“Картини от един Свят”

През пролетта на 2015 г. Вълшебния Керван се отправи на едно пътешествие към срещуположния край на света с по една раница, палатка, карта и компас. Придвижвахме се само по суша и вода на автостоп без нито един самолетен полет. Приключението продължи три години и осем месеца и премина през 30 държави из Азия и Океания.

Контактът с племенни и традиционни общности ни остави силен отпечатък. Знанията за природата, възгледът им за света и начинът им на живот в естествена среда, откъснати от съвременната цивилизация ни впечатлиха с уникалността и ценността си. За да ви докоснем до тези малко познати човешки общности създадохме фотоизложбата „Картини от Един Свят“ с авторски снимки от пътуването.

Потопете се в магическия свят на предците и в древните обичаи на хора, свързани със Земята. Посетете виртуално племената от Малайзия, Индонезийския архипелаг, Папуа Нова Гвинея, Океания и Южен Китай!

Любимите снимки от традиционните общества от островите Борнео, Ява, Сулавеси, Папуа Нова Гвинея, Соломонови острови, Фиджи, Вануату и малко познатите планински етноси на Южен Китай, можете да поръчате разпечатани на голям формат, размер 55х43 см. върху висококачествена фотографска хартия- Silk Matt 255g/m2 Premium Photo paper (опционално с ламинат кристал върху MDF плоскост) и доставка по домовете 🙂

За ПОРЪЧКИ вижте информацията най-долу.

Малайзия

Майка от племето батек, национален парк Таман Негара Паханг, Малайзия (No:1)

Батек са последните номади и ловци-събирачи на Малайзия. Броят им наброява около 2000 човека, групирани в малки фамилни единици, които живеят във временни лагери насред джунглата като никога не строят същински къщи, а само навеси от бамбук и листа. За да се прехранват те събират ядивни растения от джунглата и ловуват по строго определен кодекс с копие за животните движещи се по земята и с дървени тръби, от които изстрелват отровни стрелички за тези катерещи се по дърветата и птиците. Батек смятат, че всичко принадлежи на джунглата и по тази причина не познават концепцията за собственост както разбира се и парите. Целият улов винаги се споделя между всички членове на групата без значение кой го е уловил. Това от което най ги е страх са гръмотевични бури. За да ги избегнат мъжете си нанасят удари с нож по тялото като жертва към боговете. Начинът им на живот е заплашен от изсичането на джунглата и неконтролираното нарастване на плантациите с маслодайни палми, чието масло се използва и в голяма част от съвременните продукти на нашия пазар.

Ловците-събирачи на планетата са едва 0.005% от населението на земята, само 32 племенни групи в различни части на планетата, като всички са заплашени от изчезване на бита си и загуба на ценните знания за средата си, които притежават. Ловците-събирачи не познават земеделието и практикуват най-древната форма на човешка адаптация към средата преди възникването на първите цивилизации от преди 10 000 години. Последна връзка на съвременния човек с праисторическото му минало.

Залез над остров Борнео, Малайзия (No:2)

Река Раджанг е една от големите реки, пресичащи малайзийската част на остров Борнео. И до ден днешен единственият начин да се достигне горното й течение е с речен транспорт- моторни лодки и канута. По бреговете й живее етноса ибан, известни с това че до преди едно две поколения са практикували страховития обичай „лов на глави“. За всяко по-важно събитие от живота си воините на племето са трябвало да обезглавяват хора и да събират главите им като трофеи. Преди жътва – за благоденствие, преди брак – за впечатляване на бъдещата съпруга, преди построяване на къща – за опазване от зли духове и по всякакви други поводи, ловците на глави обикаляли из джунглите на Борнео, докато се снабдят с необходимия брой отрязани глави. И до днес ибан живеят в дълги, комунални къщи т.нар. „long house”, в които си съжителства цялото село. По терасите все още висят черепи за украса, въпреки че обичаят официално е изоставен след началото на 20 век.

Индонезия

Целебески черен макак (Macaca nigra), резерват Тангоко, Северно Сулавеси, Индонезия (No:3)

Този вид макак се среща единствено в резервата Тангоко на остров Сулавеси. Критично застрашен е и въпреки това продължава да бъде избиван от местните, тъй като месото му се счита за деликатес. Етноса минахаса от Северно Сулавеси е известен с консумацията на всякакви видове животни. На т.н. „екстремен пазар“ в град Манадо се продава кучешко, питонско, прилепско, маймунско и други меса.

