27.03.2024 На път за Конканското крайбрежие
Днес е денят за тръгването ни от Мумбай. Градът е прекалено голям, но все пак успяхме да се докоснем до него и да вдъхнем от атмосферата му. Имаме обаче важна задача. Трябва да си купим предварително билетите за влак за предстоящите пътувания, защото се изчерпват за седмици напред. На пръв поглед лесна задача, която обаче ни отнема повече от два часа. Добре че сме с натрупан опит в азиатско-индийските времеви измерения и се плъзваме спокойно в странната процедура.
Въпреки, че не ни прави впечатление, че продавачката изчезва за обедна почивка и после се прехвърляме няколко пъти от една опашка на друга, все пак се учудваме на казуса, че след като си си купил билет с място до Калкута, трябва да платиш още 1500 рупии, за да гарантираш, че ще имаш същото място. Ако не, трябва да подпишеш декларация, че на твой риск може да си изгубиш билета !!!!
Следващата ни дестинация е по Конканското крайбрежие (Konkan coast) на около стотина километра на юг от Мумбай. Решили сме да се измъкнем от мегаполиса с корабче до град Алибаг (Alibag) и оттам да продължим с автобус до заветния плаж. Вече е към 13 часа на обед. За зла участ объркваме автобусите и пристигаме в най-голямата жега на Портата на Индия, където е и пристанището на корабчетата. Божи заспива в раницата, прегрява, после се събужда на качване в дървената гемия. Докато чакаме часът за тръгване пристигат едно след друго три-четири корабчета, които се връзват за нас и пътниците преминават през понапълненото ни с пътници корабче. Даваме пълен напред и зад гърбовете ни остават 99-те мумбайски небостъргача заедно с 40-те новостроящи се и покритата с плесен слава на колониална Велика Британия.
През залива минават десетки ръждясали кораби, пренасящи въглища, крепящи се над водата едва едва сякаш поддържни само от молитвите на капитаните им. С Божи правим тур до горната палуба. Всички са с пребледнели лица от морска болест и освен едно бебе, което се претъркулва при едно силно залюляване, никой не помръдва от мястото си. За щастие никой и не повръща.
На брега ни очаква един напълно различен свят. Зелени хълмове, палми,тишина и никакви сгради. Качваме се на автобуса до Алибаг. Градчето е малко, но лудницата присъства по улиците му. Тук жените изведнъж вече са облечени в традиционни дрехи и сарита. На автогарата автобусите ни връщат 50 години назад. Раздрънкани, червени, хората чакат чинно в дълги опашки от по 50 човека. В първия автобус не успяваме да се качим, така че купуваме малко самоси. Във втория се качваме, но отново няма място и мамето сяда на капака на двигателя до шофьора. Фучим по тесния път и на магия се разминаваме с моторчета и тук-туци.
Вече е тъмно, а сме изминали заветните 80 километра за повече от шест часа. Всичко си върви по индийски. Аха, аха да пристигне и автобусът се разваля. Всички пътници се прекачват в друг автобус. За нас няма място, така че чакаме още половин час в тъмницата. Най-сетне се стоварваме на прага на силите си в селцето Нандгаон (Nandgaon) и намираме къщата, в която ще спим. Имаме огромна тераса с гледка към градината и всичко е в кокосови, бетелови палми и какви ли не зеленини. Собственикът е брамин и са страшно мили с жена му. Хапваме по едно люто къренце и припадаме, като последното особено важи за мен 🙂 .
Усещания от деня
Сумрачно тропично усещане по залез – живот под високите кокосови и бетелови палми, скрили в тъмната си прегръдка малки светещи къщурки. Тайнствен свят. Любимото усещане от лек мирис на мухъл, винаги влажни дрехи и потракващи перки на вентилатор в горещината. Гледка, кафеникаво-червена почва без нито една тревичка. Живот на тропиците.
28.03
Трудно ни е да станем тази сутрин след вчерашното пътуване. Цветин е с топлинен удар и така и не успява да стане от леглото. Докато закусваме лют жълт ориз с фъстъци “поха”, наблюдаваме динамиката в чудната кокосова градина зад къщата. Семейството си има две-три възрастни жени, които помагат с домакинството. Докато една мие чиниите, друга събира треви и зеленчуци от градината. Тази сутрин се опитват да свалят с дълъг прът със сърп накрая шушулки от дървото моринга, наричани палки за барабани (на англ.ез. “drum sticks”). Всичките жени са с красиви цветни сарита и докато се провират между палмите изглеждат като в картина.
