Съвети и статистика на пътуването: Египет

 

Престой: 28 дена (20.12.2019 – 16.01.2020)

Изминати километри: 2200 км., от които само 20-30 пеша. От границата Таба (Израел) на Синайския полуостров през Кайро до Асуан.

Бюджет: 1045 лв. за трима човека за месец

Любими места: Изброени са хронологично по редa на посещениe.

1. Синайски полуостров

– гр. Дахаб на Червено море с лежерната си обстановка и красив коралов риф за гмуркане;

– православен манастир “Света Екатерина” в сърцето на Синайската пустиня, където Мойсей получил десетте Божи заповеди (на връх Синай/Джебел Муса) *Внимание: Макар изкачването до върха да е само 1:30 – 2 часа по лесна пътека е задължително да се наеме гид бедуин. Гледките отгоре са страхотни;

2. Кайро – хаотичната, луда столица

– Коптски квартал (Coptic Cairo) и висящата църква (Hanging church);

– Ислямско старо Кайро (Islamic Cairo) с невероятната си плетеница от улички и базари, мадраси, джамии и викали (керван сараи);

– Алабастрената джамия “Султан Хасан” и цитаделата Изключително внушителни сгради.Джамията е с вход 80 египетски паунда/~ 9 лв.

– Кварталът на боклукчиите (Garbage city) и манастира “Свети Симон Кожара” (St. Simon the Tanner), където имахме едно от най-силните ни изживявания сред хората “забалийн”, които живеят и се препитават от боклука на Кайро;

– Пирамидите на Гиза и Сфинкса. Вход 200 паунда/~ 22 лв. за да влезеш до тях, като всяка е с отделна допълнителна такса за влизане във вътрешността й. Хеопсовата пирамида е 300 паунда/~ 32 лв., Хефреновата – 100 паунда/~ 12 лв., Микерин (най-малката) – 40 паунда/~ 5 лв. *Идеално се виждат и отвън, особено откъм страничния вход;

– Египетския музей (не сме го посещавали). Вътре се пази саркофага на Тутанкамон и всички древноегипетски съкровища. Вход 160 паунда/ 20 лв.

 

3. Коптски манастир “Свети Антоний Велики” в пустинята. Първият християнски манастир в света. Достъпът е сравнително труден, тъй като се намира насред пустинята и няма автобусни линии до него.

4. Луксор (Luxor)

– Източен бряг: храм на Луксор (Идеално се вижда вътрешността, ако влезете в джамията насред храма, която е безплатна) и храм в Карнак;

– Западен бряг: Долината на царете, Долината на цариците, храм “Мединат Хабу”, който отвън нас лично ни впечатли най-много, Рамезеум, колоси на Мемнос, храм на Хатшепсут;

5. Асуан (Aswan) Тук се води, че река Нил е най-красива в Египет.

– Остров Елефантин – руини от египетски храм и красиви гледки към Нил от южната част на острова;

– Нубийски селища на западния бряг. Къщите на нубийците са декорирани отвън уникално. Натуралистично и много красиво е селото Наг ал Шадид. До него се стига с обществен ферибот за 50 паунда/~ 60 ст.;

– Храм на Изида- Филае на остров в язовира Насър (не сме го посещавали);

 

6. Други интересни места и забележителности, които ние не сме посещавали, са:

– Александрия, красив средиземноморски град;

– Оазис Сиуа (Siwa oasis), уникално място до границата с Либия;

– Египетски храмове: Ал Миня, Сохаг (Озирион и храм на Сети Първи), Кена (храм на Хатор в комплекс Дендера), Идфу (храм на Хор), Ком Омбо (храм на крокодилите) – всичките са разположени по бреговете на Нил

Всички исторически забележителности в Египет са платени и изобщо не са евтини, поради което и пропуснахме голяма част от тях. Вмъкването е невъзможно.

Пълен списък на забележителностите в Египет с цени на билетите:

Паметна случка: Да те брули вятър с 80 км/ч на температура от 2 С насред камънаците на Синайската пустиня, докато се опитваш да си опънеш палатката и после да заспиш в нея.

Три запаметяващи се образа:

1. Мъже с бели тюрбани и дълги широки кремави роби, потънали в средновековни дейности: ковач на желязо, уличен гладач на дрехи с примитивна ютия, кочияш на каляска с кон (разпространен градски транспорт)
2. Черни, пропити от прах и мръсотия странни фасади и невъобразима какафония от шумове, викове и молитвени призиви
3. Платноходки фелуки по Нил, плаващи покрай финикови градини

Любимо усещане: Да се събудиш на фелука в Нил и капитанът да ти сервира кафе с кардамон и наблюдаваш лудницата на брега.

