ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРЕХОДИТЕ В ЛАДАК
Преходите из Ладак се радват на голяма популярност заради едни от най-изумителните планински пейзажи, които човек може да види на Земята, съчетано с това, че почти през целия преход си над 4000 м.н.в. Много е разпространено да си вземеш цял пакет от туристическа агенция, който включва коне или магарета пренасящи товара, водач и готвач. В цената е включена и храната и превоза с джип до началната точка на трека и от финалната точка до Лех. Спи се в палатка (твоя или на агенцията) или по селата в “homestay”.
По този начин не носиш повече от 3 кг на гърба си и изобщо не мислиш за каквото и да е. Цената за около осем дневен трек е приблизително около 400 евро на човек, според размерите на групата. Малцина са тези, които тръгват сами из планините и тази информация я пишем основно за тях. Силно насърчаваме хората да организират сами експедициите си и по този начин да имат уникално, само тяхно си изживяване.
Почти невъзможно е да се изгубиш по утъпканите пътеки иводач не е необходим, а това да не можеш да носиш 15 кг на гърба си е срам за всеки самоуважаващ се планинар. Друго съображение е и голямото неудобство, което изпитват повечето хора с магаретата и конете, а именно че трябва да се съобразяваш изцяло с програмата и ритъма наложен от агенцията, защото животните обикновено вървят далеч пред теб. Ако искаш да вървиш само 3 вместо 7 часа е невъзможно, тъй като връзка с конете пред теб няма и те ще стигнат с целия ви багаж и храна на уреченото за деня място.
Ако искате да си опънете палатката на място, което особено ви допада също не става, понеже всичко е съгласувано с къмпингите, където остават всички останали туристи. Но често се случва и конете да закъснеят и да трябва да ги чакате с багажа(срещнахме две групи с този проблем, като едната трябваше да се върне два, три часа назад, като се разбра, че конете ще закъснеят с цял ден).
Ето някои важни съвети за хора, които ще правят преходите си, разчитайки единствено на себе си. Първо и най-важно – това не е разходка в гората, а преход през едни от най-суровите планини на Земята – Хималаите. Ако тръгвате сами е задължително да имате опит в планината, адекватна екипировка и добра физическа кондиция. Не подценявайте планината, може да е опасно за живота!
- 1. Информиране преди прехода: Преди всеки трек се информирайте обстойно за актуалната ситуация в една или няколко туристически агенции. В Лех са най-добре информирани. Питайте за: Състояние на мостовете (ако някой мост над някоя голяма река е бил отнесен, няма да можете да направите трека); свлачища; снежна покривка на проходите (юли и август обикновено се е стопила до височина 5200 м.); ледници(трекинга с минаване на ледници са малко на брой); евентуални други извънредни ситуации.
Проучете колко дни е прехода, по колко часа средно се върви, има ли населени места по пътя, който сте избрали, колко прохода трябва да минете и с каква височина. Детайлна информация за почти всеки трек ще намерите и в нета. Можете да си принтирате примерна програма и описание.
– Карти: Калкулирайте добре батериите на телефона, таблета, GPS-a или каквато електроника имате, тъй като на 90 % от трекингите няма електричество дори в селата. Най-добре да си купите карта от книжарницата. Добрите детайлни карти са изключително малко, важното е картата ви да е с релеф. Най-добрата карта, която ние можахме да намерим (май и единствената с релеф) е на Milestone Himalayan Series “Ladakh and Zanskar trekkingmap” с мащаб 1:175 000, жълта на цвят. Струва 500 рупии (около 8 долара).
Не се намира във всяка книжарница в Лех, но в туристическата част със сигурност я има. В книжарниците ще намерите и много литература на английски език за преходите из Ладак. Другите карти съдържат неточности, особено старите черно-бели карти с релеф, които направо на места са грешни – например дължина на пътеката или цели села са позиционирани на грешни места. Не ги купувайте!
Хубаво е да си носите компас.
- Екипировка: На всеки му е ясно, че му е необходима добра екипировка. Не забравяйте: възможно най-удобни обувки; дебели дрехи за биваците над 4500 м.н.в., където температурите падат рязко до 0 и дори до -5 градуса Целзий; дъждобран или непромукаеми якета, панталони (вали си доста често, въпреки че уж е сух регион), шапка и слънцезащитен крем с висок фактор (слънцето е много силно и опасно на тези височини); дебели чували и удобна раница.
