Нова година с кимчи, първи дни в Южна Корея

Южна Корея

Столица: Сеул (около 25 млн. жители)
Население: 50 милиона души
Площ: около 100 хил.кв.км.
Език: корейски (от тюркско-алтайската езикова група)
Парична единица: уон (1000 уона = 1$)
Религия: будизъм и християнство
Форма на управление: президентска република

29.12.2017 г.

Господин Уинди (собственикът на “Алабама”) и жена му Су ни очакват на дока на централното пристанище в Бусан с букет цветя и просълзени очи, невярващи, че наистина виждат лодката си, след половин година чакане и притеснения.

 

Навлизаме в пристанището на Бусан

Географско положение на Бусан в Южна Корея

Отвсякъде стърчат небостъргачи, кранове и огромни сгради, обгърнати в смога на индустриализацията. Връзваме “Алабама” за дока и докато чакаме митничарите, с Цветин вадим прясно изпечения тутманик от печката и бутилка вино за почерпката по случай финала на плаването. Митничарите минават набързо, след което отиваме до имиграционните да ни бият входните печати (всички граждани на ЕС са с безплатен тримесечен безвизов престой в Южна Корея). Там, изключително шокиращо за нас, полицаите третират всички пристигащи като отрепки, с грубо крещене, без усмивка, неприятно напомнящо на източно европейско, славянско отношение на агресия и безпричинна грубост. Ние обаче сме толкова щастливи от това, че отново сме на азиатския континент и насреща си имаме нова, непозната държава, че пускаме през ушите си обидното крещене и мусене. Освен това с нас чакат и група от весели кирибатци, с които се заговаряме, като сякаш с най-близки съотечественици и това съвсем ни развеселява. Явно корейците ще се окажат значително по-бойни и невъзпитани от японските си съседи, че дори и от китайците.

Су и Уинди ни посрещат с букет цветя и вино

След като ни бият печатите, Су ни натоварва на колата си и на едно такси и ни откарва в квартала, където ще живеем и където “Алабама” ще бъде преместена, след приключване на всички бюрократщини по внасянето ѝ в държавата.

Хеунде (Haeundae beach) е туристическата зона на Бусан, с дълъг близо 3-4 км жълт плаж, които през лятото се препълва с туристи. Има луксозни, огромни небостъргачи, петзвездни хотели и множество резорти.

Плажа на Хеунде 

По случай пристигането, господин Уинди ни е резервирал 5 стаи в доста хубав хотел, за да можем да прекараме първата нощ в страната в релаксация и комфорт. Фучим по магистралата над половин час от центъра до квартала. Покрай нас се нижат стотици нереални здания, като от лего, светещи табели на ресторанти и заведения, скъпарски коли. В такъв мегаполис не бяхме попадали от Сингапур. Просто не можехме да повярваме на очите си. Все ми се струваше, че сънувам и се чудех как въобще е възможно човек да живее в такава космическа среда и лудница. Вярно, че в Япония не успяхме да посетим основният и най-развит остров, но на местата, през които минахме, всичко беше мъничко, старинно, спокойно. И въпреки, че инфраструктурата е идеална и беше пълно с високо технологични изгъзици, там хората предпочитаха прост стил, без да се изхвърлят. Японците, разбира се са с по-висок стандарт и по-богати като цяло, но всички си караха малки колички, хапваха в малки ресторантчета и живееха в непретенциозни къщи. Докато тук малко ни напомня на просташкия китайски стил на свръх показност и кич. Поршета, ламборгинита и какви ли не спортни коли хвърчаха агресивно насам, натам. Огромни молове и чудовищни небостъргачи задушаваха погледа навред.

Гледка към Хеунде от близките възвишения 

Настанихме се в хотела в центъра на Хеунде и се разбрахме с Уинди да ни вземе за вечеря, след като си поотдъхнем и вземем по душ. Стаите бяха хубави и макар изобщо да не са ни притрябвали хотели, беше приятно да сме сами със себе си, в стая която не е клатещата се каюта (въпреки, че ние си обожавахме нашата дървена каютка на “Алабама” и нощното плицикане на вълните).

