Индийски Хималаи, област Ладак
Тук се сблъскваме с феномен, за който малцина са чували, а за по-голяма част от хората по света би бил абсолютно табу. Чували ли сте за термина полиандрия? Представяте ли си как съвсем официално делите жена си с още неколцина съпруга, не сте сигурни кой от тримата ви татковци е генетичният ви баща и щастливо благославяте дъщеря си на тройната й сватба, както и новите ви трима зетя?
Подобна семейна уредба намираме в най-северните, граничещи с Тибет, планински региони на Индия. За повечето хора полигамията или многоженството, разпространено в ислямския свят, особено в близкото минало, не е нещо ново. Всеки е чувал за харема на султана или за заможни съпрузи с по няколко жени, но тук се срещаме с нещо малко познато – жена с няколко съпруга.
Като основна причина за този феномен се посочва дефицита на земя. Планинската, пустинна област, в която живеят ладакците, предлага изключително ограниченo пространство обработваема земя, което е основен фактор при деленето на имота. В традиционното ладакско семейство при повече от един син земята не се дели. Цялото имущество бива наследено от големия син. Останалите братя остават под същия покрив, като си делят освен залъка и съпругата на най-големия брат.
Децата от общата булка са считани за потомък на главата на семейството – големия син и съответно той полага всички необходими грижи за тях. Така или иначе точен метод за установяване кое дете чие е няма. В случай, че в дадено семейство има повече от трима сина, последните биват изпратени да си търсят сами късмета, без да им се полага нищо от бащиното имущество. За това никак не е за учудване, че в такива забити и отдалечени планински клисури, където на човек не би му хрумнало дори да се разхожда, стига да има равно местенце и вода за напояване, веднага се появява домочадие.
Друг интересен случай е семейството, в което има само дъщери. При такива обстоятелства голямата дъщеря наследява всичко и се превръща в господар на дома. Тя има право да се омъжи за колкото си иска мъже, като кандидатите обикновено са от вида на низвергнатите, безимуществени синове от многодетни семейства. Такъв съпруг е почти безправен и има ролята на слуга и помощник, той не получава никакъв дял от имането на жена си и може да бъде изгонен по всяко време. Нарича се „магпа“.
Жената в ладакското общество е изцяло пълноправна, има собствени финанси и винаги може да започне собствена търговия или друга инициатива, също така може да се разведе свободно по всяко време. От това следва, че няма предпочитане на мъжки роби, момчета и момичета са еднакво желани, за разлика от други традиционни общества (като китайското например).
Поради тежките условия на живот децата са като съкровища и на никой не би му хрумнало да изостави бебето си. Включително за самотна майка с дете е изключително лесно да си намери повторно съпруг, тъй като следващото поколение вече е гарантирано, нещо почти немислимо за старите, традиционни общества, където девствеността на булката е абсолютно изискване за брак, както и генетичната връзка на бащата с децата. В тези региони дори чуждите отрочета са обичани и приемани топло.
Климатичните и географски обусловености (седем-осем месечна зима с температури падащи до минус 30 градуса по Целзий, невъзможност за отглеждане на плодове и по голяма част от видовете зеленчуци, изключително малки площи с обработваема земя и куп други фактори) правят отглеждането на деца трудно и обикновено семействата имат не повече от три-четири деца.
По ирония на съдбата в днешни дни в Ладак се сблъскват традиционно практикуващите тук полиандрия с полигамията, дошла от кашмирските заселници мюсюлмани. Мюсюлманинът за нищо на света не би допуснал да дели жена си с още един-двама, ладакската жена пък не би позволила нейният „магпа“ да се сдобие с още няколко съпернички и така по неволя дължим днешната относително моногамна структура на обществото на сблъсъка на тези две крайности : )
Това разбира се е в кръга не шегата, смесените бракове са процентно по-малко, а с модернизацията на обществото днес младите прекъсват тази странна традиция, въпреки че все още намираме такъв тип семейства в отдалечени региони и сред старото поколение. Не на последно място стои факторът, че индийският закон не позволява други, освен моногамни, бракове.
Въпреки това полиандрията, феномен осигурил оцеляването на поколенията в сурова среда, каквато можем да си представим само ако сме пътували през километрите трансхималайска пустиня с разпръснати малки оазисчета на живот, феномен на изчезване, все още съществува, учудвайки пътешественика от далечни земи.
Източници: разговори с местни хора, книгата “Magic Ladakh” („Вълшебният Ладак“), автор Louis Gompertz
Автор: MagicKervan
