Янгонски нощи на мизерията, златната скала, довиждане Мианмар (засега) – обичаме те!

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Центъра на Янгон

 13.12

На сутринта, след като по никакъв начин не успяхме да обясним, че няма да ползваме автобус, въпреки това монахът ни заведе на спирката на главния път и напуснахме Чуангон (Kyuangon). Отдалечихме се пеша по магистралата и след около половин час една цистерна ни качи за 50 км. Оставиха ни на бензиностанция на 20-30 км преди Янгон. Има още

Advertisements

Как се асфалтира път на ръка, шофьорите, които пият бира на всяка почивка и бленувани плажове с палмички

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Мианмарски деца

06.12

Map_KyaukpadaungТръгнахме пеша надолу от планината по един неизползван път, напряко към главния път. Бяхме се приготвили да вървим 5-6 км, но след двадесетина минути ни качи един бизнесмен до близкото градче Чокпадунг (Kyaukpadaung). От там се започна голямо чакане. Измина близо час докато отново ни спря една луксозна кола, този път директно до мястото което искахме да стигнем – Магуей (Magway). Пътуването бе много приятно през обичайния пейзаж с палми и бамбукови къщички. Минахме 150-те км без да се усетим. Има още

Здравей, Мианмар! Мандалей – царството на пагодите и как станахме пленници на добротата

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Мианмарец с каручка

25.11

Влязохме в Бирма, сега официално – Мианмар. Страна за която почти нищо не знаем и е едно голямо неизвестно. Това, което знаем е, че е будистка държава и след години на военна диктатура преди броени дни на провелите се избори спечели демократичен лидер Аун Сан Су Чи, която е прекарала голяма част от живота си като политически затворник и е удостоена с Нобелова награда за мир. Пътешествениците, които срещнахме, всички до един бяха силно впечатлени от страната и я намираха за много специална, а хората за изключително добри и гостоприемни. С това горе долу се изчерпваха нашите знания за Бирма. Има още