Намибия

  1. Обща информация

Столица: Виндхук (население ~   430 000 души)

Население: 2 млн. души

Намибия е втората най-рядко населена държава на планетата, след Монголия. Процентно най-многочисленият етнос е овамбо (33%) – банту народ, освен тях основни етнически групи в страната са хереро, дамара, химба и коренното не-банту население “койсан” – бушмени, сан и нама (по колониално време наричани хотентоти). В страната живеят и не малък процент бели африканери и заселници от немски произход.

Площ: 951 000 кв.км. (9 пъти колкото България)

По-голямата част от страната е заета от пустинята Намиб по западното крайбрежие. На изток е пустинята Калахари, а в центъра високо плато с полупустинен тип савана. Виндхук например е на височина 1700 м.

Официален език: английски и африкаанс (холандски диалект на първите заселници в Капската колония, дошли в Южна Африка през 18 век).

Парична единица: намибийски долар

Винаги е равна на ЮАР-ския ранд. До 1990 г. Намибия е била част от ЮАР.

Климат и природа: 

Най-предпочитаните месеци за пътуване от туристите са зимните, тоест от юни до август. Тогава в пустинята изобщо не е горещо, а нощно време е доста студено. Температурите могат да падна до 0° и дори под нулата. Най-студен е юли. През летните месеци температурата в пустинята надвишава 40° и условията са изтощителни. 

Виндхук е на голяма надморска височина, така че не става твърде горещо. На атлантическото крайбрежие температурите винаги са ниски, заради антарктическото студено течение Бенгела. Никога не надвишават 20-25 градуса, а вечерно време е прохладно. Водата е ледена и почти никога не става за къпане. По крайбрежието и в пустинята Намиб често духат силни студени ветрове. 

Като цяло, за стопаджии климатичните условия ни се сториха доста тежки, дори през зимния сезон. Най-вече нощния студ, екстремно сухия въздух и силните ветрове. С най-мек и приятен климат за нас бяха ивицата Каприви, региона на Окаванго и Овамболенд, тоест най-северната част на страната, в близост до анголската граница.

  1. Визи и граници

За преминаване на сухоземните граници на Намибия се изисква да имаш предварително извадена от посолство виза. Очаква се това скоро да се промени и да може да се получава при пристигане. При кацане на летище се получава директно виза там. 

Ние си извадихме нашата виза от посолството на Намибия в Лусака, но понякога там има шанс да ти откажат. Струваше 55 USD и стана готова за 24 часа. Изискваха ни жълта книжка (ваксинации срещу жълта треска), не поискаха изходен билет, но предоставихме резервации за хотели и пълен маршрут. 

! Внимание: Туристическата виза може да има продължителност до 90 дена, но имиграционните дават толкова дни колкото си посочил при попълване на формуляра. 

Граници: Границите със Замбия, Ботсвана и ЮАР са отворени и лесни за преминаване. Границата с Ангола е отворена, но е изключително трудно да се вземе анголска виза. 2021 година Ангола беше със затворени граници заради Ковид-19.

  1. Култура и хора

Намибия е страна с висок стандарт и голяма степен на модернизация. Хората са учтиви, но сравнено с околните африкански държави, значително по-студени и незаинтересовани към чужденци. Също така са напълно свикнали с бели заради местното бяло африканерско население. За 40 дена бяхме поканени само един единствен път на гости при местни от етноса дамара, както и един път при бели африканери. 

Интересни и традиционни групи са: 1. Хереро. Жените се обличат с огромни викториански рокли, заимствани от жените на немските мисионери от 18 век. Носят на главите си тюрбани във формата на кравешки рога. Мъжете са или с костюми на гвардейци, или с кожени шапки, пардесюта, или старовремски елеци и къс дървен бастун тип гега. Те са скотовъдци и сравнително заможни. Жените са доста едри и с леко грубоват характер. 

Двойка хереро
  • Къде да ги открием? Област Кунене и област Омахеке на север

2. Химба. Сродственици на хереро, но запазили изключително автентичен начин на живот. Може би са едни от най-традиционните африкански племена. Жените са голи от кръста нагоре, надолу с кожени поли и метални накити на глезените и ръцете, както и със сложни прически от кичури намазани с червена охра и мас. Кожата им има характерен червен оттенък, тъй като не се къпят, а вместо това използват въпросната червена паста от охра и мас – “отидже”. Живеят в малки глинени постройки тип иглу и са скотовъдци. Прехранват се почти само с месо, мляко и царевична каша, без прием на плодове и зеленчуци. 

