(на снимката горе) Джамията Файзал, дарение от Дубай
25.04 & 26.04.2015
Прекарваме следващите дни много отпуснато, като главно си седим вкъщи, с редки излизания за малко. Посетихме базара за традиционни занаяти, който е ужасно западнал, но видяхме някои много интересни артефакти, като лампи, изработени от камилска кожа и бижута от камилска кост. Едно от главните ни занимания е ходене на гости по разни къщи.
Бижута от камилска кост
Лампи от камилска кожаВпечатленията, които ни оставят хората от богатата класа, са потресаващи. Самите хора са много добри, спокойни и ларж, но животът в пълно охолство и безделие ги е довел до някакви крайности. Тъй като никога не им се налага да правят каквото и да е и могат да имат всичко, което пожелаят, те изпадат в особен вид леност и ги завладяват всякакви пороци. Въргалят се по цял ден из къщата и всевъзможни странни болести и депресии ги удрят. Дните, прекарани по този начин, изглеждат адски мъчителни и по-възрастните сякаш пренаситени вече от всичко едва ли не са се отказали от живота. Пълното безсмислие, което цари, прави живота по-тежък от на който и да е нормален човек, който работи или иска да постигне нещо.
Друго потресаващо за нас нещо е наличието на прислуга и отношението към тях като към втора ръка безправни хора. Слава Богу, че пакистанците са мили хора и все пак се отнасят що-годе приемливо към слугите.
Прислужникът прави абсолютно всичко вместо теб и дори чешмата да е на два метра от теб, пак ще го помолиш да дойде да ти сипе вода и да ти я донесе. Много се радвам, че законите за равноправие в Европа се спазват и тези робовладелски изпълнения не съществуват.
За богаташките жени направо не ми се коментира. Ако някой си мисли, че българските кифли са непоносими, то той явно не се е сблъсквал с разглезена пакистанка, която ти прави фасони нонстоп. В богаташките семейства бях сред женорята на гъзарите и бяха невъобразими.
Обясниха ми, че са много по-свободни от западните жени, понеже никога не работят и си имат мъже да ги “protect and shield” (пазят и закрилят), както се изразиха с особено надменен тон и за нищо на света не искали това да се променя. Разбира се всеки смята своите културни обусловености за най-доброто възможно.
Тук по закон всеки мъж може да се жени за до 4 жени, практика разпространена в близкото минало, но сега вече е рядкост да видиш подобно семейство. По-богатите се ограничават да имат максимум до 4 деца, най-често имат 3.
Въобще жените май са доста разглезени и претенциозни и въпреки че уж е изцяло мъжко общество, здраво им разгонват майката на съпрузите си.
Ето и малко информация за храната тук – традиционна закуска: парата – пържени много тънки хлебчета, тип чапати, придружени с пържени зеленчуци или ястие с месо (пържено, задушено или варено в гърне) и пържени яйца. Киселото мляко, точно както го ядем в БГ без захар (в Китай например абсолютно всички кисели млека са със захар), домашно, също е адски вкусно.
За обяд и вечеря се хапват чапати и роти (друг вид тънки хлебчета) с различни ястия: леща, спанак и други, пак приготвени на гърненце. Храната е малко люта, но много вкусна като цяло. Има невероятни домашни сладоледи на клечка и в делва. Чаят се пие с мляко и се продават всевъзможни разхладителни напитки.
Хората ядат много по-малко като количество храна, сравнено с европейците: не знам може да се дължи и на жегите. Самите ние ядем само по 1 или 2 пъти на ден. Но доста от по-възрастните пакистанци имат шкембенца, изскочили напред, особено по-заможните.
27.04
Днес е денят на потеглянето. Толкова се бяхме заседели, че имаме чувството, че сме месеци тук. На обяд Хасан ни завежда да видим работилниците за бродерия – изключително пипкава и бавна работа, а самите работници са много зле платени, въпреки че самата бродерия върви скъпо. Повечето хора си поръчват дрехите обшити с камъни, пайети и бродирани на ръка за сватбени и официални случаи. Дизайните са много сложни и процесът на шиене е много интересен. Работят само мъже.
Вечерта всички ни изпращат и ни е малко тъжно, че се разделяме с нашите приятели. Никога няма да забравим невероятното гостоприемство на хората от Мултан. Наистина изкарахме 6 невъобразими дни.