Лунна нощ в Северно Сулавеси, Индонезия (No:4)

В джунглата на резервата Тангоко останахме без вода за близо три дена. Изгубихме се в много тежки условия и ако един местен рибар не ни бе спасил сега нямаше да съществува тази изложба.
„Тръгваме нагоре, мачетето работи почти през цялото време. Бодливите лиани се режат трудно, разрязват китките ти и през няколко крачки се увиват като примки около глезените ти, спъват те и разрязват болезнено старите рани. Напредваме адски бавно, умората се съчетава с жегата и потенето. Водата постепенно намалява. Представа си нямаме къде се намираме точно и колко ни остава. Започват да се появяват мисли, че може да пукнем тук, без никой да може да ни помогне или дори разбере къде сме. Обхват на телефона няма…“ (цитат от блога на Вълшебния Керван)

Момиче от племето бадуи, остров Ява, Индонезия (No:5)

Бадуите обитават планински регион в западна Ява и се делят на външни и вътрешни. Външните са около 10 хиляди човека. Селищата им наброяват 22 и са около и навътре в планината като имат пряк досег с цивилизацията. Те служат като бариера срещу външни хора, които биха могли да навлязат в свещените вътрешни територии.
Вътрешните бадуи живеят на 3-5 часа вървене навътре в джунглата. Обитават 3 села и наброяват към 400 човека. Всяко от тези села е ръководено от жрец „пу’ун“, който стриктно спазва религиозните правила на древната религия „Сунда Вивитан“. Вътрешните бадуи са по-висши кастово. Живеят почти изолирано от външния свят и се придържат неотменно към древния си кодекс. Заради характерната бяла риза и бял тюрбан са наричани още „бели бадуи“, за разлика от външните, които съответно са „черни бадуи“ и се обличат в черно и индигово.
Достъп до вътрешните бадуи е отрязан за чужденци. Индонезийци могат да ги посещават със специално разрешение на външния лидер „джаро“ при условие, че не внасят нищо забранено, не снимат и не нарушават табутата. Най-свещеното място на бадуите е гора, до която имат достъп единствено жреците. Там се извършват мистични ритуали, които подържат света от разрушение.

Сватба на външни бадуи, остров Ява, Индонезия (No:6)

Вътрешните „бели“ бадуи спазват десетки табута, постановени от религията им. Тези табута изцяло отричат и са в разрез със съвременната цивилизация. Основното правило е, че нищо което не е съществувало по време на прадедите им, не може да бъде прието от общността и да съществува на свещената територия. Това автоматично изключва всички продукти на технологичния прогрес – електроника, ток, превозни средства. Вътрешните бадуи се придвижват само пеша и боси, дори ако трябва да отидат до Джакарта. Разбира се не използват телефони, компютри и каквато и да е друга електроника. Могат да се обличат в дрехи само лично изтъкани от тях, в определените цветове. Нямат право да се завиват с одеяла и да спят на дюшеци, тъй като те самите не могат да си ги направят. Леглата им са бамбукови рогозки. Общността също така е твърдо против каквито и да са химикали, сапуни, шампоани, кремове и въобще всякаква козметика.

Селище от външния кръг на „черните бадуи“, на покрива се суши карамфил (No:7)

Къщите на бадуи са изцяло от бамбук и слама, като не се употребява метал под никаква форма, не се използват дори пирони. В кухните им няма никакви метални съдове, само бамбукови, ратанови и дървени. Традиционно в свещените територии няма добив и обработка на метал, но все пак носенето и употребата на нож е позволена.
Що се отнася до храната – животновъдството е забранено, така че няма месо, освен риба. Никакви нови култури, които не са отглеждани от древни времена, не могат да се засаждат. Забранена е промяна в изначалната форма на земята, т.е. не могат да се прокарват канали, да се терасира земята за оризища, да се правят вирове. Оризът се гледа директно по склоновете, по естествен начин. Употребата на пари традиционно отсъства, но нещата са започнали да се променят. Понякога бадуите излизат, за да продават майсторски изтъканите си платове и с парите закупуват месо и други продукти за някои по-важни чествания.

