Хляб, чай и тираджийски кошмари сред памирците от коридора Вахан

LRM_EXPORT_20190519_213544-1024x768На гости при памирците от Вахан

02.09. 2018

Събуждаме се в един съвсем друг свят, както в природно, така и в културно отношение. От всякъде ни ограждат каменни дувари, напоителни канали, тополи, градини, житни ниви и малки къщички с толкова достроявани помещения, че приличат на мини крепости-лабиринти. Щъкат дългоухи магаренца с размери на овце, крави, кокошки … От другата страна на реката се виждат стръмните склонове на планината Хиндукуш и самият Афганистан със същите нивички и къщи. Памирците, живеещи тук, досущ изглеждат като европейци, макар да има и някои по-мургавки. Всеки трети е синеок, а забелязваме и доста хора с рижи коси и лунички, като същински ирландци. Усмихват се и дружелюбно поздравяват. Жените са облечени с пакистанско-индийски тип шарени костюми – курта и панталон. Бабите пък са съвсем колоритни с фесовете на главите си покрити отгоре с шарени забрадки. Има още

Памирски пътешествия на 4000 м н.в.,“черното езеро“ и два дни на пустинни неудачи

LRM_EXPORT_20190519_220638-1024x768

Таджикистан

Столица: Душанбе

Население: около 8,7 млн. души

Площ: 140 хил. кв.км.

Език: таджикски (вид персийски език)

Официална религия: ислям

Парична единица: сомони (TJS)

Таджикистан представляваше голям интерес за нас, от една страна заради Памир и известното Памирско трасе (път преминаващ през проходи от по 4000 – 4500 м.н.в.), сравняван само с пътищата в Кашмир и Каракорум по извънземни пейзажи, но също така и заради културата, бидейки таджиките индоевропейски народ, говорещ на персийски език. Всички околни –станове от бившите СССР републики са тюркоезични народи (казахи, киргизи, узбеки, азери), но таджикския народ е съвсем различен. И като знаехме слабостта си към другите индоевропейци в региона (иранци, пащуни и пакистански таджики), всички крайно откачени, същевременно гостоприемни, нямахме търпение да ги опознаем. Освен това Таджикистан е една от най-бедните държави в цяла Азия, така че нямаше как да не е крайно традиционно и уникално. Всички тези очаквания започнаха да се потвърждават още на граничния пункт. Има още

Киргизки номадски живот, една паметна среща и спане в ничия земя между две граници

LRM_EXPORT_20190503_234105-1024x768Киргизки номади

18.08. 2018

След закуска напускаме село Ешперово и се отправяме към град Балъкчи в западната част на езерото, където ни предстои вълнуваща среща, която чакахме от години. Най-сетне, след 4-5 години контакти по интернет, щяхме да се срещнем на живо с най-голямата българска пътешественичка – Тери Робинс, обиколила шест от седемте континента, на автостоп и палатка абсолютно сама. Приключенията, описани в блога ѝ, ни бяха давали безброй вдъхновения и само при мисълта, че след няколко часа имаме среща с нея ни даваше порив да тичаме на излизане от селото. Има още