Досег с архаичното в една съвременна колония- Западна Папуа

 papuaski-tradicionni-motiviТрадиционни папуаски мотиви

03.11

 Заветната цел е достигната. В 7 сутринта, след 72 часово плаване хвърляме котва в Джаяпура (Jayapura). Градът изглежда огромен, със силно индонезийски облик, молове, магазини и още какви ли не други постройки и учреждения. Джаяпура е столицата на цялата провинция Папуа, така че нищо не липсва тук. Има още

Advertisements

Молукски острови – как карамфилът и индийското орехче променили света и плаване към един заветен бряг

orehcheta2Индийско орехче

Молукски острови

Интересно да се знае …
Молукските острови са така наречените „острови на подправките“. Карамфилът и индийското орехче произхождат точно от тук. В древността тези острови са били „тайни“, арабските търговци пренасяли от тук скъпоценните подправки. След като Васко де Гама открил морският път към Азия, редица държави започнали да се борят за монопол върху тях – Португалия, Испания, Англия, но холандците успели да ги окупират окончателно.

Има още

Разговори със смъртта, библейски чудеса и печени кучета из Северно Сулавеси

 

majmun2 Сулавески черен макак

16.10

 На обед, след голямо суетене, най-сетне сме готови да потеглим на път. Яти ни връчва торба пълна с драконови плодове и на раздяла ни натоварва на бентора на вуйчо си, който ни откарва до главния път. Стопът потръгва добре, сменяме четири камиона с много мили шофьори, черпещи ни постоянно с минерални води и каквото имат в камиона. На свечеряване спираме на плаж на северното крайбрежие, след град Бороко (Boroko). Тъй като пътят минава през хълмисти региони с много завои пътуването е бавно и за деня сме изминали само 100-120 км. До следващата ни спирка град Манадо (Manado) има още цели 300 км. Опъваме палатката на тревна площ под кокосови палми, собственост на крайпътно ресторантче, от което се съгласяват на драго сърце да къмпингуваме и да им ползваме банята. Има още

Здравейте, морски цигани събратя и оттенъци на синьото – острови Тогиан

palmaТропичен рай 

 05.10

Сутринта служителят, който продава билети се появи и от него добихме доста добра информация. В 9 тази сутрин едно корабче щеше да отплава към източните острови от архипелага, спирайки на четири различни места, едно от които беше островчето Маленге, с няколко хубави плажа. Първоначалният ни план да хванем корабче до Уакай и до остров Кадидири, най-популярните места за туристи, се промени, тъй като щеше да се наложи да чакаме чак до утрешния ден за транспорт. Маршрутът, който си избрахме обаче се оказа страхотен и може би дори беше по-добре, че се паднахме на корабчето за Маленге. Има още

Целебес – погребален туризъм и живи мъртъвци. Къмпинг в медиини групи, автокъщи и тонконани. Каменни гори и адвокатски афери.

 

kukli-na-myrtvite Балкони с дървени фигури на покойниците в гробния комплекс на село Лемо, Тана Тораджа

 17.09

Носим се по морската шир. Все така няма вълни. Малки летящи рибки прехвръкват над водата. На нашата палуба от време на време се появяват пушачи и замислено наблюдават хоризонта сякаш изпаднали в транс. Разхождащи се пътници ни поздравяват с неотменното „Hello mister“.Дори когато съм сама повечето хора се обръщат към мен с „мистър“ или „сър“. Всъщност едва ли знаят какво въобще значат тези думи, просто ги използват като поздрав. 🙂 Има още

Магичния свят на остров Флорес, надбягвания с биволи на остров Сумбава, злонамерени джуджета и трицветни езера

prodavachki

На борда на ферито има малко хора, а чужденците почти липсват, всъщност има само малка група от странно изглеждащи мотористи с тиранти, карирани ризи и кърпи на главите.По-късно разбираме, че са холандци. След два часа пристигаме в пристанището Пото Тано (Poto Tano) и директно политаме с нашия камион към столицата на провинцията- Сумбава Бесар. Има още

Ломбок – райски плажове и среднощна битка с шайка разбойници

cvetin-na-plaja

Селонг Беланак

24.08

Събуждаме се рано, рано, преди туристите и ресторантьорите да са довтасали. Лагерът е събран набързо, но странно стомашно неразположение ме събаря. Успявам да се закрепя чак на обяд. Обратно в пристанището, където се заемаме да търсим шофьор на камион,който да ни качи без да плащаме в кораба. Докато Цветин се увърта около камионите един човек директно се предлага сам и така успяваме да се качим на ферибота „на стоп“. 🙂 Има още