Страхотии из вътрешността на Папауа Нова Гвинея – Горока

lice-na-momiche

Хайлендърка от Горока

26.11.2016

 На сутринта брат Антони ни покани на закуска и заяви, че ще ни закара до автогарата в града. Закуската беше по западен образец и беше невероятна за нас – препечени филийки, маргарин, кашкавал, мляко, мед, все неща луксозни за тук, за които дори и не сме си мечтали. На качване в микробусчето, след като благодарихме, заявихме че не искаме да ни кара до автогарата, а ако може до края на града. Брат Антони прие начина ни на пътуване доста спокойно и ни закара до пазара, след края на града. Хората от пазара не можеха да повярват на очите си, като се стоварихме с раниците на пътя. Завтекоха се към нас. Едни ни предупреждаваха, че ще бъдем обрани, други настояваха веднага да слизаме към града, а трети просто ни охраняваха. Удивително беше как всеки път, като обяснявахме концепцията за пътуване на стоп, папуасите веднага ни разбираха и никой не настояваше да си хващаме платен транспорт, нещо което не се случваше често в други страни.

Има още

Advertisements