Киргизстан- извисяващи пътеки в Небесната планина

Киргизстан

Столица: Бишкек
Площ: около 200 хил.км., основно заета от масивите на Тяншан, чийто най-висок връх е именно на територията на Киргизстан – връх Победа (Дженгиш Чокусу) 7439 м.
Население: ~ 6 милиона
Официална религия: ислям
Парична единица: сом (KGS) 100 сома ~ 2.50 лв.
Език: киргизки (тюркски език) и руски – официален
Форма на управление: парламентарна република

08.08.2018

Бишкек, киргизката столица, се намира на едва 20 км. след граничния пункт. Но тъй като нямаме хост там, а и като че ли няма кой знае какви забележителности, решаваме да се насочим направо към езерото Исък Кул, което в превод означава “топло езеро”. То е второто най-голямо планинско езеро в света, след Титикака в Андите.

Езерото Исък Кул и веригите на Тяншан зад него

Киргизстан и заобикалящите го държави в Централна Азия

Ако до сега ни се струваше, че стопът в Казахстан върви, то в Киргизстан направо се смаяхме. Турският ни приятел ни оставя на главния път към Исък Кул, на 10 км. преди влизане в Бишкек. Не след дълго се возим в колата на мила жена, отиваща към близко селище. След като ни оставя, докато вървим, друга кола спира. Мъжете вътре радостно ни предлагат да ни качат за още 50-60 км. Следващият стоп е направо за езерото, с двама руски веселяци, тръгнали на почивка. Комуникацията е лесна, защото тук руският е официален и почти всички го говорят идеално.

Почивка за квас с мъже, които ни бяха взели на стоп

Пътят минава покрай казахстанската граница и постепенно навлиза в нереално красиви планини. Добре асфалтиран е, защото Исък Кул е нещо като местното море и стотици туристи от страната, от съседен Казахстан и дори от Русия идват тук на лятна почивка. Не спираме да се изумяваме пред гледките на скалистия оранжев Тян Шан. Решаваме да слезем малко преди най-големия курорт на езерото – Чолпон-Ата. Озоваваме се в малка горичка, далеч от къщите покрай пътя. Сами сме, с изключение на няколкото юрти за туристи на съседен плаж. Водата е прозрачна, но за съжаление не става за пиене, тъй като е с леко солен привкус. И така, първа нощ на киргизка земя. Наблюдаваме заснежените върхове на Тяншан, обграждащи езерото, като крепостна стена от всички страни.

Лагер на езерото Исък Кул

09.08.

Утро на Исък Кул

В ранния следобед потегляме на стоп да изследваме живота около Исък Кул. Първата ни работа е да си купим кило кайсии от колоритните бабки, които ги предлагат в кофи, туко що набрани от градините им покрай пътя. Не по-малко забележителни са и дядовците с изключително причудливите си бели калпаци, щръкнали високо две педи над главите им. И днес затвърждаваме първоначалното си впечатление, че това е една от страните с най-мигновен стоп, със средно време за чакане между една и три минути. Шофьор с празна маршрутка за туристи, въпреки че му махаме да не спира, набива спирачки и ни откарва до курортното градче Чолпон-Ата. Като капак ни кани на кафе и ни помага да си купим сим карта.

Градчето е приятно и изобщо не създава усещане за масов туризъм и консуматорство. По нещо напомня за някое селце на морето през лятото с няколкото си сергиики за сувенири и руски и киргизки туристи, миришещи на плажно масло. Някъде в горната част има дори праисторически петроглифи, които пропускаме, тъй като бързаме. Трябва да заобиколим езерото и да достигнем до изходната точка за едноседмичния преход, който планираме из Тяншан.

Киргизка баба продава плетени чорапи

След като излизаме пеша от градчето, стоповете се занизват светкавично. Понякога хората сами ни спират, друг път очакват заплащане, тъй като и тук както в Казахстан поради липса на чест транспорт за по-дълги разстояния, местните се придвижват основно на автостоп. Още на първата секунда, след като им обясним как пътешестваме, без да се замислят ни качват без пари. Страшно са гостоприемни. А след като им кажем, че сме българи, веднага възкликват:”О,наши!”, въпреки че единствената ни близка точка е комунистическото минало, което явно продължава да действа като обединяващ фактор. Доста хора ни свързват и с Филип Киркоров или Ванга, точно както в Казахстан и Русия.

