3000 км на стоп през тайгата- от Иркутск до Новосибирск

11. – 12.07.2018

Денят стартира с постоянен дъжд. Небето е равномерно оловно сиво и по нищо не си личи дъждът да има намерение да спира. Дъждецът, както го нарекоха по-късно местните сибиряци, така и не спря. Към 14 ч. се наложи да съберем палатката под ромона на капките. Тайгата беше адски красива с измити, свежи зелени цветове и надвиснали тридесет метрови дървета над горския път. Мокри и премръзнали излизаме на пътя, молейки се този път някой от фучащите автомобили да спре по-бързо. Не след дълго приказлив и весел шофьор на камион спира тира си и ни качва. Караме около 2-3 часа, пресичайки няколко от 260-те рекички, които се вливат в Байкал и само едно селище. Тайгата- безкрайно гъста гора, покрива хиляди километри във всички посоки. Шофьорът е забавен, разказва ни за местните гозби, обичаи и забележителности. Така, неусетно стигаме до град Байкалск, нашата цел.

Градчето е съвсем малко, погълнато от парк с брези, гъст като джунгла и трева висока до кръста. Съставено е от триетажни соц. блокчета с красиви градини с цветя помежду им, детски площадки и няколко големи обществени сгради. За съжаление трябва да чакаме хоста ни до 9 ч. вечерта , когато ще свърши работа. Пъхаме се в един магазин, за да се сгреем и избягаме от дъждеца. Откакто сме в Русия имаме малък проблем с пазаруването. Трите години на тропиците са ни направили леко лакоми към простички за един европеец изкушения, като разнообразни млечни продукти, хляб, салати, вафли и всякакви подобни неща. Цените са като в България преди 15 години, така че си пазаруваме пълна торба с вкусотии за 12 лв. После влизаме в луксозен кафе-ресторант с азербайджански собственик, където цените също са учудващо ниски. Кафе и сок за 70 ст., ястия и салати за по 1,50 лв. или ако са с месо – 3 лв.

Призив за разкаяние за убийството на царя 1918 г.

Хостът ни Инокентии е туристически гид, голям шегаджия, макар на моменти да е леко натоварващ. Поканил е още две момичета-  белгийка и рускиня, живееща в Германия. Говорим си до късно вечерта за културните различия между Западна и Източна Европа.

Гледка от терасата на Инокентий в Байкалск

На следващия ден работим по блога, сушим палатка и дрехи. Следобед правим разходка до езерото Байкал – красиви дървени мостици, залез зад планините на отсрещния бряг, малък пристан със статуя на нерпа (байкалско бяло тюленче). Срещаме едно от момченцета (от ученическия лагер на брега на Байкал, на който бяхме преди няколко дни) с майка си.

На брега на Байкал

Рибар

13.07

По странно съвпадение, след половинчасово безрезултатно чакане, на стоп ни спира майката на същото момче от лагера, с когото се видяхме вчера. Много е доволна от срещата, защото момчето било натъжено, че не сме си разменили контактите. Разказва ни за преживелиците си при посещението си в България миналата година.

Пътят е добър, с изключение на малък участък в ремонт. Отново караме часове през тайга, тайга, тайга и никакви населени места. От време на време по пътя има само селяни, наизлезли от малки градинки с дачи (къщи) из зад дърветата. Продават боровинки, ягоди, буркани с всякакви зимнини. Колите на повечето хора из този край са направо реликви, антикварни лади, москвичи, волги и жигули.

Иркутск е разположен от двете страни на виещата се река Ангора, единствената река отливаща се от езерото Байкал. Центърът на града е красив и чист, със стари административни сгради от 18-19 век, хубави градини с фонтани, паметници, сред които дори и на Ленин и невероятни църкви. Разхождаме се из туристическия квартал 130. Правим обиколка на православните храмове. Минаваме по крайбрежната улица и централния площад. Хората са спокойни и весели. Може би, защото е слънчево лято, а не – 40 С, както е често през зимата 🙂

