На стоп из планинте на Папуа Нова Гвинея, живот с местните и опасни племенни традиции

s-pushkata

Типична гледка в Папуа

30.11

 На сутринта вали дъжд. Камел спи като заклан. На братовчедът не му се занимава с нас, така че Ема се наема със задачата да ни изпрати до автогарата. Сбогуваме се с бабите, малкия Дейвид и прихлупената колиба, която ни беше като роден дом и поемаме напред. Ема също ни подарява красиво билум-че, така че вече си имаме солидно количество чантички, може би седем, осем. Маршрутка за 1 кина (50 стотинки) ни откарва на няколко километра от града, до католическата мисия в Кефамо, от където мислим да стопираме.

Има още

Advertisements

#Всичкисмесултани – добре дошли в Дубай или как едно рибарско селце се превърна в епитома на съвременната цивилизация (бонус пост)

Бележка: Това е бонус пост за Дубай, който не следва хронологията на останалите постове, тъй като Кервана се клонира и постът е от друг пътешественик

11.07.2017

Кацаме, вратата на самолета се отваря, отвън духа горещ вятър и усещането е все едно си до силно бумтяща печка с дърва и зад нея има вентилатор. Летището е Ал Мактуб и се намира в средата на пустинята. Вътре цари лежерна обстановка. Всички се движат бавно и тържествено. Паспортната проверка се прави от араби, облечени досущ като шейхове.

Има още

Джакарта – картини от мегаполиса, Бадуи – пазителите на света

girl

Жени от етноса бадуи от остров Ява

 Натъпкахме се в търбуха на огромното фери, с разни камиони, коли, моторчета и всякакви хора. Настанихме се в луксозно лоби. Ферито „вдигна платна“ и се отправихме към незнайни приключения. Има още

Орангутани, зловонни хищни цветя, учители-културисти и други борнейски ендемити

Jenska-uchudena

15.04

Насочваме се пеша към края на Кучинг „Градът на котките“. Наистина на всяко кръгово и по различни пресечки из градчето има фигури и статуи на котки, но тока и не разбрахме от къде е тази почит към котките, по улиците почти липсват.

Човек идва на Борнео за да види природни чудеса, ендемити, редки животни и растения. Историческите забележителности и архитектурата не са сред отличителните страни на острова.

Следващата ни дестинация е национален парк Гунунг Гадинг (Gunung Gading national park) на стотина километра на югозапад от Кучинг. Това, за което отиваме там е паразитното гигантско цвете Рафлезия. Тук се среща рядък вид Рафлезия, която цъфти единствено на територията на този парк. Има още

Златния триъгълник, на гости при магьосника и на брега на Меконг – реката, която лежи на сърцата ни

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Самият Златен триъгълник

04.01

Продължаваме на стоп и на север, право към Златния триъгълник. Регионът, обусловен географски от река Меконг, образува триъгълник на границата на Тайланд, Лаос и Бирма и е известен с няколко стотин годишната си история на продукция на опиум за цяла Азия. Традиционно тук живеят планински племена, анимисти с доста екзотични обичаи и нрави, отглеждащи основно мак. Тайланд почти е изкоренила традицията с опиума и хероина и се опитва да образова племената и да ги научи на нови земеделски умения, като в същото време развива и туристическата индустрия. В съседните Лаос и Бирма нещата не седят обаче така. Там все още с пълна пара продължава продукцията на наркотици, като Бирма се води основен производител и на метаамфетамин, а износа често се трафикира през Тайланд. Въпреки това районът се води безопасен. Има още

Цяло денонощие в джунглата без вода, нова година в Чианг Май – розата на севера, как военните почистиха палата ни

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Стар храм

27.12

Сутринта се появи един рейнджър с мотор, но явно нямаше проблем, че лагеруваме в беседката на най-централно място. Човекът само се осведоми кога си тръгваме и даже ни подари запалка, нашата беше свършила, а без нея нямаше как да си направим дори сутрешното чайче. Има още

Как се асфалтира път на ръка, шофьорите, които пият бира на всяка почивка и бленувани плажове с палмички

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Мианмарски деца

06.12

Map_KyaukpadaungТръгнахме пеша надолу от планината по един неизползван път, напряко към главния път. Бяхме се приготвили да вървим 5-6 км, но след двадесетина минути ни качи един бизнесмен до близкото градче Чокпадунг (Kyaukpadaung). От там се започна голямо чакане. Измина близо час докато отново ни спря една луксозна кола, този път директно до мястото което искахме да стигнем – Магуей (Magway). Пътуването бе много приятно през обичайния пейзаж с палми и бамбукови къщички. Минахме 150-те км без да се усетим. Има още