По пътя минаваме през малки селца с руски тип къщи, бели със сини рамки на прозорците. Има и странни джамийки с обковани с метал кубета и минарета. Киргизия е значително по-традиционна в религиозно и културно отношение в сравнение с казахстанските си съседи, макар двата етноса да са близко родствени, с почти еднакъв език. Киргизите все още водят полу номадски начин на живот, който е почти изчезнал сред казахите. Лятно време номадите се местят по високите пасища в планината, живеейки на юрти, но зимата водят уседнал начин на живот, в къщи в селата.

Интересно да се знае:
Изключително горди от номадската си култура, киргизите имат върху знамето си стилизиран символ на опорния обръч, държащ юртата. Всяко година около езерото Исък Кул се провеждат номадски фестивали и събори, на които могат да се наблюдават всякакви традиционни игри, състезания с коне и борби.

В много от селата в северната част на страната все още живеят руснаци, преселили се тук по време на СССР, а някои даже още от царско време. Някои от селата носят руски имена, макар населението да е смесено.

Руска баба ни заговаря

От градчето Тюп се запасяваме солидно за трека, защото започва да се стъмва и се опасяваме, че магазините скоро ще затворят. Още един стоп с изключително мили баба и дядо ни откарва до град Каракол, областният център, в полите на Тяншан. Повечето туристи почват преходите си от тук, но нашият план е малко по-различен – планираме да минем през няколко долини, рядко посещавани от други хора.

Вървим пеш към края на града в тъмното и след три кратки стопа (включително и маршрутка, без да взима пари) се озоваваме в село Къзъл-Су, изходната ни точка. Налага се да преспим в селото, защото на идната сутрин ще трябва да си набавим още няколко неща. Намираме скрито местенце до буйната черна река. Навиваме си часовника за ранно събуждане.

10.08

Допълнителните провизии от киргизки плоски хлябове на фурна и бензин за котлончето са подсигурени. В 9 сутринта крачим бодро извън селото, по долината на реката. Черният път нагоре продължава още близо 25 км. покрай номадски юрти и пасища. Първоначално ни взима киргизко семейство до малко селище на 7-8 км. (село Чон Къзъл Су), което при слизането твърдо държат да им заплатим 100 сома (2.50 лв.) и понеже въобще не ни се разправя им ги даваме. Кой знае, може пък да са им по-нужни от колкото на нас …

По пътя на стоп към вътрешността на Тян Шан

Следващият стоп е много по-приятен. Двама руснаци, също номади, ни взимат до юртата си, спестявайки ни поне още 10 км. Научаваме, че тук даже и руското население се е номадизирало 🙂

Лагер на номадизиралите се руснаци

Продължаваме пеш из живописната долина, която все повече се стеснява. Задминават ни само две бусчета УАЗ с туристи. Нова стопаджийска изненада ни сюрпризира последните 3-4 км. от горския път. Взима ни джипка с руснак, който отглежда пчели, но още по-забележително е, че е поклонник на Сай Баба и е живял в Индия 18 години. В колата виси медальон на Сай Баба и мирише на пръчици. Човекът е роден тук и сега кара гостите си – новосибирка, отдадена на йога и децата ѝ към близкия горещ извор. Приемаме го като знак за много добро начало на предстоящия ни тежък преход от над 100 км. из долините и високопланинските превали на Тяншан.

Последен номадски кемп

Суровите върхове зоват

Следващите три часа постепенно се изкачваме по долината и завиваме по тясна висока долина към превала, който ни очаква утре. Назад изостават последните юрти. Невероятното усещане от природата, височината от над 2500 метра, тишината, усамотението сред извънземните скални върхове ни замайва.

Постепенно напускаме горския пояс

Водопад

Залезни скали

* Ден първи от прехода: от 9 до 16 ч., около четири, пет часа вървене и няколко стопа.