Улица в стария квартал

Къща на еврейски търговец на ъгъла на нашата улица

Белият котарак

Нямаме къде да нощуваме, но за късмет успяваме да се свържем в последния момент с хост от couchsurfing.com, който ни приема. Лена и Данила са художници и живеят в артистично ателие, в центъра на града, до улица “Декабрьских Событий”. Невероятно мили и интелигентни хора, с които пием чай и бърборим до сред нощ. Данила ни показва гениалните си картини в декоративно сибирски импресионизъм, като ни помага да разгадаем абстракционизма им. Лена пък ни показва своите илюстрации към детски книжки и ни сготвя по славянски вкусна каша от ечемик. Чувстваме се много добре при тях и тайландската им ангорска котка Урсула. Решаваме да останем още един ден.

Двора на нашата квартира

Лена и котката Урсула

На раздумка с Данила в ателието

14.07

До обед не спираме да си говорим с Данила, който впрочем има латвийска кръв. Това са едни от най-страхотните ни каучсърфинг домакини за последната година и както бяхме леко разочаровани от понякога незаинтересованото и дори грубо отношение на последните ни два хоста, сега Лена и Данила направо ни оправиха настроението. Минахме през какви ли не теми – от религия, лингвистика, нумизматика, изкуство, та до как се прави квас, преди да се отправим на втори тур из иркутските стари улици, пълни с дървени сто годишни къщи и история.

Уличките на Иркутск

Както всички градове в Сибир и Иркутск е основан едва 17 век. До преди това из тези места основно живеели само местни народи като буряти, евенки, якути и т.н. Днес обхождаме няколко имения на известни декабристи, изселени в Сибир, чиито къщи са обърнати на музеи.

Църви и храмове в Иркутск:

Католическа (полска) църква

Синагогата на Иркутск

Интересно да се знае:
Декабристите са първите хора в историята на Русия, повечето от гвардията, които вдигнали бунт срещу царската власт. Бунтът обаче бил веднага потушен. Особено тачени са след многогодишната комунистическа възхвала към тях, символизиращи анти монархизъм и революция на народа.

Декабристка къща

Разходката редуваме с гастрономическо изследване на десетките видове млечни продукти. Днес е ред на ряженката и варенеца, традиционно приготвяни в гърне, което ври на печката цяла нощ, до сгъстяване на млякото. След това се подквасва със сметана. Ряженката има страхотен вкус на кремаво, сякаш леко карамелизирано кисело мляко. Интересно е, че истинското кисело мляко почти не е популярно, за сметка на кефира и други млечно кисели изделия, като снежник, ряженка, варенец, проста кваша, които се подквасват чрез други технологии. Руснаците също така са маниаци на сметана и кондензирано мляко. Директно ги консумират, мажат ги на филии. Въобще те присъстват в ежедневната им кухня, като основен продукт. Другото страхотно нещо тук е сладоледът и хилядите видове насипно продаващи се шоколадови бонбони. Просто са неочаквано вкусни!

Река Ангара (гледка от крайбрежната улица)

Разглеждаме Казанската църква, с не по-малко смайващи иконостаси и стенописи от останалите църкви в Иркутск. Вътре, редом със забрадените с шарени забрадки жени и дори малки момиченца, обикалят големи китайски групи, гледайки ококорено. Някои се опитват да се прекръстят правилно, други снимат, трети опитват от металния съд със светена вода.

Казанската църква

Иконостасът на Казанската църва

Преди да се приберем в ателието, за последно се отбиваме през Знаменския манастир, където се пазят мощите на Св. Инокентий Иркутски, първият мисионер из тези земи. Мощите му са чудотворни, заради неуспешните опити да бъдат унищожени и изгорени. Той бил най-популярният светец в региона, а името Инокентий станало най-разпространеното в Сибир (както се казваше и нашият хост в Байкалск, например).

Наблюденията ни над руското православие показва, че то има голямо възраждане. Хората в църквите са значително повече и по-религиозни, отколкото в България например, макар истинската реставрация и подем да са започнали едва след 2000-та година.