Ето и някои незадължителни неща, които все пак е хубаво да имате: сандали (много добра работа вършат като трябва да пресечеш реката 20 пъти за един ден); слънчеви очила; ръкавици. През деня е много горещо, а когато вали и през нощта доста студено, така че съобразете добре останалата част от дрехите си.
- Храна, вода и готварски принадлежности: Преценете много точно количеството храна, което трябва да носите според броя на дните, като е добре да вземете малко повече от необходимото. Доста от преходите минават през села и къмпинги, но не се подлъгвайте, голяма част от тези села са от по няколко къщи и изобщо няма магазин, а ресурсите на хората са крайно ограничени и бихте могли да закупите евентуално само брашно, леща, ориз.
В други села пък дори и да има магазин, има само бисквити и инстантни нудъли. В къмпингите обикновено също имат само нудъли, тъй като туристите обикновено вървят с коне и си носят собствена храна. Така че гледайте да си напазарувате всичко от Лех.
Вода има на всяко населено място, като често по пътеките също има изворчета. Водата е перфектна и изобщо няма нужда от бутилирани минерални или други води. Някои изворчета са трудно различими, но ако забележите тънка струйка прозрачна вода извираща между камъните, не се колебайте да си напълните.
При всяка възможност презареждайте бутилките си, тъй като понякога може да вървите час, два без да попаднете на чиста вода. Ние си носим по една пластмасова бутилкаот 1,5 л. и се оправяме чудесно с водата. За готвенето, търсете си място за къмпингуване в близост до чисти поточета или изворчета. Е, не винаги е възможно де 🙂
– Готварски принадлежности: Ние си закупихме малко керосиново котлонче (продават се из цяла Индия), което е абсолютно есенциално в Ладак. На практика е почти невъзможно да си запалиш огън по време на преход, поради липсата на дървен материал. Газовите котлончета не са добър избор, тъй като газови бутилки не се продават почти никъде.
Керосиновото котлонче тежи доста, но има и съвсем мънички . Потърсете на битака, където местните пазаруват, в близост до автогарата. Предимствата му са, че дизел или керосин има навсякъде и понякога дори в отдалечени села ще ви продадат. На нас лично с доста готвене всеки ден 3 литра ни стигат за около 10 дена.
Ето някои примерни храни, които ние носим: различни варива (ориз, леща, макарони, юфка, спагети), за дълбока резерва инстантни нудъли, брашно (за чапати, бухти, мекици, с мая стават много вкусни), зеленчуци (ЛУК – много важен за всички запръжки и супи, чесън, моркови, по малко грах, бамя, патладжанчета, много са леки), олио, сол, подправки (масала), захар, бяло сирене – панийр (1.50 кг), бисквити, кашкавалчета.
А ето и нашите допълнителни тайни продукти: питки от кашмирците (20 броя), стигат ни за сандвичи почти седмица, кондензирано мляко (играе ролята на бял шоколад), сладко, което прехвърляме в пластмасова бутилка, за да не ни тежи буркана, сушени кайсии и стафиди (кайсиите се накисват във вода и си стават почти като пресни), лаймчета със захар (любимият ни източник на витамин С), чай, тсампа (изпечено тибетско брашно, с което стават супер шейкове сутрин), 3 пакетчета масло, които натъпкваме в празно пластмасово бурканче, за да не се разтичат (маслото е много важен източник на калории), ядки (предимно фъстъци).
Продукти, които носят други трекъри: овесени ядки, фъстъчено масло (безумно скъпо тук), готови супи (също адски скъпи).
Калкулирайте си по колко се изяжда на ден на ядене. Не се презапасявайте. Първите дни раниците може да тежат малко повече, но хем се тренирате, хем си носите разнообразна храна.
Полезни кулинарни съвети:
- Осолявайте панира, за да не се разваля.
- Ако ви се допие плодов сок, разбийте малко сладко с вода 🙂
- Не носете шоколади – разтичат се в жегата, по-добре го заместете с шоколадови бисквити, кондензирано мляко или нутела.
- Изпържете си фъстъците сами, много е вкусно.
- Не носете картофи, заради тежестта.