11.08

Бивакът ни се намира на зелена наклонена полянка, сгушена между река от гигантски камъни. Долу се разкрива долината, от която дойдохме вчера. В далечината, като точици, се забелязват пасящите коне и крави. Водопадите и високите върхове са околовръст. Мястото е страхотно, но ни очакват още неизвестни върхове и красоти.

Утро в Тяншан

Долината под нас

Закусваме и бързо поемаме нагоре. Вчера изгубихме пътеката и сега трябва да изкачваме почти отвесен склон, докато я намерим. Задъхваме се до смърт. Малко се поувлякох при запасяването с провизии и сега 35-килограмовата раница болезнено разрязва раменете ми за наказание.

Двама конника

Изкачваме се бавно покрай десетките дупки на дебели мармоти. Учудващо е как с всеки стотина метра денивелация растителността се сменя почти изцяло, като след 3500 метра изчезва напълно. Потоците замлъкват. Винаги в такива случаи ни се появява едно особено, сякаш извънземно усещане. Преди финалното изкачване на превала Арча Тор (3900 м.) срещаме група руснаци, с които пием чай на раздумка.

На чай с руска група планинари

Планински цветя

Последните метри до прохода са буквално вземащи дъха. Склонът е почти отвесен. Вием се през сипеи и камънаци, като изкачваме бавно метър след метър. Чувстваме сякаш ще пукнем всеки момент. Стигаме до превала. Гледката е изумителна. Бели върхове с причудливи форми, пет метрови преспи и застинали лавини. Тян Шан е велика планина! От другата страна на прохода е проточил език огромен ледник, свършващ в зеленикаво езерце и насип от камъни и пясък, трупан с хилядолетия.

Достигаме превала Арча Тор. Предстои ни да изминем долината спускаща се надолу от превала.

Превал Арча Тор

Забелязвате ли човечето на превала?

Ледник

Редици от 5 и 6 хилядници

Тонове вечен сняг в средата на август

Долината по която изкачихме превала

Около половин час подтичваме по скалистите върхове, обезумели от радост, след което тръгваме надолу. Пътеката е тясна, не по-малко стръмна, изядена от ерозията, на места доста опасничка. Ледникът се разтапя и на всеки десетина секунди се отлюспва някой камък, който с трополкане се зафичва надолу със страховита скорост.

Черния език на ледника

Цветя растящи измежду камъните на 3000 м н.в.

Дебело мармотче

Точиците пасящи животни нарастват до степен да се различават крайниците им, което означава, че приближаваме до равнинните тревни площи. Красиви водопади хвърлят пръски към буйния поток в долината.

Подминаваме малък лагер на туристи. Разпъваме бивака до сами реката. Наобиколени сме от любопитни бикове и крави. Душат палатката и ни наблюдават, като поклащат дълбокомислено ушите си.

Приятели ни посещават

Облаци бавно се спускат от върхове

Със залязване на слънцето настава кучи студ. Вечерта ни удря страховита гръмотевична буря. Някои от мълниите падат до сами главите ни и ни заслепяват.

* Ден втори: Преход от 10 до 17 ч., общо около 7 часа ходене.

12.08

От предната вечер вали. Доста е студено. Не искаме да се намокрим, така че надничаме като мармоти от входа и чакаме дъждът да спре. Към обяд поспира. Оправяме се набързо и тръгваме надолу. След няколко тераси, последното спускане към долината е по ултра стръмна пътека, която за по-голяма веселба, заради дъжда сега е кална и хлъзгава.

Сутрешна гледка към водопадче

Времето се прояснява за малко, време е да потегляме

Продължава да ръми и така подгизнали и премръзнали, след около два часа през клекова гора, се допързаляме до дъното на долината. Долу ни очаква нов quest. Трябва да преминем от другата страна на доста голяма ледено студена река, която сега от всичкото нагоре е и по-пълноводна. Бяхме чели, че местните предлагали на туристите преминаване на брода на кон срещу заплащане от 100 сома, което не ни се виждаше много справедливо. От високото бяхме видели, че малко по-нагоре реката е разделена на няколко по-тесни рекички, така че решихме да ги пресечем преди да се влеят в основната река и да потърсим брод през нея нагоре. Номад се опита да ни убеди да слезем с него и че няма да успеем сами. Но ние бяхме си решили да пробваме. Първият и вторият поток не бяха големи и ги пресякохме без проблем. На третия обаче краката ни премръзнаха и след като го пресякохме, намокряйки се до дупетата, от студ загубихме чувствителност на ходилата. Започнахме да тичаме, за да се сгреем. Оставаме най-голямото предизвикателство – буйната и бучаща основна река за утре.

