Богатството на човек

„Щастливите на света са само тия, пред които се шири безграничен хоризонт“

Харивамса

В последните месеци на лятото се заехме с поправката на един покрив на приятел. С времето излезе още една поръчка за обновяване на покрив в съседно селище. Работата ни отне между три и четири месеца като работихме толкова продължително време, не от нужда да се работи, а най-вече от дълг към поетия ангажимент и за да спестим пари за бъдещето пътешествие. Ако не бяхме решили да прекосяваме Африканския континент, а да обитаваме в отшелничество, то един месец работа, щеше да е достатъчен за да изкараме цялата година. Но във връзка с все още съществуващите граници и бюрократични препятствия, най-вече изкуствено оскъпените визови режими в тази част на света, то необходимото време за набавяне на средства се удължи до близо 4 месеца.

И така, какво може да направи човек с надникът, заработен от подмяната на два покрива? Повечето хора вероятно са убедени, че едва би ти достигнал да оцелееш и да платиш сметките. За някого, обаче, който доброволно се отказва от робуването на идеята, че хладилникът трябва да е пълен с френски сирена, плодове, внесени от Латинска Америка, меса от най-жестоките касапници на планетата, от идеята че хладилникът и всички останали електроуреди в домакинството изобщо са необходими, който подлага под съмнение жизненоважната функция въобще на електричеството и за дом му е необходимо само няколко метра, подслон в дивото, то този четиримесечен надник отваря безброй граници, открехва нечувани порти на знания и изживявания, служи за очистване от цялостното робуване на материята, въплътена в предмети, къщи, вечните им ремонти, тонове парцали, дрехи и безсмислени артикули, прави възможно откриването на дълбините на човешкия хоризонт и го подтиква към търсене на същността на собственото си битие и възможностите да предаде хармония и опит за мир, след като е направил, най-доброто което един човек може да направи – да натисне границите на човешкия потенциал към нови хоризонти и разбиране на загадките, скрити вътре в самия него.

Един покрив бе достатъчен за половингодишно пътешествие (поради непредвидени обстоятелства скъсило се на четири месеца, но реално имахме предостатъчно за поне още три месеца). Трима човека изминаха хиляди километри на автостоп и спейки под открито небе, изживяха десетки животи, докоснаха се до тъканта на живота, сприятелиха се с Природата, разбраха песните на вятъра, образите нарисувани от пясъчните дюни, съобщенията на птици вестоносци и кални следи по дивите пътеки и разчупиха зидовете на човешкото сърце, вкаменяло от разлъката си с осъзнатия ум. Взеха за учител бедните на земята, случайните пътници, природните феномени и най-страшния, но ползотворен съветник– Смъртта, помахваща от време на време зад някой ъгъл. Слава на Божественото Провидение за всичко това!

Някои хора питаха преди да заминем „за какво е това скитане? Защо не си намерите постоянна работа и не заживеете „сериозен“ живот? Защо не искате да уседнете като „нормалните хора“?

На тези въпроси отговарям:  „Защо да го правим? Какво по ценно има от свободата, от човек, който изживява всеки един миг от живота си по точно този начин, който винаги е искал? Защо да се продадеш в замяна за вещи, блюда и собственост, вместо да разполагаш с времето си и да се гмурнеш с пълна сила в соковете на живота, да пишеш, четеш, снимаш, документираш, изследваш съзнанието и сърцето си? Какви плодове за човечеството принася винаги посърналия, пълен с оплаквания, удавен в кредити и безмозъчна ненужна работа за трети институции и лица, човек? Какви плодове принася бизнесмена, окован в още по-тежки грижи за парите и собствеността си и никога не разбрал значението на думата „преходност“? Какви плодове принася обществото, издъхващо под собствения си товар на съмнително развитие, което има за цел единствено икономически ултра просперитет, но не и общочовешки? Какъв е смисълът да си несъзнателен неандерталец, отрупан със светещи екрани, всякакви уж спестяващи време машини и готов да разкъса „ближния си“, докато опазва комфорта си със зъби и нокти?

