Племето Батек обитава джунглите на национален парк Таман Негара, полуоствровна Малайзия. Още първите търговци и мореплаватели дошли от Португалия и Холандия през средновековието забелязват хора живеещи по примитивен начин, дълбоко в горите, расово коренно различни от останалите малайзийски заселници. Наричат ги Негритос, заради черният цвят на кожата, ситно къдравите коси и видимата им прилика с африканци. Това название обединява няколко различни племена между които и Батек. Всъщност се смята, че това са първите хора населили континенталната част на Малайзия преди няколко хиляди години. Счита се, че са се преселили от Индонезия и Полинезия и са с австронезийски произход.
Тук си заслужава да се отбележи, че според последните научни изследвания за човешките миграции, базирани на намерени костни останки и фрагменти от черепи, теорията за произход и преселване от Африка се преразглежда в нова светлина. Намерените останки от хомо еректус на островите Флорес датират от същият период като африканските, което кара учените да предполагат, че човешката еволюция е започнала не от едно място, а от различни, едновременно – така наречената паралелна дивергенция. Човекът от Флорес е живял заедно с хомо сапиенс, който най-вероятно го е изместил преди 20 000 години, до окончателното му изчезване. Тези изследвания показват, че освен Африка, Индонезийските острови са също място, където са възникнали и живяли едни от първите хора на Земята.
Бидейки Батек хора мигрирали от там преди няколко хиляди години и изцяло запазили праисторическия си начин на живот, срещата с тях е изумителна, като да срещнеш едни от първите човеци на планетата. Батек живеят в джунглата и са от малкото останали групи от хора на Земята, които оцеляват само благодарение на лов и събирачество. Не познават земеделието, използват древни способи за запалване на огън, препаските, които ползват са от листа и лико, ходят полу голи и боси и разбира се са анимисти. Това, от което най ги е страх са гръмотевичните бури, които си обясняват с това, че член от обществото е нарушил табутата и за да омилостивят духовете младите мъже се удрят с ножове докато потече кръв, служеща като омилостивителен дар. При тях изцяло липсва концепция за собственост. Всичко, което се улови и изработи е на всички, тъй като се разглежда като дар от джунглата и земята. Месото и рибата се делят между всички членове на племето. Парите също не са им познати. Водят полуномадски начин на живот, местейки се из гората. Колибите им представляват отворени навеси от бамбук и палмови листа. Няма същински стени и лично пространство.
Навес от бамбук
Основният им източник на въглехидрати е див корен. За лова използват тръбички с отровни стрели и копия. Тръбичките са за животни по дърветата, а копието за животни на земята и е табу да се разменя употребата им. Различните видове животни се готвят на различни огньове. Например еленът винаги е на отделно, заради духа на животното. Риболовът с помощта на специални бамбукови капани е основен за изхранването. Батек също така умеят да пресаждат диви плодове и корени, като по този начин си осигуряват постоянен прием на въглехидрати и витамини.Друг интересен факт от тяхното ежедневие са погребенията. Тялото на покойника се поставя в колиба, в короните на дърветата, като по този начин смятат, че се запазва вечно.
Малайзия е страна с високо икиномическо развитие и наличието на такива хора в 21 век е наистина необяснимо. Още по-невероятно и странно е да застанеш очи в очи с тях.
Аз седя пред нисък, мускулест мъж. В главата ми, преминала през всевъзможни образования и учения, ежедневно натоварена от свръхгигантския информационен поток, възникват хиляди въпроси. Той знае да разчита единствено следи от животни в калта, езика на растенията и гората.
Аз съм хванат във вечен капан, за оцеляването си, трябва да съм крепостен на обществото, фирмата и институцията, защото се храня с техните хляб и ориз. Той оцелява без посредници, земята го храни директно.
Аз вървя и се спъвам в коренища в гората, на десет мили всяко животно ме е чуло и избягало, не виждам нито един плод. Той лови с копие. Възможно ли е? Как се лови с копие?
Десет хиляи пиявици и гадинки ме лазят. Запасал съм се през глава и с гумени ботуши, които ме спарват. Той е чисто гол и шляпа бос в джунглата. Спи под листа.
Аз притежавам толкова много неща, без дори да съзнавам, че нищо не е мое. „Купил“ съм си конвенционални права да ползвам земя, вода, дрехи. Той не може да си купи нищо. Притежава себе си и живота си.
Аз и той сме един и същи човек. Това съм аз в праисторическа хармония със Земята, 10 000 години назад, свободен дивак. Днес, за добро или за зло, никой не може да каже, съм продал хармонията, изсякъл съм гората и се боря за човешкия просперитет.
Малка част от племето Батек вече е урбанизирана, но повечето продължават живота си непроменен от зората на човечеството, позволявайки на някой случаен, залутан в джунглата пътешественик да надзърне в живата история на човешкия род. Макар за много хора Батек да са примитивни аборигени, те всъщност са музей на историята на развитието на човека и опаз
ването на бита им е от съществено значение.