В къщи Лена ни чака с пълна кутия с малини, днес набрани от дачата ѝ. Запарваме чай, без който руснаците не могат вечерно време и продължаваме с интригуващите теми. Чаят, който пият, основно е черен, макар билковият да им е любим. Много хора са билкари и гъбари. Може би е славянско хоби, като се сетя за слабостта и на чехите към този вид събирателство, както и в България също 🙂

15.07

От приказки и сладка раздумка тръгваме на стоп едва по обед. С маршрутка (за 20 рубли/60 ст.) излизаме извън града и се започва обичайното леко дълговато чакане. Следващата ни цел е град Красноярск и Красноярска област, отстоящи на 1050 км. Занизват се интересни, не много дълги стопове – момче от телекомуникационна компания за стотина километра; лелче с внучето си; братя чеченци, тръгнали да купуват овен за рождения ден на баща си. Братята се оказват страхотни. Черпят ни сладоледи и безалкохолни и разказват, че сега в Чечня било много спокойно. Изумително е как за десетина дена в Сибир срещнахме толкова много хора от различни националности. Изобщо не предполагахме, че е чак така мултинационално тук, то не бяха буряти, немски католици, молдовци, арменци, чеченци, якути, башкири, азербайджанци, узбеки, латвийци … просто страшен микс.

Финално ни взема интровертен тираджия с мустак и орлов нос, като излязъл от филм. В 10 вечерта слизаме доста поуморени и се установяваме до страхотна рекичка в гората. Все пак успяхме да изминем 450 км за един следобед с четири различни стопа.

Рекичка в тайгата

16.07

Денят започва с бране на диви ягоди и боровинки пред палатката. В идилията на гората, заобиколени от десетки видове цветя и липса на хора, се замотаваме до късния следобед.

Времена в дивото

Тръгваме към 3 и като капак стопът се оказва крайно неплодотворен. Млад мъж, ръководител на някакво пожарникарско общество, основано преди 135 години, ни закарва до следващото градче – Нижнеудинск. Излизаме пеша покрай красивите дървени къщи и се започва тягостно чакане. За три часа успяваме да се придвижим едва 20-30 км. Макар да сме на главния федерален път с постоянно движение, желаещите да ни вземат не са много. Но поне гледките към борово-брезовите гори и поляни, обагрени в лилаво и жълто от цветята, ни карат да се усмихваме. Към 21 ч. решаваме направо да се бухваме в гореспоменатите поляни и да атакуваме пътя на ново утре сутринта.

17.07

Събуждаме се рано в поле от трева до кръста, сред цъфналият в лилаво “Иван чай”, растение широко използвано в Русия до 17 век, преди да започнат да внасят чай от Китай. Щастливи сме, че Миша (мечка на галено) ни остави да спим спокойно, тъй като вчера местните изрично ни предупредиха, че около тяхното село е пълно с мечки, които в момента имат малки и са много опасни.

Еуфория в поле от Иван чай

Цветята на тайгата

Бодри заемаме позиция на федералния път, но бодростта ни бавно и неотменно започва да се изпарява. Чакаме час, два, три … сменяме позицията, стават четири. Минават кола след кола и редици от камиони, но никой не пожелава да спре. Опитваме се да тушираме отчаянието си с някоя и друга дива ягодка или откачалски танци.

На стоп насред нищото

Сибирски федерален път

Замисляме се дали да не променим плановете си за пътуване в Русия, поради оставащото ни кратко време, когато малко камионче набива спирачки до нас. Мустакат шофьор, мюсюлманин от Таджикистан, пътуващ директно до град Красноярск, усмихнато ни приканва да се качваме. Това се казва късмет! Таджикистанецът е страшно любезен, приказлив и любопитен. Черпи ни семки и лимонада, която е досуш като българската от едно време. Слушаме таджикска музика и го разпитваме за живота там. Той самият живее в Русия от 14 години, както и много други негови сънародници, търсещи по-добри икономически условия на живот. Интересното е, че в Сибир над 90 % от хората, които ни спират не са етнически руснаци.

