Храмът в Луксор

07.01.2019

Утрото не е по-обнадеждаващо от вечерта. Доста позамръзнали хапваме набързо и в прахоляка сгъваме палатката. За щастие първият преминаващ камион набива спирачки и ни спасява от пустинята. Шофьорът и помощникът му са страшно въодушевени от нас. Жоро, тъй като няма място за всички,  си полягва на леглото зад седалките. Помощникът ни прави чайче върху малко газово котлонче, в движение. Черпят ни и сладки хлебчета. Пустинята е безкрайна. След стотина километра камионът ни оставя на разклона за манастира „Свети Антоний“. Преди това ловко преминаваме незабелязани военния пост като залягаме зад седалките на шофьора. Има още →