- Не купувайте много леща, увира адски бавно.
- Преди тръгване може да си сварите няколко яйца, като допълнителен източник на протеини
- Лаймчетата са много евтини и леки. Разрежете едно и го насипете със захар, перфектният източник на витамин С
- Пресипвайте всичко, което е в стъкло в пластмасови бутилки.
- Всичко, което правите от брашно става много по-вкусно с малко мая. Не е нужно да втасва, просто го оставете 10 минути да постои, докато правите нещо друго. Разликата е осезаема 🙂
- Винаги си носете половин литър керосин допълнително(в пластмасово шише), ако случайно ви свърши по-рано.
- Манджите стават по-бързо ако си имате похлупак за канчето или тенджерката. Или по-скоро почти не става без капак 🙂
Това са неща, които ние правим, но разбира се са само примерни. Експериментирайте и купете неща по ваш вкус, това ще ви донесе собствена радост.
Ето и две, три рецепти:
Тсампа – Много подходящо за закуска. Разтворете няколко лъжици тсампа (на гъстота според вкуса, ние го предпочитаме много гъсто) в топло мляко, вода или чай и добавете захар. Бъркайте докато стане еднородна смес. Получава се страхотен енергиен шейк.
– Солен вариант: тсампа разтворена във вода, бърка се докато не стане гъста, еднородна каша. Добавете масло и сирене. Получава се нещо като качамак.
Чапати – Някои туристически справочници дават съвет туристите да не се занимават с носенето на брашно и правенето на чапати, като ненужно трудна и мръсна работа. Ние обаче считаме, че хлябът е есенциална храна и ако не можеш да си завъртиш едни чапати, все едно не си живял 🙂
Още повече, че на повечето места чапатите са супер малки, но затова пък доста скъпи. И така …
Тестото:Ако знаете как се прави, прескочете тези редове. В около 600-700 гр. брашно бавно добавяте вода и бъркате с едно пръстче, докато се получи гъста кашичка. Предварително сте добавили сол на вкус и по желание мая. След това поръсвате с брашно сместа и започвате да месите с цяла ръка, добавяте и месите докато се получи хомогенна сравнително твърда консистенция. Колкото повече, толкова по-добре.
Чапатките: Най-добре да се пекат, когато има възможност за огън от дърва (ако има кравешки лайна ще бъде невероятен късмет). Откъсвате топчица 5-6 см в диаметър, овъргаляте я да стане правилна сфера от центъра чрез непрестанно въртене започвате да я разточвате с пръстите, а после с палец и показалец до минимум дебелина. След като е оформено кръглото листче следва едно последователно премятане със завъртане и плясване от длан на длан (Най-добре е разбира се да видите как го прави някой местен) за да стане дебелината еднаква на всякъде. Печенето е бързо и лесно, ако е дистанцирано от жарта ще е най-добре, иначе чапатито я загася. Въртете ги често. Сложете готовите чапати в плат, вестник или платнена торбичка. Ако няма огън от дърва може да ги изпечете в чинийка с малко олийце.
Мекички – Тестото е като за чапати, но е добре да има мая. Пържете ги с повече олио.
Бухтички – Отново тестото е с мая. След първото разточване слагате в средата на тестото малко сиренце. Притискате, затваряйки краищата хубаво. Оформяте топчица и я разпльоквате. Пържите в повече олийце.
Наши рецепти за оцеляване 🙂
Рибчета – Пригответе си добре омесено твърдичко тесто. Запържете една глава лук с каквито подправки имате. Добавете вода. Докато чакате да заври, започвате да режете малки парченца – рибчета, от тестото, овалвате ги в брашно за да не залепват и ги изтръсквате. Слагате рибчетата когато водата заври и варите около 5-8 минути.
Циганска баница – Трябвя все пак да ви е останало малко хляб (роти) чапати, бухти (и олио). Сипвате малко олио, добавяте сол и каквито подправки имате. Топите хляба и ядете. Ако не ви плющят ушите, значи не сте достатъчно гладни и трябва да изчакате още ден, два. 🙂
МНОГО ВАЖНО !!!
Потенциални опасности, за които да внимавате:
– Реки:
- След 2-3 ч. следобед следобед нивото на всички реки и потоци се покачва рязко вследствие на топенето на снега във високите части на планините, откъдето извират и по тази причина пресичането на някои от по-големите реки е крайно непрепоръчително и опасно в късния следобед.