Реката, която трябваше да пресечем в долината

Поточе

Продължаваше да ръми. Беше вече късен следобед. Бяхме разбити и премръзнали. Скрихме се под една гигантска ела, под която почти не валеше. Под друга съседна си направихме огнище и запалихме огън. Мястото беше страхотно. Като се поосвестих направих разузнаване по течението на реката за брод. Колкото повече вървях, толкова повече ми се струваше невъзможно да пресечем реката с тежките раници, толкова бе буйна и дълбока. Каква беше обаче радостта ми, когато открих огромен бор, изкоренен и паднал като мост, напреки на реката. За пореден път бяхме спасени.

На свечеряване всички крави и коне доста забързано се изнесоха от полянките и се спуснаха към номадските лагери. Очевидно приказките за вълци и мечки не бяха само за сплашване на туристите. Цяла вечер се греехме и сушахме подгизналите си дрехи. Тишина и мирис на смола.

Залез сред елите

* Преход от 13 до 17 ч., около 4 часа ходене.

13.08

Посреща ни слънчево утро и синьо небе. Мъглите и облаците са се изпарили и сега се разкриват гигантски божествени върхове в дъното на долината, които ни привличат магнетично. Пресичаме реката по дебелия ствол на реката. Скриваме си раниците и хукваме нагоре към върховете, които изглеждат толкова близо.

Утро в долината

Тайният мост

Колкото повече обаче вървим към тях, те като че ли толкова повече се отдалечават. Така, след няколко завоя на реката, разбираме, че ще ни трябват часове за да стигнем до тях. Любуваме им се с лека мъка, че нямаме време, а бихме искали да прекараме цяло лято щъкайки из Тян Шан. Тръгваме надолу.

Далечни върхове

Подминаваме няколко номадски лагера с юрти и стигаме до долината на река Телети, водеща към едноименния проход, който е следващата ни цел. Изумително е, как всяка долина в една и съща планина е съвсем различна, със собствено, индивидуално излъчване. По пътя се появяват и първите трекъри. Напоследък Киргизстан и Тян Шан са станали атрактивна туристическа дестинация сред западните бекпекъри. Запознаваме се със симпатична двойка евреи и две франсета, едното от които живее на Тенерифе, където Маги учеше в университета. Светът е малък!

Кончетата на номадите

Този връх изглежда толкова близо, а отстои на часове вървене

Понеже наклонът не е голям, стигнахме до подножието на превала без особени усилия. Правим си бивака преди базовия лагер в подножието на клековата горичка, до бистър поток. От долината се спуска водопад, а над него са надвиснали заснежени върхове и ледници. За съжаление не можем да тръгнем по този маршрут към върховете, поради липса на екипировка и време.

Бивак в долината на река Телети

Единственият ни проблем в бивака са отново кравите, които след като вчера бяха облизали и олигавили единия ни чувал, оставен да се проветрява, днес се опитаха да направят същото с последните ни, току що изпрани тениски 🙂 Готвим си на огън. Спим неспокойно, заради пулсиращите ни от умора крака.

* Преход от 10:40 до 16:40 – 6 часа.

14.08

Утро преди щурмуване на следващия превал

Сутрешен чай

Малко се поуспиваме и тръгваме да щурмуваме превала Телети (3800 м.) последни. Минаваме покрай базовият лагер и се позагубваме сред множеството конски пътеки сред клековете. Вървим покрай красива рекичка, изкачвайки било след било, но прохода все не се появява. Срещаме се с нашите приятели евреи, за които това е първи сериозен преход и геройски се опитват да надмогнат неволите на изкачването. Заради по-леките раници и по-малкия наклон или може би поради по-добрата аклиматизация, изкачваме прохода значително по-лесно от първия. Гледката е невероятна. Разкрива се заснежен връх със стръмен ледник, превръщащ се в езеро и река. Слизането е доста стръмно, с денивелация 1000 м. Коленете ни се разтреперват. На трековете в Тян Шан или поне на тези, които ние правим, недостатъкът е, че ту се изкачваш, ту слизаш с големи, по над 1000 м. денивелационни амплитуди.