Кратерът на вулкана Бромо в засилена активност, Източна Ява, Индонезия (No:8)

Вулканът Бромо се намира в центъра на огромната пясъчна калдера Тенгер (колабирал кратер на по-голям вулкан). Името му произхожда от санскритското „Брахма“, по името на хиндуисткия бог на сътворението. Активен е като последното му изригване е през 2015 година.
„Застопоряваме се. Позеленелите от сяра стени на кратера се спускат стръмно към кръгла нереална дупка, от която периодично изригва пушек с неземен тътен. Свидетели сме на изумително чудо – изригването на вулкан. Пред тази гледка няма как да не те полазят тръпки пред показната мощ на земните недра. Един по-силен натиск отвътре и всички в радиус от няколко километра изчезваме завинаги. Това е най-невероятното нещо, което някога сме виждали.“ (цитат от Блога на Вълшебния Керван )

Тенгериици, обитатели на земите около вулкана Бромо, Източна Ява, Индонезия (No:9)

В региона на Бромо живеят последните останали хиндуисти на Ява след масовото ислямизиране след 15 век. Хиндуистката принцеса Роро избягала високо в планината и основала тук кралството Тенгер, което и до ден днешен изповядва хиндуизъм.

Кратерът на вулкана Бромо в засилена активност, Източна Ява, Индонезия (No:10)
Момиченце изучава Корана, Индонезия (No:11)

Ислямът се разпространява на Индонезийския архипелаг през 13 век, донесен от арабските търговци. Днес Индонезия е най-голямата по мюсюлманско население държава в света – 225 милиона хора. Практикуват умерена форма на ислям, с изключение на някои по- консервативни региони като Северна Суматра.

Селище на баджау, Тогийски острови, залив Томини в Северно Сулавеси, Индонезия (No:12)

Баджо или баджау, наричани още „морски цигани“ са хора, които прекарват целия си живот в морето. Някои не са стъпвали никога на суша. Изхранват се само от риболов, като търгуват морски перли и други ценни продукти срещу необходими провизии. Кръстосват моретата на Югоизточна Азия, като по-многочислени групи има около Филипините и Индонезия. Още от бебета се гмуркат и в резултат белодробния им капацитет генетично е станал много по-голям от нормалния. Могат да седят с минути под водата. Голям интерес са за учените, които ги изследват заради уникалните им способности да задържат дъха си , да гледат под вода без маска и да се гмуркат на изумителни дълбочини без екипировка. Спечелили са си име на хора амфибии.

Традиционна къща на етноса батак от езерото Тоба, северна Суматра, Индонезия (No:13)

Батак били изолирани в продължение на векове от останалата част от света, включително и от съседни народи на острова заради непроходимостта на обитаваните от тях територии. Едни от първите хора свързали се с батак били холандски и немски мисионери през 19 век скоро след като Индонезия преминала в състава на холандските колонии известни като Холандски Източни Индии.
Преди масовото християнизиране на батак те изповядвали сложни анимистични култове. Заради уседналия си начин на живот и развитието на земеделие те успели да създадат комплексна култура и цивилизация, със собствен календар, аристокрация, жреци и писменост. Били канибали, но канибализмът при тях в никакъв случай не бил просто дивашка жестокост на нецивилизовани племена от джунглата. Яденето на човешко месо се разглеждало като специфична наказателна мярка срещу престъпници извършили определени злодеяния. Някои от първите мисионери също заминали безславно в търбусите на баташката върхушка. След 1900-та година канибализмът се счита за окончателно изчезнал от тези земи, под влияние на църквата и холандската юрисдикция.
Потомците на тези канибали век по-късно продават сувенири, гордо разказват подробностите от кървавата церемония и весело припяват християнски химни из църквите в околността.