- Внимателно избирайте къде точно да пресечете, като правило където реката е по-широка е по-плитка.
- В никакъв случай не бивакувайте до брега на реката. Нивота може рязко да се покачи от някоя буря в планината, която не се забелязва долу и да ви отнесе.
– Свлачища:
- Свлачищата са по-активни когато вали. Не се мотайте и не си почивайте в тази зона. Оглеждайте се за падащи камъни и чакъл.
2.Не бивакувайте на места, където очевидно има много паднали камъни и скални отломки, дори да изглеждат привлекателно.
– Избягвайте да бивакувате на върхове:
Едно заради височината, второ заради гръмотевичните бури, които удрят с особена сила високите части и често идват внезапно.
– Изгубване на пътеката:
Шансът е минимален, пътеките са добре очертани и винаги следват определена река. Проходите пък са видими от далече. Все пак питайте за подробности местните и други туристи при среща и изучавайте внимателно картата.
– Височинна болест:
Много туристи се оплакват от височинни симптоми (главоболие, гадене, задух, слабост и др.) над 4000 м.н.в., особено на проходите над 5000 м.н.в. В интернет ще намерите пълна информация, изчетете повече, за да знаете как да я избягвате, колко време ви трябва за аклиматизация и какво да правите при усложняване на симптомите.
Внимание – при някои индивиди може да бъде с фатален изход, ако не се вземат мерки! Хората, които срещнахме, включително и ние самите, изпитваме леко главоболие след спане на над 4500 м. и при изкачване, лек задух. При тежки симптоми просто бързо слезте възможно най-ниско и обикновено още със слизането проблемите отшумяват.
– Измръзвания и изгаряния:
Пазете се от слънцето, което е особено вредно заради тънкия слой въздух на над 4000 м. През нощта над 4200 м. температурите могат да паднат рязко до 0 – 5 градуса С (дори през юли и август). Бъдете адекватно екипирани.
Общи впечатления от някои трекове, които направихме (юли/август 2015 г.)
Да се има предвид, че ситуацията постоянно се мени, поради усиления строеж на пътища и цели участъци от даден трек може да са изчезнали до година, две. Свлачищата и разрушените мостове пък могат да блокират определен трек или да изместят пътеката. Дори в най-новите карти често не са отразени последните промени
Съвет: Избирайте трекове с повече проходи, а не обратното, както обикновено правят хората с цел да им е по-леко. Именно на проходите се откриват най-зашеметяващите пейзажи.
- Марка трек (Markha Valley Trek)
Най-популярният и комерсиален трек в Ладак. Всеки ден се срещат множество туристи и голяма част от трека е по населената и с доста обработваеми площи долина на река Марка. Ако решите да го правите, започнете от село Зинчен (Zingchen) или от село Сток (Stok), където ще трябва да преминете през един или респективно два прохода, вместо от село Чилинг (Chiling), където пътят минава само през села на реките и изобщо не е толкова интересно и живописно.
Заслужава си единствено заради проходите на планината Сток – Канда Ла, Сток Ла и Конгмеру Ла и местностите преди и след тях, които са с изумителни гледки. Не го препоръчваме особено.
Ниво: лесно, продължителност – от 5 до 7 дена. Навсякъде има храна, къщи за гости или палатки под наем. Може човек да тръгне без палатка и провизии. Цените са силно завишени.
- Ламаюру – Падум (Занскар трек)
Ниво: средно към трудно, продължителност – 6 до 10 дена. Хубав трек, но му остават две, три години или поне на 70 % от маршрута, в зависимост от това къде се започва, заради усиления строеж на пътя.
Асфалтът стига до Фанджила(Phanjila), а черния път стига до село Юлчунг (Yulchung), като по настоящем мостът преди прохода Синги Ла (SingiLa) откъм страната на село Потоксар (Photoksar) е разрушен и 90% от туристите започват прехода си от тази точка, тъй като джип не може да премине реката (юли 2015 г.) Мостът е в процес на реконструкция.
Във финалната отсечка черният път започва след село Пидмо (Pidmo), но половината от него е отнесен от реката и за момента се използва от село Ринам до Карша и Падум.
