05.11. 2018

За да не стане грешка както с тираджията на влизане в Армения, се договаряме с нашия шофьор точно къде да се чакаме. Арменската граница преминаваме бързо и без проверки. За грузинската обаче си взимаме раниците от камиона. Там митничарите ни задават безсмислени, сякаш заучени въпроси, като от всичкото нагоре ни проверяват всички лекарства едно по едно. На китайските ни за разстройство обаче надписите са само с йероглифи и хората при тях „дават на заето“ 🙂 

Ето ни отново в Грузия. Толкова сме зашеметени от интензивно прекараните дни в Армения, че отначало не можем да осъзнаем този факт. Пътят е страшно разбит. Минаваме през руски села със странни къщи като землянки, каменни ниски зидове и дебели туфи засята трева по покривите. От шофьора разбираме, че тук през зимата температурите, като в Сибир, падали до – 40 С. С грузинска гостоприемност той ни черпи по кока-кола и качапури. Напредваме бавно. Слънцето напича през прозореца. Ние се чувстваме щастливи, че отново сме в Грузия.