Здравейте, морски цигани събратя и оттенъци на синьото – острови Тогиан

palmaТропичен рай 

 05.10

Сутринта служителят, който продава билети се появи и от него добихме доста добра информация. В 9 тази сутрин едно корабче щеше да отплава към източните острови от архипелага, спирайки на четири различни места, едно от които беше островчето Маленге, с няколко хубави плажа. Първоначалният ни план да хванем корабче до Уакай и до остров Кадидири, най-популярните места за туристи, се промени, тъй като щеше да се наложи да чакаме чак до утрешния ден за транспорт. Маршрутът, който си избрахме обаче се оказа страхотен и може би дори беше по-добре, че се паднахме на корабчето за Маленге. Има още

Целебес – погребален туризъм и живи мъртъвци. Къмпинг в медиини групи, автокъщи и тонконани. Каменни гори и адвокатски афери.

 

kukli-na-myrtvite Балкони с дървени фигури на покойниците в гробния комплекс на село Лемо, Тана Тораджа

 17.09

Носим се по морската шир. Все така няма вълни. Малки летящи рибки прехвръкват над водата. На нашата палуба от време на време се появяват пушачи и замислено наблюдават хоризонта сякаш изпаднали в транс. Разхождащи се пътници ни поздравяват с неотменното „Hello mister“.Дори когато съм сама повечето хора се обръщат към мен с „мистър“ или „сър“. Всъщност едва ли знаят какво въобще значат тези думи, просто ги използват като поздрав. 🙂 Има още

Магичния свят на остров Флорес, надбягвания с биволи на остров Сумбава, злонамерени джуджета и трицветни езера

prodavachki

На борда на ферито има малко хора, а чужденците почти липсват, всъщност има само малка група от странно изглеждащи мотористи с тиранти, карирани ризи и кърпи на главите.По-късно разбираме, че са холандци. След два часа пристигаме в пристанището Пото Тано (Poto Tano) и директно политаме с нашия камион към столицата на провинцията- Сумбава Бесар. Има още

Ломбок – райски плажове и среднощна битка с шайка разбойници

cvetin-na-plaja

Селонг Беланак

24.08

Събуждаме се рано, рано, преди туристите и ресторантьорите да са довтасали. Лагерът е събран набързо, но странно стомашно неразположение ме събаря. Успявам да се закрепя чак на обяд. Обратно в пристанището, където се заемаме да търсим шофьор на камион,който да ни качи без да плащаме в кораба. Докато Цветин се увърта около камионите един човек директно се предлага сам и така успяваме да се качим на ферибота „на стоп“. 🙂 Има още

Мъгливи езера и бухали в планините на Бали

pytekata-pokrai-ezeroto

Мистична пътечка

11.08

 Продължаваме да обикаляме с мотора островчето. Извън главния път страничните пътчета са изцяло разбити, с доста екстремни наклони, а повечето интересни места се достигат именно по тях. Трудно крепейки се на мотора с тежките си раници се впускаме в див офроуд. На едно голямо нанагорнище на мотора не му достига мощност и за да не се разбием се хвърлям странично барабар с тридесеткилограмовата раница на Цветин на гръб. След около час каране най-накрая започва финалната отсечка. Черният път е осеян с остри камъни. Но все пак мъките си заслужават, достигаме до невероятно красиви морски скали, така наречения Счупен плаж (Broken beach). Представлява скална арка, през която морето навлиза в гигантска, издълбана пропаст. Водата е небесно синя. Има още

Из дебрите на остров Бали

pura-Besaki-3

 

Остров Бали

 Интересно да се знае …

Бали е единствения хиндуистки остров в Индонезия. През 15 век цялата аристокрация и свещеничество на Ява избягали тук от настъпващия ислям и основали хиндуисткия си бастион. Религията се запазила непокътната като отпреди 500 години, но разликите с хиндуизма в Индия са очебийни. Примесен с местни анимистични вярвания и ритуали се е обособила специфична локална форма на хиндуизъм. Например вегетарианството изцяло липсва като концепция и се консумира всякакъв вид месо дори и телешко. Хората не носят характерната червена точка на челата си (синдур), освен при посещение в храм, когато им залепват няколко оризови зърна между веждите. Почита се един основен бог, репрезентиращ безкрая (Ачинтия), като другите богове Вишну, Шива и т.н. са само негови проявления.

Има още

Западна Суматра – ислямски матриархат, пушещи вулкани и богът на пчелите

 

muzeqt

Минанкабау музей в Западна Суматра

29.05

 Тръгнахме както винаги на обяд. Днес стопът вървеше идеално, както обикновено. Така и не разбрахме какво, как и защо вчера никой не ни качи в продължение на 6 часа. Мазен чичко с похотлив поглед ни взе до Панябунган на 3 км, като в последствие реши да ни помогне и ни остави далеч след града. От там се заредиха камиончета и джипки без почти никакво чакане. Има още