Черни бури и саркофази по римските пътища на Ликия и голямото завръщане у дома

LRM_EXPORT_20181129_173151-1024x768

21.11.2018

Недалеч от бивака има крупен център за товарене на контейнери, към който има и малко кафене. Докато оправяме багажа, оставяме батериите да се зареждат при симпатичните мустакати чичета там.

Стопът започва идеално, въпреки че стопираме насред магистралата в аварийната лента. Мъж със спортна кола ни изкарва по околовръстното чак от другата страна на едномилионния, масивно застроен с високи блокове, Мерсин.

Има още

Кападокия – през погледа на хобита

LRM_EXPORT_20180901_165946-768x1024В страната на феите – Кападокия

Турция

 

Столица: Анкара  (най-голям и важен град обаче е Истанбул, около два пъти колкото България по население)

Площ: 783 356 кв.км.

Население: 82 млн. жители

Език: турски

Религия:сунитски ислям

Парична единица: лира

Форма на управление: утилитарна президентска република, с уклони към диктаторство и ислямизация след неуспешен военен преврат през 2016 г.

LRM_EXPORT_20191018_204606-1024x768Из Кападокия

Не можем да повярваме, че пътешествието ни е към своя край и се намираме отново в първата страна, от която цялата тази сага започна преди три години и седем месеца. Многократно сме били в Турция, но почти винаги транзитно, на път за някъде другаде. И понеже е толкова близо до България никога не сме ѝ отделяли време за истинско изследване. Този път също сме притиснати, сега пък от приближаващата зима, но сме решили да я преминем малко на зиг-заг и да посетим поне няколко от големите забележителности по средиземноморското крайбрежие. Какви ли ще са впечатленията ни от страната и хората, след като сме били на толкова други места ?! И дали ще ни се стори ориенталска и интересна, както преди?! 🙂

Има още

Пещерен град, монаси стълпници и мандарини на корем на път към Черно море

LRM_EXPORT_20191001_162317-1024x768
Стълба Катски, на който живее единствения стилит на земята

05.11. 2018

За да не стане грешка както с тираджията на влизане в Армения, се договаряме с нашия шофьор точно къде да се чакаме. Арменската граница преминаваме бързо и без проверки. За грузинската обаче си взимаме раниците от камиона. Там митничарите ни задават безсмислени, сякаш заучени въпроси, като от всичкото нагоре ни проверяват всички лекарства едно по едно. На китайските ни за разстройство обаче надписите са само с йероглифи и хората при тях „дават на заето“ 🙂 

Ето ни отново в Грузия. Толкова сме зашеметени от интензивно прекараните дни в Армения, че отначало не можем да осъзнаем този факт. Пътят е страшно разбит. Минаваме през руски села със странни къщи като землянки, каменни ниски зидове и дебели туфи засята трева по покривите. От шофьора разбираме, че тук през зимата температурите, като в Сибир, падали до – 40 С. С грузинска гостоприемност той ни черпи по кока-кола и качапури. Напредваме бавно. Слънцето напича през прозореца. Ние се чувстваме щастливи, че отново сме в Грузия.

Има още

Армения – в търсене на копието на Христос

 

LRM_EXPORT_20190919_111539-1024x767Арменска пекарка точи лаваш

31.10.2018

По пътя няма коли и се спускаме пеша близо 7 км. по серпентините, преди един леко смахнат шофьор с товарно бусче да ни качи за няколко километра. Леко сме настръхнали, защото той си е в някакъв негов свят, постоянно забравя да вземе острите завои и в последния момент се отклонява, секунда преди да се хвърли в пропастта. С облекчение слизаме в селото, където той ще изкупува ябълки. Докато се подмотваме около магазин в центъра, едно момче спира колата си до нас и ни предлага да ни изкара на главния път. Ние се чудим дали все пак да не посетим Нагорни Карабах, но пък зимата идва с такава скорост, че вече почти нонстоп сме замръзнали, особено вечер и сутрин. Ако се забавим с още няколко дни оцеляването ни става под въпрос с тънките ни якенца и панталонки. Освен това бихме искали там да прекараме поне 7-8 дни, да минем по известния път „Джанапар“ от село на село през планините. Но за това сега вече е късно. Има още

Каменно средновековие из леденото царство на Армения

Езерото Севан

Армения

Столица: Ереван
Площ: 29 743 кв.км.
Население: 2,9 млн. души
Език: арменски, от индоевропейската езикова група
Религия: християнство (Арменска апостолска църква)
Етнос: арменци (97 % от населението)
Парична единица: драм
Форма на управление: парламентарна република
След едномесечна стачка, едва преди четири месеца (06.2018 г. !!!) успяват да съборят двадесет годишният диктаторски режим

Армения е една от най-древните държави в света. Столицата ѝ Ереван е с 30 години по-стара от Рим например. С тежко историческо минало, предвид крайъгълното ѝ географско положение, винаги е била обградена от мощни империи. Тя първа в света приема християнството като официална държавна религия през 301 г. През 5-ти век не приема решенията на Четвъртия Вселенски (Халкидонски) събор и се отцепва в самостоятелна църква. Интересно е, че е една от държавите с най-големи диаспори на населението – 2,5 млн. в държавата и над 8 млн. извън нея.

Има още

Пътуване с качапури към петхилядниците на Кавказ

15.10.2018

Приятелите от хостел „Old house“ ни качват на кола с техни познати до град Сагареджо на главния път, от където мигновено си хващаме стоп за Тбилиси. Човекът ни оставя на метрото, с което стигаме до центъра. Впрочем, това е едно от най-раздрънканите и същевременно скоростни метра. Дори от нагласения на високи обороти ескалатор човек настръхва. Чудим се как бабите не се пречукват на него. Доста екстремно метро 🙂

Има още

Грузия – в търсене на първото вино на света и отшелнически скални обители

LRM_EXPORT_20190807_211159-1024x1366
Крепостта в Греми, област Кахети 

Грузия

Столица: Тбилиси

Площ: към 70 хил.кв.км.

Население: около 4 млн. души

Език: грузински – древен език, непринадлежащ нито към индоевропейската, тюркската или семитската езикови групи. Изписва се с антична азбука със завъртулки.

Религия: православно християнство (автокефална грузинска православна църква)

Парична единица: лари    1 лари = 0,65 лв.

Форма на управление: полупрезидентска република

09.10.2018

Преди десетина години бяхме посещавали Грузия за седмица с кола и бяха ни се случили много откачени неща. Природата и историческите места бяха ни впечатлили силно. Така че сега нямахме търпение да я изследваме на ново, по-сериозно и на автостоп. Вече ни се е затвърдило убеждението, че ако не сме на стоп, то въобще няма да научим и половината от това, което разбираме чрез този начин на комуникация за културата и бита на хората.

Има още