Докато пести време със сокоизстисквачката, онлайн банкирането, колата и електронната си идентичност, побрала се в една телефонна слушалка, той изгубва времето на целия си безценен живот във вихъра на френетична, болнава дейност, предложено доброволно на експлоатиращата икономическа система на новия свят. И най-ключовата и страшна дума във всичко това – „доброволно“, по уж собствени убеждения, милиони пъти преминали през него от останалите индивиди около себе си, но които въпреки това той смята за свое индивидуално мнение.

Във всичко това едва ли щеше да има някакъв проблем, ако човекът беше само един скот, но той за нещастие или щастие е същество с неограничени възможности на духа и ума. В бездните на душата му се крият нереализирани най-върховните утопии на света, най-хармоничното съществуване без болка и страх както и дълбочина на познанието, превишаваща всичко познато ни в този момент. Ако не беше този бездънен потенциал на Човека, то цялата му сегашна гавра с живота, с културата, за сметка на бизнес интереса, със самоунищожението на себе си, на радостта и здравето на ума си, с опита си да изтреби всички видове на планетата и да я направи негодна за живот, изобщо нямаше да има значение. Но съществуването на светиите и мъдреците на земята, на хората, хвърлили се с една крачка напред в непознатото за да открият нови хоризонти, ни поставя въпрос: „Какво по-ценно и живото-утвърждаващо имаме от техния пример? Какъв друг живот въобще може да се води, ако някой вече е доказал, че е възможно Човекът да се рее в най-висшата възможна еманципираност на ум и тяло?“

Единственият рационален избор би бил такъв – живот в съвършена свобода и самоусъвършенстване. Останалото е избора на безумието, влачило се като тинест инертен поток през столетията на европейската история, налагаща моделите си на целия останал свят.

За тези, които продължават да питат как е възможно тогава да живеем по този свободен начин след като ни е абсолютно невъзможно да спрем да ходим на омразната си работа, да си плащаме сметките и да поддържаме жилищата, стандарта и семействата си? С няколко просто думи – ако видим кое наистина е необходимо за пълноценния ни живот, ще разберем че парите (материално въплътен образ на робството ни и цялото ни ограбено време), които даваме в ежедневието си, са около 70 до 90% за абсолютно ненужни неща, които масмедията и социума са ни казали, че са жизненоважни. Изборът е личен – нещастие и загуба на посока сред пасатори, таблети, гардероби с дрехи, миялни машини, нови коли, тонове пластмасови опаковки на фабрична, изкуствена храна или щастието да си човек на изумителната планета Земя. И не става въпрос за заклеймяване на технологичния напредък, а за това че едва една малка част от населението на земята се ползва от него истински рационално и целесъобразно без да го превръща в оръжие за саморазрушение и болестно трупане на предмети.

За завършек, ето какво казват хора, прозрели в илюзорния начин на съществуване на съвременната модерна цивилизация:

„…богатството на човека се измерва с количеството неща, от които може да се откаже.“   Хенри Дейвид Торо, „Уолдън“
„При малко по-обмислен избор на призвание навярно хората до един щяха да станат учени и изследователи, тъй като е наистина интересно да вникнеш в собствената си природа и съдба. Трупайки имущество за себе си и потомството, създавайки семейство или държава, та дори увенчавайки се със слава, ние сме смъртни; посвещавайки се на истината обаче, ставаме безсмъртни и губим боязън от промени и случайности.“ Хенри Дейвид Торо, „Уолдън“

3 thoughts on “Богатството на човек

  1. Здравейте, прекрасно написана статия! Откакто съвсем случайно ми попаднахте като харесвана от приятел страница във фейсбук, аз инстинктивно знаех, че вие сте точно моята „порода хора“. Поръчах си веднага книгата и жадно изгълтах всичките и страници и след това се прехвърлих да ви чета блога. Благодаря ви за смелостта, куража и вярата да разчупите клишетата. Да живеете в истинския смисъл на думата. Да опознавате света и да откривате красотата във всеки един момент, във всеки един човек. Благодаря ви, че давате алтернатива и вдъхвате смелост на такива като мен, който нямат куража да поемат по пътя, независимо колко силно чуват зова му. Страхотни сте! Очаквам с нетъпрение и следващите ви приключения и дано някъде се засечем по пътя 🙂

    Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s