Междувременно се свързваме с беларусеца Максим, с който станахме приятели в “Дом для всех” в Улан Батор. Той ни урежда да спим при неговия домакин от couchsurfing.com. Каква е изненадата ни, когато разбираме, че адресът ни е на същата улица и то в съседния блок на този на таджикския шофьор. Той е на №7, а ние на №7Д. Какво съвпадение! От целия огромен град да се паднем на стоп с човек, който отива на същия адрес !!! 🙂

Пътят се вие, спуска се и се изкачва стотици километри през тайгата. Спираме на два пъти шофьорът да се моли. Едвам отказваме на предложението му да ни нагости в едно от крайпътните заведения. В последните стотина километра тайгата се заменя с обширни житни поля, отделени помежду си с ивици гора. Дори и земеделската земя в Сибир изглежда по някакъв начин дива и красива, не като преекспонираните аграрни земи в Китай и Корея например.

Стигаме в Красноярск към 22 ч. Градът е най-големия от всички, в които сме били до момента. Силно ни напомня родната действителност. Широки улици, панелни комплекси с обрасли градинки между блоковете, множество паркирани автомобили, някои от които по тротоарите и някое и друго боклуче или дупка на улицата за завършващ щрих. Изчакваме хоста си Тамара и Максим на една добре подържана детска площадка пред блока, след което се отдаваме на приказки до сред нощ.

18. – 19.07

Този ден решаваме да прекараме на работното място на Тамара – пещерата “Караулно 2” в покрайнините на града. За най-голямо наше съжаление известните скални образувания в резервата “Стълбовете” са затворени за посещение поради “черезвичайното” обстоятелство, че има свръх популация от мечки с меченца. 🙂 Очевидно всички приказки за наличие на мечки, не са само преувеличени измислици, а сибирска реалност. Все пак успяхме да изминем от изток на запад (от Иркутск до Красноярск) около 1200 км. (на юг остава Саянският хребет), като цялата тази площ е покрита с непроходима тайга !!! Така че ако на някой му долипсва дивото, може да заповяда в Сибир. Единственото условие е, че трябва да е облечен хубавичко, дори и през лятото 🙂

Слизаме с Максим в центъра, на булевард “Мир”. В Русия главните улици (т.нар. проспекти) носят три възможни имена: Мир, К.Маркс или Ленин. Други често срещани имена на улици и квартали са: 9 май, Комсомолска, Комунистическа. Руснаците продължават да считат съветските времена за неотменна част от историята си, затова са запазили всички паметници на Ленин и Маркс, както и комунистическите символи, съответно и старите имена на улиците.

Разхождаме се из новопостроен мол в търсене на магазини втора употреба, след което се отправяме към югозападния край на града, до една от най-пълноводните реки в страната – Енисей. Кварталчето е с дачи – дървени къщички с малки дворчета, за лятото. Но тук има и някои, които са доста големи и луксозни, очевидно мястото се е превърнало в предпочитано за живеене от новобогаташите.

Трябва да вървим около 5 км. до пещерата и от време на време махаме на преминаващите автомобили. Качва ни бизнесмен, запален пътешественик. Спираме до къщата му, за да вземем двете му дъщери и да се прехвърлим на УАЗ-ка от ново поколение – джип “Патриот”. Човекът е много интересен. Обикалял е къде ли не, Памир, всички бивши съветски републики, дори е бил и в България. Джипът се изкачва без проблем по 60 градусов наклон и ни оставя до сами хижата, базов лагер на пещерата.

Сибирски момиченца

Снимаме се и пием чай в топлата хижа. По-късно Тамара ни разхожда из красивата и обширна, но ледено студена пещера (- 4С). На излизане Максим получава хипотермия и хуква да бяга към изхода. Когато излизаме отвътре се шокираме от наситената цветна красота отвън, ефект, който бях получавал много отдавна, като пещерняк, когато прекарвахме по десетки часове на тъмно в някоя пещера, след което досега с външния свят ни правеше диво щастливи.

Разхождаме се до близко връхче с красива гледка към река Енисей. За капак се прибираме до центъра на града с градски транспорт – бърза лодка по реката. Лодката е пълна с 60-тина колоритни бабушки и дядовци, прибиращи се с брезентови раници, пълни с ягоди и малини, набрани от дачите си. На пристанището е акостирал параход, който отегченият пътешественик би могъл да си хване – надолу (на север) по течението на Енисей до град Дудинка, на близо 2000 км, за сумата от около 300 лв. След това може да достигне до устието на реката, вливаща се в Северно море, до град Диксон почти на Северния полюс , още 1000 км. Доста интригуваща възможност, която за съжаление не можем да осъществим сега.