  • Къде да ги открием?  Област Кунене – град Опуво и на север към границата с Ангола, макар че малки групи, които продават сувенири за туристи се срещат чак на юг в област Еронго до град Уис. 

3. Сан бушмен. Бушмените са уникален народ и най-старото население в Южна Африка. Не са банту хора, а койсан. Макар и чернокожи, те имат дръпнати монголоидни очи, много по-светла кожа от банту хората и са много ниски на ръст. Традиционно са ловци събирачи, но правителството на Намибия, Ботсвана и ЮАР, където живеят бушмени, са ги откъснали насилствено от начина им на живот, като се опитват да ги интегрират. Както навсякъде другаде по света (северноамериканските индианци, австралийските аборигени, маори, ловци събирачи от Малайзия и Борнео, ескимоси и др.) експериментът завършва с цялостно деградиране на етноса в алкохолици и аутсайдери. 

  • Къде да ги да ги открием? Област Омахеке – град Гобабис, град Тсумкве и региони към границата с Ботсвана. 

4. Овамбо – земеделци и скотовъдци от Северна Намибия – Овамболенд (области Ошана, Ошикото, Охангуена). Въпреки че са изцяло модернизирани, в селищата им има интересни и нетипични регионални продукти: ядки, билки, традиционно кисело мляко заквасено с кора от дърво, каша от “махaнго” (вид просо), ликьор от местен вид палма и др. По пътищата в техните земи се забелязват огромни плетени кошници за съхранение на царевица. 

5. Бастари – етнос на така наречените цветнокожи, микс от бели мъже и койсан жени от Капската колония. Постепенно оформили собствена етническа група. Гордеят се с името на народа си “бастар”, (буквално копеле от африкаанс). Живеят повече като бели, отколкото като черни. 

  • Къде да ги открием? Град Рихобот и зоните около града.
  1. Храна и напитки/вода

В Намибия почти изцяло липсват местни пазари, както и така характерните за Африка улични щандове за храна, местни ресторантчета и капанчета. Всичко се купува от моловете и големите вериги супермаркети на доста високи цени. Малкото ресторанти са обикновено в хотелите за туристи и са много скъпи. Традиционно местните ядат почти само “пап” – царевична каша, придружена от месо, понякога макарони с месо. 

Храната от супера е основно внос от ЮАР – доста химична и не особено вкусна. Намибийският пазар е изключително беден на зеленчуци и плодове. От плодовете има ябълки и портокали от ЮАР, рядко банани в лошо състояние. От зеленчуците – лук, картофи, домати и зеле, като на безумни цени могат разбира се да се намерят и чушки, броколи, гъби, авокадо, внос кой знае от къде. На няколко пъти попадахме на местни жени, които продаваха на улицата локално производство лук, зеле, домати, картофи, моркови. Освен тези пет неща е почти невъзможно да се купи друго от местните. 

За месоядците навсякъде има на разположение всякакви меса, много често от диви животни – антилопи орикс, еланд, куду и др. 

На атлантическото крайбрежие (Уолфиш бей, Свакопмунд, Людериц) се намира океанска риба. 

Единственото нещо, на което успяхме да се отядем и ни липсваше в другите африкански страни бе кашкавала и киселото мляко. Има дори българско кисело мляко, обаче нищо общо на вкус. 🙂  

Интересни неща, които пробвахме: “пап” от просо маханго и възкиселия зеленчук тип киселец “мтете” (в град Рунду, област Каванго). 

Водата от чешмата навсякъде в Намибия е безопасна и питейна, има добър вкус.

  1. Транспорт, пътища и автостоп

Пътищата в Намибия са много добри (за африканския стандарт), като всички по-главни пътища между по-големите селища и градове са асфалтирани. Пътищата в по-малко населените зони и из пустинята са черни, но в много добро състояние и без дупки, така че може да се кара спокойно със 100 километра в час. 

В Намибия почти изобщо няма обществен транспорт. В изключително редки случаи видяхме луксозни големи автобуси и нови лъскави маршрутки с ремаркета отзад, но те оперират само за някои градове и са много нарядко и доста скъпи. Местните ползват таксита, също скъпи, както между населени места, така и вътре в самите градове. В столицата Виндхук изобщо няма градски транспорт. 