Оризища и традиционни къщи „тонконан“, Тораджа, Цетрално Сулавеси, Индонезия (No:14)

Етноса тораджа строи уникални къщи, напомнящи на кораби. Над входната врата се закачат биволски рога, символ на статута на семейството. Биволът е най- важното животно в бита им заради ролята му в погребалните церемонии наречени „томате“. Местните вярват изключително силно в задгробния живот, поради което погребенията са случай за голям празник. Душата преминава в отвъдното и трябва да й се осигури всичко необходимо за там. Тъй като тя ще язди биволи и свине по пътя си, по време на празника се заколват голям брой животни, които да я пренесат. Биволът е особено важен. Мъжките добре охранени екземпляри са много ценни и точно заради тези жертвоприношения цената на един бивол в Тораджа достига до 30 млн. индонезийски рупии (около 4,500 лв.).
В Тораджа обикновено се устройват по две погребални церемонии. Една неформална непосредствено след кончината и финалната, която осигурява истинското преселване на душата в отвъдното. Тази втора церемония обикновено се отлага за сухия сезон, юли-август, като по този начин семейството успява да събере всички необходими средства и да уреди грандиозно пиршество. Труповете се държат в дървени ковчези до финалната церемония, най-често в дома, като тялото се балсамира. Покойникът изобщо не се счита за умрял през този период. Дава му се храна, понякога бива разхождан, приятели идват да го посетят.

Папуа Нова Гвинея

Мъж от племето Хули, Южни Хайлендс, Папуа Нова Гвинея (No:15)

Племето Хули обитава региона на река Тари, дълбоко в джунглите на Хайлендс, Папуа Нова Гвинея. Известни са с темперамента си и постоянните битки с други кланове за територии, прасета и жени. Характерната им перука, украсена с редки пера от райска птица, е знак за мъжественост. Порастването и оформянето на косата отнема няколко години. В ранна възраст за всяко момче се посява семе, което се свързва с душата му чрез магически заклинания. По израсналото от семето дърво може да се познае дали момчето ще стане добър воин, кога ще умре и в какво състояние е духът му.

Река Сепик, Папуа Нова Гвинея (No:16)

Река Сепик е най-дългата река на остров Нова Гвинея – 1126 км. Достигането й и плаването по водите й се определя като „последното велико приключение на земята“. По бреговете й обитават племена, осъществявали изключително рядко контакт с външни хора. Мъжете се събират в т.н. „хаус тамбаран“ или още „къща на духовете“, където женското присъствие е табу. В „хаус тамбаран“ се извършват ритуали за инициация на младите войни, при който кожата на тялото се нарязва и раните се третират с пепел, за да останат релефни белези, напомнящи за крокодилска кожа. Крокодилът е свещено животно по Сепик, въпреки че също така се лови за храна.
„Чувствахме се като пътешествениците от преди сто години, в някои отношения малко неща бяха се променили от тогава. По тъмните брегове обрасли с джунгла и блатни гори не се виждаше и светлинка. В тази част на реката нямаше почти никакви села. Всичко изглеждаше необятно и величествено. В просъница чувах как се приближаваме към бреговете и тръстиките и нашите хора търсят крокодили, приготвили ловното си копие.“ (цитат от блога на Вълшебния Керван)

Традиционен фестивал „Синг-синг“, Менди, Южни Хайлендс, Папуа Нова Гвинея (No:17)

Воините от различни племенни общности се събират на фестивали наречени „синг-синг“ за обмяна на ценности и ритуални танци. Заради изключителната си враждебност е изключително лесно да прехвръкне искра и да започне конфликт между различни кланове. Нараняването, на който и да е член на клана, изисква компенсации от другата страна в прасета, миди „кина“, традиционно играещи ролята на пари или отмъщение чрез кръвна жертва. Папуаските племена от вътрешността не познавали метала преди пристигането на първите западни откриватели преди само 70-80 години. Като оръжие и основно сечиво ползвали каменни брадви.

Градина със сладки картофи „кау кау“, Папуа Нова Гвинея (No:18)

Традиционната диета на папуасите се състои от касава, сладки картофи,таро, банани или саго като основни източници на въглехидрати. Папуасите не отглеждат други животни освен прасета. Рядко култивират земята с изключение на насажденията със сладък картоф. По-голяма част от храната си набавят от свободно растящи около селата ядивни листа и кореноплодни растения. Живеят самодостатъчен начин на живот, където парите имат малко или никакво значение.

Момиченце с копие, остров Буганвил, Папуа Нова Гвинея (No:19)

Племенните общности на остров Буганвил са матриархални. Земята и наследството изцяло принадлежат на жените и се предават по женска линия. При меланезийските народи земята се възприема като органична част от самия клан. Концепцията за отдаване и продаване на земя и имоти е непозната. Познати, приятели и дори по-далечни роднини не са добре дошли в територията на дадена семейна единица.