Информация за пътуващи в страната

1. Визи и граници:

Виза за Египет се получава на място при пристигане на която и да е граница или летище. Струва 25 долара. Единствената граница, при която трябва предварително да имаш извадена виза е Таба с Израел. Ние си я извадихме в посолството в Акаба, Йордания за два часа. Струва ни 30 долара.

На излизане от Египет по сухоземен път се заплаща изходна такса 115 паунда (~ 13 лв.)

Граници:

• С Израел: Границата е отворена само при Таба (между Ейлат и Таба) ! При преминаването ѝ се заплаща входна такса в Египет – 400 паунда/~ 45 лв. Това е единственият такъв граничен пункт с входна такса. Ако се влиза през Таба е необходима предварително извадена виза за Египет. Ако се пътува само из Синайския полуостров може да се влезе без виза, само със специално разрешително (безплатно).
• С Йордания: Египет няма граница с Йордания, но от град Акаба всяка седмица има ферибот за Нюейба на Синайския полуостров. Пътува три часа и струва 50 динара/~125 лв. Всъщност излиза еднакво изгодно като сухоземното преминаване през Израел в Египет, като се сумира изходна израелска такса и входна египетска (общо 95 лв.).
• Със Судан: Границата е отворена при Уади Халфа, но се случва понякога при напрежения да затвори. Петък не работи. До там не може да се стопира заради военните. Всеки ден има автобус от Асуан до Уади Халфа. Цена 250 паунда/~ 28 лв. Нашият автобус потегли в 3 сутринта. Към 9 бяхме на границата, като преди това пресякохме язовир Насър с ферибот (ферито не се плаща отделно). На границата се чака между 3 и 10 часа, основно от египетска страна. Има вариант за пресичане на границата с ферибот, който пътува от Асуан до Уади Халфа 14 часа по целия язовир, но е значително по-скъп от автобуса. Фериботът пътува един път в седмицата.
• С Либия: Официално границата е отворена, но има вероятност да не може да се преминава, заради нестабилното положение в Либия.

В автобуса за Судан

2. Стандарт и цени:

Египет е най-евтината държава, в която някога сме били. Стандартът е изключително нисък. Понякога чужденците не успяват да се възползват от това, защото търговците често лъжат, полицията те задължава да хващаш туристически автобуси и таксита и входовете на забележителностите са доста високи.

Примерни цени в магазин:

питчици по 1 паунд (10 ст.), кафе 100 гр. 12 паунда (1,30 лв.), мед 700 гр. буркан 60-100 паунда (4 до 6,60 лв.)

Зеленчуци и плодове: портокали, мандарини 1 кг. 5 паунда (60 ст.), домати 1 кг. 5 паунда (60 ст.), патладжани 1 кг. 3 паунда (40 ст.), картофи 1 кг. 5 паунда (60 ст.), ягоди 1 кг. 16 паунда (1,80 лв.), банани 1 кг. 10 паунда (1,10 лв.)

Зехтин 1 литър 100 паунда (11 лв.), сладкиши за 1 кг. 40-50 паунда (~ 5 лв.), цигари 25-30 паунда (2,70-3,20 лв.), минерална вода 5 паунда (60 ст.), сирена за мазане (с растителна мазнина) за 500 гр. 10 паунда (1,10 лв.), бяло саламурено сирене за 1 кг. 40-50 паунда (4,50-5,50 лв.)

Улична храна: сандвич фалафел или порция фул (боб) 3-4 паунда (40-50 ст.), палачинка с кашкавал 20-25 паунда (2,20-2,70 лв.), кушари (традиционна египетска храна) според порцията 12-20 паунда (1,30-2,20 лв.), чаша кафе 10 паунда (1,10 лв.), чаша чай 5 паунда (60 ст.)

На Синайския полуостров беше най-скъпо, тъй като там всичко се транспортира от далеч. В Кайро и Луксор цените бяха подобни на тези в Хургада. Най-евтино беше в Асуан. За съжаление на човек почти винаги му се налага да се пазари, дори когато трябва да си купи хляб, вода или нещо съвсем елементарно. Търговците в Луксор и Асуан са най-безскрупулни в лъжите. В Кайро нямахме сериозни проблеми с пазаруването.