Туристите в 99,9% от случаите си наемат кола под наем, най-често 4х4 джип, оборудван с палатки и всички възможни къмпинг необходимости (тенджери и газови котлони, разтегаеми маси и столове, хладилници и др.). Излиза около 120 USD на ден. Възможно е да се наеме и лека кола, която струва приблизително около 60 USD на ден. 

Автостопът в Намибия не е от най-лесните, поради липсата на коли. Но все пак, ние успяхме да обиколим цялата държава (около 5000 км) от север на юг, като дори стопирахме по черни крайно неизползваеми пътища. Тъй като северът е значително по-населен, там стопът беше най-бърз и лесен. На юг (област Карас, Хардап) извън главните пътища човек трябва да си приготви солидно търпение за дълго чакане. 

! Всички местни очакват заплащане, но често се съгласяват да вземат пътешественици и без пари. Белите африканери не очакват заплащане, когато спрат. Големите камиони почти не спират, тъй като им е забранено да превозват пътници. Понякога туристите с коли под наем също спират на стопаджии. Човек трябва да е подготвен психически, че на черен отдалечен път може да не успее да спре кола над 24 часа, тъй като често минават само три-четири коли на ден. 

Разстоянията в Намибия са огромни, като понякога между селища има по 100 – 200 км без нито едно населено място. Повечето хора обаче спират обикновено за дълги разстояние. Хора, които са на 20-30 км почти никога не спират. 

Средно време за чакане: над 1 час. По скалата от едно (перфектен) до 5 (ужасен) стопът в Намибия получава оценка 3 клоняща към 4.

  1. Спане на палатка

Палатката не прави впечатления на никого и е абсолютно безопасно да се спи в дивото. Тъй като навсякъде е ненаселено, е изключително лесно да се намери диво местенце за спане. Един малък проблем в централната и южната част на Намибия е, че покрай пътя се нижат безкрайни телени огради (лесни за прескачане) на огромни частни ферми и всеки метър земя е реално частна собственост, но едва ли някой би забелязал, ако спиш някъде в храсталаците до оградата. 

В страната е пълно и с платени къмпинзи и лоджове, дори в най-дивите части, но като цяло хотелиерските услуги са доста скъпи. Държавните къмпинзи (NWR) са с фиксирана цена от 400 намибийски долара (~ 48 лв.). За къмпинг място, което побира до четири човека цената е една и съща, без значение дали се ползва от един или четири човека. Повечето частни евтини къмпинги са с цени от 150 до 250 нам. долара (18 – 30 лв.) на човек. Във Виндхук най-евтината опция хостел е към 250 нам. долара (~ 30 лв ).

  1. Забележителности

Намибия е страна изключително богата на забележителности (основно природни) и огромни различия в климат, пейзажи и природа, които се сменят на всеки 100 – 200 км. 

Забележителности по региони: 

1. Област Замбези (ивицата Каприви). 

Това е най-зелената и пълна с реки част на Намибия. Тук текат реки Замбези, Куандо и Окаванго. Има три национални парка: Национален парк Мудуму (животните се виждат дори от главния асфалтов път). Ако се минава само по пътя, няма нужда да се плаща вход; Национален парк Нкаса Рупара; Национален парк Буабуата (главният асфалтов път минава през самия парк и няма нужда да се плаща, ако не се влиза странично). Тук има и малък водопад на река Окаванго – водопадите Попа до град Дивунду (плаща се вход). 

2. Централно-северна Намибия (области Ошикото, Омусати). 

Тук се намира най-посещаваният и пълен с животни парк на Намибия Етоша (Etosha). През южната му страна минава черен път (около 150 км), като има няколко различни къмпинга за нощувка. Вход 150 намибийски долара (18 лв.) за 24 часа. Къмпинзите вътре (Намутони, Халали, Окауеджо) са по 400 нам. долара (48 лв.) за къмпинг място до 4 човека. Ако нямате подходяща кола или сте без кола от къмпинг Намутони организират двучасово сутрешно или следобедно сафари за 250 нам. долара (30 лв.) на човек. По принцип пътищата вътре в парка са окей и за лека кола. 

Керванът препоръчва на 100% посещението в Етоша. За два часа видяхме лъвове, гепарди, слонове, жирафи, зебри и много други тревопасни. Това е може би и най-евтиният парк за сафари в цяла Африка. До самите лагери има водоеми, нощно време осветени със специална светлина и човек може да си седи на пейки зад оградата и да наблюдава животните, дори да не е на сафари. 

3. Област Кунене 

Тук са земите на колоритното племе химба и на етноса хереро. Пейзажите са невъобразимо красиви. 

