Гледка към остров Тидоре, Молукски острови
Две миниатюрни вулканични островчета, някъде далеч в източната част на Индийския океан, са изиграли такава роля в историята на човечеството, че спокойно можем да заявим, че познаваме съвременния свят такъв какъвто е, именно заради тях.
Щръкналите пушещи конуси на Тернате и Тидоре са част от Мулукския архипелаг, днес територия на Индонезия. Тяхното местоположение обаче било мистична тайна, неизвестна на никого в продължение на над 3000 години. Важността им се състояла в скъпоценните подправки, които растели по плодородните вулканични склонове на островите. Днес във всяка кухня ще намерите карамфил и индийско орехче, но тези едемитни за Молукските острови дървета, в миналото са се намирали единствено там в далечния Индийски океан, а продукцията била лимитирана и като дефицитна стока, с висока цена.
Индийско орехче
Археологически разкопки около сирийския град Палмира разкриват присъствието на карамфил в аристократска къща от 2000 г. пр. Хр. Как подправката се е озовала там, след като е известно, че карамфилът е успешно разсаден извън Молукските острови чак след 19 век и до днес е необяснима мистерия.
Древногръцки историци от античността съобщават за австронезийски търговци, които плавали с примитивни плавателни средства през Индийския океан, достигайки Индия и дори Мадагаскар, осланяйки се единствено на свръхестествена воля и безстрашие. Знае се, че по време на египетските фараони кораби са достигали до Индия, от където товарели канела, карамфил, индийско орехче и други азиатски подправки. Римските анали съобщават, че след завладяването на Египет, след отравянето на Клеопатра, последната от династията на Птолемеите, римляните установяват търговски отношения през пристанищата на Червено море с Индия, където са докарвали карамфил и индийско орехче от мистичните острови на подправките. Римски хроникьори също така съобщават, че империята силно зависела от наличието на подправки, изнасяйки огромни количества злато и сребро в замяна.
Карамфил
Канела
В днешно време за нас подправките са нещо обикновено. Но кое е карало хората в древността да изпитват такова огромно желание за притежаването им?
Първо, ароматните подправки се използвали за направата на всякакви благоухания, парфюми и масла, предлагани на боговете. Били употребявани в религиозни практики и с козметични цели. Екзотичните миризми пленявали, те били незаменимия лукс, белег на цивилизацията според римляните. Нито един патриции не можел да се лиши от парфюмите и маслата си. Още в Библията се споменава за направата на специално благовонно масло, което да бъде предложено като дар за Бога. В указанията за направата му са изброени мирта, канела и карамфил.
На второ, но не по-маловажно място, подправките придавали вкус на храната и спомагали за консервирането на меса и риби, което давало възможност за пренос на по-далечни разстояния. Интересно е, че в единствената готварска книга оцеляла от Римската империя, с близо 450 рецепти, в над 350 се използва пипер, подправка, която растяла единствено в Индия.
Трето, много от подправките имат медицинска употреба. Карамфилът например е със силно антибактериално действие.
Плод на индийско орехче
След седми век монопол над търговските пътища на подправките към Европа установяват арабите. Новата религия ислям се разпространявала със светкавична скорост. Халифатът се разраснал от Испания, през цяла Северна Африка до Персия. Наука, корабостроене, картография, астрономия, математика разцъфтявали с бързи темпове и така арабските мореплаватели успели да добият пълно превъзходство, достигайки чак до отдалечени на хиляди километри пристанища в Китай, Малайзия, остров Суматра и Ява.
С времето търговията се специализирала на етапи – австронезийски кораби от Молукските острови доставяли карамфил и индийско орехче до Ява и Суматра, от където се пренасяли от явански търговци от огромното проспериращо пристанище на Малака (виж филма Малака… ). Безценният товар бил продаван на китайски, арабски и индийски търговци от Гуджарат, достигайки до Индия, Каликут и Шри Ланка. Арабските търговци го пренасяли до Аден на Червено море, Хормуз в Персия и Етиопия. От там товарът продължавал с кервани към големите пристанища на Средиземно море, от където го поемали венецианските търговци. На всеки етап цената се оскъпявала, стигайки до сто пъти завишаване. Килограм карамфил бил равен на теглото си в злато, правейки по този начин търговията с подправки една от най-доходоносните на времето си.
