Страхотии из вътрешността на Папауа Нова Гвинея – Горока

lice-na-momiche

Хайлендърка от Горока

26.11.2016

 На сутринта брат Антони ни покани на закуска и заяви, че ще ни закара до автогарата в града. Закуската беше по западен образец и беше невероятна за нас – препечени филийки, маргарин, кашкавал, мляко, мед, все неща луксозни за тук, за които дори и не сме си мечтали. На качване в микробусчето, след като благодарихме, заявихме че не искаме да ни кара до автогарата, а ако може до края на града. Брат Антони прие начина ни на пътуване доста спокойно и ни закара до пазара, след края на града. Хората от пазара не можеха да повярват на очите си, като се стоварихме с раниците на пътя. Завтекоха се към нас. Едни ни предупреждаваха, че ще бъдем обрани, други настояваха веднага да слизаме към града, а трети просто ни охраняваха. Удивително беше как всеки път, като обяснявахме концепцията за пътуване на стоп, папуасите веднага ни разбираха и никой не настояваше да си хващаме платен транспорт, нещо което не се случваше често в други страни.

Има още

Advertisements

Един опит за оцеляване по река Сепик

dyshterqta-na-john

20.11. 2016

Плаване по река Сепик

Джефри и семейството му ни приготвят по една палачинка от саго и пържена риба за вечеря. В 20 ч. лодката ни ще потегли. Ще плаваме вместо с пътническа, с лодка натоварена с бетелови орехи. Лодкарят се обажда половин час по-рано, че всичко е готово и вече ни чакат. Освен нас върху ръбестите чували ще пътуват други членове от семейството, тръгнали да продават бетела си – млада двойка с роднинско бебе, двама помощника и капитана. Има още

Самородно злато и крокодилски ритуали, Уеуек – Папуа Нова Гвинея

sepikРека Сепик

16.11. 2016

Сутринта хората с лодката не позвъняват. Оказва се, че все още не са дошли от някакъв остров. Преди да ни налегне паника обаче, едно PMV паркира в двора пред къщата ни в мисията. Някой от хората които ни правиха компания на снощния стоп е казал в града да дойдат да ни вземат с платена джипка. Сконфузено обясняваме, че няма да пътуваме с платен превоз, тъй като нямаме пари, но шофьорът отсича, че ще ни помогнат. Има още

Отвъд границите на възприятията – добре дошли в Папуа Нова Гвинея!

kyshtaПапуаска къща

12.11

Шофьорът ни откарва до границата в девет сутринта (работно време 08 -14 ч.), където преминаваме безпроблемно, без проверки и много чакане.

Довиждане Индонезия, ще се върнем пак някой ден!

Освен граница на държава, тук официално преминаваме и границата на Меланезия и въобще тихоокеанските държави. От другата страна ни посреща табела: „Добре дошли в Папуа Нова Гвинея! Това е земята на Исус Христос!“

Има още

Досег с архаичното в една съвременна колония- Западна Папуа

 papuaski-tradicionni-motiviТрадиционни папуаски мотиви

03.11

 Заветната цел е достигната. В 7 сутринта, след 72 часово плаване хвърляме котва в Джаяпура (Jayapura). Градът изглежда огромен, със силно индонезийски облик, молове, магазини и още какви ли не други постройки и учреждения. Джаяпура е столицата на цялата провинция Папуа, така че нищо не липсва тук. Има още

Молукски острови – как карамфилът и индийското орехче променили света и плаване към един заветен бряг

orehcheta2Индийско орехче

Молукски острови

Интересно да се знае …
Молукските острови са така наречените „острови на подправките“. Карамфилът и индийското орехче произхождат точно от тук. В древността тези острови са били „тайни“, арабските търговци пренасяли от тук скъпоценните подправки. След като Васко де Гама открил морският път към Азия, редица държави започнали да се борят за монопол върху тях – Португалия, Испания, Англия, но холандците успели да ги окупират окончателно.

Има още

Разговори със смъртта, библейски чудеса и печени кучета из Северно Сулавеси

 

majmun2 Сулавески черен макак

16.10

 На обед, след голямо суетене, най-сетне сме готови да потеглим на път. Яти ни връчва торба пълна с драконови плодове и на раздяла ни натоварва на бентора на вуйчо си, който ни откарва до главния път. Стопът потръгва добре, сменяме четири камиона с много мили шофьори, черпещи ни постоянно с минерални води и каквото имат в камиона. На свечеряване спираме на плаж на северното крайбрежие, след град Бороко (Boroko). Тъй като пътят минава през хълмисти региони с много завои пътуването е бавно и за деня сме изминали само 100-120 км. До следващата ни спирка град Манадо (Manado) има още цели 300 км. Опъваме палатката на тревна площ под кокосови палми, собственост на крайпътно ресторантче, от което се съгласяват на драго сърце да къмпингуваме и да им ползваме банята. Има още