Превал Телети

На превала

Серия “със сандали по снега”

И отново надолу

Достигаме долината Каракол и на първата удобна поляна разпъваме бивака, до групата руснаци, които бяхме срещнали при изкачването на първия проход Арча Тор. Тук са и французите Никола и Патрик, който живее на Тенерифе. По тъмно се появяват и двойката евреи. Момичето почти не може да върви. Подпира се на двете щеки и като разбира, че това не е техния лагер и трябва да върви още два километра се разплаква.

Вечерта разпалваме огънят на руснаците и с тях и франсетата си бъбрим до късно. Студено е, а до главите ни буботи сива река.

* Преход: от 10:40 до 18:40 – 8 часа.

15.08

На сутринта, както обикновено тръгваме последни. Опитваме се да се справим с инвазията от крави, които нападат палатките на руснаците, които пък слязоха да се заредят с провизии за преход по трека Пакарама. Интересно е да се отбележи, че за руснаците Тян Шан е като родна планина. Изкачвали са всички върхове и знаят стотици трекове, докато за прохождащия по тези земи западен турист местата за посещение са  едва няколкото упоменати в социалните мрежи и публикации от рода на “Must visit” в Lonely planet.

Ние тръгваме към високопланинското езеро Ала-Кул (3500 м.), което се счита за атракция номер едно сред туристите. По тази причина пътеката се изпълва с десетки туристи. Сред тях най-интересни са корейските, които са облечени по последна трекърска мода, вървят зяпнали телефоните в ръцете си, въпреки че пътеката е ясно очертана, освен че ползват и гид. Срещаме отново еврейската двойка, които мислехме, че ще са се отказали.

Камаз- каравана в долината Каракол (мечтата на третия керванджия :))

Изкачването е безкрайно. Минаваме през гори, клекове, морени, сипеи. Слънцето е изпепеляващо. Последната, почти вертикална права, е покрай красив водопад.

Нагоре по следващата долина към езерото Ала-Кул

Финални метри преди ръба на циркуса

Езерото Ала-Кул се разкрива с цялата си неземна красота, облечено в млечно синьо, обградено от стръмни, надиплени скалисти склонове. Разпъваме палатката до двама руски бивши алпинисти, от чиято палатка се налага да слушаме “Тримата мускетари” на аудио книга. Слънцето решава да ни направи подарък и вместо да се скрие зад ръба на хребета, започва да се плъзга по него, дарявайки ни още час със светлина и топлина.

Езерото Ала-Кул

Кемп на брега на езерото

По тъмно евреите се появяват, за да разберат отново, че бивакът им не е тук ( те имат организиран трек с гид и спят в специални кемпове с наета палатка), а на другия край на езерото…

Нереална вечер!

* Поход: 10:30-18:20 ч. – 8 часа

16.08
Сутринта наблюдаваме мармотски скандал, в който три дебелака стават на кълбо. После единият се опитва да прогони натрапниците, до колкото позволява дебелото му дупе.

Сърдит мармот издава предупредителни звуци

Поради малката разлика във височините, изкачването на превала над езерото е сравнително кратко и след два часа се намираме на прохода, от където се разкрива верига от заснежени върхари обграждащи неземното Ала-Кул. Гледката е забележителна и наистина си заслужава усилията. Не е странно, че толкова туристи изминават тежкия преход за да видят това неземно нещо. Земята е на всички и всеки има право да се радва на красотите ѝ.

