Разговори със смъртта, библейски чудеса и печени кучета из Северно Сулавеси

 

majmun2 Сулавески черен макак

16.10

 На обед, след голямо суетене, най-сетне сме готови да потеглим на път. Яти ни връчва торба пълна с драконови плодове и на раздяла ни натоварва на бентора на вуйчо си, който ни откарва до главния път. Стопът потръгва добре, сменяме четири камиона с много мили шофьори, черпещи ни постоянно с минерални води и каквото имат в камиона. На свечеряване спираме на плаж на северното крайбрежие, след град Бороко (Boroko). Тъй като пътят минава през хълмисти региони с много завои пътуването е бавно и за деня сме изминали само 100-120 км. До следващата ни спирка град Манадо (Manado) има още цели 300 км. Опъваме палатката на тревна площ под кокосови палми, собственост на крайпътно ресторантче, от което се съгласяват на драго сърце да къмпингуваме и да им ползваме банята. Има още

Advertisements