Мъгла над река Енисей

Разхождаме се покрай старите сгради на ул.”Мир” и се прибираме в къщи, за да се гощаваме с руски грах, приготвен по индийски и белоруски палачинко-кюфтенца, приготвени от настъргани картофи, брашно и яйца, наричани “драники”.

Стара сграда в Красноярск

Следващият ден посвещаваме на писане на блога, вкъщи. Междувременно се сближаваме с Тамара, луд фен на Индия, като нас. Пристигат още двама пътешественици от остров Сахалин, разположен над най-северните японски острови. Те също са стопаджии. Може би Русия бие всички страни по численост на стопаджии 🙂 Разказват, че на острова било пълно с корейци, изселени и изоставени някога там от японците.

20.07

Време е за следващата отсечка от пътя – 850 км. до Новосибирск, третият по големина град в цяла Русия, своеобразен икономически център за Сибир. Тамара ни гощава за закуска с ядливи папрати, брани от майка ѝ – традиционно лятно сибирско ястие. Ние пък предната вечер бяхме направили таратор, оказа се че в Русия има също нещо подобно – “окрошка”, но вътре слагат и колбас.

Излизаме с маршрутка до село Емиляново, на двадесетина километра след града. С леко притеснение дали пак няма да се повтори кошмарното, рекордно за пътуването ни четири часово чакане, заставаме на пътя. Не след дълго за тукашните стандарти ( чакане 30 минути) един човек ни спира и придвижва с 6-7 км. след селото. От там ни провървява с цигански барон от град Астрахан, който се занимава с търговия на кухненски съдове, почти традиционен цигански занаят, така да се каже.

Бързо достигаме град Ачинск. 15 минути чакане и ни качва младо момче с камион, което е право за Новосибирск. Нижат се часове през тайга, поля, кедрови гори, брези … Спираме да пренощуваме малко след индустриалния миньорски град Кемерово. Шофьорът си ляга в камиона. Ние опъваме палатката на близката полянка, параноично внимавайки за кърлежи, след като разбрахме, че голям процент от сибирските кърлежи пренасят тежък вирусен енцефалит, от който мозъкът ти може да остане увреден за цял живот. Местните дори се ваксинират и имат застраховки. Преди 12 дни един кърлеж беше ми се забил в крака, но инкубационният период от 7 до 14 дена премина и си отдъхнах, че мозъкът ми няма да стане на пихтия.

Карта на машрута от този пътепис – 3000 км на автостоп през Южен Сибир

21.07

На сутринта се установява, че допотопният МАЗ се е развалил и ще се наложи да го ремонтират. По обед проблемът е отстранен или почти … 20 км. по-късно става ясно, че ще се наложи да продължим на стоп с друго превозно средство, а шофьорът ще се върне към Кемерово да търси работилница, за ремонт.

На стоп със счупен МАЗ

Днес отново ни провървява. Млад узбекистанец ни взима за оставащите 200 км. Тъй като федералният път не е особено добър и е двулентов, с много пъплещи камиони забавящи движението, въпреки убийствените изпреварвания на нашия човек и опитите да държи 140 км/ч, все пак ни отнема 3-4 часа да достигнем Новосибирск.

Слизаме до голям мол в покрайнините, където нашият шофьор има магазин. Наподобява “Илиянци” със стотиците си щандове за евтини дрехи и търговци от всички възможни “станове”, тъй като Новосибирск е най-близко отстоящия руски град до столиците на Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан и вълната от емигранти е огромна. Всеки трети или четвърти човек по улицата не е руснак.