Вечерята беше в традиционен корейски ресторант. Храната се сервираше на ниски масички, около които се седи на възглавнички, на земята. Както навсякъде из къщи и заведения и тук подът се отопляваше с традиционната корейска система за подово отопление “ондол”.

Посрещането в корейски ресторант

Сервираха ни всевъзможни малки чинийки с различни супички и ястия, които вървяха към основния бял ориз. В повечето ресторанти постоянно се сервират безплатно като мезета неограничено количество корейски туршии “кимчи”. Кимчито е най-често от ферментирало зеле (или от ряпа), доста приличащо на нашето кисело зеле, но значително по-люто. Корейците не могат да живеят без кимчи, то задължително придружава всяко хранене. Също така ни поднесоха и традиционната алкохолна напитка “маколи” – бяла, блудкава, със сладникав привкус, слабо алкохолна течност, която се прави от ориз.

Супа от тофу

Кимчи

Риба

След пре-вкусната вечеря се разхождаме из главните улици и пазара, много напомнящ на китайски пазар. Лелчета продават всевъзможни пържени вкусотии, корейско суши (кимбап), баодзъ (хлебчета на пара, с пълнеж), какви ли не морски деликатеси. В аквариуми (за наша тъга) плуват риби, раци, морски краставици, гигантски скариди, омари и някакви непознати, чудати същества. Продават се и десетки видове кимчи, водорасли, сушени билки и корени, тофу.

Оризови рулца в лют сос и рибени кюфтета на шиш

Сладки бобени каши за закуска

Пържени палачинки със зеленчуци или кимчи (най – отпред)

Риба на скара

Пърженгии

В Япония изобщо не бяхме попадали на такъв тип уличен пазар на открито. Там всичко се продаваше в супермаркети, пакетирано. С недоволство установихме, че цените хич не са особено по-ниски от японските, даже са си шокиращо високи. Нямаше нито едно нещо под 5000 уона (5 долара), нито нудъли, нито баодзъ, даже и кимчито беше скъпо.

Плодове, зеленчуци и водорасли 

Рибен щанд

Риби и зеленчуци

Магазин за билки (открийте къде е Цветин на снимката)

Крайбрежната и централната улици, целите в коледни украси, гъмжат от хора. Цари празнично настроение. И тъй като е близо 0 градуса, за първи път от години чувстваме истинско зимно, празнично-коледно настроение. Нашите хора решават да свирят на улицата и да изкарат пари, но ние сме уморени и се прибираме в хотела.

30.12

Ставаме сутринта рано, рано и първата ни работа е да се впуснем в малка обиколка на квартала. На туристическата карта си набелязваме близък будистки храм и хукваме натам. Изобщо не очакваме, че храмът Хеюнджонг са (Haeunjeong sa) ще е толкова впечатляващ – масивни дървени греди и колони, изумителен извит покрив, невероятна декорация и картини по стените с наситено зелен фон, цвят характерен за корейските храмове. Вътре тъкмо тече церемония.

Храмът Хеюнджонг-са

Храм кула, посветен на Гуан Ин- бодхисатва на състраданието 

Хората медитират върху възглавнички и се кланят пред масивни статуи на Буда и други бодхисатви (просветени същества). Будистки монах напява мелодично сутри, почуквайки по дървен инструмент. От тавана висят статуи на дракони и жeрави. Въобще атмосферата и декорацията са главозамайващи. С времето открихме, че за разлика от Япония, където храмовете обикновено са празни и основно се посещават за празници, то в Корея хората постоянно ходят да се молят, медитират, четат сутри. Човек може да види медитиращи по всяко време на деня. Много от хората дори се обличат със специални семпли, ватени дрехи в пастелни цветове, които са предназначени за храма. Стори ни се и че доста възрастни жени и мъже живеят временно в комплекса на храма, нещо като ритуал по оттегляне от светското и вглъбяване в молитви.

