Кратка статия
Коренното население на остров Борнео/Калимантан е известно още под името Даяк, обобщително название за десетки племена и етноси, населяващи острова. Познавайки един от основните обичаи на даяците, практикуван до близкото минало, всеки пътешественик решил да изследва региона, когато кацне на летището, с присвит корем се пита: “Дали все пак няма някой да ми резне главата?” Информационните източници убедено твърдят, че в 21век ловците на глави официално са изоставили страховитите си обичаи. Нашата експедиция потвърди същото и макар и да откри висящи по терасите трофейни черепи на глави, отсечени от прадедите (някои черепи са от японската окупация по време на втората световна война) се убедихме в голямата гостоприемност и доброжелателност на местните.
Черепи окачени на терасата
Даяците и до ден днешен живеят в дълги дървени къщи, понякога обитавани от по над 50 семейства. С други думи цялото село живее в една къща дълга до 300 метра, като всяка фамилия има собствени отделни помещения, но външната тераса е комунална.
Тераса на дълга къща
Дълга къща на ибан
Характерно за тях е татуирането на големи части от тялото, удължаване на ушите, флешове и други подобни модификации. Традиционно се занимават със земеделие и лов. Алкохолът също никак не им е чужд. След английската колонизация повечето приемат християнството и изоставят паганистките си обичаи. Най-фрапиращ аспект от културата им без съмнение е така наречения “лов на глави” с трофейна цел. Ето няколко важни причини, заради които даяците обезглавявали враговете си и запазвали черепите:
– За да се оженят: Младият мъж трябвало да донесе пресни глави като зестра за бъдещата булка. Колкото повече, толкова по-добре, особено пък ако възлюблената е от аристокрацията.
– За плодородие: Пресни глави били необходими преди жътвата да започне, като така според тях се осигурявал берекет.
– За придобиване на свръхестествена сила: Вярвало се, че главите дават магически сили за лекуване и защита на общността.
– При строеж на нови сгради: Украсената с глави къща била много по-стабилна от такава без трофеи.
– Като символ на сила и социален статут: Колкото повече глави е донесъл войнът, толкова по-уважаван е той.
С идването на холандците и англичаните “ловът на глави” постепенно бива изоставен. Биват сключени мирни договори (1874 г, 1924 г) между племената, чрез които практикуването на обичая става нелегално. Християнизирането също изиграва голяма роля в прекратяването на тази традиция. Инцидентни случаи на обезглавяване от близкото минало е имало през 1960 г, когато индонезийското правителство насърчава даяците да изгонят китайските имигранти, заподозрени в поддържане на комунистическия режим в Китай, както и през 1990 г, когато даяците са атакували мадурийски заселници. Може би на хората обезглавяването си им е в кръвта и при въоръжен сблъсък им е трудно да сдържат порива да резнат някоя и друга главица. Все пак обичаят официално се счита за отдавна изчезнал.
Какво мислите вие? Това варварщина ли е или просто традиция за благоденствие и защита на общността? Къде се поставя границата и какъв е критерия за хуманност? Кога считаме нещо, че е в реда на нещата и кога за аномалия?
Жени с удължени уши от етноса келабит
Жена от етноса ибан