Препоръчително е да се запасите и да си носите палатка, въпреки че през голяма част от трека има села, обикновено отстоят едно от друго на по няколко часа (над 5 часа вървене). В село Лингшед (Lingshed) има магазин и може да се презапасите. Между Лингшед и Ханумил няма села и населени места, освен 1-2 палаткови лагера (2 дена трек).
Най-живописните според нас места са: прохода Синги Ла (голяма част от чара на мястото е изчезнала след построяването на черния път); пътеката над село Юлчунг (Yulchung); прохода Ханума Ла (Hanuma La) и долината на Занскар. Ако търсите трек предимно в дивото, не го препоръчваме, но все пак гледките са невероятни.
- Трек до манастира Пугтал, Занскар (Phugtal gompa)
Ниво: лесно, продължителност: 4-5 дена. Местен транспорт – джипове, които стигат до село Реру (отиване и връщане). Голямо свлачище е прекъснало пътя преди село Ичар (Ichar), а в по-нататъшни отсечки е разрушен от реката. В момента го възстановяват усилено (към юли 2015 г.). До година, две е предвидено да е оправен. Продължава след село Пурни (Purni) в посока Дарча (Darcha). Отново трек на изчезване.
Заслужава си заради манастира. Пътеката след село Анмо (Anmo) става значително по-интересна. Навсякъде има села и къщи за гости. Палатка и провизии не са задължителни, въпреки че трябва да се има предвид, че няма магазини.
Внимание! Пътеката върви само от страната на село Ичар, никога по отсрещния бряг. Има опасни свлачища.
- Падум-Дарча трек: Не сме правили трека, освен първите два дена от него, но ако се съди от напредналия етап на строежа на пътя, скоро няма да го има. За хора, търсещи див и непокътнат маршрут, не го препоръчваме.
- Румце – Цо Морири (Rumtse – Tso Moriri)
Ниво: средно към трудно. Продължителност – 7-8 дена. Това е изключителен трек в пустинната област на източен Ладак. Гледките са изумителни и несравними, като последния ден се достига високопланинското езеро Цо Морири, простиращо се километри.
По прехода няма нито едно населено място и трябва да си носите цялата храна, докато достигнете до село Корзог на брега на езерото, където има магазини, ресторанти и хотели. Оттам има автобусна връзка с Лех. Трудността на прехода се състои в това, че се изисква много добра аклиматизация, тъй като преминава изцяло над 4500 м. По време на прехода ще трябва да преминете седем прохода с височина над 5000 м., като последният проход Ялунг Няла (Yalung Niala) е висок 5450 м.
Нощите са изключително студени с температури падащи под нулата (юли-август), но снежна покривка няма дори на проходите. Самият преход е плавен, без резки и стръмни изкачвания и слизания. По високопланинските пасбища може да срещнете тибетски номади със стадата си. Трекът е популярен, но няма да срещнете много туристи. Силно го препоръчваме!
- Корзог-Кибер (Паранг Ла трек) Korzog–Kibber, Parang La trek
Ниво: труден. Продължителност: 8 дена
Невероятно красив трек. Дълги дистанции за изминаване, каменисти пътеки. Основните трудности са три: голяма надморска височина (между 4500 и 5600 м.); изкачването на единствения проход Паранг Ла (5600 м.) по ледения език, което може да се окаже опасно и трудно при лошо време; пресичане на река Паранг на третия ден от прехода, което трябва да се направи преди обед заради покачването на нивото на реката след обяд, като реката е ледена и нивото й е над кръста. Ледникът също трябва да се преминава в ранно утро, преди топенето на снега, иначе няма други технически трудности или опасности.
Прехода преминава изцяло в дивото и трябва да си носите всичко необходимо. Популярен трек, но все пак не се срещат много туристи. Препоръчваме го горещо!
Най-популярен сезон – 15 август до 15 септември.
Други трекове, които не сме правили, но са популярни: Ламаюру – Чилинг, Нубра (Фианг-Хундер), Ламаюру – Рангдум (Lamayuru – Chilling, NubraValley (Phiang – Hunder), Lamayuru – Rangdum)
На всички останали преходи е малко вероятно да срещнете хора и са може би още по-вълнуващи.
В секция Блог можете да прочете за нашето двумесечно пътешествие из Хималаите.