Церемония в храма

Интересно да се знае:
Корейският будизъм е разновидност на Махаяна будизма, много близък до японският Дзен. Нарича се Сеон.

Извит покрив

На връщане от храма, решихме да се почерпим с хлебчета на пара с кимчи, но останахме неприятно изненадани, когато открихме, че в пълнежа има и месо. В Корея, както и в Китай никак не е лесно да се намери улична храна без месо. Вегетарианските опции са почти напълно отсъстващи. Навсякъде се използва месен бульон или мазнина. Свинското и телешкото са предпочитаните меса – черъвца, копитца, главички и други странни гозби къкрят в тенджери пред ресторантите.

Магазин за парени хлебчета с пълнеж- баодзъ

Изнесохме се от хотела преди обяд и отидохме до малкото, едностайно апартаментче, което братът на господин Уинди, У-кил ни беше предоставил за временно ползване, преди да си е намерил наематели. Беше много приятно, с подово отопление “ондол”. Намираше се в тясна уличка, точно зад стария пазар. Марчело вече беше се нанесъл там и подредил всичко. В последствие обаче с Цветин решихме да си останем на “Алабама”, въпреки студа, заради личното пространство и спокойствието, тъй като в апартаментчето ставаше голяма лудница. Нашите хора излизаха да свирят по улиците до посред нощите и никак не беше удобно за хубав сън.

Следобед се разхождахме из много приятен парк с дървени пътеки, под скалите, разположен на полуостровче. Докът, където щеше да бъде “Алабама” беше точно в парка, а срещу нас се виждаше нереална гледка на лъскава гора от небостъргачи, най-луксозната част на Хеунде.

Гледка от парка на остров Донг-бек

След като господин Уинди и останалите я докараха, лодката изглеждаше толкова нереална на фона на бизнес сградите, всъщност както и самите ние. Бяхме група странно изглеждащи хора, наизскочили от пиратския си кораб. Хич не се връзвахме с обстановката, но пък контрастът бе крайно забавен. В парка до нас имаше безплатни обществени тоалетни, свръх чисти и винаги заредени със сапун и тоалетна хартия. В близост бе и едно от най-елитните заведения в района, с паркиран катамаран отпред. Беше страшно вървежно и винаги пълно с хора, любуващи се на небостъргачите и правещи селфита, докато си пият кафето за 8 лв. Ние също станахме чести посетители в “The Bay 101”, по простата причина, че имаше масички, на които не се изискваше консумация и можеше да се ползва безплатно wifi. Ето как от джунглите на Пасифика и безлюдни атоли се озовахме в космоса, където кафето струва по 10 лв и интернет скоростта е най-бързата в света. Наистина е странно да виждаш плаващия си дом на толкова различни места.

Алабама в Хеунде (забелязвате ли че някои хора не се отказват от спането в пакатка дори на яхта насред града)

Нощно Хеунде 

31.12

Планът ни за следващите дни бе да останем на “Алабама” за още седмица, две и да помагаме с каквото можем за финални поправки или ако Уинди ни предложи някаква работа, след което да пътуваме из Южна Корея на стоп за месец.

Денят прекарахме в основно почистване. На борда постоянно идваха приятели и познати на господин Уинди да видят чудото “Алабама”, впрочем най-голямата яхта в страната към момента. Чувствахме се малко като в музей. Потопът от посетители не спираше, а корейците никак ги няма в английския, така че с повечето не можехме и да си говорим. Само се кланяхме и приготвяхме кафета. Въпреки, че корейците понякога ни се струваха невъзпитани и груби, все пак притежаваха някаква конфуцианска етика. Идвайки на гости не един или двама носеха скъпи подаръци – френски сладки, кутии с кафета, багети, кашони с плодове и се кланяха учтиво.