Известно е, че християни и мюсюлмани били заклети врагове от стари времена. След като Португалия се освободила от Халифата през 13 век, португалските крале насърчили да се развие и усъвършенства дизайна на корабите, в които имало включени елементи и от европейските и от арабските плавателни съдове. Те вече имали достъп до карти и знания от арабите, до които други европейци нямали, както и компас, навигационни уреди. Не след дълго те се превърнали в морска сила и първото решение, което взели било да открият независим от арабите път към Индиите. Васко де Гама пръв се справил с това начинание, откривайки морския път към Индия, като заобиколил цяла Африка през нос Добра надежда от юг. На всеки му било ясно, че който държи търговията с подправките той щял да бъде водещата сила в Европа. Завалели португалски експедиции една след друга, узаконени с декрет от Папата, даващ право на Португалия да притежава всички земи на изток, до които се достигне. И така, португалците устроили търговските си бастиони в Гоа, превръщайки го в един от най-проспериращите градове на изтока. Превзели Малака, достигнали Ява и най-сетне “открили” тайните острови, монополизирайки цялата търговия с подправки от край до край. Португалия станала най-богатата държава в Европа. В Лисабон били издигнати стотици палати, църкви и катедрали, като станал най-богатия град в света.
Португалски форт в Тернате
Малко след като Испания успяла да изтласка арабите от Андалусия, стартирали и първите испански експедиции. Не можело да се позволи само на Португалия да притежава всичко. Испанските крале изпратили Христофор Колумб да открие път към островите на подправките от запад, неподозирайки че цял континент лежи между тях и Европа. Америка била открита. Следващият опит бил на Магелан. След нечувани трудности и приключения той успял да заобиколи Аржентина от юг през Огнена земя, преплавал Тихия океан, но бил убит във Филипините. Все пак оставащите два кораба от т.нар. “Армада де Малуку” успели да достигнат заветната цел, натоварили тонове карамфил и индийско орехче и се върнали през Индийския океан и Атлантика, по този начин завършвайки първото околосветско пътешествие. Товарът от корабите успял да изплати разходите по цялата експедиция и донесъл даже печалба. След множество опити Испания най-накрая намерила път през Панама и колонизирала Филипините, като успяла да изземе остров Тидоре. Така Молукските острови били поделени между испанци и португалци, защото според друг папски декрет пък всички земи открити на запад били притежание на Испания, така че не можело да се докаже островите дали се падат в португалската част или в испанската.
Мейс – обвивката на индийското орехче е високо ароматна и по-ценена от самото орехче
По-късно на сцената се появили и англичаните, след като пиратът Франсис Дрейк тръгнал да плячкосва испански търговски кораби на Карибите, също успял да достигне до секретните острови и да осъществи второто околосветско пътешествие след Магелан. Така започнала ерата на английската колонизация из Азия. Била основана компанията “Британски Източни Индии” и португалците и испанците били изтласкани от сцената. Последни холандците, недоволни от това, че доставките от Лисабон спрели, решили и те да “открият” знаменитите острови. Те обаче съумели да се задържат най-дълго, освобождавайки колониалните си владения едва след Втората световна война. Всички холандски територии преминали в състава на днешна Индонезия, държава не съществуваща преди това, в това число и Молукските острови.
Щабквартирата на VOC –Нидерландската източноиндийска компания
Днес малко хора са чували за Тернате и Тидоре, но те са дали на света “Великите географски открития”. Заради два пушещи вулкана обрасли с карамфил, в Северна Америка говорят английски, в Южна Америка – испански. Държави като Индонезия, Малайзия, Индия, Пакистан и редица други като САЩ, Канада, Австралия са с днешната си форма. Или казано с две думи, съвременната карта на света е такава, каквато е. Жаждата за просперитет и богатства в онова време, под формата на подправки, е станала мотор за откриването и картографирането на света, поставя основите на съвременната международна търговия и икономика, както и културния обмен.
Да се надяваме, че експлоатацията и алчността за съвременната “безценна подправка” – нефта, няма да доведе до разрушения, а до поне толкова ползотворни ефекти върху света колкото от предшествениците ни! 😉
Библиография: “Spice Islands” Ian Burnet (2014)
Сушено индийско орехче
Повече за приключението на Вълшебния Керван из Молукските острови ТУК
