Престой: 30 дена (06.05 -04.06.2018 г.)
Изминати километри: над 10 000 км. по земя на автостоп
Маршрут: Южен Китай (провинции Гуанси, Гуейджоу, Хунан, Хубей, Хънан), Североизточен Китай (провинция Шандун), Северозападен Китай (провинции Гансу, Цинхай, Синдзян)
Маршрутът ни премина през 11 провинции (от общо 22), от които 9 изминати на стоп, останалите две с влак.
Бюджет: 837 лв. за двама за месец
Любими места
- Етнически традиционни села на малцинствата мяо и донг в планините на провинция Гуейджоу, Южен Китай
- Високопланинското тибетско плато Цинхай и тамошните будистки манастири, ступи и камъни “мани”
- Пейзажите на пустинята Такламакан с пясъчни дюни и двугърби бактрийски камили, а в далечината открояващите се бели върхове на Тяншан
Любими случки
* Спане в традиционна къща на етноса донг, където жени и мъже спят разделени. Преживяването е придружено с разстройство и натравяне от черни развалени яйца (китайски специалитет);
Къщата, в която спахме
Черни яйца
Жена от етноса Донг
* Рекорден стоп от 1200 км. за един ден, пресичайки Китай по диагонал;
На стоп през платото Цинхай
* Разбиване на главата в плочките, след като се спъвам, след четири часови разпити от специалните части в казахския регион на сепартистката област Синдзян;
На стоп в Синдзян
* Спане в тир насред пустинята Такламакан, с температурни амплитуди (ден/нощ) от 20 С;
Пътешествие с тир през пустинята
Три запаметяващи се образа:
10 хиляди километра високоскоростни магистрали, изнизващи се ден и нощ пред очите ни за един месец; Кръгла маса, отрупана с вкусни мазньочи, пълни с глутамат и … едно безкрайно ядене от сутрин до вечер; Старите улици на Дзинан, крачейки по тях с пълнен с ориз ананас (останалите хора с печени скорпиони на клечка) в ръка и слушаме китайско оперно пеене и арху (двуструнен китайски инструмент);
В стария град на Дзинан
Любимо усещане:
Да се намираш в кабината на уютен тир, насред суровата пустиня Такламакан, без населено място в радиус от поне 300 км.
За пътуващи по екстремни начини:
Автостоп:
Стопът в Китай е невероятен – милиони пътища и страхотни магистрали, с идеална настилка свързват и най-отдалечените краища. По магистралата спокойно могат да се изминават на ден по минимум 600 км. При добър късмет и по 1000 км. Леки коли и камиони спират еднакво лесно. Никой не очаква заплащане. Особено помага да се използва табела с китайски йероглифи за дадената дестинация. Проблемно може да се окаже налучкването на най-подходящата от десетките магистрали, преминаващи около всеки град. Нашата стратегия бе, когато искахме да изминем дълги разстояния, изобщо да не слизаме от магистралата, ами да караме хората да ни оставят на т.нар. обслужващи зони (fu wu qu) с бензиностанции и ресторанти, където спират много коли за почивка и е изключително лесно да си намериш превозно средство. Там няма проблеми да се спи на палатка. Това спестява тежко влизане и излизане от мегаполисите.
В отдалечени пустинни области, поради малко коли, може да се чака по-дълго. Но като цяло винаги сме чакали под 30 минути. Един единствен път откарахме два часа, заради лошо подбрано място (преди полицейски контрол) в Цинхай.
Внимание!!! Всичко това не важи за тежко репресирания автономен уйгурски регион Синдзян, където има стриктни полицейски постове през 50-100 км. и шофьорите от страх изобщо не вземат стопаджии. Камион също е почти невъзможно да спре. От Гансу до столицата Урумчи извадихме късмет с две леки коли, едната на някакъв тежък партиец, но чакахме близо 6 часа преди да ни излезе този невероятен късмет.
В пограничните с Монголия региони на хората им е изрично забранено да качват чужденци. Ако случайно някой ви качи, понеже не знае за тези разпоредби, може да го вкарате в беда, както ние без да искаме направихме, стопирайки до границата Такъшъкън – Булган. Най-вероятно това важи и за всички отдалечени райони в Синдзян, като най-тежко се води положението в Южен Синдзян, около Кашгар. Изобщо не препоръчваме тази провинция, не само за автостоп, но и за каквито и да е пътешествия, освен ако не си падате по постоянни полицейски проверки и терор.
В Тибет положението е същото. Но там така или иначе не можете да отидете без тур и гид. Самостоятелно е невъзможно.
Останалите провинции на Китай са идеални за стоп. Изглежда, че полицията също няма против този начин на придвижване.
На стоп в Южен Китай
Спане:
Няма проблем да се опъва палатка където и да е. Прави впечатление, но никой не идва да зяпа или да прави проблеми. Китай е много безопасен и където и да се спи, човек няма от какво да се тревожи.
Трудност представлява това, че цялата източна част на страната е свръх урбанизирана и индустриализирана и диви кътчета на практика няма. Градовете винаги имат по няколко парка, така че ако не сте в най-централния е идеално за спане. Магистралите минават през диви региони, далеч от градовете, така че спането на обслужващи зони също е сравнително приятно.