Докато Цветин пазарува кайсии и праскови от мола, се случват няколко необичайни неща. Първо една жена му подава банкнота от 100 рубли (около 2,70 лв.) докато си брои стотинките за кайсии, но той учтиво ги отказва, чудейки се защо му ги дава. След това продавачката му подарява плодовете и точно когато излиза, един мъж се приближава към нас и ни пита пътешественици ли сме и дали пътуваме на стоп, след което вади 300 рубли (около 10 лв.), като настоява да ги приемем. Оставаме със зяпнали уста. После докато вървим към автобусната спирка, узбекистанец ни махва да се качваме в колата му. Искал да ни разпита как пътуваме, защото много се впечатлявал от пътешественици. Оставя ни на няколко спирки от центъра. Очертава се в “становете” просто да бъде уникално.

С автобус прекосяваме целият център, преди да си хванем маршрутка за сателитното градче Академгородок, където още от комунизма живеят учени и работят във всякакви институти. Там ни очакват руските ни домакини, с които имахме контакт от друг наш приятел, руски пътешественик. Самият град не ни се струва толкова голям и ужасен, колкото очаквахме. По река Об, на която е разположен, забелязваме доста приятни плажове и паркове.

Дечица се къпят на фонтан

Квартирата се намира в дървено двуетажно блокче от соц. времената, до сами гарата. Изглежда просто уникално, но обитателите се оказват още по-смайващи. В двустайното апартаментче живеят 5-6 учени, толкова отнесени в собствените си светове на ядрена физика, математика, физиология, че околния материален свят е започнал да се разпада около тях. Всичко е “на вили и могили”, мръсни дрехи, чинии, хлебарки, особена миризма на застояло, три пухкави красиви котарака, музикални инструменти, таблици с докторски дисертации по стените, спящи хора на всякъде по пода. Уникална атмосфера!

Дъвеното ни блокче в Академгородок

Нашата квартира

Светла (наричана още Света), биоложка и човек с огромно сърце е основната жителка на така наречения “безполезен апартамент”, като тя буквално приютява всеки пътешественик и особено стопаджия подал заявка на страницата ѝ в VK (руският фейсбук “В контакте”). Гостите са не по-малко странни от съквартирантите. Освен нас има възрастен казак (Да не се бърка с казах от Казахстан. Казаците са културно-военна обособена група от 15-16 век, славяно езична, която се е консолидирала като отделен етнос. Те обитават областите около
Дон, Запорожие и т.н.), който е огромен човек, с мустак и  облечен с военни дрехи. Пътува от десет години на стоп из Русия. Има и едно весело момиче, соло стопаджийка и един 17 годишен хлапак, напуснал училище преждевременно, за да пътешества на стоп из Русия. Обстановката е меко казано смахната. Света ни настанява в нейната стаичка, където направо е лукс, тъй като сме само трима човека на пода.

22.07

Денят е дъждовен. Разхождаме се само в кварталчето и до близката църква, пълна с хора за неделната литургия. Напоследък температурите винаги са под 20 С. Местните казват, че август вече лятото окончателно си е заминало. Все повече ни липсват жегите. Но до броени дни ще се насочим право на юг към Казахстан, така че зъзненето ще изчезне скоро.

Обратно в квартирата, като картина излязла директно от роман на Достоевски, пред нас се разкриват особеностите на руската душевност. Света, която живее вече девет години в тази претрупана, леко отблъскваща къща, е човек изпълнен с изключителна доброта и състрадание, в резултат на което, днес в квартирата се появяват още четирима нови субекта, търсещи подслон. Странните шегаджийски съвпадения на Вселената отново са налице – двама от новодошлите са именно двойката от остров Сахалин, с която бяхме на каучсърфинг в Красноярск. Третият е момче от Новосибирск, току що разделило се с приятелката си, което реве, когато слуша музика.

И така, заварваме в кухнята Света, току що извадила разфасован труп на лабораторен плъх от чантата си, който се въргаля на сред пода, докато котараците си ръмжат един друг страховито, опитвайки се да си го присвоят. 17 годишното момче разказва как щял да тръгва към някакви протести, за да го арестуват и потърси политическо убежище извън Русия. Огромният казак дразни всички с дебелашки шеги, докато снима “пътешественически видеа”, тъпчейки с чехли по леглата на хората. И останалите 6-7 обитатели се занимават с не по-малко ексцентрични дейности. Влад, електротехник от Института по ядрена физика се опитва да сготви сладко от развалени банани. Математикът Альоша, както обикновено през деня спи, за да е свеж за нощните уравнения. Интровертният якутец със счупен крак си похапва кротко гречка. Ние се чудим къде да поседнем в цялата мръсотия и лудница. Но пък е наистина интересно да се наблюдава такава автентично руска картина.