Забележителности: 

Водопади Епопа ( Epopa falls, плаща се вход); 

Традиционни селища на химба около град Опуво (Opuwo) – регионалната столица. (Внимание: Туристите доста са разглезили химбите и те очакват хората да им носят храна и да им плащат за снимки. Ако решите да им носите храна, най-ценни за тях са царевичното брашно, захар, олио, макарони и вазелин, който ползват в козметичната си паста.); Пустинни слонове по долината на река Хоаниб в Сесфонтейн (Sesfontein, път С43);

Пейзажите на Дамараленд от Сесфонтейн на юг до област Еронго – червени пустинни скали и планини; 

Петроглифи на бушмените сан на 2000 – 3 000 години в Туифелфонтейн (Twifelfonteine, вход 150 нам. долара/18 лв.), като в цената е включен задължителен екскурзовод, а турът е само 45 минути и включва само малка част от скалните рисунки. 

4. Област Еронго 

Кейп Крос (Cape Cross) – огромна колония (над 100 000) от тюлени на Атлантическото крайбрежие в зоната на така наречения Бряг на скелетите. Вход 150 нам. долара (18 лв.) 

Свакопмунд: немско колониално градче на Атлантика, с красива архитектура, основно бяло население (германци и африканери) и сюрреалистично усещане за балтийски курорт насред Африка. 

Национален парк Дороб (Dorob Nat. park) и дюните между Свакопмунд и Уолфиш бей (Walfish bay). Уникални жълти дюни, които лесно могат да се посетят безплатно от главния път. 

Пристанището Сандвич (Sandwich harbour) на 50 км южна от Уолфиш бей. Зоната е невероятно красива с дюни, влизащи в океана, но се изисква специално разрешение за посещение и гид с джип 4х4. 

5. Област Хардап (Hardap) 

Най-емблематичната забележителност на Намибия се намира тук – червените дюни на национален парк Намиб Науклуфт (Namib Naukluft nat. park), които са и едни от най-високите в света (над 300 метра). Вход 150 нам. долара (18 лв.) След входа на парка има още 65 км до най-високите дюни: Big Daddy и Мъртвата долина (Deadvlei). Повечето хора посещават дюните на изгрев, заради уникалните ярко червени цветове, които придобиват с първите лъчи. 

Невероятно красиви са гледките към Намиб от проходите Гамсберг (Gamsberg pass), Шприцхогте (Spreetshoogte pass), Ренхогте(Remhogte pass).

Силно препоръчваме като особено сценичен път С27. 

6. Област Карас 

Тук се намира вторият най-голям каньон в света след Гран каньон – Фиш ривър каньон. Вход 150 нам. долара (18 лв.) 

*Може да се направи петдневен преход (80 км) по каньона. 

Често посещавано туристическо място е и немското градче Людериц (Luderitz) и съседното му изоставено миньорско градче Колманскоп (Kolmanskop) потънало в пясъци. 

*Инфо каньон: допълнителна такса за преход 300 нам. долара (36 лв ). Изисква се предварителна (поне месец) резервация, тъй като в каньона се допускат само по 30 човека на ден, плюс медицинско. Преходът може да се прави само от май до септември. 

Други забележителности, които ние не сме посещавали: Водопадите Руакана (Ruacana falls) на границата с Ангола (област Омусати, платени); Бушменска рисунка Бялата жена (white lady) в изумителните планини Брандберг (област Еронго); Скален масив Шпицкопе (Spitzkoppe); Скално плато и носорози в Уотърберг (Waterberg plateau); Национален парк Каудум (Khaudum nat. park) – рядко посещаван и пълен с животни. Всички тези забележителности са платени.

  1. Опасности и здраве

Като цяло Намибия е много сигурна страна, с висок приток на туристи. При дивото къмпингуване трябва да се внимава със слонове и лъвове в някои региони. Добре е да се питат местните какви диви животни има в околностите. 

Тъй като Намибия е основно пустинна, с доста сурови климатични условия, най-голяма опасност за здравето е дехидратацията. Останалите тропични болести като малария, жълта треска и подобни тук не са заплаха. 

Виндхук, столицата, се води опасен град в някаква степен, така че вечерно време не се препоръчва човек да се разхожда по улиците и да носи ценности в себе си. 

Водата е добра навсякъде. 

Нощно време (юни – август) температурите падат до 0°, в област Карас и под нулата.

