Янгонски нощи на мизерията, златната скала, довиждане Мианмар (засега) – обичаме те!

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Центъра на Янгон

 13.12

На сутринта, след като по никакъв начин не успяхме да обясним, че няма да ползваме автобус, въпреки това монахът ни заведе на спирката на главния път и напуснахме Чуангон (Kyuangon). Отдалечихме се пеша по магистралата и след около половин час една цистерна ни качи за 50 км. Оставиха ни на бензиностанция на 20-30 км преди Янгон. Има още

Advertisements

Как се асфалтира път на ръка, шофьорите, които пият бира на всяка почивка и бленувани плажове с палмички

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Мианмарски деца

06.12

Map_KyaukpadaungТръгнахме пеша надолу от планината по един неизползван път, напряко към главния път. Бяхме се приготвили да вървим 5-6 км, но след двадесетина минути ни качи един бизнесмен до близкото градче Чокпадунг (Kyaukpadaung). От там се започна голямо чакане. Измина близо час докато отново ни спря една луксозна кола, този път директно до мястото което искахме да стигнем – Магуей (Magway). Пътуването бе много приятно през обичайния пейзаж с палми и бамбукови къщички. Минахме 150-те км без да се усетим. Има още

Здравей, Мианмар! Мандалей – царството на пагодите и как станахме пленници на добротата

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Мианмарец с каручка

25.11

Влязохме в Бирма, сега официално – Мианмар. Страна за която почти нищо не знаем и е едно голямо неизвестно. Това, което знаем е, че е будистка държава и след години на военна диктатура преди броени дни на провелите се избори спечели демократичен лидер Аун Сан Су Чи, която е прекарала голяма част от живота си като политически затворник и е удостоена с Нобелова награда за мир. Пътешествениците, които срещнахме, всички до един бяха силно впечатлени от страната и я намираха за много специална, а хората за изключително добри и гостоприемни. С това горе долу се изчерпваха нашите знания за Бирма. Има още

Как на два пъти ни взеха за терористи, Манипур – бунтовници, кланове и елени, Мианмар – идваме!

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Пазара на майките (Има маркет), Имфал

16.11

MAP_SilcharНа сутринта имахме възможност да опознаем нашия благодетел и цялата му рода. Той се оказа чичото на мъжете от къщата, на чиято врата бяхме почукали. Околните три, четири къщи, всички до една, заедно с обширните земи в околността принадлежаха на тяхната фамилия – богати брамини. Нашият човек се водеше най-големия авторитет и бяха ни  докарали при него за да реши той какво да прави с нас пришълците. Сравнително млад, беше живял 20 години в Канада, където в момента се намираха жена му и децата му. Има още

Луксозни преживявания в богаташка къща, магичните мостове от живи корени, Мегалая – шокиращо различната Индия

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Мост от живи корени

06.11

A Guwahati MAPПристигаме в 4:20 сутринта на гарата в Гувахати. Още не се е съмнало и е доста хладно. Оставяме зад себе си разбитите пътища на Западен Бенгал, рулцата с яйце и цвекло и мъжете със сини карирани полички. Щатът Асам ни приветства с влажни чаени плантации и хора с китайски черти. За съжаление няма да имаме време да видим почти нищо, тъй като пътуването към границата обещава да е доста бавно и екстремно, а визите постепенно изтичат.

Асам е известен с продукцията си на черен чай, който се изнася в целия свят и с екстремистки групировки, комунисти и странни племена. Ситуацията в северните части е доста несигурна, но Гувахати се води зона без проблеми. Има още

Бодгая – под дървото на просветлението, Калкута – чистият, но скучен град, първо пътуване с влак в Индия

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Мемориалът на кралица Виктория

23.10
MAP Varanasi_BoodhgayaПотегляме на стоп към Бодгая (Bodhgaya) в щата Бихар (Bihar). Отново будистко място и то с огромно значение за цялата будистка общност. Делят ни 200 км и не сме сигурни, че ще успеем да стигнем за един ден, но много ни се иска, тъй като желая рожденият ми ден да се изпълни с енергията на това място и да ни върви така цяла година.

Извървяваме пеша всички гатове докато стигнем до моста над Ганг. От там си хващаме споделена рикша до Мугал Сарай (Mughal Sarai), градче, в чийто покрайнини минава магистралата за Калкута, която се оказва на 4-5 км. Решаваме да си хванем още една рикша до края на града. Вървенето из прашоляка, убийственото слънце и хилядите бибипкащи камиони и рикши хич не е приятно, обикновено се опитваме да го избегнем, ако има евтин транспорт. Има още

Загрижените тираджии, денят на абсурдни стопове, шокиращият град Варанаси

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Варанаси

16.10

Map_OrachhaСутринта си взехме тук-тук по 30 ст. до Орча, тъй като коли за стоп не минаваха толкова рано. Архитектурата в градчето се оказа невероятна. Имаше древен форт с огромни палати на махараджи от 16-17 век. Орча е била столица на местна династия и махараджите някога живеели тук. Имаше билет за форта по 250 рупии (около 8 лв) и нямаше как да влезем, но тръгнахме по една алея правеща панорамна обиколка около дворците. Беше от вътрешната страна на крепостната стена и се учудихме, че е позволено да се разхождаш без билет. Има още