Новогодишната вечер нашите хора искаха да свирят и да правят шоу на главната улица, заради тълпите от хора и шансовете за изкарване на добри пари. Нас въобще не ни се занимаваше с просене, но решихме да се включим от солидарност, а и заради забавата. Беше ужасен студ и направо се смразявахме. До 22 ч. бяхме изкарали 500 $ и отидохме в непретенциозно ресторантче. За съжаление всичко бе с месо, така че се наложи да се задоволим само с ориз и кимчи.

Рибен магазин

В полунощ бяхме на плажа, където имаше сцена с музика на живо и фойерверки. Часът удари и за наше изумление в дванадесет и една минута от тон колоните гръмна … не, не право хоро, ами “Gangam style” и младежите изпаднаха в екстаз. Девойките, с дълги черни коси, избелени с пудра лица и начервени устни заподскачаха екзалтирано. В Корея модата на червеното червило е страшен бум и буквално няма момиче, което да не е с ярко червено червило и избелено лице. Страната е една от първите по потребление на козметика в света, не само дамска, но и мъжка.

И така 2018 година започна много корейско! 🙂

01.01.18 г.

Първи януари започна с чаша шампанско, след което се прибрахме. На сутринта станахме по-рано, за да се отбием до православната църква в Бусан, за която бяхме чували от нашия сръбски отец от Фиджи. Дори с метро центърът не беше особено близо, но ние имахме подарък от Уинди карти за градския транспорт, заредени с 10 хил. уона (10 $). Едно ползване на метро или градски автобус струва 1800 уона (около 2 лв). Стигнахме след като литургията беше свършила, но все пак запалихме свещи, а отец Александрос, изключително мил човек и жена му ни дадоха от така наречената василопита за новата година. Много ни се зарадваха и ни поканиха да дойдем пак за Йордановден на 6-ти. В църквата беше пълно с корейци, имаше гърци и руснаци. Известно е, че корейските християни са много религиозни, по-голямата част са протестанти, но има и католици.

Православната църква в Бусан

Църквата бе в близост до известния Гюкдже пазар (Gukje market), цял квартал от тесни улички с продаващи се там всевъзможни неща – втора употреба дрехи, книги, всякакви джаджи, билки, храни …

Улица със сушени водрасли и скариди

В същия регион беше и пазарът Джагалчи (Jagalchi market), най-големият пазар за риба в Южна Корея. Продаваха се наистина всякакви риби и морски същества, кое от кое по-странно. Беше пълно и с рибни ресторантчета, където хората днес се черпеха новогодишно с различни морски деликатеси.

Пазарът Джагалчи

Морски дарове, червеното същество се нарича морски ананас

Морски краставици 

Изумителни риби

Рибен ресторант

02. – 05.01

В следващите дни не остана неразгледано местенце из зоната на Хеунде. Имаше два, три големи парка, като единият направо си беше планини и диви гори и не пропуснахме шанса да правим преходи от по няколко часа из тях. Имаше множество маркирани пътеки, карти, павилиони в традиционен стил за отдих. Корейците, също като китайците страшно обичат да правят упражнения на открито и по маршрутите винаги бе пълно с хора, а на най-неочаквани места в гората имаше поставени фитнес уреди. Старчета с радиа слушаха традиционна музика, вървяха на заден ход, вдигаха щанги или правеха други странни упражнения навсякъде из горите.

Беседка в парка

Имаше и страшно интересни храмчета, скътани из различни долини в планината. Беше ни любимо да се отбиваме и да медитираме в тях. Архитектурата им наистина беше невероятна. В зоната на небостъргачите нямаше твърде интересни неща. На близо имахме музей на изкуствата ( повечето музеи в Бусан са безплатни). Веднъж се отбихме и в библиотека за мистериозна литература. Останалото бяха хотели и огромни молове, като например “Trump world”, като се чудехме тези небостаргачи дали наистина не са на Тръмп.