3. Спане и палатка:

Почти всички нощувки ни бяха при домакини от couchsurfing.com В Египет е изключително лесно намирането на домакин. Необходимо е само да публикуваш плановете си за пътуване и хората сами почват да те канят. В Кайро, Луксор, Хургада и Асуан бяхме изцяло на каучсърфинг.

На палатка прекарахме само 7 нощи. Първите 4 бяха в Дахаб на Червено море (Синайски полуостров). Нямахме никакви проблеми. След това се оказа, че е абсолютно невъзможно да се къмпингува, особено ако полицията разбере за плановете ти, което често се случва, тъй като през 20 км. има постове. На Синайския полуостров един път полицията ни помогна да спим на палатка в ресторант, но всички останали пъти тотално ни отказваха, като се опитваха да ни качат на туристически автобуси само и само да напуснем зоната им. Около Нил би било много трудно да се къмпира, защото там мерките за сигурност са съвсем фрапантни. Само един път успяхме да се скрием в пустинята извън град Бени Суеф, като по чудо не ни забелязаха, че вървим по пътя 🙂

Имаме две нощувки на хотел, заради ужасяващото време близо до манастира “Св. Екатерина” на Синай. Успяхме да се спазарим за стаята, за трима 150 паунда/16 лв. Ужасно дълго време не искаха да свалят цената от 300 пунда/ 32 лв., но накрая стана. Може да има някъде и по-евтини варианти за спане, но като цяло всичко свързано с туристическата индустрия в страната е адски скъпо. Малка е вероятността да се намери под 200 паунда/22 лв. за стая.

4. Транспорт и автостоп:

Автостопът в Египет в последните 2-3 години е почти невъзможен. Шофьори, които не са лицензирани за работа с туристи нямат право да качват чужденци. Военни и полицейски постове с бронетранспортьори има буквално преди и след всяко селище, което прави стопа невъзможен. А и самите хора ги е страх да те качват, тъй като могат да си навлекът големи проблеми.

На Синайския полуостров е особено сложно. Най-лошият пункт е Таба, където ако не си в голям автобус те насилват да се качиш на такси за безумни цени. На пункта извън Дахаб ни помогнаха да хванем местна маршрутка. А на пункта при “Св. Екатерина” ни оставиха да стопираме. Много зависи на какви полицаи ще попаднеш. Някои са безпрекословни, но други пък ти влизат в положението. Но лошото е, че обикновено се губи ужасно много време докато проверят кой си и разберат какво правиш. От Синайския полуостров успяхме изцяло да стопираме до Кайро, като най-малко проверки имаше между Суецкия канал и Кайро. Ако човек е скрит в камион често успява да премине много пунктове незабелязан. От Кайро хванахме гратис влак до Бени Суеф за 150 км. От там безпроблемно стопирахме до манастира “Св. Антоний” в пустинята, след което полицията ни разкри и ни насили да си хванем рейс до Хургада. От там успяхме, не без проблеми да стигнем до Луксор на стоп, след което окончателно се отказахме от стопа и преминахме на влакове.

Що се отнася до разположението на самите хората стопът е много бърз и лесен, като повечето камиони спират с радост и въобще не се чака. Ако има много пунктове тези с леките коли ги е страх да спират. Според нас най-невъзможна за стоп е отсечката Луксор-Асуан със стотици пунктове. Ако човек реши да стопира в Египет, трябва да знае, че най-вероятно ще има доста кошмарни моменти и не винаги успехът е гарантиран.

Транспорт: Големите туристически автобуси са сравнително скъпи. Малките бусчета обикновено имат тарифа от около 50 паунда/6 лв. за 100-150 км. Влаковете са най-евтината опция. Например Луксор-Асуан (180 км.) втора класа е 35 паунда/4 лв. !Внимание! Има още по-евтини влакове, които не са обявени на официалната страница и са само за местни. Там например билета Луксор-Асуан е 15 паунда/1,60 лв., но за тях не продават на чужденци. Няма обаче никакъв проблем човек да се качи в тях и да си плати на място малко по-скъпо на кондуктора. Понякога на гишето отказват да продават на чужденци и билети за втора класа.

Ферибота през Нил до отсрещен бряг е с билет от 5 паунда/60 ст. В Луксор и Асуан и от двете страни на реката има интересни забележителности, но частните лодки обикновено искат десеторни цени.