23.07

Днес като по чудо не вали, въпреки че е студено и облачно. Оставаме и днешния ден в Новосибирск, за да се поразходим из центъра. Сравнено с Иркутск и Красноярск почти няма старинна архитектура. Но пък съумяваме да открием няколко стари дървени къщи на богати търговци в така наречения еврейски квартал. Повечето от тях са били отдавани под наем, използвани като претъпкани многоквартирни постройки. В точно такъв тип къщи обикновено се развива действието в романите на Достоевски и Толстой и ние заинтригувано оглеждаме и си представяме как действително са изглеждали тези места тогава.

Къща на богат купец

В центъра има и катедрала построена във византийски стил, досуш копие на “Св. Седмочисленици” в София, огромна сграда на “Опера и балет”, пред която се мъдри неотменната статуя на Ленин, пред която пък в момента когато минаваме оттам, африкански туристи се снимат, заливайки се от смях. Други интересни места не откриваме, така че след почивка за wifi в KFC се прибираме в нашата сюреалистична квартира.

Цървка във византийски стил

Ленин, африканци и новосибирската опера и балет на заден план

24.07

Време е за последната отсечка от маршрута ни в Сибир – 550 км. до границата с Казахстан. Така че право на юг! До главния път са около 2 км. и излизаме за стопа пеша. Пътьом се отбиваме през супермаркета за запаси, където най-сетне се сблъскваме с гамените, за които толкова бяхме слушали. Този е сам и започва да се заяжда с Цветин, за това че е с дълга коса, убеден е че Русия е във война с България и че сме мюсюлмани, което показва ясно степента му на пълно информационно и мозъчно затъмнение 🙂 Цветин хладнокръвно му отговаря по такъв начин, че келешът придобива респект и след като се здрависват си заминава нахилен. В днешно време такъв тип хора се срещат много по-рядко в сравнение с до преди 5-10 години. Всъщност, за три седмици ние никога не бяхме почувствали каквато и да е опасност из градове и села, но явно човек все пак може да се сблъска с някой и друг отегчен малоумник. Разбира се, ако си на положение и не се заяждаш или агресираш прекалено, няма никакъв проблем с тях.

След петнадесетина минути чакане спира таджикистанец, пътуващ за Барнаул, главният град на област Алтайски край, на около 250 км., където той ще си оформя документите за получаване на руско гражданство. Ръководител на строителна бригада в Москва (град, който се счита, че е като отделна държава в държавата), той ни разказва за живота си там. Късметът отново ни проработва, оказва се, че човекът е отседнал в южната част на града, така че ни оставя на удобно за стоп място.

Пробваме новата стратегия за по-бърз стоп в Русия, като вървим с раниците и стопираме в движение. Спира ни мужик в камуфлажни дрехи. За престоя ни тук, най-накрая разбрахме защо руският пътешественик е един от най-издръжливите в света, поне от тези които сме срещали. Първо автостопът не е от най-вървежните тук, поне в сравнение с Азия. На стопаджията му се налага да върви с километри, а как е през зимата, не искам и да си помислям. Ние не можахме да хванем истинското сибирско лято, което почвало в края на юли и приключвало някъде в началото на август 🙂 Бяхме само на студ и дъжд, слънце така и не видяхме. Като се добави и малката подробност, че разстоянията са главозамайващи (например Москва – Владивосток има 9 ч. часова разлика, 10 хил.км. и разстоянието с камион се взема за една седмица, каране без прекъсване), а и икономическите условия също са трудни. И така, на руския пътешественик всяка трудност по пътя, където и по света другаде да отиде, му се струва като “детский сад” (детска градина). Сибир се оказа голям залък не само за Хитлер и Наполеон, но и за Вълшебния керван 🙂 Изминатите 3000 км. са само една нищожна част от тази необятност. Така да се каже, почти нищо не видяхме. За истинско изследване човек трябва да си отдели поне три месеца или няколко лета.

