Езерен живот (детска приказка)

Лотус

Безкрайни полета с лотуси

Хората от езерото Дал живееха по различен начин. Кое беше различното? Че целият им живот бе плаващ, изпълнен с лотоси и водорасли. Къщите им бяха лодки, колите им бяха лодки, магазините им бяха лодки. Всичко наоколо плаваше и се докосваше до водата.

Ако да речем някой искаше да си купи закуска, саксия с бегонии, тиквички или химикалка, просто трябваше да седне на стълбите пред входната врата, чийто стъпала впрочем водеха направо във водата, и да чака някоя лодка на амбулантен търговец да мине. Ако ли пък се случеше да не мине дълго време, тогава му оставаше да скочи в собствената си шикара (вид лодка) и да гребе до най-близкия наколен магазин.

Плаващ супермаркет

В този живот човек можеше да извършва много на брой интересни дейности. Например в пет сутринта би могъл да седне в лодката и да гребе до зелената наколна джамия и да отправи горещи молитви към божественото, друг пък би предпочел да кръстосва сенчестите, безбройни канали, да се наслаждава на тинята и водораслите, да си побъбри с някой съсед и после да удари една дрямка в мекото легло в лодката си.

Лодка с туристи

Повечето хора все пак предпочитат да излязат от езерото и да ходят „на лов“ за туристи, който се състоеше в това да примамят някой от крайбрежната алея да дойде и да отседне в тяхната лодка или да се повози в тяхната шикара, но това занимание, разбира се, се практикуваше само в топли дни.

По трудолюбивите прекарваха времето си в грижи по отглеждането на зеленчуци в плаващите си градинки, събиране на корени и листа от лотуси (корените от лотус бяха всеобщо признати за деликатес номер едно сред езерните жители) или пране на дрехи в блатната вода пред дома си.

Плаващ багер

В това водно градче имаше и хора с различни и интересни професии. Особено уважаван бе багериста, който възсядаше плаващия си багер и започваше да рине водорасли и да проправя пътечки из джунглата от лотуси и водна леща. Сред не толкова вълнуващите професии бяха тази на боклукджията, обикалящ с водния си камион, поглъщайки водорасли и пластмаса, както и на полицая, който непрекъснато преглеждаше строго документите и разрешителните на туристическите лодки. За щастие участакът, вдигнат на високи колове над езерото и плътно обграден от лотусово защитно поле, се намираше далеч в дълбоките части на езерото.

Във водното градче имаше дори библиотекар, който грижливо събираше томче по томче през годините, неуморно подреждаше колекцията си от рафт на рафт, ала за зла беда не умееше да чете и съдържанието на ценното му съкровище винаги оставаше далечна тайна за него.

Пушене на наргиле на сянка

Не липсваха и кибиците от всякакви породи – рибарчета или любители на чашката. Не беше рядкост да се види и някой загледан замечтано в далечните планини, подръпвайки си от дървено наргиле. Децата, като навсякъде по света, се занимаваха с най-приятните дейности: безкрайно къпане и скоци от дървените мостчета и кейове.

Сигурно сте забелязали, че през дума-две все ми се изплъзват под перото думите „водорасли и лотуси“, но това е така, защото през дългите ми гребания из езерния живот тези две неща постоянно ми се оплитаха в греблото и оттогава все ми изскачат в паметта. Бая вода е изтекла оттогава, но тайната от езерото и до ден днешен върши чудеса.

Каква е тайната, която ми разкриха езерните обитатели, не мога да ви кажа, но ако някой ден поплавате наоколо може би сами ще разберете.

Автор: MagicKervan

Боклукджиите
Цветарски магазин
Къща в езерото
Полицейски участък
Наколна джамия

You may also like...

Leave a Reply Cancel reply