Хляб, чай и тираджийски кошмари сред памирците от коридора Вахан

LRM_EXPORT_20190519_213544-1024x768На гости при памирците от Вахан

02.09. 2018

Събуждаме се в един съвсем друг свят, както в природно, така и в културно отношение. От всякъде ни ограждат каменни дувари, напоителни канали, тополи, градини, житни ниви и малки къщички с толкова достроявани помещения, че приличат на мини крепости-лабиринти. Щъкат дългоухи магаренца с размери на овце, крави, кокошки … От другата страна на реката се виждат стръмните склонове на планината Хиндукуш и самият Афганистан със същите нивички и къщи. Памирците, живеещи тук, досущ изглеждат като европейци, макар да има и някои по-мургавки. Всеки трети е синеок, а забелязваме и доста хора с рижи коси и лунички, като същински ирландци. Усмихват се и дружелюбно поздравяват. Жените са облечени с пакистанско-индийски тип шарени костюми – курта и панталон. Бабите пък са съвсем колоритни с фесовете на главите си покрити отгоре с шарени забрадки. Има още

Памирски пътешествия на 4000 м н.в.,“черното езеро“ и два дни на пустинни неудачи

LRM_EXPORT_20190519_220638-1024x768

Таджикистан

Столица: Душанбе

Население: около 8,7 млн. души

Площ: 140 хил. кв.км.

Език: таджикски (вид персийски език)

Официална религия: ислям

Парична единица: сомони (TJS)

Таджикистан представляваше голям интерес за нас, от една страна заради Памир и известното Памирско трасе (път преминаващ през проходи от по 4000 – 4500 м.н.в.), сравняван само с пътищата в Кашмир и Каракорум по извънземни пейзажи, но също така и заради културата, бидейки таджиките индоевропейски народ, говорещ на персийски език. Всички околни –станове от бившите СССР републики са тюркоезични народи (казахи, киргизи, узбеки, азери), но таджикския народ е съвсем различен. И като знаехме слабостта си към другите индоевропейци в региона (иранци, пащуни и пакистански таджики), всички крайно откачени, същевременно гостоприемни, нямахме търпение да ги опознаем. Освен това Таджикистан е една от най-бедните държави в цяла Азия, така че нямаше как да не е крайно традиционно и уникално. Всички тези очаквания започнаха да се потвърждават още на граничния пункт. Има още

Киргизки номадски живот, една паметна среща и спане в ничия земя между две граници

LRM_EXPORT_20190503_234105-1024x768Киргизки номади

18.08. 2018

След закуска напускаме село Ешперово и се отправяме към град Балъкчи в западната част на езерото, където ни предстои вълнуваща среща, която чакахме от години. Най-сетне, след 4-5 години контакти по интернет, щяхме да се срещнем на живо с най-голямата българска пътешественичка – Тери Робинс, обиколила шест от седемте континента, на автостоп и палатка абсолютно сама. Приключенията, описани в блога ѝ, ни бяха давали безброй вдъхновения и само при мисълта, че след няколко часа имаме среща с нея ни даваше порив да тичаме на излизане от селото. Има още

Киргизстан- извисяващи пътеки в Небесната планина

 

LRM_EXPORT_20190423_003510Киргизстан

Столица: Бишкек
Площ: около 200 хил.км., основно заета от масивите на Тяншан, чийто най-висок връх е именно на територията на Киргизстан – връх Победа (Дженгиш Чокусу) 7439 м.
Население: ~ 6 милиона
Официална религия: ислям
Парична единица: сом (KGS) 100 сома ~ 2.50 лв.
Език: киргизки (тюркски език) и руски – официален
Форма на управление: парламентарна република

08.08.2018

Бишкек, киргизката столица, се намира на едва 20 км. след граничния пункт. Но тъй като нямаме хост там, а и като че ли няма кой знае какви забележителности, решаваме да се насочим направо към езерото Исък Кул, което в превод означава „топло езеро“. То е второто най-голямо планинско езеро в света, след Титикака в Андите. Има още

Смарагдови езера и омагьосващи каньони в предверията на Тяншан

LRM_EXPORT_20190227_162558Чарински каньон

31.07.2018

В късния следобед поемаме на югоизток към няколко природни красоти, които искахме да видим преди да влезем в Киргизстан. С маршрутка (100 тенге – 50ст.) излизаме направо до магистралата към Китай, на 20-30 км. извън града. От там стопът потръгва като песен. Кола след кола за къси разстояния и ето след четвъртия стоп вече сме изминали 160 км. и сме на разклона за известния Чарински каньон. Има още

Казахстански безкрайни степи и градът на ябълките Алмати

LRM_EXPORT_20190226_221440Източна казахстанска степ

Казахстан

Столица: Астана, но най-голям град е Алмати (преди наричан Алма Ата)
Население: около 18 млн.души, една от най-рядко населените държави на Земята – 7 човека на кв.км.
Площ: 2 724 900 кв.км. или 27 пъти по-голяма от България (9-то място в света)
Език: казахски (тюркски език) и руски
Официална религия: ислям
Парична единица: тенге, 100 тенге ~ 50 стотинки
Държавно управление: президентска република, с президент несменян от 30 години
(Нурсултан Назърбаев)

Последната съветска република, която се отделя от СССР едва декември 1991 г.

25.07.18

Още с прекрачването на границата един съвсем нов свят ни поглъща. Почти никакви коли не минават по занемарения тесен път. Сякаш всичко тъне в забрава. Наблизо не се виждат никакви постройки, къщи, хора. Тъй като пропусквателният режим на границата е толкова бавен, камион или кола минават по една, две през десетина минути. Но ето, че още първият камион натоварен с трупи дърва, набива спирачки и ни качва. Има още

3000 км на стоп през тайгата- от Иркутск до Новосибирск

LRM_EXPORT_20190219_234648-1024x768

11. – 12.07.2018

Денят стартира с постоянен дъжд. Небето е равномерно оловно сиво и по нищо не си личи дъждът да има намерение да спира. Дъждецът, както го нарекоха по-късно местните сибиряци, така и не спря. Към 14 ч. се наложи да съберем палатката под ромона на капките. Тайгата беше адски красива с измити, свежи зелени цветове и надвиснали тридесет метрови дървета над горския път. Мокри и премръзнали излизаме на пътя, молейки се този път някой от фучащите автомобили да спре по-бързо. Не след дълго приказлив и весел шофьор на камион спира тира си и ни качва. Караме около 2-3 часа, пресичайки няколко от 260-те рекички, които се вливат в Байкал и само едно селище. Тайгата- безкрайно гъста гора, покрива хиляди километри във всички посоки. Шофьорът е забавен, разказва ни за местните гозби, обичаи и забележителности. Така, неусетно стигаме до град Байкалск, нашата цел.

Има още