Централния парк на града

На “Алабама” останахме да живеем аз, Цветин, Себастиян и Алексис. Спорадично някой идваше да преспи, но като цяло бяхме само ние и беше спокойно. Лошото бе, че помпата ни се развали и останахме без вода. За готвенето и миенето на чинии трябваше да мъкнем с туба вода от тоалетните в парка. Този момент обаче беше използван от Том, Цветин и Себа за изчистване на резервоарите за вода. С къпането също стана проблематично, но като временно решение понякога се промъквахме в банята на служителите от кафето. След като ни разкриха и тази опция отпадна.

06.01

На Йордановден отидохме отново до православната църква. След литургията и водосвета имаше голям обяд за абсолютно всички с вегетарианска храна и торта. На масата се запознахме с руснаци от Владивосток, които ни разказаха за някаква българска група, която свири в местен бар всеки ден. На тръгване свещеникът ни подари луксозен календар и иконки.

Обяд след литургията, корейска традиция

Разходихме се отново из пазара, из известната алея за книги втора употреба, след което посетихме стар будистки храм насред центъра.

Централният храм

Вътрешността на храма

В 15 часа разбрахме, че ще има представление в националния “гугак” театър за традиционни изкуства, така че се изстрелваме с метрото към друг край  на града. Закъсняваме с близо половин час, но ни допускат без проблеми. От години не сме били на театър и се чувстваме страшно ентусиазирани. Нямаме идея в какво точно се състои представлението, освен че е нещо традиционно 🙂 Оказва се шаманистки танци за благополучна нова година, изпълнявани от няколко възрастни жени, наследствени шаманки.

Интересно да се знае:
Корейският шаманизъм е близко родствен със сибирският. Най-често шаманите са жени, като има различни видове – наследствени, които изпълняват специфични ритуали и молитви към духовете и ненаследствени, които биват обладани и изпадат в транс, предсказвайки неща.

Музиката и танцът, наречен “гуд” бяха много интересни. Шаманките пееха и разказваха истории. Публиката беше очарована и току някой се засилваше към сцената и закачваше пари на шапките им.

Шамански танц гуд

След представлението успяхме да се разходим и до голям храмов комплекс, недалеч от театъра. Монах, биеше няколко метровата масивна камбана, засилвайки дървена трупа окачена с въже. Звукът ѝ омагьосващо вибрираше из целия двор. Храмът се казваше “Храм на трите светлини” (Samgwangsa temple). Върнахме се в къщи щастливи от интересния ден.

Храмът Самгуангса

Монах бие камбана

Пагода в двора на храма

Буда

07. – 19.01

През следващите дни повечето хора от екипажа са покосени от страхотен грип. Мен ме удря и страшен цистит. За щастие Су, жената на Уинди ме спасява, завеждайки ме на лекар, тъй като в аптеките в повечето случаи не дават лекарства без рецепта, дори и елементарни. След посещението при доктора тя ни води на обяд в корейско ресторантче и после на гости в тях.

На корейски ресторант със Су

Вегетарианско меню с тофу и кимчи

Обещали сме ѝ да я научим да прави тутманик и тя е много ентусиазирана от урока по готварство (българско). Преди да ни закара обратно на “Алабама” ни връчва торба с огромен буркан мед и концентриран екстракт от жен-шен, който не ни се мисли колко струва. Толкова ни е неудобно от постоянните им грижи за нас. Уинди пък ни купи газови печки за стаите и кухнята. А Су в деня, когато щяха да заминават на семейна екскурзия до Япония, дойде и взе всички момичета. Закара ни на луксозен “джимджилбанг” – корейска сауна и баня. Прекарахме четири часа вътре, пробвайки различните видове – римска баня, хамам, финландска сауна, минерални басейни и още куп други изгъзици. “Джимджилбанг” обикновено са на няколко етажа с всевъзможни бани, масажи, спа процедури, даже място за спане, като може да се остава и нощно време. Има и ресторант. През цялото време човек обикаля облечен със специална пижама. Ако има нещо, което се доплаща допълнително се отбелязва на ключ, който на излизане се проверява и се отчита колко ти е сметката. Корейците обожават този тип бани и въпреки, че не са особено евтини (започват от 7000 уона – 7 $), вътре е пълно с хора. Ние останахме предоволни, още повече, че най-накрая успяхме и да се изкъпем.