Превала  Ала Кул

Езерото Ала-Кул от превала

Ледници и върхове

Слизането се оказва голямо предизвикателство за голяма част от туристите. Пътеката е стръмна, по сипеи. И въпреки, че е напълно безопасна, хората се спускат по задни части. Настигаме нашите приятели евреи и помагаме на момичето да се отърси от шока и да слезе от склона към по-равното. Следва голямото спускане. Всички вървят бодро и бързо по нанадолнището, предусещайки края на мъките си. На зелена полянка спираме за по чай и каним част от новите си приятели, които минават покрай нас. Не ни се излиза от планината. Въпреки че се поуморихме, ако имахме възможност, сме готови веднага да тръгнем на нов поход.

Стигнали до долината Арашан, откриваме прекрасна полянка за бивак. От близката юрта поискваме малко олио и жената ни подарява и купичка домашна сметана. Невероятна вкусотия! Почти на смрачаване се появява единият французин. Оказва се, че са се били изгубили при изкачването на езерото и са се лутали цял ден в погрешна долина. Патрик се отказал, а Никола беше направил целия преход до езерото и надолу вместо за два дни, за един. Вечерта си направихме празнична вечеря с макарони и останалите ни зеленчуци. Стояхме около огъня на сладки приказки, докато не ни заваля дъжда.

* Преход: 11-18 ч. – 7 часа

Карта на осемдневния преход през Тяншан

17.08

Започваме да се спускаме по долината на река Арашан. Стигаме до група от лагери и юрти около топли минерални извори, където възрастен киргизец, с почти изцяло златна усмивка, безуспешно се опитва да ни изкуши първо със студена бира, после с топла баня на корейски цени и накрая поне с чай и хляб за лев, два.

Ястреб

Спускаме се почти 20 км. по един от най-разбитите пътища, които сме виждали. По него могат да минават само буханки, джипове УАЗ или КАМАЗ-и приспособени като автобуси. Няколкото превозни средства са или пълни или не пожелават да ни качат. И така си извървяваме пеша целият път за около пет часа. За награда се оказва, че всички кайсии по пътя към село Аксул са претрупани с узрели плодове, с които се наяждаме … чак до витаминозен шок 🙂 На изхода на селото нямаме сили да стопираме, така че се качваме срещу заплащане, на стойността на маршрутката до гр. Каракол (50 сома ~ 1,20 лв. за двамата). За втори път сме в градчето, което е малко, но доста приятно. Купуваме си храна от малко пазарче до централния парк и пак с помощта на маршрутка излизаме извън града.

Карта на машрута от този пост

Почти мигновено ни взема мъж до село Ешперово. През цялото време докато слизахме от планината, оформилата се черна маса от облаци ни съпровождаше бавно. Сега ни настига и започва да вали. Към края на пътуването от 150 км. мъжът започва да се притеснява за нас, че вали проливно, а ние ще трябва да спим на палатка. Предлага ни да гостуваме в бащината му къща. Ние сме като пребити след дългия ден и 20 км. пеш. Не сме посещавали киргизки дом и сме любобитни как ли изглежда отвътре, така че приемаме с радост. За капак се оказва се, че тази вечер жена му има рожден ден, за което той бил забравил и ще има малко тържество. В къщата, освен семейството му живеят майка му и баща му, двете му сестри и малкия му брат и няколко бебета. Вечерта цари пълна лудница. Към 10 вечерта идват на гости роднини, жени с красиви забрадки, мъже, деца. На масата веднага се сервира и за новодошлите – чай с мляко, хляб, превкусни домашни сладки от ягоди, малини и всякакви други плодове. Цари дух на задружност и хармония. Отказахме деликатно печеното агне с ориз. По-късно си легаме в уютна стая със струпани 12 пъстроцветни юрганчета върху красива дървена ракла. Един наистина дълъг ден. 🙂

Рожден ден в киргизко семейство

Киргизки дом и традиционна спалня

* Преход за деня: 11-17 ч. – 6 часа

Следва продължение: В следващият пост четете за епичната среща с Тери Робин, най-голямата българска пътешественичка в съвремието и общите ни моменти около Исък Кул, за лудия автостоп към най-изолираните южни крайща на Киргизстан, наблюдения над киргизките номади, ориенталските базари на град Ош и достигането до суровата, извънземна граница с Таджикистан на 3000 м н.в.

Величието на Тяншан