Бреговете на остров Буганвил, Папуа Нова Гвинея (No:20)

Към територията на Папуа Нова Гвинея се включват още няколко големи острова и десетки по-малки. Манус – известен с „концентрационните лагери“ за бежанци на австралийското правителство, което заточва там хора пристигнали в техни води с лодки, а остров Нова Британия, Нова Ирландия и Нови Хановер са големи острови, част от Бисмарковия архипелаг. Буганвил е автономна провинция, бореща се за независимост, географски е част от Соломоновите острови.

Соломонови острови

Две момчета с издълбано от един ствол дървено кану, Соломонови острови (Но:21)

Соломоновите острови са суверенна държава, състояща се от 6 големи острова и 900 по-малки. Архипелагът се намира в Океания е част от географската област на Меланезия, включваща още островните държави Папуа Нова Гвинея, Фиджи, Вануату и Нова Каледония. Местните хора живеят изолирано. Туризмът е почти несъществуващ и голяма част от населението поти никога не влиза в контакт с местни хора.
Жителите на остров Малайта изработват местната валута от миди. За да си купят жена соломонците трябва да заплатят голям брой нанизи от мидени пари. Всеки клан има тотемно животно, което го предпазва от беди. Тотемното животно се призовава от магьосника на селото. В тялото на животно се вселяват духовете на предците. Такива животни най-често са скатове, морски костенурки, делфини, акули.

Дъждовен островен ден насред Океания (No:22)

„В ранния следобед брегът на остров Макира, Соломонови острови вече е пред очите ни. Невероятни скали и стръмно спускащи се към морето хълмове, обрасли с гъста джунгла. Гледката ни впечатлява с дивата си красота. Южното крайбрежие на острова е изключително трудно достъпно и това, че имаме шанс да посетим изолирани села, плавайки на борда на карго кораб с хранителни помощи е нечуван късмет. От тази страна на острова не минават никакви кораби. Последното карго е било преди половин година, а пътническо корабче изобщо няма. За пътища на острова и дума не може да става…“ (цитат от блога на Вълшебния Керван)

Селище на кирибатци, остров Шортленд, Соломонови острови (No:23)

Кирибитците са микронезийски народ, чийто острови и атоли са заплашени от потъване поради покачване на морското равнище. По време на британския колониализъм голяма част от тях са разселени из други държави като Соломоновите острови и Фиджи.
Традиционно се прехранват само с риба и кокос, тъй като пясъка на атолите не позволява отглеждането на зеленуци. Изклчително адаптирани са към океана, тъй като най-близката суша обикновено отстои на 1000-1500 километра от атолите и островите им. Живеят в сплотени общности. На празници прекарват по няколко седмици в ритуална постройка „манеаба“, в която живеят, хранят се и танцуват на комунален принцип. Имат шаман, който гадае по коралите какво ще е морето и времето преди мъжете да излязат на риболов.

Кирибатки плетат празнични венци, остров Рамби, Фиджи (No:24)

„Оправихме багажа, беше ясно, че тази нощ няма да се спи. Ариау ни приготви кутия със сурова риба за из път, а Тебеке ни връчи връзка янгона. От чичо Тепа пък получихме две тениски. Тъй като той нямаше какво да ни подари свали любимата си тениска от гърба си и я връчи на Цветин. За капак ни дадоха и 20 долара за автобуса, които бяха събрали помежду си. Този жест на свръх доброта така ме трогна, че докато се опитвах да ги откажа се разревах.
Финалното парти започна. Легените с кава се разсипваха един след друг, но тази нощ нямаше песни и музика. Вечерта беше предназначена за разговори и истории, като от това което долавяхме, новите островни легенди щяха да се въртят дълго време около това какво сме казали и направили. Странно се привързахме към това място и хора, много по-силно от обикновено. Наистина ни беше много тъжно на раздяла. Дано един ден вятъра ни доведе отново в Рамби!“ (цитат от блога на Вълшебния Керван)

Фиджи

Фиджийска сватбена премяна, остров Вити Леву, Фиджи (No:25)

Сватбените облека на Фиджи се изработват от кора на дърво. За да се ожени булката е необходимо младоженецът да й подари „табуа“ – зъб от кашалот (огърлицата на снимката). Табуа са редки и не се продават. Обменят се като подаръци на сватби и между племенни вождове.