В кухнята на Су

Су приготвя традиционни рулца със зеленчуци и скариди

Здравословните ни проблеми обаче уви не свършиха с грипа и цистита. На Цветин му откриха абсцес на зъба и стана ясно, че ще се наложи да седим поне още две, три седмици в Бусан, докато го излекуват и направят коронка. Все пак не се отчайваме. Решаваме в дните, в които не е на зъболекар да стопираме наоколо и да се връщаме само за ден, два за лечебните процедури. Господин Уинди ни изплаща обещаните пари за успешната доставка на лодката и ние се оказваме с 850 $ в джоба, които ще ни свършат идеална работа, защото е време да подновим разпадналата ни се екипировка, а и за неочакваното зъболечение. Сдобиваме се с нова, свръх качествена швейцарска палатка, с два зимни чувала със зона на комфорт -15 С и дебели шалтета. Вече сме идеално подготвени за януарски къмпинг в Корея, а и за бъдещото ни пътешествие през Централна Азия. Успяваме да изпратим и колет със сувенири и тетрадките от блога до България. Решаваме, че е важно да си купим и телефон, след три години в търсене на интернет клубове, май е време за устройство, което да ни спестява тези мъки. Още повече навсякъде вече компютърните клубове са на изчезване. В Корея например такива изобщо няма. В скъпите хотели има нещо като бизнес стая и обикновено никой не обръща внимание на чужденци, ползващи компютрите там. По този начин успяхме да подготвим няколко поста от съседния на нас петзвезден хотел. Друг вариант са библиотеките, но в крайна сметка си е най-удобно да имаш телефон, особено при наличието на безплатен wifi навсякъде.

Един от поредните банкети на ресторант с г-н Уинди (дясно) и брат му Укил (ляво)

Тъй като бяхме в рая на Самсунг, решихме да си вземем нещо от тази марка, втора ръка. За тази цел отидохме до подземен пазар в центъра, където имаше десетки магазини с почти чисто нови телефони, на три пъти по-ниски цени от новите. Мястото беше страшно вървежно сред чужденци, особено сред руснаци и хора от бившите съветски републики. Дори магазините се държаха от казахстанци, узбекистанци и други. Не можехме да повярваме къде сме се озовали – братушки по анцузи, сновяха от магазин на магазин и сравняваха цени като луди. Цяла Русия беше в подземния пазар 🙂 Научихме, че има и друго такова място, нещо като руско гето, което ако се съди по каубойското му прозвище “Тексас” е не по-малко съмнително от това. Така че, ако ви трябва телефон втора ръка, мястото е подлеза на метро станция Нампо (Nampo station). И така, ето че и последните антитехнологични мохикани се предадохме и се сдобихме с нов таблет.

Продавачка на риба

На лодката нещата си продължаваха по старому, с изключение на това, че един по един екипажа започна да напуска. Изпратихме първо Аска за Япония, после Афра за Тайван, Себастиян след рождения си ден, който празнувахме класически с пай и пица, също пое да пътешества.

Изращането на Аска за Япония

Изпращането на Алекс (най-в ляво) за Тайланд

Първи сняг – екипажът напуска един по един към по-топли дестинации 

Дойде и нашият ден, в който сме готови отново да възобновим стария си начин на живот – автостоп, палатка и луди приключения, но този път в зимен вариант.

Изпращането на Афра към Тайван