* Градски транспорт в Кайро. Най-удобният транспорт за придвижване със сигурност е метрото, което с няколкото си линии покрива почти целия мегаполис. Билетите са от 3 до 7 паунда (40-80 ст.) според дестинацията. *Внимание! Продавачите на билети в метрото много често връщат грешно ресто. А ако човек си изгуби билета, на изхода го причаква контрола и глобата е 50 паунда/10 лв. Градските маршрутки и автобусчета обикновено взимат 2 паунда (40 ст.) и то за доста големи разстояния.

5. Храна и напитки:

Най-разпространеното традиционно ядене е “кушари” – микс от макарони, фиде, леща и доматен сос. Много е вкусно и изцяло вегетарианско. Питки пълнени с фалафели, пържени картофи, салата или паста от боб “фул” се продават навсякъде. Фалафела в Египет не се прави от нахут, а от специален вид боб. Популярни са и палачинките с разтопен кашкавал и рула с топено сирене, които наричат пай.

Интересно вариво, което много ни хареса, е “фрика” – традиционен нилски сорт житно растение. Хлябът се продава директно изпечен от фурната. “Айш балади” са традиционни плоски питки от пълнозърнесто брашно, които бухват докато са топли. Продават се още сирене фета, бяло сирене за мазане, моцарела, както и местен вид наречен “миш”, което се прави от стари сирена и е много люто, пикантно. Сиренето е традиционен египетски продукт от древността. Разпространени са и всякакви туршии и маслини. От сладките са характерни типично близкоизточните десерти – сутляш, кадаиф, баклави …

Египетски хляб

На-разпространената напитка е черен чай (пие се с много захар) и кафе с кардамон. Египтяните са големи любители и на каркадето, което се продава навсякъде. Фрешове и сок от захарна тръстика също се намират на всеки ъгъл.

Що се отнася до водата – ужасяваща е. Като цяло тази от крановете на чешмите е непитейна с огромни количества хлор. По улиците има машини за филтрирана вода (безплатни), но също не е много приятна на вкус.

6. Хора и култура:

Египетското общество е силно традиционно и културата е обусловена от исляма. Като араби мюсюлмани египтяните в по-голямата си част са дружелюбни и гостоприемни. Но честно казано след Йордания ни се сториха по-малко приветливи и радушни от другите араби.

При пътуване извън туристически места трябва да се има предвид как се обличате – добре е да сте с възможно по-широки и дълги дрехи, с минимално предизвикателни елементи.

В Египет живеят близо 20% коптски християни, които са много интересни.

По туристическите места (най-много в Луксор и Асуан) е пълно с агресивни търговци и хора, които предлагат всякакви услуги по доста натрапчив начин. Именно заради тях се създава негативно мнение за египтяните. Хората от автостопа и каучсърфинга, с които се срещнахме бяха невероятно гостоприемни и мили.

7. Опасности:

На нас лично Египет никак не ни се стори опасен, въпреки че реално има критични региони (около границата с Либия и Северен Синай). Полицията и военните следят строго за безопасността на чужденците, тъй като в последно време терористичните актове към туристи, както и към коптски църкви никак не са малко. Все пак туризмът постепенно се възстановява и рисковете да се пътува из страната са сравнително ниски.

8. Общи впечатления от страната:

Египет е изумителна страна. С атмосфера, която е тотално различна от тази на която и да е друга арабска страна. По степен на лудост и хаотичност ни напомня по нещо на Индия. Всичко което видяхме силно ни впечатли и ни хареса, както и контактът с египтяните (с изключение на досадниците търговци).

Тъй като ни ограничиха сериозно свободата да стопираме, да правим преходи и да спим на палатка не бяхме особено щастливи и доволни от изучаването на страната по нашия си начин. Само туристическите места не ни дават необходимата представа. Така че, въпреки че Египет много ни впечатли, едва ли ще бързаме скоро да се връщаме там 🙂

Негативи:

– брутален военен контрол;

– невъзможност за стоп, трекинги и спане на палатка;

– постоянно пазарене и лъжене на чужденците;

– атаки от търговци и постоянен стрес;

– много високи цени на забележителностите;

Позитиви:

– уникална атмосфера и традиционен начин на живот;

– страшно ниски цени на храна и транспорт;

– старинна архитектура и десетки исторически места;