Половин година живот на кораб (резюме)

Половин година живот на кораб
(резюме)

Времетраенето ни на плаване с „Алабама“ е от 27.07.2017 до 29.12.2017г.

Изминати морски мили – около 6 000, което прави около 11 000 км.

Посетени държави – 5 (Фиджи, Вануату, Микронезия, Япония, Южна Корея).

Екипаж – с вариации между десет и седемнадесет човека, от различни националности. Том капитанът на „Алабама“ е от Англия, Афра, приятелката му е художничка от Тайван, Себастиян – френският пират, Марчело е италианският ни шоумен и музикант, Аска, приятелката на Марчело от Япония е опитен моряк и танцьорка с огньове, Алехо е аржентинският ни природолечител, Алексис е френски пътешественик и медитатор, Ник е американският ни мастър на пайове и ние – Маги и Цветин от Вълшебният керван.

Освен този постоянен екипаж за кратки периоди с нас плаваха: Селин, французойка на пътешествие из пасифика, Сони, фиджийският ни инженер, Джеймс и Кери, братът на Том и приятелката му новозеландка, корейски семейства – две майки с пет деца, Ашли, американска антроположка, господин Уинди – собственикът на „Алабама“, господин Чуе – корейският мениджър на проекта, Укил, братът на Уинди и сина му  Анди.

LRM_EXPORT_20180529_132227

 

 

 

 

Ето и някои паметни случки и преживявания:

– Насред океана ни се откачи пропелера, едвам го измъкваме, при което ни се разбива парапета на палубата. Вторият пропелер също пада, точно след като сме преминали през опасни рифове.
– По време на различни плавания си скъсвахме едно по едно платната, множество пъти ни спира мотора и то в опасни ситуации, в близост до скали. Късаха се въжета. Машинното се пълни с вода. Люковете ни се разбиваха от вълните. Автопилотът не един път също ни отказваше и управлявахме с ръчен рул. Акумулаторите се разваляха. Мачтата ни беше се килнала опасно настрани. Имаше и още много други инфарктни ситуации.
– Бури с вятър 30-40 възела и няколко метрови вълни в Японско море.
– Аз си отрязвам пръста с мелачка за какао. Себастиян си разрязва лицето и си избива зъба с флекса. Афра се отравя с листа от торо, а после и с риба, по-късно получава жлъчна криза. Алексис си чупи кутрето на крака в буря. На Том му се инфектира рана на крака от морска лисица и спира да може да ходи … И всичко това по средата на Пасифика, без много опции за медицинска помощ.
– Купуваме около 200 кг какао от Вануату и животът ни се изпълва с черен шоколад и браунита.
– Виждаме китове, гмуркаме се с акули, делфини, морски котки, костенурки и огромни тропични риби.
– Дълги нощи под звездното небе в океана, спейки, медитирайки или пиейки чай на покрива на яхтата.
– Огнени залези и изгреви на едни от най-дивите места на Земята, из вануатските острови, на атоли или насред безкрайното синьо.
– Милиони приключения из джунгли, традиционни села, вулкани, неземно красиви заливи и плажове.
– Подготвяме шоу програми и циркови номера срещу зеленчуци, а в доста случаи и просто заради спектакъла, пътувайки като морски цигани.
– Отнесени разговори за други измерения, таро карти, прераждания, медитации, ритуали, пътя към себе си … гарнирани с топъл шоколад.
– Биваме нападнати от местен вануатски откачалка. Себастиян почти пада през борда в една тропична нощ, увисвайки само на едно въже. Маги и Аска се изгубват из далечни села в джунглата.
– Лагерни огньове и четене на „Синдбад мореплавателя“ на глас в топлите нощи.
– Щастие, смях, музика, понякога примесени с доза драма и сълзи … и винаги е изумително интересно.

 

Никога не си бях представяла, че един ден ще живея на борда на кораб и то за половин година, кръстосвайки Южните морета и тропичните острови на Океания. И то не на какъвто и да е кораб, ами на яхта, пълна с уникални хора, приличащи на истински пирати. Вярно, че морската болест се опита да ме съсипе не веднъж и дваж, но това приключение си остава като безкрайно паметно, силно изживяване, трайно запечатано в сърцата ни. Толкова много нереални моменти, специални емоции с хората от групата, нови уроци и знания и не един или два съкрушаващи удара.

Интересно, че повечето ни спомени и преживявания са свързани не толкова със самото пътуване и изследване на нови култури и държави както до сега, колкото с уникалния живот в това малко общество на откачалки, с „Алабама“ и океана. Искрени благодарности към тези хора, които ни станаха семейство (впрочем бяхме наистина като семейство, заедно в кавги, непоносимост, смях, любов и въобще усещането, че никой не си избира семейството и трябва да преглътнеш комбинирания пакет от прекрасни и ужасни ситуации и емоции).

Те споделяха с нас хляба и живота си и ни приеха така радушно, без да се замислят, за цяла половин година съвместно съжителство. Както и на собственика на Алабама господин Уинди за всички грижи за нас и за това  че ни прие равностойно като част от екипажа. Също  така много, много дълбоки благодарности към „Алабама“ за това, че ни пази живота и ни вози из изумителни места, където имахме неочаквани преживявания и сила на емоциите. Животът на нейния борд е нещо, за което не си бяхме и мечтали. И най-накрая с най-голямо страхопочитание и благодарности към безкрайния, изпълнен с мощ океан, за дълбините, синьото, изгрева, залеза, рибите, закрилата и всички уроци!

LRM_EXPORT_20180529_141141

LRM_EXPORT_20180529_132227

One thought on “Половин година живот на кораб (резюме)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s