На няколко пъти ни се случваше да ни поканят да преспим в къщи на хора. Един път бизнесмен ни плати хотел. В couchsurfing.com също има доста хостове, но ние така и не си намерихме за града, за който търсихме (Урумчи). На два пъти спахме с шофьори на тирове (единият път до камиона, другия в кабината с шофьора).
Храна:
В Китай има огромно разнообразие от улични храни и много евтини ресторантчета. Лошото е, че няма менюта на английски извън туристическите места. Често няма и никакви менюта, поръчваш каквото искаш да ти сготвят. Опциите за вегетарианци (ако знаеш как да питаш и поръчаш) също са страшно много – всякакви пържени зеленчуци, придружени с ориз или парени хлебчета (мантоу); пълнени хлебчета със зеленчуци; десетки видове нудъли (супи, пържени, с фъстъчен сос и др.) В Северен и Западен Китай има десетки видове тестени изделия.
Супермаркети и пазари има навсякъде, като в големите вериги често има и готова храна.
Пазар в Южен Китай
Китайците са невероятно гостоприемни. Първото нещо, като се качиш на стоп е да ти връчат бутилка минерална вода или напитка. А ако е часът за ядене, просто е невъзможно да се откаже почерпката в ресторантче.
Чешмяната вода е направо отровна и почти никой не пие. Може да се пълни от филтрирани туби, които са навсякъде в заведения и магазини, хората се съгласяват веднага. Минералната вода е сравнително евтина.
Вегетариански вкусотии, тофу, пържени листа и супа от нудъли (шандунска кухня)
Скакалци и скорпиони на клечка
Типична кръгла маса
Гуейджоуски мазньочи
Пиршества из Китай
Интернет:
Достъпът до външни сайтове (вкл. Facebook, Messenger, Gmail, Youtube, Google – търсачка и всичко на Google – maps, translation, etc., блогове, въобще 90 % от световния интернет е абсолютно ограничен и не се отваря в Китай. За целта трябва предварително да се сдобиете с VPN/proxy, който да ви сменя ip-то и така да имате достъп. За момента почти всички безплатни VPN-и не работят или работят само по някога. Ние си купихме едномесечен Astrill VPN за около 15 $, който работеше безотказно.
Програми и сайтове, които се отварят без VPN са: Skype, Yahoo, couchsurfing.com. Ако не ви се дават пари, можете да опитате да изкарате престоя си и без достъп до Google. Китайската търсачка Baidu почти не върши работа, повечето резултати излизат на китайски. Baidu и Tencent имат добри китайски карти (само с йероглифи). Google maps не работи.
След като си купите китайска сим карта (което само по себе си е сложен процес на места, защото се изисква някой познат да гарантира за вас) се очаква да имате 4G бърз интернет, с по 1 GB на ден, за цял месец, за сума от порядъка на 10 лв.(50 юана). Но ние се изненадахме доста неприятно, защото се оказа, че повечето марки телефони купени от чужбина (с изключение на iPhone) не са съвместими със специално настроената китайска интернет мрежа, за телефони закупени от Китай. Така че повечето туристи или поне тези без iPhone не могат да ползват дори китайският нет. Хубавото е, че безплатно wifi има на всякъде, а и от всяко магазинче или ресторантче биха ви дали паролата им, без да консумирате. Въобще като цяло, ситуацията с интернета е доста отчайваща за чужденци!
Типично китайско градче (Янтай, провинция Шандун)
Цялостно впечатление от страната:
Китайската култура и древна история винаги са представлявали голям интерес за нас. Страната е огромна, населена с 56 различни етноси и въпреки масовите разрушения на исторически и културни ценности по време на “културната революция”, все още могат да се видят изумителни неща. Ако човек идва за първи път в Китай може да открие много интересни различия и новости, характерни за страната. За нас, след три години престой тук в миналото и сега този месец кръстосвания из цялата държава, обаче по-скоро ни остави горчив привкус и нежелание да се връщаме скоро – зомбирането, лозунгите, безумния контрол с камери и полиция, индустриализацията, липсата на природа, замърсяването, комунизмът, изтрил древния чар и китайски дух, репресиите по граничните региони и стреса от пътуването ни из тях … Всичко това мисля, че в близкото бъдеще силно ще занижи интереса ни към Китай. Все пак добротата и гостоприемството на хората си остават запечатани в сърцата ни.
Смог в Уейфанг, Шандун
Недостатъци:
– Свръх урбанизация и индустриализация, придружени с липса на автентични забележителности и природа;
– Все по-затягащ се в последните години контрол, пълна цензура и ограничение на словото, репресии и промиване на мозъка;
– Езикова бариера и нулев английски, което прави оправянето из страната без да знаеш китайски много трудно;
Пустинни дюни в Дунхуанг, провинция Гансу
Предимства:
– Лесен стоп и придвижване на големи разстояния;
– Гостоприемни, доброжелателни хора;
– Евтина и разнообразна храна;
– Голямо многообразие от географски, климатични и етнически обусловености в различните региони;
Покрит мост на етноса Донг