Буре – традиционна фиджийска къща, остров Вити Леву, Фиджи (No:26)

Островите на Фиджи в не толкова далечното минало били известни като „Канибалските острови“. Канибализмът се практикувал масово из цяла Меланезия, но Фиджи се отличава с особено жестоките си канибалски пирове. Жертвите се изяждали от племенните вождове, не защото нямало месо, а заради вярването че така способностите на врага преминават в консумиращия го.

Градина с таро, остров Тавеуни, Фиджи (No:27)

Остров Тавеуни е третият по големина остров на Фиджи. Известен е с това, че през средата му минава 180-тия меридиан – интернационалната линия, която разделя днешния от вчерашния ден, в зависимост от коя страна на линията идваш. В съвремието, за удобство целият остров попада в същия ден, но стриктно погледнато северната част би трябвало да е във вчерашния ден ? На острова се среща и уникален вид цвете таджимосия, открито само тук.
Таро е една от основните храни на острова. Представлява вид корен, който се вари и има подобен на картофа вкус. Вместо хляб и ориз във всяко фиджийско меню присъства и таро-то.

Вануату

Деца от остров Ефате, Вануату (No:28)

Вануату е островна държава в Южния Тих океан. Населението живее по традиционен начин и много племенни обичаи са запазени. Вождовете на племето и влиятелните хора се избират в система на йерархично изкачване, в която мъжът, който желае да се издигне организира церемония, в която заколва възможно най-много ценни прасета и дава пир. С колкото повече прасета разполагат, толкова повече се издигат в йерархията. На някои острови като на остров Малекула например системата е много сложна и включва над 35 ранка.

Деца със самоделни играчки, Острови Банкс, Вануату (No:29)

На Вануату церемониите за преминаване от юношество в зряла възраст са много важни. На остров Пентекост например за да докажат, че са съзрели младежите трябва да се хвърлят от тридесетметрова бамбукова кула в своеобразен бънджи скок, завързани за глезените с въже от лиана. Възрастните мъже също правят скока за да осигурят добра реколта от корените ямс. Преди церемонията живеят далеч от жени, въздържат се от сексуални отношения и се пречистват.

Пазар на остров Еспирито Санто, Вануату (No:30)

Вануату е държава, в която външните влияния са минимални. На много от островите няма пътища, асфалт, коли, обхват, телевизори, телефони. Селищата съществуват в самодостатъчност и баланс с околната среда. Жените на пазара продават бананови листа, които служат вместо опаковки и пластмасови торбички. Островите са съвършено чисти от пластмасовото замърсяване, обхванало почти цялата планета.

Плаж на остров Вануа Лава, острови Банкс, Вануату (No:31)

Интегрална част от ежедневието на островите е пиенето на кава. Ритуална напитка приготвена от счуканите или сдъвкани корени на растението Piper methysticum. Нощно време мъжете се събират в „накамал“ – място за пиене на кава и я пият от кокосови черупки. Има токсичен, опиващ ефект.

Хората на Вануату зависят от океана за набавяне на храна. Рибарите и събирачи на морски дарове навлизат в океана със специални, издълбани от един единствен дебел ствол, канута.

Екзотични, тропични плодове

Хлебен плод, Океания (No:34)

Хлебният плод (Artocarpus altilis) е разпространен из цяла Океания. Има сладък и плътен вкус. Може да се яде суров, ако е узрял или да се пече или пържи. Някои хора си копуват хляба от магазина, други си го берат от дърветата 🙂

Червен сорт дребни банани, остров Макира, Соломонови острови (No:35)

Остров Макира е известен с отглеждането си на над 40 сорта банани – за директна консумация или за готвене.

Бейзболен плод, остров Кошрай, Федеративни Микронезийски щати (No36)
Бейзболен плод, остров Кошрай, Федеративни Микронезийски щати (No37)

Със сладък и сочен вкус, бейзболният плод расте единствено на атолните екваториални държави в Микронезия.