28.04
След 7 часа път с автобус се събуждаме рано сутринта сковани от неудобните пози, както и от непоносимия студ от климатика. Около Исламабад пейзажът е адски зелен, има много дървета и поляни и не забелязваме обработваеми земи. Температурите са доста по-ниски от тези в Мултан.
Вече ужасно ни се пътува на стоп и ни се повдига от автобуси и транспорти. Дано скоро да можем да започнем стопа. На гарата пристига нашият хост от couchsurfing.org и ни завежда на закуска и то не къде да е ами в MacDonald’s! Въпреки нашата съпротива той много държи да ядем там. Закуската излиза към 14$ (около 7 нормални обяда тук за двама) и хостът не ни оставя да платим, колкото и да опитваме.
Откарва ни в малко луксозно градче в покрайнините на Равалпинди (сателитен град на Исламабад , където всъщност живеят повечето хора). Градчето е обградено с бариери и пазачи и живеят само богаташи – повечето постройки са скъпарски вили. Нашият човек ни предава ключовете от малко, луксозно апартаментче, където никой не живее и отива на работа.
След няколко часа спане поемаме на първо изследване на столицата. На главното площадче на градчето е разположен магазина на сестрата на Мохсин (така се казва хоста) за дрехи и сватбени рокли. Влизаме да се запознаем и тя се оказва много чаровна и симпатична девойка. Предлага ми да си облека най-красивите рокли в колекцията й и да си направя снимки. Роклите са като за азиатски принцеси – целите обшити с камъни, тюл и кадифе.
Прекарваме си адски весело и накрая тя ми подарява една много красива блуза-рокля с бродерия. Баща й ни закарва до изхода на градчето на около 1 км. откъдето можем да си хванем транспорт до центъра на Равалпинди.
Равалпинди (или Пинди накратко) е стар град и цари типичната лудница – има модерна част и стара част, където повечето улици са базар. В модерната част – Садар, е пълно с лъскави магазини и молове, пекарници, заведения за бързо хранене и жените въобще не се забулват – дори видяхме жени по дънки и къси блузи (нещо абсолютно нечувано и невиждано в Пакистан поради спецификата на ислямската култура). В Мултан повечето жени си забулваха целите лица, докато в Кета просто дори нямаше жени по улицата – така че усещаме силно модерния дух на столицата. Също така има много повече паркове и дървета навсякъде.
Цял ден кръстосваме като откачени и по някое време ни хрумва да видим стария базар. Всеки ни упътва в различни посоки, накрая ни писва и си хващаме местна маршрутка с полуоткрита каросерия и цялата изрисувана с шарени картинки, претъпкана с хора.
Така се озоваваме в старат част – Раджа базар. Това със сигурност е едно от най-лудите места в Пакистан! Бяхме там само 20 мин. и главите ни гръмнаха. Навсякъде цари пълен хаос и мръсотия, всеки вика и крещи, трафикът е непоносим и се продават всевъзможни боклуци – от железария до некачествени дрехи като всичко тъне в гъст прах.
За любителите на силни усещания препоръчваме да направят едно кръгче из Раджа базар в час пика – гарантирано се замайваш от лудницата – тук няма помен от модерния град и модерните хора. Купуваме си една кърпа и с облекчение избягваме в един парк. В него за наше учудване няма нито една жена и го кръщаваме парка на мъжете. Изведнъж става време за молитва и всички се изнасят с бърз ход към джамиите.
След почивката решаваме да си хванем рикша понеже сме се убили цял ден от ходене и краката не ни държат. Питаме някакъв човек на улицата за посоките и той си хваща рикша с нас. Тамън тръгваме и свършва бензина по средата на огромната улица с невъзможно напрегнат трафик. Шофьорът най-спокойно си взима едно пластмасово шишенце и си слиза от рикшата, оставяйки ни в средата на гъмжилото от бипкащи коли и рикши. След малко се връща с бензин и потегляме отново. На слизане човекът, с който си хванахме заедно рикшата, настоява да я плати цялата и ни завежда до интернет клуб, след което си разменяме телефонните номера и той си тръгва.
Не можем да свикнем с гостоприемството и добрината на хората, как всички откликват веднага и се притичват на помощ. Само ако си бил тук и в Иран можеш наистина да разбереш какво значи човек да е добър с другите.
Късно вечерта се прибираме в градчето – Bahria town, и пребити си лягаме, но вечерта още не е свършила. Оказва се, че сме оставили отворен прозорец, гледащ към една шахта и стаята ни се е напълнила с мишки. След двучасова борба успяваме да ги прогоним в кухнята и се залостваме да спим.
