

Варанаси – очи в очи със смъртта, Кама сутра храмовете в Каджурахо и една дузина екстремни стопове през Утар Прадеш

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Варанаси

16.10.2015

Map_OrachhaСутринта си взехме тук-тук по 30 ст. до Орча, тъй като коли за стоп не минаваха толкова рано. Архитектурата в градчето се оказа невероятна. Имаше древен форт с огромни палати на махараджи от 16-17 век. Орча е била столица на местна династия и махараджите някога живеели тук. Имаше билет за форта по 250 рупии (около 8 лв) и нямаше как да влезем, но тръгнахме по една алея правеща панорамна обиколка около дворците. Беше от вътрешната страна на крепостната стена и се учудихме, че е позволено да се разхождаш без билет. Има още

Тадж Махал, който ни зашемети, Индия – свят на чудесата, Вриндаван – градът с 5000 храма, модерният Делхи

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Тадж Махал

28.09

Събудиха ни в 6 сутринта с чай. След закуската се сбогувахме с гостоприемното семейство и излязохме пеш от село Фафунда , чието име доста ни разсмиваше 🙂 ). Не чакахме дълго и двама странни типа ни спряха. Почти не говореха, нито се усмихваха и в никакъв случай не изглеждаха щедри и доброжелателни хора. Пътувахме с тях рекордните 150 км. до град Алигар (Aligarh). В крайна сметка едното чиче се оказа голям добряк. Черпи ни ориз биряни в едно крайпътно заведение, купи ни вода и безалкохолни и когато видя, че не ни развалиха банкнотата за да си купим банани, отиде и ги купи той. Докато пътувахме си клатеше много смешно главата в такт с надутата електронна музика. Има още