Виетнам

Карстов пейзаж, област Нин Бин, Северен Виетнам (No:38)

„Мятаме раниците на гръб и тръгваме по криволичещия път да търсим място за бивак. Задачата се оказва доста трудна, защото всяко свободно място около отвесните карстови хълмове е заето от къщи, оризища или езерца. В крайна сметка излизаме от населената част и намираме равно място в подножието на една карстова скала, покрито цялото с ароматна лимонена трева. За първи път в живота си ще спим на поляна с лимонова трева …“ (цитат от блога на Вълшебния Керван)

Възрастни жени, Северен Виетнам (No:39)

Интересен факт – 40% от населението на Виетнам носят фамилното име Нгюин. Виетнам макар и една от най-бързо развиващите се страни в Югоизточна Азия, за сега си остава дом на големи традиционни общности.

Традиционен пазар, Южен Виетнам (No:40)

На един виетнамски пазар можете да си купите: маракуя –сладка, но и доста кисела, с пулпа от малки лигави семена; лонджин плодчета – с твърда шлюпка, текстура на грозде, но по-сладки и с костилка; гигантско сладко манго; папая; традиционни нудъли фъ с телешко, соеви кълнове и пресни листа от кориандър; виетнамско кафе с лед и кондензирано мляко и веганска будистка храна.

Южен Китай

Баба от етноса донг, провинция Гуейджоу, Южен Китай (No:41)

Донг строят софистицирани покрити мостове над реките, наречени мостове на вятъра и дъжда, които служат като място за отдих и срещи в дъждовните дни.

Оризища, провинция Гуейджоу, Южен Китай (No:42)

Растението ориз е култивиран за първи път в Китай преди 8,200 -13,500 години. То е културата най-широко консумирана като основна храна в света. В Китай за поздрав хората се питат вместо „Как си?“, „Изяде ли си ориза днес?“.

Пазар на етническа група донг, провинция Гуейджоу, Южен Китай (No:43)

„Карам човека да спира през десет минути за да повръщам. Цялото ми тяло се тресе. След час пристигаме в град Лъли по тъмно. Както сме замаяни от натравянето от черните яйца, завоите и впечатленията, се изумяваме още повече, когато виждаме, че нашият човек, господин Ян, ни стоварва пред ултра луксозен хотел в етнически донг стил. Обясняваме му, че обикновено спим на палатка, но той твърдо държи да ни черпи стая. Всичко изглежда толкова невероятно – гостоприемството, хотела в нищото, традиционно облечените хора, дървените къщички и всичко това примесено с постоянно повръщане. Поредният напълно откачалски ден, в който нямаш идея какво ти се случва…“ (цитат от блога на Вълшебния Керван)

Жена от етноса Мяо на работа в оризище, провинция Гуейджоу, Южен Китай (No:44)

Етническите групи от Южен Китай са известни с изкусно приготвения си сладък, лепкав ориз, увит в бананови листа.

Етническа група Мяо, град Кайли, провинция Гуейджоу, Южен Китай (No:45)

Освен 91 % хан китайци, в Китай живеят още 55 съвсем отделни етнически групи. Южен Китай е дом на голяма част от тях. Мяо живеят също така в съседен Лаос, Камбоджа и Тайланд, където са известни като хмонг. Анимисти са. В централната част на къщата им има дървен свещен стълб, който почитат като въплъщение на предците. Хмонг от региона на Златния триъгълник традиционно се занимават с отглеждане на опиумен мак и производство на опиум.

Бонус снимки (невключвани в изложбата)

Бебе на брега на остров Вануа Лава, Вануату (No:46)
Тропична буря на остров Вити Леву, Фиджи (No:47)
Дива орхидея, езеро Кутубу, Хайлендс, Папуа Нова Гвинея (No:48)
Пейзаж остров Вити Леву, Фиджи (No:49)
Дъга в Тихия Океан, остров Тавеуни, Фиджи (No:50)

За поръчка

Всяка от фотографиите можете да поръчате разпечатанa в голям формат, размер 55х43 см. или в по-малък 28х21 см. върху висококачествена фотографска хартия- Silk Matt 255g/m2 Premium Photo paper, като опционално фотографиите могат да са ламинирани- кристал върху MDF плоскост.


Размер
ФотографияФотография ламинат
кристал върху MDF
55 х 43 см.45 лв.95 лв.
28 х 21 см.20 лв.40 лв.

Доставката по домовете се извършва след договаряне на адреса и не е включена в цената.

За поръчка или допълнителна информаця

Email: magickervan@gmail.com

FB: Magic Kervan

Tел.: 087 953 9344