  1. Разходи и цени

Намибия е страна с относително висок стандарт и цените са значително по-високи от другите африкански страни. Съотносими са с тези в ЮАР. Цените на забележителностите обаче са много по-ниски от тези в източна Африка например. Повечето национални паркове имат фиксирана цена от 150 нам. долара (18 лв) за 24 часа. 

Храна (примерни цени): 

от супермаркет:  прясно мляко 1 л  ~ 20 $N/ 2,40 лв

кисело мляко 1 л ~ 30 $N/ 3,60 лв

кашкавал 200 г ~ 25 $N/ 3 лв 

хляб (нарязан, бял) ~ 10 $N/ 1,20 лв

хлебчета ~ 1,50 $N броя/ 0,18 ст. 

от жени на улицата: 

ябълки кг. ~ 15 $N/ 1,80 лв

портокали на брой ~ 5$N/ 0,60 ст. бройката

домати (четири-пет малки броя) за 10 $N/ 1,20 лв

лук (3-4 броя) 10$N/ 1,20 лв 

зелка (един брой) 25$N/ 3 лв 

Общо взето всичко от супера, без хляба е винаги над 20 $N/ 2,40 лв, а всичко от улицата – 10 $N/ 1,20 лв и се продава не на килограм, а на малки купчинки. 

Много рядко човек може да попадне на улично заведение или на готова храна по бензиностанции. 

“Пап” (царевична каша) със зеленилки 20 $N/ 2,40 лв; пържени картофи 20 $N/ 2,40 лв; салати тип руска, зеле, моркови с майонеза и др.10 $N за 100 г / 1,20 лв. 

Намибия пап
Първи ресторант в Намибия – в тези тенджери се готви “пап”

Такси във Виндхук – 14 $N на късо разстояние / 1,70 лв и 28 $N на дълго разстояние / 3,40 лв. Цените са фиксирани. Няма друг транспорт. 

Хостел във Виндхук – 250 $N/ 30 лв

Интернет, с компанията МТД:

1 GB за седмица 32 $N/ 3,80 лв

3 GB за седмица 64 $N/ 7,60 лв 

На нас целият престой в Намибия с всичко ни излезе 1150 лв за 40 дена (без визи и ковид тестове), което я прави държавата в Африка, в която сме похарчили най-много пари (от общо осем държави).

  1. Статистика на пътуването

Изминати километри: 5200 км

Престой: 41 дена (17.06. – 27.07.2021 г.)

Нощувки на палатка: 39 (2 от които на платени къмпинги в национални паркове)

Нощувки в домове: 2 (покана от африканер в Свакомпунд)

Бюджет за двама: 1150 лв.

Три запаметяващи се образа

  • Нереални червено-жълти пустинни пейзажи до безкрай
  • Хереро жени с дълги викториански рокли и тюрбани с рога крачат тежко по модерните улици на намибийските градчета
  • Орикси и жирафи, пасящи необезпокоявани в акациите до пустите пътища

Три специални случки

  • Да живееш с племето химба насред неземната червена пустиня на Дамарленд, докато чакаш над 24 часа на стоп да мине нещо по пътя
  • Да изкараш корона вирус (тежката форма) без лекарства на речен остров заобиколен от хипопотами и крокодили, с най-близката аптека на 120 км от теб
  • Да си първият бял човек, който взима интервю на традиционен племенен крал облечен в леопардови кожи, който стои заключен целогодишно в покоите си
Намибия - краля на Мафуе

Три любими места

Намибия е прекалено специална и впечатляваща, за да може човек лесно да посочи само три любими от десетките неземни места, но все пак ето тук най-силно впечатлилите ни места:

  1. Национален парк Етоша – лимонено жълта трева и солени езера, из които крачат прайдове с лъвове и хиляди диви животни.
  2. Сосусвлей – най-високите дюни на земята в пламтящо червени оттенъци и пейзажи като от сън.
  3. Дамараленд – червени пустинни плата и скали, обитавани от етносите химба и дамара.
  4. Бряг на скелетите – леденото атлантическо крайбрежие се сблъсква с жълтите дюни на Намиб в извънземна мъглива прегръдка, обитавано само от тюлени и някой и друг немски град.
  5. Фиш ривър каньон – вторият най-голям каньон в света в бушменските пустинни земи.
  6. Ивицата Каприви – идилични пълноводни реки, пълни с хипопотами и традиционни сламени колибки на речни етноси.

Вижте тук пътеписите ни от Намибия: НАМИБИЯ

Leave a Reply