До масата ни за закуска се извисява дърво джакфрут, чиито плодове са още зелени. Банани, водни ябълки, манго и някои непознати видове оформят красивата градина. Плажът е зад градината, така че първата ни работа след закуската е да отидем до него.
Заливът на село Нандгаон е дълъг няколко километра. Наоколо не се вижда жива душа, а водата е топла като чай, макар и доста непрозрачна заради голямата река, която се влива в единия край на залива. Настаняваме се на сянка до няколко пандануса и се наслаждаваме на пълното спокойствие, докато Божи щастливо си играе с пясъка. Линията зад плажа е плътно в кокоси и тук-таме луксозни вили на мумбайци. Туризмът в Нандгаон е почти несъществуващ.
Следобедът е доста горещо и го прекарваме в дълга дрямка. Цветин се съвзема малко по малко и към 17 ч. най-сетне става от леглото.
Привечер си правим разходка из селото. Малкото маратхи селце ни омагьосва с чистите спретнати къщички. Носят се сладки благоухания. Всички врати са отворени. Хората си почиват на верандичките пред къщите или върху традиционни люлеещи се дървени платформи. Във всяка къща има богато украсени хиндуистки олтарчета. Селото изглежда заможно и добре устроено. Разминаваме се с волски впрягове и разпрегнати огромни бели волове. Има и големи кръгли кладенци, от които хората вадят вода и перат.
В нощта се носят непрекъснати мелодични песнопения. Оказва се, че днес е рождения ден на култовата историческа фигура от историята на маратхската империя – Чатрапати Шиваджи Махарадж, освободител от моголите. (Летището и гарата в Мумбай са кръстени на него.)
За вечеря в нашия home stay милите домакини, с които едва се разбираме на английски, ни сервират тали с чапати, ориз, къри от бамя и шушулки drumsticks.
Усещания от деня
Опияняващо усещане за приказност, завладяваща всички сетива – песнопения, благоухания, нереален индийски провинциален свят на Конкан крайбрежието. Забравяме, че някога сме били в Европа.
29.03
Днес денят протича по подобен начин – дълго пиене на кафе и чай под палмите, сутрешен плаж с много къпане и игри за Божи. Малко патърдия покрай откриването на змия в градината, върху която без малко да стъпи Цветин. За наше съжаление хората пощуряват, като я виждат и веднага я убиват, като след това я кремират. Божи изследва градината с интерес. Жените много му се радват и дори го къпят в корито до големия кладенец в двора, в който всички чаршафи и дрехи се перат на ръка.
След като отминават обедните горещини продължаваме да изследваме шарените храмове (повечето са на Ганеш, божеството със слонска глава, който е особено почитан в региона) и обитателите му. Разбираме, че големите нереално красиви бели волове се използват за състезания с двуколки по плажа. Доста откачен спорт (Кратко видео на линка)! Един от състезателите ни показва видео как препуска с дървената си двуколка.
В селото има и джамия. Малък процент са мюсюлмани, които по залез разпъват една дълга софра по цялата улица, чакайки слънцето да залезе, за да ядат.
Стигаме до реката, където са акостирали десетки шарени лодки. Тук повечето хора не са вегетарианци, заради традиционния си риболов, но във вътрешността на щата се придържат към вегетарианска диета.
Прибираме се пеш по плажа, на който се появяват първите мумбайски туристи дошли за уикенда на спокойствие.
30.03
Днес е последният ни ден на крайбрежието. След плажа и следобедния сън правим финална разходка из селото. Отново привличаме всички погледи. Като че ли европейските туристи са изключителна рядкост тук. А Божи направо е звезда.
В рибния пазар се извършва шумна пуджа. Група жени са запалили огън на улицата, както и благовония и го обикалят в кръг като посипват по малко вода от металните си стомнички, докато не го загасят. Както всяка вечер отвсякъде се носят религиозни песнопения и се правят ритуали.
Тази вечер вместо да ядем в хотелчето сядаме на ресторант. Мамето си поръчва морска храна, а ние тали с кърита (200 рупи за тали – 4 лв).
Вечерта се запознаваме с много интересна двойка индийци, планинари, които пътуват с двете си котки и куче. Последната вечер сме в нова стая, тъй като нашата се оказва резервирана. Стаята е точно над улицата, с керемиден покрив нагрят от слънцето и без климатик (ние така или иначе не ползваме климатици). Бибипканията на камионите и автобусите правят заспиването особено трудно. Накрая се налага да си сложа тапите за уши.
В следващия пост четете … Керванът се отправя към джунглите по платото на Западните гхатове за сблъсъци с маймуни и епични гледки към низините в Матеран.
Обширни пътеписи от Северна Индия и Хималаите в КНИГАТА на Вълшебния Керван.