За да затвърдим статистиката, че повече от 60 % от хората, които ни качват на стоп са от републиките, ни спира засмян арменец с вежди гайтани. Човекът не се страхува да натиска газта и летим със 170 км/ч. Тайгата почти изчезва и се появяват открити, широки полета с гречка, слънчоглед и жито. Арменецът ни оставя до градчето Алейск. Слънцето залязва, т.е. е около 22 ч.Остават ни около 170 км. до границата с Казахстан. Навлизаме в трева до кръста и малка горичка до пътя, за да си направим бивак. Решаваме да изпробваме репелента за кърлежи, който ни беше подарила Света. Едвам не се изпонатравяме, толкова е силна отровата в спрея, направо химическо оръжие. В палатката се чувстваме като у дома си и заспиваме като къпани.

25.07

Успиваме се и ставаме чак към 11-12 ч. Взима ни камион с тухли за петдесетина километра. След това друг, натоварен с хранителни стоки ни закарва до последния град Рубцовск, на 30 км. от границата. Семейство шегаджии ни возят няколко километра по околовръстното, където стопът малко се закучва, докато младеж с камион ни откарва до изхода на града. Почти веднага до нас спира двадесетгодишна лада Самара с дагестанец и азербайджанец. За късмет те отиват не само до последното селище Веселоярск, а и до самата граница, където азербайджанецът ще посреща дядо си, след 20 г. раздяла.

Границата не може да се нареди сред най-уредените, през които сме преминавали. Има огромна колона от коли и камиони, някои чакащи по 5-6 ч. Запознаваме се с молдовски циганин, който чака от четиринадесет часа. Служителите от руска страна са малко, а проверяват стриктно и щателно документите и багажа. Нашият азербайджанец, бияч със счупен нос, пред сами митничаря се разпорежда да преминаваме през бариерата, нещо което ядосва митничаря и пита:”А, аз кой съм тука?” Азербайджанецът му отвръща:”Ти какво, тон ли ми повишаваш?!” и през зъби промълвява, че много ги е бил и ще продължава да ги бие. Май ще трябва да внимаваме с кавказките народи. Както всички казват, били страшно добри, но палят лесно, като барут са 🙂

Митничарят ни извиква да минем през бариерата и за наша радост без никакво бавене и проверки на багажа преминаваме границата за пет минути. От казахстанска страна процедурата също е бърза и лесна. За граждани на ЕС няма визи. Бият ни по един печат и ето ни за първи път на казахстанска земя.

“Човек се състои от пътищата, през които е преминал” Юри, Новосибирск

За 23 дни в Сибир и тайгата се докоснахме до много нови неща – природа, интересни хора, история. Впечатленията ни от Русия остават страхотни. Един ден ще се върнем да изследваме няколко места, които от години приковават интереса ни: Камчатка, автостоп през Якутия (тук е най-студеното населено място на планетата, Оймякон с рекордните – 79 С) до Магадан и разбира се историческите места в Санк Петербург …

Благодарим ти Сибир за тайгата, мечките и кваса 🙂 До нови срещи!

На 50 км от казахстанската граница

You may also like...

4 Comments

  1. Много вълнуващо. Винаги съм се възхищавал на хората които се решават да пътуват на стоп до толкова далечни места

  2. Не знам кога е лятото, но през май температурите бяха 20- 25 градуса. Аз се двоумя, кое по напред, Камчатка или Алтай

    1. Здравей, Боби! Извинявай за късния отговор. Радваме се много, че пишеш. Алтай е много по-лесно достъпно, поне по суша и някакси по близо до еропейската част. Там и температурите са по-високи от тези в Камчатка. Но пък Камчатка е пълната недокосната дивост. Нз дали може да се стигне до тоам без самолет… Иначе има и топли дни наистина, не е вечна зима. Учудвам се все пак, че май месец е било толкова топло. Къде по точно си бил?

  3. Иннокентий says:

    Вид из моей квартиры тут отмечен. Приглашаю всех на Байкал в город Байкальск

Leave a Reply Cancel reply